Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Видообразуване. Критерии за вид |
![]() |
![]() |
![]() |
Изучаването на процеса на еволюция е свързано с изясняването на начина, по кйото възникват видовете. Увеличаването на видовото разнообразие е резултат от възникването на един или повече нови вида от един изходен (родоначален) вид. Чрез всяка своя популация той може да даде начало на нов вид. В зависимост от особеностите на процеса, при който възниква новият вид, видообразуването бива мигновено и постепенно. Мигновеното видообразуване понякога се нарича скорообразно. То е рядко срещано в природата, характерно е за растителни видове, които се самоопрашват или освен полово могат да се размножават безполово (напр вегетативно). Наследствената форма на изменчивост, която е в основата на този начин на видообразуване е полиплоидна мутация. Индивидът, който е носител на мутацията не може да има плодовито поколение, следователно той е нов вид. Полиплоидните растения имат по-добре развити вегетативни органи (корен, стъбло, листа), цветове и плодове, затова естественият отбор ги запазва. Плодовете на полиплоидните видове имат добри вкусови качества и затова някои от културните сортове растения са получени изкуствено (напр. някои сортове ябълка и пшеница). За нуждите на селското стопанство в лабораторни условия са получени плодовити междувидови хибриди, напр. вишнапът. Постепенно видообразуване – основен начин за възникване на животински видове. То е бавен, постепенен процес. За да възникне нов вид са нужни много последователни поколения. Наследствената форма на изменчивост, която е в основата на този начин на видообразуване, обикновено е генна мутация, която не намалява размножителните възможности на индивида. Ако мутацията е положителна, естественият отбор я запазва. Тя сепредава от поколение на поколение чрез механизмите на наследствеността. За да се осъществи видообразуването, необходимо е популацията да е изолирана от други популации на същия вид. Изолацията може да се дължи на голямо разстояние м/у популациите или непреодолими прегради – нарича се пространствена или географска(постепенно видообразуване, про което изолацията е пространствена се нарича алопатрично) . В редки случаи, ако видът е паразитен, изолацията мойе да е екологична(ако изолацията е екологична, видообразуването се нарича синпатрично). При постоянно действаща изолация, поколение след поколение изменението се подсилва в полулацията и различията м/у нея и останалите полупации на вида могат да станат толкова големи, че поплацията да се превърне в нов вид. М/у изходния и новия вид възниква нов тип изолация – размножителна (репродуктивна) изолация. Тя има 2 форми – преди(презиготна) и след(постзиготна) оплождане. Презиготната е свързана с възпрепятстване на оплождането поради: - различия в размножителното поведение (етологична изолация) - разлика в предпочитаното местообитание (екологична) - различен сезон на размножаване (сезонна) - различия в размножителните органи (морфологична) - гибел на гаметите (унищожават се сперматозоидите) Постзиготната е причина да не се развие даден индивид поради: -гибел на зиготата (поради ненормално оплождане) -нежизнено поколение(има слаба приспособимост към екологичната си ниша) -стерилно поколение (дефекти в гаметогенезата) Видът е съвкупност от популации на индивиди, които: 1. Могат да се кръстосват помежду си и да дават плодовито поколение 2. населяват определен ареал 3. притежават общи морфо-физиологични белези 4. имат общи типове на взаимоотношение с абиотичната и биотичната среда 5. отделени са от други такива групи индивиди с пълно отсъствие на хибридни форми. Това определение е вярно за видове, които се размножават полово. Видът при безполови размножаващите се, партеногенетичните и самоопрашващите се е група от клонове и линии с морфо-физиологично сходство, заемащи определен ареал и намиращи се в сходни взаимоотношения със средата на обитание. КРИТЕРИИ ЗА ВИД:
Морфологичен критерий – морфологичните различия м/у индивидите от различните видове; разлики във формата и размерите на тялото или на части от него, в окраската, придатъците към тялото (челюсти, антении др). Видове с много малки морф различия се наричат видове двойници. Има ги във вс систематични групи животни и при мн растения. Например вида малариен комар обединява 6 вида двойници. Биохимичен критерий – при него се сравняват кариотипите на различните индивиди. Кариотипът (броят и морфологията на хромозомите) е видоспецифичен белег. С този критерий са различени някои от видовете двойници от род Дрозофила, я в клас бозайници – видове двойници от родовете Мишки, Слепи кучета, Кафявозъбки. Физиологичен критерий – Физиологията е наука, изучаваща процесите, протичащи в организмите. Основа на физиологичния критерий е видовата специфичност на някои от процесите. Най-удобен за сравнение е размножителният процес, защото той се осъществява само от индивиди от един и същ вид. Чрез него са разпознати видове двойници при пчели, различаващи се по сезова в който се размножават. Различени са още видове двойници при жаби, щурци, пеперуди и гъби. 2 причини, поради които той не може да се прилага винаги: 1- първаците и бактериите се размножават безполово; 2- рядко, но има случаи на плодовити междуполови хибриди – тополи, канарчета. Географски критерий – сравняването на ареалите на различните видове. Ако в процеса на видообразуване новият вид ясно се е обособил в нов ареал, различен от изходния, географският критерий е приложим. В повечето случаи обаче, ареалът на новия и изходния вид се припокриват и критерият е неприложим. Той не е приложим и когато видовете имат широко разпространение, без ясно очертани ареали. Този критерий не се прилага самостоятелно, а винаги съвместно с накой от другите критерии. Екологичен критерий – основна за него е специфичността на екологичните изисквания за всеки вид. Той е използван успешно за различаване на 2 вида двойници октоподи, те са гостоприемници на различни паразити и живеят на различна дълбочина. При прилагането на критерия се използва специфичността и на други междувидовивзаимоотношения като коменсализъм и симбиоза. Приспособяването на вида към абиотичните условия на средата също се използва за разпознаване на видове. Така са познати някои от двойниците на маларийния комар ( 2 от видовете се разпознават по вида на водоема в който снасят – сладководен и соленоводен). Този критерий се прилага съвместно с други критерии. Етологичен критерий – Етологията изучава поведението на животните. Основна за критерия е видоеата специфичност на поведението. В мн случаи с помощта на този критерий също са разграничени видове двойници (напр светулките в Северна Америка). С помощта му са разпознати видове двойници и при други насекоми и птици. Той не е универсален, защото невинаги в поведението на различните видове има ясно забележими различия и не всички видове животни имат ясно изразено поведение. Критериите за вид са формулирани основно на базата на биологични особености на видовете. Всеки един от тях при определени условия може да е неприложим или недостатъчно сигурен. Затова, когато се установява съчествуването на нов вид трябва да се прилага не един, а колкото може повече от критериите. |