Joomla Software solutions Template

Payday loan

Както всички живи същества, човекът представлява краен етап на дълги преобразувания или, по-точно казано, на еволюция. Днес никой не смята че такава съвършена машина, като човека, може да се оформи изведнъж. Днешния разумен човек, който населява цялата планета, се е появел от друго, слабо  еволюиралосъщество. Ако се „погледне” в миналото, може да се установи как постепенно нашите прадеди, които са били по-малко еволюирали, са стигнали до първия предшественик на човека, чието развитие е продъжило е продължило до появяването на съвременния човек. Ако се направи кратък преглед на историята на живота, ще се стигне до началото на приматите, после до бозайниците, земноводните, сложните групи от клетки и накрая до първата жива клетка, появила се във водата.

Когато се говори за произхода на човека, често се казва, че той проузлиза от маймуните. Тази мисъл предизвиква понякога недоразумения, защото не е точна. Човекът не е произлязъл от висшите примати – днешните човекоподобни маймуни (шимпанзе, горила, орангутан, гибон). Сигурно е, че в човешката еволюционна линия фигурират животни, които, ако съществуваха днес, щяха да бъдат включени таксономично към маймуните.

1. Предшественици на човека – Praehominidae (прачовеци). За този стадий може да се съди по австралопотеците. Австрало питеците са живели в Южна Африка през средния  и долния плейстоцен – от преди 9млн.до 750хил.години, като за сега най-ранните останки от тях са от приди 5млн.години. Имало е няколко вида австралопитеци, които са се различавали по големина на тялото, по устройство на зъбите, по разпространение и главно по начин на хранене – едни са били растителноядни, а други месоядни. От първата група не се е развила човешка линия и представителите й са загинали, унищожени от по-висшата форма – питекантропите. Месоядните австралопитеци са приемали с храната повечебелтъци и аминокиселини. Мозъкът им се е развил в по-голяма степен, от колкото при ратителноядните австралопитеци. Затова един вид от месоядните австралопитеци е дал началото на човешката линия. Те са били едри примати – с височина 120-150см, маса 25-50кг и маса на мозъка около 550г. Въпреки че по външни белези са били много близко до първите хора, по отношение на развитието на мозъка австралопитеците са били на ниско равнище. Сега се приема, че човешкият мозък трябва да има дадена степен на развитие и маса около 800г, която се смята за граница между животните и човека. Австралопитеците са имали изправен вървеж. Живели са в пещери или на открито, напада ли са и са се защитавали с готови оръдия на труда. Възможно е да са използували и огъня. В еволюционно отношение са били по-близки до човека, отколкото до животните, но още не са били човеци.
2. Palaeoanthropinae (стари човеци), неандерталски човек. Имал е големи ръце с едри, плоки фаланги, на които е липсвала подвижността, характерна за съвременния човек. Неандерталецът не е могъл да хваща, а само грубо е сграбчвалпредметите. Все пак повечето антрополози го смятат вече за разумен човек, защото мозъкът му е бил много развит – 1500г. Силно са били развити челните и теменните лобове, което дава основание да се предполага появата на  духовен живот и логично мислене у него. Все още е липсвала ясно изразена членоразделна реч, чието начало трябва да се търси именно тук, за да се появи със скок при следващия стадий – при неоантропа. При еволюцията на класическите неандерталци личи едно от основните правила на еволюциятя – невъзвратимост. Отделените от човешката линия на еволюция неандерталци са изостанали в развитието си, а класическите неандерталци не са могли да се развият по-нататък и са загинали като задънен човешки клон.
3. Neoanthropinae (нови човеци), Homo spiens (разумен човек). Морфологичните промени при неоантропите се изразяват предимно в скелета, а по-късно и в черепа. Големината на мозъка не се е увеличила – 1400-1500г, но теменните и челните лобове на черепа са достигнали голяма степен на рзвтие. Развили са се психичният живот и общественото съзнание, появила се е и членоразделната реч. Изчезнала е космената покривка на тялото, а ръката е станала силно подвижна. Появили са се признаци на обществени отношения, а социалните закони са започнали да оказват по-голямо влияние от биологичните. Оръдията на труда са се усъваршенсвували. Съществувал е интерес към самопознанието и изкуството. Преди 10-12хил.години е настъпила неолитната революция, която се изразява в опитомяване на животните и култивиране на растенията. След нея се е появил днешният разумен човек, който се е освободил от зависимостта на природата и е започнал да я овладява.

Родство на маймуните

В системата на организмите човекът принадлежи безспорно към приматите. Приматите са разред в класа на бозайниците, с което таксономически се нареждат на едно стъпало заедно с хищниците, гризачите, копитните и други бозайници. Разделят се на полумаймуни и маймуни, като полумаймуните не са еднородна родствена група.

Белези на полумаймуните. Полумаймуните са обитатели на дърветата. Те са нощни животни. Много от тях имат големи очи.

Белези на маймуните. Маймуните се различават преди всичко по неокосменото си лице, което има силно подчертани изразни възможности (мимика). Напълно вкостенена дъга отделя очните кухини от слепоочията. Големият мозък показва значително развитие.

Същинските маймуни биват широконоси и тесноноси.

Белезина широконосните маймуни. Широката хрущялна носна преграда и насочените настрани носни отвори са най-важните белези, които отличават широконосите от тесноносите маймуни. Широконосите маймуни са разпространени само в Централна и Южна Америка, където обитават тропичните влажни гори. Не се раглеждат като предполагаеми предшестваници на човека.

Белези на тесноносите маймуни. Тесноносите маймуни се отличават лесно от широконосите по тясната хрущялна носна преграда и по насочените напред, респ.надолу, носни отвори. Делят се на две групи: кучеподобни маймуни и човекоподобни примати.

Човекоподобни примати. Към това надсемейство принадлежат висшите човекоподобни маймуни – гибони и големи понгиди – и човеците.

Съществени етапи на развитие

В еволюцията на човека има много важни етапи, които са свързани с различни периоди от развитието на Земята.

1. Очите при приматите са се изместили напред в много ранна фаза от развитието им вероятно във връзка с приспособяването към „горския биотоп”. Това осигурява пространствено бинокулярновиждане.

2. В този биотоп се е формирала също хващащата рака с противопоставящия се на другите пръсти палец. Така тялото на тези същества е станало по-стабилно при придвижването им по клоните на дърветата.

Човекоподобните примати са преминали през тези два етапа на развитие още, предшествениците им не са се били отделили от общия корен.

3. Диференцирането на съзъбието е започнало сравнително рано. При понгидите се е развило приспособено за отбрана съзъбие с правоъгълна форма и подобни на кама кучешки зъби, които са по-дълги и са обособили оформянето на диастема. При хоминидите то е придобило форма на подкова или на парабола;куческите зъби са плоски и не надвишават много останалите;диастема липсва.

4. По-късно е започнал процесът на изправяне на хоминидите, който е довел до придвижване на два крака. С това са свързани измененията в ходилото, което се е оформило като опорно ходило, и в тазовите кости, които вече са по-извити и разширени и с това са осигурили по-голяма основа за залавяне на седалищната мускулатура. Двойната извивка на гръбначния стълб има значение за държане на тялото в изправено положение и за придвижването му.

5. Преди около 1млн.години е започнал активен процес на растеж, като размерът на тялото и големината на мозъка са нарастнали 3 пъти. Въпреки бързото увеличаване на мозъка умствените способности са се развили вного по-бавно в продължение на стотици хиляди години. Съотношението между расмера на тялото и обема на черепа не се е променило много.

6. Значителното усъвършенствуване на умствените способности е започнало преди около 30хил.години по време на ледниковия период. Този напридък не е бил свързан с увеличаване обема на мозъка. Разнообразието на оръдията на труда се е увеличило. Стенните рисунки, релефните изображения и пластиката говорят за първите стъпки в развитието на изкуството. От това време са и последните фосили от най-древния и древния човек.

7. Заседналия начин на живот датира от преди 10хил.години. хората са започнали сами да си произвеждат храна, да култивират рстения, да опитомяват и отглеждат животни. Оттогава е започнал бързо да нараства броя на хората.

8. Намаляването на инфекциозните болести при съвременния човек доведе до скокообразно повишаване на продължителността на животаи до намаляване смъртността на на кърмачетата от 50 на 5%. Броят на хората се увеличава във все по-кратки периоди и едновременно съжителствуват три поколения.

Съществуващите днес хора се различават помежду си по различни външни и вътрешни белези. Един от най-известните белези е цветът на кожата. Това е наследствен, независещ от обкръжаващата среда белег на определени групи от хора, които се обединяват в раси.

Има много хипотези за появяването и развитието на расите, описани още преди 200 години от френския природоизпитател Кювие. Според някои хипотези развитието на човека започнало от някои форми на хора от пейстоцена – например древните хора били изходна група на многолюдната раса. Днес повечето антропалози смятят, че съвременните човешки раси са се развили през поседните 20хил.години след лидниковия период и че произхождат от съвременния човек от горния палеолит (кроманьонския човек). И така всички живеещи днес хора принадлежат не само на един вид, но и към един подвид:хомосапиенс сапиенс.

Различията между расите се отнасят не само до пигментацията, а и до формата и гътотата на косата, специфичността на физиономията, ръстовите и пропорционалните особености и серологичните белези. Накратко може да се каже следното: различията между расите са се появили вседствие на същите фактори, които обуславят човешката еволюция, а именно вседствие на мутация, рекомбинация, изилация и естествен отбор. Расите не са непроменяеми групировки , а резултат от непрекъснатия процес на еволюция. Днес се забелязва противоположен на диференцирането процес, а именно смесване на расите. Този процес не се отразява отрицателно върху потомството.

Типичните за всички раси белези, като принципно еднаквото устройство и функции на скелета, на мозъка и цялата обмана на веществата, са много по-съществани от различията между расите. Хората от различни раси могат да имат пълноценно потомство, което може да се размножава. Еднакви са продължителността на бременността, кръвните и серумни фактори, броят и устройството на хромозомите.

Различията, които се изразяват в степента на цивилизованост, не се дължат на биологични, а на социални причини.