Joomla Software solutions Template

Payday loan

Що  е живот.Развитие на идеята за произхода

на живота

Жива и нежива материя.Един от важните въпроси, съпътствали развитието на биологичната наука, е този за произхода на живота. В представите на хората природата винаги е поделена на нежива и жива. Съществуват много идеи относно причините за многообразието на днес живеещите и на живелите в древността и измрели организми. Създадени са редица хипотези, обясняващи как се е образувала нашата планета. В много малко от тях обаче се засяга въпросът дали живата материя е произлязла от неживата и по какъв начин би могло да стане това? По какви критерии се различават живата и неживата природа?

Наистина едва ли би се затруднило и дете, ако трябва да направи разлика между живия човек и неживата скала или между живото животно и трупа на животно. Висшите живи организми достатъчно ясно се различават от неживата природа. Трудно е обаче да поставим ясна граница между възпроизвеждането на вирусите и сложните химични реакции, осъществяващи се между неживите макромолекули.

Що е живот. В биологията съществуват немалко опити да се даде определение на това що е живот.

Според някои автори

Животът е една от формите на съществуване на материята. Тя е свързана с белтъчните молекули, които не са в процес на разлагане и които обменят вещества с околната среда.

Наистина до сега не е известна каквато и да е форма на живот, в която да не вземат участие белтъчните молекули. Това обаче не е достатъчен аргумент да се твърди, че без белтъчен живот не съществува. Така определението не обхваща всички възможни случаи.

Освен това постоянна съставка на всички живи организми са и нуклеиновите киселини. За тях е характерна способността да се само възпроизвеждат Това е дало основание за идеята, че животът произлязъл тогава и там, когато и където са се появили  първите нуклеинови киселини.

Ето защо горното определение се допълва – животът е особена форма на съществуване на биополимери, способни да обменят вещества и да се само възпроизвеждат.

Най – точно е определението, дадено от професора по ензимология в университета на Сан Франциско – К. Гробщайн. То гласи:

“Животът е система от макромолекули, за която са характерни определена йерархична организация, обмяна на веществата с околната среда, способност за само възпроизвеждане и точно регулиран поток на енергия.”

Развитие на идеята за произхода на живота.

Нито едно от тези определения не отговаря на въпроса кога и как се е появил животът. Още в древността са били изказани две коренно противоположни мнения. Едното от тях не прави опит да даде отговор на този въпрос. Според него всичко “живо” произлиза от “живо” - животът е вечен. Според другото мнение “живото”произлиза от “неживото” – животът се е самозародил.

Според привържениците на второто мнение от древността и Средновековието непрекъснато се самозараждат както прости, така и сложно устроени организми. Те смятали например, че в торищата се самозараждат червеи, насекоми, охлюви, дори и мишки; че заболяванията на храносмилателната система довеждат до самозараждане на чревни паразити и т.н.

През XVII век един лекар от Флоренция – Франческо Реди, доказал, че червеите, които се развиват в месо, престояло дълго време на открито и на топло, са ларви на мухи, снесли там оплодените си яйца. Така възможността за самозараждане на многоклетъчни организми е била отречена.

През XIX в. френският микробиолог Луи Пастьор е доказал, че дори и просто устроените микроорганизми не се самозараждат, независимо че са налице подходящи за тяхното съществуване условия.така била отречена въобще възможността  да се самозаражда живот в съвременните условия на Земята.

Следователно веднъж възникнал, животът на нашата планета се самоподдържа и само възпроизвежда.всяко живо същество е потомък на друго живо същество.

Живите организми извършват специфична обмяна на вещества с околната среда. Тя става благодарение на свойствата на макромолекулните комплекси в живия организъм. Те са свързани помежду си така, че изграждат мембрани, през които избирателно се транспортират вещества във и извън клетката. Протичащите биохимични процеси винаги задоволяват нуждите на организма, защото скоростта и посоката им са ензимно регулирани.

Всички живи организми се самовъпроизвеждат. В този процес те предават на потомството си информация за синтезирането на нуклеинови киселини и на специфични белтъци. Благодарение на това се запазва, предава и реализира точно определената наследствена информация.

Биологичната обмяна на вещества  и способността за самовъзпроизвеждане са едни от най-съществените белези на живата природа.

Вече знаете, че всички живи организми независимо от тяхната сложност са съставени от белтъци, нуклеинови киселини, въглехидрати и липиди.това химическо единство осигурява възможността на всеки жив организъм да участва в някаква по-малко или повече специализирана хранителна верига и в общия кръговрат на веществата в природата.

Това единство е друго основно качество на живата природа.

Всичко това показва, че живите организми са взаимно свързани и взаимно зависими, а следователно имат и единен произход.