Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Краен мозък |
![]() |
![]() |
![]() |
К р а е н м о з ъ к / Telencephalon, Cerebrum/ Крайният мозък се развива във връзка с обонянието, инстинктивното и съзнателното поведение на човека. Изграден е от 2 полукълба /хемисфери/ свързани по-между си с мазолестото тяло /corpus callosum/. Мозъчните полукълба се изграждат от : І. Бяло мозъчно вещество – съставено е от нервни влакна и заема вътрешността на полукълбата. Според посоката си нервните влакна биват: а/ асоциативни – свързват различно отдалечени точки на едното полукълбо. Те биват : - къси – свързващи съседни извивки; - дълги – образуващи снопчета, които свързват части на различните дялове. б/ комисурални – свързват симетрично разположени части на двете полукълба. Те изграждат мазолестото тяло. в/ проекционни – свързват мозъчната кората с по-ниско лежащите части на мозъка. Биват аферентни и еферентни. ІІ. Базални ядра /подкорови/ - представляват централното сиво в-во на крайния мозък, разположени сред бялото в-во на полукълбата. Към тях принадлежат следните ядра: лещовидното; опашатото; бадемовидното и преградката. Лещовидното и опашатото ядро заедно съставят ивицестото тяло. 1. Лещовидно ядро /nucleus lentiformis/ - разположено е латерално от опашатото ядро и таламуса. Има форма на двойноизпъкнала леща с 2 части, които се различават филогенетично и по функции. а/ латерална наречена черупка. Тя е по-новата част и е еднаква по строеж и функция с опашатото ядро и заедно образуват и в е ч е с т о т о т я л о /c o r p u s s t I a t u m /. б/ медиална наречена бледото тяло - е по-старото образувание и заедно с ивечестото тяло образуват с т р и о п а л и д а р н а т а с и с т е м а. Тази с-ма участва в регулацията на двигателната активност и мускулните съкращения. 2. Опашато ядро /nucleus caudatus/ - има форма на запетая, състои се от глава, тяло и опашка. намира се латерално от таламуса; 3. Преградка / claustrum/ - представлява вертикална сива пластинка латерално от лещовидното тяло. Функциите не са изяснени. 4. Бадемовидно тяло / corpus amigdaloideum/ - представлява сива маса в бялото мозъчно вещество на слепоочния полюс на полукълбата. Според съвременното схващане за базални ядра се приемат: опашатото, лещовидното, субталамичното от междинния мозък и черното от средния мозък. Базалните ядра представляват най-висшите центрове на извънпирамедната състема. До базалните ядра достигат аферентните пътища от мозъчната кора, таламуса и малкия мозък. Те изпращат еферентни пътища до хипоталамуса, червените ядра, черната субстанция, РФ, лимбичната с-ма, таламуса и мозъчната кора. Базалните ядра вземат участие в регулацията на двигателната активност. ІІІ. Странично мозъчно стомахче /Ventriculus lateralis/ чифтна кухина разположена във вътрешността на всяко полукълбо. Състои се от 4 части, според дяловете на полукълбото а/ централна – разположена в теменния дял; б/ предно /челно/ рогче – в челния дял; в/ задно /тилно/ рогче – в тилния дял; г/ долно /слепоочно/ рогче – в слепоочния дял.В централната част и в слепоочното рогче се намира съсъдест сплит, отделящ мозъчна течност. Всяко от страничните мозъчни стомахчета е свърза с третото стомахче. ІV. Обонятелен мозък /Rhinencephalon/ - Състои се от два дяла: 1. Периферен дял е изграден от 2 части: а/ предна част – тук спадат следните образувания: - обонятелна луковица – сиво мозъчно образование от неврони до които достигат влакна от обонят. кл. Техните аксони образуват обонятелния път. - обонятелен сноп /панделка/ - изградена е от аксони на кл., разположени в обонятелната луковица. - обонятелен триъгълник – първичен център на обонянието. Тук завършва обонятелният път. б/ задна част – тук спадат: - обонятелното поле – надупчено поле от сиво мозъчно в-во зад обонятелния триъгълник; - диагонална панделка на Брока – снопче от влакна, разположено пред и успоредно на обонятелната панделка; - подмазолеста извивка – извивка на мозъчната кора под началната част на мазолестото тяло. 2. Централен дял – състои се от : а/ главни образувания : - медиална надлъжна ивица; - крак на морския кон; - зъбчата извивка. б/ допълнителни образувания : - сводеста извивка – извивка на мозъчната кора; - свод – сноп от нервни влакна, разположени под мазолестото тяло; - сисовидни телца – вторични обонятелни центрове; - рострално ядро на таламуса докоето достигат обонятелните усещания. V. М о з ъ ч н а к о р а Л и м б и ч н а с и с т е м а ( Lobus limbicus ) Наименованието на лимбичната с-ма произхожда от латинското limbus – дъга. Тя принадлежи към еволюционно най-старата част на мозъчната кора – палеокортекс. Тук се намира и коровото представителство на обонятелната система. Лимбичната с-ма е по-скоро функционално обособена система, отколкото анатомична структура. Представена е от корови и подкорови структури свързани по-между си чрез нервни влакна. Към лимбичната система се отнасят 3 групи структури 1. Лимбична кора – включва: а/ хипокампа – свързан е с процеса на обучението, представите и спомените; б/ зъбчатата извивка; в/ сводът; г/ сивото покривало – е релейната структура между хипокампа и обонятелните центрове. 2. Лимбични ядра – включват а/ сиви структури на крайния, междинния и средния мозък. Най-важно място има бадемовидното тяло /амигдала/ контролира поведението за самосъхраняването и запазването на вида, агресията и страха. б/ хипоталамусни, таламусни ядра свързани с ЛС и интерперпендикулярното ядро на средния мозък. 3. Лимбични връзки – лимбичните структури са свързани по-между си и с другите структури на главния мозък чрез невронни вериги наречени лимбични пътища. Едни от пътищата я свързват с мозъчната кора, други завършват в хипоталамуса, а трета група пътища достигат до ретикуларните ядра в мозъчния ствол, където се намират важни вегетативни центрове. Аферентните и еферентните връзки формират в ЛС два функционални кръга, които имат значение за формиране на мотивациите, емоциите и паметта. Основни функции на лимбичната система 1.Вродени поведенчески реакции: а/ емоционални – ЛС, хипоталамуса и част от челните корови дялове, се включват в процеси оформящи емоциите – ярост, радост, страх. б/ полово и родителско поведение – влияе върху цикличното му регулиране при животните. Чрез връзките си с обонятелната с-ма има значение за агресивното поведение за запазване на територия, за надмощие и др. г/ специфични модели на поведение – активно или пасивно отбранителни /вцепеняване, обездвижване/ смях, плач, изчервяване. 2.Регулира вегетативния компонент на емоционалните състояния и на двигателните реакции. Чрез връзките си с хипоталамуса и РФ осъществява промените в ССС, дишането и др. Удължава се времетраенето им след прекратяване на дразненето. 3. Изгражда с-ма за възнаграждение с участието на ендогенните опиатни с-ми – ендорфини и енкефалини. 4. Паметови функции, емоции и мотивация – части на ЛС са асоциативни зони на кората свързани с паметта, емоциите и мотивациите. 5. Биологични ритми – опитно е доказано върху животни, че биологичният часовник се намира в ЛС. 6. Адаптацията към променящата се околна среда- ЛС увеличава възможностите за приспособяване. Приспособява се към физически натоварвания чрез системно упражняване. ЛС “обогатява” получената информация с конкретно за отделния човек значение. По този начин може да се определят индивидуалният характер на неговото поведение. |