Joomla Software solutions Template

Payday loan

К р а е н   м о з ъ к

/ Telencephalon, Cerebrum/

Крайният мозък се развива във връзка с обонянието, инстинктивното и съзнателното поведение на човека. Изграден е от 2 полукълба /хемисфери/ свързани  по-между си с мазолестото тяло /corpus callosum/.                                                                                                                          Мозъчните полукълба се изграждат от :                                                                                                                                        І. Бяло мозъчно вещество – съставено е от нервни влакна и заема вътрешността на полукълбата. Според посоката си нервните влакна биват:                                                                                      а/ асоциативни – свързват различно отдалечени точки на едното полукълбо. Те биват :                              - къси – свързващи съседни извивки;                                                                                                                            - дълги – образуващи снопчета, които свързват части на различните дялове. б/ комисурални – свързват  симетрично  разположени части на двете полукълба. Те  изграждат мазолестото тяло.                                                                                                                                                 в/ проекционни – свързват мозъчната кората с по-ниско лежащите части на мозъка. Биват аферентни и еферентни.                                                                          ІІ. Базални ядра /подкорови/  -     представляват централното сиво в-во на крайния мозък, разположени сред бялото в-во на полукълбата. Към тях принадлежат следните ядра: лещовидното; опашатото; бадемовидното и преградката. Лещовидното и опашатото ядро заедно съставят ивицестото тяло.                                                                 1. Лещовидно ядро /nucleus lentiformis/ - разположено е латерално от опашатото ядро и таламуса. Има форма на двойноизпъкнала леща с 2 части, които се различават филогенетично и по функции.                                                                                                                                                                           а/ латерална наречена черупка. Тя е по-новата част и е еднаква по строеж и функция с опашатото ядро и заедно образуват и в е ч е с т о т о  т я л о  /c o r p u s s t I a t u m /. б/ медиална наречена  бледото тяло -  е по-старото образувание и заедно с ивечестото тяло образуват с т р и о п а л и д а р н а т а   с и с т е м а. Тази с-ма участва в регулацията на двигателната активност и мускулните съкращения.                                                2. Опашато ядро /nucleus caudatus/ - има форма на запетая, състои се от глава, тяло и опашка. намира се латерално от таламуса;                                                         3. Преградка / claustrum/ - представлява вертикална сива пластинка латерално от лещовидното тяло. Функциите не са изяснени.                                                                                            4. Бадемовидно тяло / corpus amigdaloideum/ - представлява сива маса в бялото мозъчно вещество на слепоочния полюс на полукълбата.                                                                                                                                        Според съвременното схващане за базални ядра се приемат:    опашатото,    лещовидното, субталамичното от междинния мозък и черното от средния мозък. Базалните ядра представляват най-висшите центрове на извънпирамедната състема. До базалните ядра достигат аферентните пътища от мозъчната кора, таламуса и малкия мозък. Те изпращат еферентни пътища до хипоталамуса, червените ядра, черната субстанция, РФ, лимбичната    с-ма, таламуса и мозъчната кора. Базалните ядра вземат участие в регулацията на двигателната активност.                                                                           ІІІ. Странично мозъчно стомахче /Ventriculus lateralis/ чифтна кухина разположена във вътрешността на всяко полукълбо. Състои се от 4 части, според дяловете на полукълбото

а/ централна – разположена в теменния дял;                                                                                                                б/ предно /челно/ рогче – в челния дял;                                                                                                                               в/ задно /тилно/ рогче – в тилния дял;                                                                                                                                            г/ долно /слепоочно/ рогче – в слепоочния дял.В централната част и в слепоочното рогче се намира съсъдест сплит, отделящ мозъчна течност. Всяко от страничните мозъчни стомахчета е свърза с третото стомахче.                                                                                  ІV. Обонятелен мозък /Rhinencephalon/ - Състои се от два дяла:                                                                             1. Периферен дял е изграден от 2 части:                                                                                                                                          а/ предна част – тук спадат следните образувания:                                                                                                            - обонятелна луковица – сиво мозъчно образование от неврони до които достигат влакна от обонят. кл. Техните аксони образуват обонятелния път.                                                                                        - обонятелен сноп /панделка/ - изградена е от аксони на кл., разположени в обонятелната луковица.                                                                                                                                                                                           - обонятелен триъгълник – първичен център на обонянието. Тук завършва обонятелният път.  б/ задна част – тук спадат:                                                                                                                                                            - обонятелното поле – надупчено поле от сиво мозъчно в-во зад обонятелния триъгълник;                  - диагонална панделка на Брока – снопче от влакна, разположено пред и успоредно на обонятелната панделка;                                                                                                                                                            -  подмазолеста извивка –  извивка на мозъчната кора под началната част на мазолестото тяло.                                                                                                                                                                                                  2. Централен дял – състои се от :                                                                                                                                                         а/ главни образувания : - медиална надлъжна ивица; - крак на морския кон; - зъбчата извивка.                                                                                                                                                                                                                  б/  допълнителни образувания : - сводеста извивка – извивка на мозъчната кора; - свод – сноп от нервни влакна, разположени под мазолестото тяло; - сисовидни телца – вторични обонятелни центрове; - рострално ядро на таламуса докоето достигат обонятелните усещания.

V. М о з ъ ч н а   к о р а

Л и м б и ч н а   с и с т е м а

( Lobus  limbicus )

Наименованието на лимбичната с-ма произхожда от латинското limbus – дъга. Тя принадлежи към  еволюционно най-старата част на мозъчната кора – палеокортекс. Тук се намира и коровото   представителство на обонятелната система. Лимбичната с-ма е по-скоро функционално обособена  система, отколкото анатомична структура. Представена е от корови и подкорови структури свързани по-между си чрез нервни влакна. Към лимбичната система се отнасят 3 групи структури                                                                                                                                   1. Лимбична кора –   включва: а/ хипокампа – свързан е с процеса на обучението, представите и спомените; б/ зъбчатата извивка;   в/ сводът; г/ сивото покривало – е релейната структура между хипокампа и обонятелните центрове.                                                                                                              2. Лимбични ядра –   включват а/ сиви структури на крайния, междинния и средния мозък. Най-важно място има бадемовидното тяло /амигдала/ контролира поведението за самосъхраняването и запазването на вида, агресията и страха. б/ хипоталамусни, таламусни ядра свързани с ЛС и интерперпендикулярното ядро на средния мозък.                                     3. Лимбични връзки – лимбичните структури са свързани по-между си и с другите структури на главния мозък чрез невронни вериги наречени лимбични пътища. Едни от пътищата я свързват с мозъчната кора, други завършват в хипоталамуса, а трета група пътища достигат до ретикуларните ядра в мозъчния ствол, където се намират важни вегетативни центрове. Аферентните и еферентните връзки формират в ЛС два функционални кръга, които имат значение за формиране на мотивациите, емоциите и паметта.                                         Основни функции на лимбичната система

1.Вродени поведенчески реакции: а/ емоционални – ЛС, хипоталамуса и част от челните корови дялове, се включват в процеси оформящи емоциите – ярост, радост, страх.                                           б/ полово и родителско поведение –  влияе върху цикличното му регулиране при животните. Чрез връзките си с обонятелната с-ма има значение за агресивното поведение за запазване на територия, за надмощие и др.                                                                                                                                      г/ специфични модели на поведение – активно или пасивно отбранителни /вцепеняване, обездвижване/ смях, плач, изчервяване.                                                                                                     2.Регулира вегетативния компонент на емоционалните състояния и на двигателните реакции. Чрез връзките си с хипоталамуса и РФ осъществява промените в ССС, дишането и др. Удължава се времетраенето им след прекратяване на дразненето.                                                                3. Изгражда с-ма за възнаграждение с участието на ендогенните опиатни с-ми – ендорфини и енкефалини.                                                                                                                                                                                   4. Паметови функции, емоции и мотивация – части на ЛС са асоциативни зони на кората свързани с паметта, емоциите и мотивациите.                                                           5. Биологични ритми – опитно е доказано върху  животни, че биологичният часовник се намира в ЛС.                                                                                                                                                                                     6. Адаптацията към променящата се околна среда- ЛС увеличава възможностите за приспособяване. Приспособява се към физически натоварвания чрез системно упражняване. ЛС  “обогатява” получената информация с конкретно за отделния човек значение. По този начин може да се определят индивидуалният характер на неговото поведение.