Joomla Software solutions Template

Payday loan

Кръвногруповата принадлежност се определя наследствено от наличието на естествени антигени върху повърхността на еритроцитите — антиген A и В (наречени още аглутиногени А и В), и наличието на аглутинини в плазмата - анти-А и анти-В (бележат се също с  и  . Взаимодействието   между   едноименни   аглутиногени   и   аглутинини   (   А+   или   В + )  предизвиква аглутинация (слепване) на еритроцитите. Различаваме 4 крьвни групи в системата АВО:

Група A - съдържа аглутиноген А и аглутинини анти-В, бележи се

с A ().

Група В - съдържа аглутиноген В и аглутинини анти-А, бележи се

с В ().

Група АВ - съдържа аглутиногени А и В, няма аглутинини, бележи

се с АВ (0).

Група 0 - не съдържа аглутиногени, съдържа аглутинини анти-А и

анти-В, бележи се с 0 ().

Аглутинация настъпва, ако еритроцити, които съдържат А-аглутиноген, се поставят в серум, в който има аглутинини анти-А (), или ако се поставят еритроцити, които съдържат аглутиноген В в серум, който съдържа аглутинини анти-В (). При неправилно кръвопреливане това настъпва в кръвоносната система и е жизнено опасно, защото слепените еритроцити запушват малките кръвоносни съдове, а освен това след аглутинацията се развива хемолиза на слепените еритроцити. Аглутинираните еритроцити образуват струпвания, видими с просто око.

Определянето на крьвните групи става с тест-серуми с познато аглутининно съдържание — серуми от кръвни групи A (), В () и 0 (). На едно предметно стъкло се поставят на разстояние една oт друга три големи капки тест-серуми, като предварително на предметното стъкло са означени ,  и  от тест-серумите. Взема се кръв от пръста и се поставя малка капчица кръв във всяка капка тест-серум. Аглутинацията се вижда като червени точици или неправилни струпвания на фона на напълно прозрачен и избистрен серум. Ако аглутинация настъпи в тест-серум  и , кръвната група е A (); при аглутинация в  и  тест-серуми изследваната кръв е В (); ако аглутинация има навсякъде, кръвната група е АВ (0); ако никъде не настъпва аглутинация, изследваната кръв е 0 ().

Познаването и определянето на кръвните групи има голямо практическо значение при кръвопреливането, понеже дава възможност то да се извършва без опасност за живота на приемателя. Кръвопреливането се извършва въз основа на следния принцип: еритроцитите на дарителя не трябва да се аглутинират от серума на приемателя. Вьз основа на това правило се определя от каква кръвна група може да получи кръв даден приемател. Кръв от едноименна група може да се прелее в голямо количество. При разногрупово преливане обаче се прелива не повече oт 300 ml кръв. При разногруповото кръвопреливане аглутинините на дарителя не се вземат предвид, защото при въвеждането на кръвта в приемателя те се разреждат и губят аглутинационните си качества.

Освен  антигените от системата  АВО  върху  човешките еритроцити  има още много други антигени. При кръвни заболявания, които налагат системно периодично кръвопреливане, те също трябва да се определят и да се прелива кръв от дарител, чиято кръв показва съвместимост по множество показатели.

При човека голямо значение има също и груповата принадлежност в зависимост от антигена Rh (резус-фактор). Rh-факторът се намира в 83-87% от бялото население на земята. Това са Rh ( + ) индивиди. В останалите 13-17% той липсва и те са Rh (-). Rh-факторът също е наследствено определен. За разлика от системата АВО в серума на хората няма естествени aнти-Rh-aнтитeлa. Rh-антителата са имунни тела и се образуват след въвеждане в организма на Rh (-) индивиди Rh ( + ) еритроцити. Преливането на Rh ( + ) кръв на Rh (-) хора, както и наличието на Rh несъвместима бременност, е свързано с образуването на Rh-антитела у Rh (-) индивид. Rh несъвместима бременност има при Rh (-) майка и Rh ( + ) плод.