Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видове рефлекси

Рефлексите са много разнообразни и се делят по своите функции. Според биологическото си значение са отбранителни, хранителни, полови, ориентировъчни и пространствени. В зависимост от положението на рецепторите, водещи до определен рефлексен акт, се делят на екстерорецептори (предизвикани от дразнене на рецептори например по кожата), интерорецептори (при дразнение във вътрешните органи, ставите, скелетните мускули и т.н.). Класифицират се и в зависимост от това кои отдели на главния мозък са нужни за осъществяването им.

Кората на големите полукълба и подкоровите образования се явяват висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат рефлекторни реакции, за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава Иван Сеченов (1863) в книгата си "Рефлекси на главния мозък". Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа се явяват отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни)и придобити (условнорефлекторни) механизми, които осигуряват най-съвършено приспособяване на животните към околната среда.

Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. Те са видови и са характерни за всички представители на дадения вид. Безусловните рефлекси могат да бъдат прости и сложни. Простите безусловни рефлекси се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните безусловни рефлекси се отнасят инстинктите. Условни рефлекси- Приспособяването на животните в процеса на еволюция към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично закрепени, вродени форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни се формират динамични, изработени в онтогенезата придобити форми на поведение.

Рефлексна дейност на Нервната система. Видове рефлекси

Нервната система, представлява рефлексна дей­ност. Рефлексът е отговор на организма на промени във външната или вътрешната среда, който се осъществява ч/з нерв­ната с-ма. Ч/з рефлекса организма се приспособява. Декарт за първи път говори за рефлекс. Рефлекторни по своя х-р са и движенията на стомаха и червата, секрецията на стомашен и чревен сок, изпразването на пикочния мехур и де­белото черво и т.н. В зависимост от местоположението на рецепто­рите рефлексите се разделят на три групи: 1)интерорецептивни (разпол. във вътр. органи, в кръвон. съдове и в някои мозъчни стр-ри); 2)екстерорецептивни (в кожата и лигавиците); 3)проприорецептивни (в мускули, стави и сухожилията). В зависимост от ви­да на ефектора рефлексите са: дви­гателни (моторни) и секреторни, а в зависимост от н-на на изработването им - на безусловни и условни. Безусловните рефлекси са вродени.Условните рефлек­си са придобити: те се изработват в хода на инди­видуалния живот и са специфични за всеки инди­вид Инстинк­тът представлява сложна с-ма от безусловни реф­лекси, изпълняващи важна биологична ф-ия.. Анатомичния път по който се осъщ. даден рефлекс се нар.Рефлексна Дъга . Всяка рефлексна дъга е изградена от няколко части: 1) рецептори; 2) сети­вен (аферентен) неврон; 3) участък в централната нервна система; 4) двигателен (еферентен) неврон; 5) изпълнителен орган (ефектор). Рецеп­торите са крайни разклонения на сетивни­те неврони или специализирани клетки, свързани с тях. Въздействащите дразнители (механ., хи­м., термични и др.) водят до възбуждане на рецепторите,възбуждението се предава по израстъците на сетивните неврони до ЦНС. Всяка рефлексна дъга има свое представителство в определен участък на ЦНС- център на съответния рефлекс. Тук съществуват един или няколко междинни неврона, които осъществяват връзката м/у сетивните и двигателните неврони.Аксоните на двигател­ните нерви достигат до съответния изпълнителен орган, който може да бъде скелетен мускул, кръ­воносен съд или жлезиста клетка . Съществуват рефлексни дъги с различна слож­ност. Те се различават главно по броя на междин­ните неврони Провеждането на възбуждението по рефлексна дъга има някои особености: 1)Провежда се само еднопосочно ,т.е.от рецептивното поле към изпълнителния орган.Информацията се обработва частично по целия път на рефлекса. 2).Провеждането по рефлексната дъга е по-бавно . Времето от началото на дразненето на рецепторите до началото на рефлекса се нар. РефлексноВреме. При по-силен дразнител рефлексното време е по-кратко ,защото по сетивните влакна се провеждат АП с по-голяма честота ,но има един минимум който не се променя. 3)Рефлексните реакции продължават по-дълго време от предизвикалото ги дразнене поради наличието в нервните центрове на осцилиращи кръгове. 4).Скоростта и големината на рефлексната р-ция зависят не само от вида на дразнителя,но и от предхождащи дразнения. 5.) При повтаряне на един рефлекс в нервните центрове по-бързо настъпва умора (дължи се на инактивиране на мех-ми на отделяне на медиатори или на намаляване на запасите им в пресинаптичните окончания следователно рефлексното време се удължава и се намаля рефлексната реакция) .6).Задържане при рефлексни реакции –напр.: има 2 вида мускули-сгъвачи и разгъвачи. Те са антагонисти и не могат да се задействат едновременно следователно механизмите на реципрочната инервация осигуряват последователното сгъване и разгъване на крайника. 7.)Принцип на обратната връзка –информацията по канала на обратната връзка може не само да коригира или да прекрати даден рефлекс, но да послужи като начало на нов рефлекс,   такива системи се нар. Верижни Рефлекси .

БЕЗУСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ са вродени, наследствено предаващи се реакции на организма. 

Те са характерни за всички представители от даден вид. Безусловните рефлекси са относително постоянни и рефлексните дъги на повечето от тях са готови още при раждането. Главното биологично предназначение на безусловните рефлекси е да осигурят на живия организъм целесъобразното протичане на процесите при условията на постоянно действащи фактори на вътрешната и на външната среда. Относително прости безусловни рефлекси са например отделянето на слюнка и стомашен сок при храненето, както и много двигателни реакции, които възникват в отговор на непосредствени дразнения. Сложен безусловен рефлекс е ИНСТИНКТЪТ. При него краят на единия рефлекс предизвиква започването на друг. Инстинктът е съвкупност от вродени наследствено фиксирани поведенчески реакции, типични за вида. Някои от тях се проявяват безупречно, други – задоволително, като постепенно се усъвършенстват през индивидуалното развитие на организма.

Безусловните рефлекси присъстват при храносмилането, при хранителното поведение, свързано с търсенето и приемането  на храната; осигуряват отстраняването на факторите, предизвикващи болка; свързани са с половия инстинкт и с ориентировъчно-изследователското поведение на животните. Най-характерното за този рефлекс е неговото угасване и пълно изчезване на реакцията при повтаряне на стимула. Например, когато животните се преместват в ново помещение, тогава се появява ориентировъчно-изследователски рефлекс по отношение на новата обстановка, който напълно изчезва през следващите дни.

Безусловните рефлекси осигуряват приспособяването на организма на животните към относително постоянните условия на околната среда. Те не може да осигурят приспособяване към бързо изменящите се фактори на околната среда. Ето защо през еволюцията се създават посъвършени механизми на адаптация на организма към непрекъснато изменящите се фактори на околната среда - УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ.

Животинските организми могат да съществуват само тогава, когато отговарят адекватно на различните изменения на околната среда. Условният рефлекс е най-уникалният и усъвършенстван механизъм за индивидуално приспособяване на организмите към постоянно изменящите се условия на средата. Условните рефлекси не са вродени. Те са придобити през индивидуалното развитие на организма. Създават се при определени условия и ако обстоятелствата  се изменят, рефлексът престава да се проявява. Променените условия създават нов условен рефлекс и т.н.

Условните рефлексисе образуват въз основа на безусловните рефлекси. За създаването на един условен рефлекс е необходимо действието на някой дразнител да съвпадне по време на протичането на даден безусловен рефлекс. По биологичното си значение условните рефлекси са също хранителни, отбранителни и полови.

Условните полови рефлекси се разделят на две групи - положителни и отрицателни. Положителните условни полови рефлекси се образуват в резултат на многократното въздействие на определени нови условия при протичане на безусловните полови рефлекси. След неколкократни съчетания тези условия започват да въздействат като самостоятелен дразнител за проявяване на безусловните полови рефлекси. Отрицателните (задръжни) условни полови рефлекси се изграждат чрез създаване на условия, които могат да задържат или да потиснат протичането на половия рефлекс при мъжкото куче. Причините, които могат да предизвикат отрицателни полови рефлекси са няколко:

а ) Отрицателна индукция (Характерно за този вид задържане е, че проявяването на изградените условни полови рефлекси се потиска под влияние на страничен, чужд за кучето дразнител. Наблюдава се, когато кучето трябва да осъществи полов акт в обстановка, която му е непозната или в присъствието на странични хора);

б ) Надпределно задържане (Проявява се под действието на силен условен дразнител. Надпределното задържане е изразено предимно при кучета със силен, но неуравновесен тип нервна система);

в ) Загасващо задържане (Създава се, когато продължително време условният полов рефлекс не се подкрепя от безусловен полов рефлекс. Една от причините, поради която може да настъпи загасващо задържане е, когато разплодникът се държи постоянно с женската);

г ) Диференцирано задържане (Изразява се в потискане на изграден положителен рефлекс от друг положителен рефлекс);

д ) Закъсняващо задържане (Формира се, когато се увеличи времето между условните и безусловните дразнители. Ако условният дразнител действа предварително, възбудният процес се задържа и половият рефлекс угасва. Закъсняващо задържане може да настъпи, когато разгонената женска се доведе при разплодника, но той не се пуска веднага да я заскочи. Когато кучето е изградило закъсняващо задържане, е необходимо за известен период от време да не се използва за разплод).