Joomla Software solutions Template

Payday loan

Мъжката полова система е една от най-сложно устроените структури в човешкото тяло. Половите органи на мъжа се делят условно на външни и вътрешни. Към мъжките полови органи се отнасят пенис, мъдница- външни полови органи и семенник (тестис), надсеменник, семепроводни канали със семенни мехурчета, простатна жлеза , купферова жлеза –вътрешни полови органи. Делението е условно, тъй като е известно, че половият член частично е извън тялото и частично се намира вътре в тялото- на разстояние до лонното съчленение.

Тестисите са иградени от бримки от извити каналчета в стените, на които се формират сперматозоидите от първичните герминативни клетки (сперматогенеза). Двата края на всяка бримка се дренира в мрежа от каналчета в главата на епидидима. Оттук сперматозоидите преминават през опашката на епидидима. По време на еякулация те преминават през еякулаторните канали в уретрата, която пресича тялото на простатата. Между каналчетата в тестисите има гнезда от клетки съдържащи липидни гранули, интерстициалните клетки на Лайдиг, които секретират тестостерон в кръвообръщението. Артериите в тестисите са извити, и кръвта в тях се движи успоредно, но в противоположна посока на кръвта в семенните вени. Това анатомично устройство позволява противотоков обмен на топлина в тестисите.

Семенникът (тестисът) е чифтен орган с цитогенна (спермиогенна) и инкреторна функция. Той е овално тяло, леко удължено и сплеснато встрани. Поради това на него се различават два края, два ръба и две повърхности. Долният полюс на семенника е разположен по-близо до срединната равнина, а дългата му ос е наклонена напред. Левият семенник обикновено е малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45мм, а теглото му- 10-14гр.

Надсеменникът има червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на семенника. На него се различават горна (разширена част), тяло и опашка. Между семенника и надсеменника се формира цепковидно пространство.

Семенниците се разполагат в специална кожна гънка- скротум. Разположението им в кожни гънки, извън коремната кухина е свързано с обстоятелството, че оптималната температура за сперматогенезата е по-ниска от абдоминалната. Отвън семенникът е обвит от плътна обвивка, която е разтеглива и е изградена от плътна колагенна съединителна тъкан. Отвън обвивката е покрита с висцералната пластинка на серозната обвивка на семенника. Между вътрешната и външната пластинка на серозната обвивка на тестиса се намира цепковидно пространство, изпълнено с малко количество течност. От вътрешната страна на висцералната пластинка се разполага слой от хлабава съединителна тъкан, богат на кръвоносни съдове. В дорзалната си част обвивката е задебелена и формира съединително валче, наречено средостение. То проминира във вътрешността на органа. От него започват съединителнотъканни прегради, които се насочват лъчево и само малка част от тях достигат срещуположната част на обвивката. Посредством тези преградки вътрешната част на органа се разделя на 200-300 делчета. Всяко делче съдържа 1-3 извити каналчета, които са дълги средно 30-70см и дебели около 0,2мм. Тези каналчета не завършват сляпо; те прехождат едно в друго чрез дъгообразни свързвания и чрез странични разклонения. По посока към средостението на семенника извитите каналчета, които свързвайки се помежду си, формират мрежата на семенника. Тя представлява лабиринт от каналчета. От нея започват 12 до 18 изнасящи каналчета, всяко от които има дължина около 20см. Те се насочват към главата на надсеменника и се нагъват. Каналчето, разположено в най-горното делче, се насочва надолу и приема последователно останалите каналчета. По такъв начин се формира каналът на надсеменника. Дължината му е около 4-6м и е силно нагънат.

Стената на извитите каналчета на тестиса се състои от сложно устроен многослоен епител, наречен сперматоген. Той е разположен върху базалната мембрана, от външната страна на която заляга тънък слой от мрежа колагенни влакна и слой от гладкомускулни клетки. Епителът се изгражда от два вида клетки: сперматогенни и подпорни. Сперматогенните клетки се разполагат от базалната мембрана до просвета в 4 до 8 слоя. В периода на половата зрелост тези клетки се намират в различни стадии на сперматогенезата. Най-дълбоко, непосредствено до базалната мембрана, се разполагат първични зародишни клетки (сперматогонни); по- навътре от тях следват сперматоцити от пьрви ред, сперматоцити от втори ред (пресперматиди), сперматиди и непос­редствено до просвета- сперматозои­ди. Последните се откъсват от епител­ния слой и с активни движения се на­сочват към мрежата на семенника.

Сперматогонните чрез нарастване и диференцировка се трансформират в сперматоцити от първи ред; резервът от сперматогонни се поддържа чрез непре­къснатото им делене. Сперматоцитите от първи ред, които притежават диплоиден набор от хромозоми, претърпяват редукци­онно делене и дават началото на по два сперматоцита от втори ред, които са с хаплоиден хромозомен набор(23 хромозоми). От своя страна тези клетки се де­лят на по два сперматида, всеки от кои­то се трансформира в сперматозоид. От изложеното се вижда, че от един сперматогоний се получават 4 сперматозои­да. Сперматозоидите се развиват във вът­решността на сперматидите от тяхното ядро, органели и част от цитоплазмата. След освобождаването на сперматозоидите неизползваните части от сперматидите като остатъчни телца се отделят от по­върхността на епитела и заедно със спер­матозоидите попадат в просвета на из­витите каналчета. Сперматозоидите, как­то и зрялата яйцеклетка, съдържат хаплоиден набор хромозоми, поради което в оплодената яйцеклетка(зиготата) се по­лучава диплоиден набор.

Подпорните клетки или Сертолиевите клетки са от­носително малко на брой. Те са високи цилиндрични клетки с основа на базалната мембрана и върховата част при прос­вета на каналчето. По страничните по­върхности на тези клетки залягат плътно сперматогенните клетки. Смята се, че Сертолиевите клетки имат подпорна и трофична функция по отношение на сперматогенните клетки.

Инкреторната част на семенниците е представена от интерстициалните клет­ки или клетки на Лайдиг. Те заемат около 12% от обема на семенника. Разполагат се по единично или на малки групи в интерстициума, изграден от съединителна тъкан между извитите семеобразуващи каналчета. Лайдиговите клетки са големи, с овоидна или полигонална форма. Имат голямо количество гладък ендоплазмен ретикулум, митохондрии и голям брой липидни включвания. Тези клетки изработват мъжкия полов хормон- тестостерон, под стимулиращото влияние на гонадотропните хормони, изработвани в предния дял на хипофизата. Според някои автори в изработването на тестостерона вземат участие и Сертолиевите клетки, а също и сперматогенният епител. Под влияние на този хормон се развиват половите органи и вторичните полови признаци на мъжа.

Правите каналчета на тестиса, както и тези на мрежата на семенника имат само проводна функция, техният епител е еднослоен, най-често кубичен. Епителните клетки имат резорбционна и секреторна функция, водещи до промяна в състава на съдържимото в каналчетата, чието рН е кисело. Това води до обездвижване на сперматозоидите. При резорбативната дейност на епитела се фагоцитират ос­татъчните телца и даже цели спермато­зоиди. Епителът заляга върху оформена­та собствена съединителнотьканна плас­тинка, около която се забелязва тънък фиброзен слой, съдържащ гладкомускулни клетки. Кана­лът на надсеменника се изгражда от двуреден цилинд­ричен епител, фибромускуларна обвив­ка и адвентиция. Епителът е съставен от високи цилиндрични клетки с неподвижни реснички- стереоцилии, и с признаци на секре­торна активност. Предполага се, че стереоцилиите имат значение за на­сочване на сперматозоидите в правилна посока- към семепровода.

Семепроводът е продължение на канала на надсеменника. Дължината му е около 50см, а сечението е кръгло и възлиза на около 3мм. В за­висимост от разположението му на него се различават няколко части:

1. Скротална, която се разполага на задната повърхност на тестиса. Тя е къса и обхваната от венозно сплетение.
2. Фуникуларна, влизаща в състава на семенната врьв, заемайки в нея най-дорзално положение.
3. Ингвинална — с дължина около 4 см, разполагаща се в слабинния канал.
4. Тазова, разположена в кухината па малкия таз. Тази част на семепровода влиза във важни топографски взаимоот­ношения с някои органи на малкия таз. Той се разполага по латералната страна на малкия таз, кръстосва хълбочните съдове, разполагайки се под перитонеума, след което се насочва към страничната повърхност на пикочния ме­хур, без да се допира до нея. След това той кръстосва пикочопровода и се насоч­ва към дъното на пикочния мехур. Тук семепроводът се отделя от перитонеума и се разширява вретеновидно, образувай­ки участък дълъг 3-4см и широ­к 1см. Неговата стена има множество заоблени изпъкналости и този участък на семепровода е свързан с дъното на пикочния мехур пос­редством съединителна тъкан. Терминалният му участък се означава като изхвърлящ ка­нал. Това образувание е дълго около 1,5—2 см, а луменът му се стеснява фуниеобразно от 0,5 до 0,2мм. Отваря се встрани от семенното въз­вишение на простатната част на уретрата. Стесняването на семепровода в област­та на изхвърлящия канал способства за изхвърлянето на спермата при еякулация под високо налягане (шприцоване).

Стената на семепровода е изградена от 3 слоя. Вътрешният е лигавица, изградена от двуреден цилинд­ричен епител. На нап­речен срез просветът има звездовидна форма. Средният слой е мускулен. Той е представен от 3 пласта: вът­решен и външен надлъжен и среден цир­кулярен. Съкращението на надлъжната мускулатура създава вакуум, всмукващ сперматозоидите, а циркулярният чрез ритмични съкращения ги изтласква нап­ред. Отвън семепроводът е обхванат от съединителна тъкан и частично от коремница. Семепроводът е главен резервоар на спер­матозоидите- от тях той се освобожда­ва по време на еякулация.

Семенното мехурче е чифтен жлезен орган, разположен по задно-долната повърхност на пикочния мехур. Дължината му е много вариабилна, но обикновено е около 4-5см. Ширината му е около 1 см. По­ради наличието на силно развита вътре-стенна мускулатура консистенцията на се­менните мехурчета е твърда.

Двете семенни мехурчета прилягат към основата на пикочния мехур, като са свър­зани с него посредством съединителна тъ­кан. Горният им край е покрит с перито-неум, медиално от тях се разполагат двата семепровода с тяхната ампула, а отдо­лу- простатата. От дорзалната им стра­на се разполага правото черво.

Семенното мехурче има тънък изхо­дящ канал, който след съединяване с изхода на семепровода продължава в силно нагъната тръ­ба, чиято дължина след изправянето и разтягането му стига до 12см.

Стената на семенното мехурче по своя строеж е сходна с тази на семепровода. Лигавицата е покрита с един-два или повече реда цилиндрични или кубични епителни клетки. Те имат характерна структура на синтезиращи протеини клетки. Мускулату­рата на стената е по-тънка от тази на семепровода- в нея могат да се разграничат два слоя: вътре­шен, циркулярен, и външен, надлъжен. Тя се съкращава при еякулация и из­тласква секрета в просвета. Най-отвън семенното мехурче е обхванато от съединителнотъканна об­вивка, която го свърз­ва със съседните органи. Само горният му край е покрит с коремница.

Семенното мехурче е жлезен орган- неговият епител секретира една от със­тавките на семенната течност. Секретът му, съставящ 50-80% от обема на еякулата е вискозна течност с алкална реакция, богата на фруктоза. Той не представлява резервоар за сперматозоидите- в него те проникват само случайно.

Семенниците са вложени в кожна гьнка, мъдница или скротум, която заедно с пениса влиза в състава на външните мъж­ки полови органи. Тя се намира в дол­ната част на срамната област, под коре­на на половия член. Об­разувана е от тънка кожа, чийто епидермис е слабо вроговен. Кожата е рядко окосмена, пигментирана е по-силно и съ­държа потни и мастни жлези. В срединната равнина се разполага скроталния шев, който напред преми­нава по половия член. В подкожието на мъдницата се разполага мрежа от гладкомускулни и еластични влакна, образу­ващи месеста обвивка. Нейната дебелина е около 1-2мм. Съкращението на тази мускулатура предизвиква набръчкване на кожата на скротума, при което тестисите се пов­дигат леко нагоре. Гладката мускулатура на тази обвивка променя повърхността на кожата и играе известна роля по от­ношение регулацията на температурата на семенника.

Във вътрешността на скротума, точно в срединната равнина, се образува тънка съединителнотъканна преграда с малко количество гладкомускулни влакна, с която се дооформя лего­вището на левия и десния тестис.

Навътре от кожата и месестата обвив­ка се разполагат последователно следни­те слоеве, които произлизат от съставки на пред­ната коремна стена, изтлачени по време на слизането на семенниците: Външната семенна обвивка- лежи върху всички останали, Кремастерната фасция- представлява продължение на разтеглицата на външния кос коремен мускул, Вътрешната семенна фасция- представлява продължение на фасцията на напречния коремен мускул, Серозната обвивка- представлява част от коремницата, коя­то е изтлачена навън през слабинния ка­нал и обвива като дубликатура семенни­ка и отчасти надсеменника. Серозната обвивка на се­менника има два слоя: външен и вътрешен, който заляга непосредствено по повърхността му. Преходът на двата листа един в друг става в близост със задния ръб на семенника;през непокритата със сероза повърхност влизат и излизат съ­довете и нервите на семенника. Между двата листа на серозната ципа се разпо­лага цепковидно пространство, изпълнено с капилярен слой серозна течност.

През време на пренаталното развитие семенникът претърпява серия от проме­ни в положението си, в резултат на кое­то в IX месец той заема дефинитивното си място. Смущенията в хода на този процес могат да доведат до задържане на семенника на различно ниво по пътя му към скротума.

При слизането си семенникът ползва път, маркиран от съединителнотъканна връв. Този процес започва рано, така че към VII месец се­менникът достига коремната стена. Тук той оказва натиск върху предната коремна стена и увличайки със себе си всички нейни пластове, преминава косо, оставяйки след себе си вече формирания слабинен ка­нал. От повърхностния отвор на последния семенникът продължава хода си на­долу, достигайки скротума. Веднъж ус­тановил се тук, той остава свързан с ко­ремната кухина посредством заоблен шнур с гладка повърхност, наречен се­менна връв.

Семенната връв е с дължина около 15-20см. В със­тава й влизат: семепроводът, кръвоносните съдове на семенника, съдовете на семепровода, лимфни съдо­ве и нерви. Обвивките на семенната връв са идентични с тези на семенника- липсва само серозната обвив­ка.

Простатата или простатна жлеза, представлява плътно тяло с фор­мата на кестен, което се разполага под пикочния мехур, обхващайки началната част на пикочния канал. Тя е жлезен орган, а нейният сек­рет влиза в състава на спермата, прида­вайки й специфична миризма. На нея се приписват и инкреторни функции. Тя има следните средни размери: височина 3см, ширина 4см и дебелина 2см. Те­жи около 20-25гр.

На простатата се различават: връх, обърнат надолу, и основа, обърната нагоре, предна и задна повърхност, как­то и две долно-странични повърхности. Нагоре със своята основа тя заляга към дъното на пикочния мехур, като обхваща неговата ший­ка, т.е. прехода му в пикочния канал, и контактува с долните краища на семен­ните мехурчета. Задната повърхност на жлезата е обърната към ампулата на пра­вото черво, от което се отделя чрез съе­динителнотъканна пластинка. Задната повърхност е леко изпъкнала в горно-долна посока, а в напречна посока е почти равна. Предна­та повърхност на простатата се разпола­га на около 1.5см зад лонното съчленение, оставайки свързана с образуващите го кости.

Пространството между простатата и симфизата, освен посочената връзка, съдържа хлабава съединителна тъкан и венозни съдове.

През простатната жлеза преминава пи­кочният канал, който я разделя на по-голяма задна и по-малка предна част. На задната стена на тази част от пикочния канал се разполага срединно гребенче, в средната част на което се издига семенното хьлмче. От двете страни на тези обра­зувания се оформя по един улей. През задната част на жлезата с посока напред и надолу преминават два­та изхвърлящи канала. Те започват от задния край на основата и се отварят върху се­менното хълмче в страни от отворчето на нечифтното простатно мехче, наречено още мъжка матчица- остатък от ембрионално съществуващите Мюлерови канали.

На простатата се различават три дяла- десен и ляв и един среден, вклинен от горната им страна, като свободната му повърхност се намира върху основата на жлезата зад вътрешното отвърстие на пи­кочния канал. Надолу средният дял се ог­раничава между изхвърлящите канали(от­зад) и пикочния канал(отпред).

Простатата е покрита с добре офор­мена капсула, на която се различават два слоя- външен фиброзен, представен предимно от колагенни влакна, и дълбок слой, в който пре­обладават гладкомускулни клетки и елас­тични влакна. Капсулата изпраща във вътрешността на жле­зата съединителнотъканни повлекла или прегради с различна дебелина и голямо съдържание на гладкомускулни клетки- миоеластична строма или мускулна суб­станция. В горната част на жлезата нав­лизат отделни мускулни влакна от пи­кочния мехур, а в долната част- напречнонабраздени мускулни влакна от външния сфинктер на уретрата.

Жлезната съставка на простатата се обозначава като паренхнм или жлезна субстанция. Жлезите са разпреде­лени в две зони- външна и вътрешна. Отделната жлеза съдържа множество секреторни единици, които се отварят последователно в един дълъг отводен канал, чиито кали­бър постепенно се увеличава. Секретиращите клетки се определят като мукозни и имат характе­ристиката на секретиращи протеин клет­ки. По форма те се високи цилидрнчни (призматични). Те могат да бъдат разпо­ложени в един ред, а на други места на два или повече реда. На някои места клет­ките могат да бъдат плоски или кубич­ни. Отводните каналчета притежават ед­нореден цилиндричен епител, като с уве­личаване на калибъра им се появяват и по-ниски кубични клетки. Жлезите са за­обиколени от миоеластичната строма, та­ка че на хистологични срези се очертават поленца от жлезна тъкан- делчета. Те се намират главно в страничните и задни части на органа и наброяват около 30-40. Във външната зона жлезите са най-големи по размер- главни простатни жлези. Във вътрешната зона жле­зите са по-малки и се обозначават като подлигавични, поради отношението им към лигавицата на пикочния канал. Жлезните канали се обединяват частич­но в по-големи(12-20 на брой) и се отварят в пикочния канал около семен­ното хълмче, т.е. в уретралните синуси. В непосредствена близост с пикочния канал се намират трети вид жлези- лигавични, сравнително малки по размер, отварящи се във всички части на уретралната лигавица.

Секретът на простатата представлява водениста млекоподобна течност с кисе­ла реакция (рН6,3-6,5), дължащата се на наличието на лимонена киселина. Той съдържа лилиди и в голямо количество кисела фосфатаза. При рак на простата­та, при който главните простатни жлези разрастват се установява силно увеличе­ние на киселата фосфатаза в кръвта. При еякулация мускулатурата се съкращава и изтисква съдържимото на жлезичките в пикочния канал, където то се присъеди­нява като съставка към семенната течност.

Като орган на половата система прос­татата е подхвърлена на известни възрас­тови промени. У деца тя представлява малко тяло, в което преобладава мускулната тъкан. След пубертета тя нараства и достига описания вече вид. В старческа възраст настъпва обратно развитие на жлезата. В някои случаи обаче тя хипертрофира- разрастват се подлигавичните и лигавичните жлези на средния дял- аденом, който проминира в областта на вътрешния отвор на пикочния канал и затруднява нормалното уриниране. В средна възраст в някои алвеоли на простатната жлеза се откриват сферични телца с жълтокафяв цвят- амилоидни телца. С възрастта техният брой се увеличава и някои от тях се калцифират- обра­зуват се конкременти.

Булбо-уретралнитс жлези представляват граховидни образувания, разположени над луковицата на спонгиозното тяло на пениса и зад пикочния канал. Каналчетата- са тънки с дъл­жина около 3-4см и се отварят поот­делно с цепковидно устие в спонгиозната част на пикочния канал. Те представляват сложни тубуло-алвеоларни жлези, постлани с един ред кубични или ци­линдрични клетки, цитоплазмата на кои­то съдържа секреторни капчици. Секре­тът им има вид на яйчен белтък. Главни­ят отводен канал е постлан с цилиндри­чен епител. Пространството между отделните тубули е изпълнено с фиброеластична тъкан, която съдържа и отдел­ни гладкомускулни влакна. Отвън жле­зата е заобиколена от влакна на муску­лите на междинницата.

Мъжкият полов член е копулативен орган. На него се различават три части: корен, тяло и главичка. Коренът е неговата най-задна част, която се прикрепва за лонните кости. Напред той се продължава в тялото, което има приблизително ци­линдрична форма. То е слабо приплеснато отгоре и отдолу, вследствие на кое­то се различават горна и долна повърхност. По долната уретрална повърхност има кожен шев. Главичката на пениса се разполага на предния му край. Тя има конична форма със за­облен връх; върху последния се отваря външното отвърстие на пикочния канал. Главичката на пениса в периферията си е разшире­на. Непосредствено зад последната се нами­ра слабо стеснение, шийка. Пенисът се изгражда от пещеристи тела, към които отдолу заляга едно спон-гиозно тяло.

Пещеристите тела са дълги и цилиндрични тела. Пред­ните им краища са заострени, а задните им краища се раздалечават и образуват две крачета, които се зак­репват за долните клонове на лонните кости. Двете тела са долепени и срасна­ли непълно помежду си, като между тях има преграда. В улея, образуван от долната стра­на на долепението едно до друго пеще­ристи тела, се намира спонгиозно тяло. На двата си края това тяло се разширява. Назад то образува про­дълговато разширение, завършващо със заоблен край, луковица. Разширението на предния му край е представено от главичката. Във вътрешността на спонгиозното тяло преминава пикочният канал.

Двете пещеристи тела и спонгиозното тяло са обвити от фасцня, която ги обединява и еизглажда улеите, които се формират между тях. Отвън над фасцията има подкожие и кожа. В подкожието се съдържат гладки мускулни влакна, които чрез съкращението и раз­пускането си могат да изменят площта па кожата в зависимост от физиологич­ното състояние на пениса. Предната част на кожата представлява гънка, която не е сраснала с подлежащата тъкан. По вътрешната му по­върхност се намират жлези. Те са най-гъсто раз­положени в близост с юздичката, намираща се от долната страна. Тези жлези отделят миризлив секрет, който, примесен с излющени епителни клетки, образува т нар. смег-ма. Освен крачетата, чрез които пещеристите тела се закрепват за долните кло­нове на срамите кости, пенисът при­тежава и допълнителни връзки. От лонното съчленение към горната повърхност на половия член се отправя връзка, на­речена повдигаща. Друга връзка, наречена прашковидна, заобикаля отдолу пениса, обхващайки го като прашка. Тези връзки държат зак­репената част в хоризонтално положе­ние, а при ерекция насочват целия пе­нис напред.

Устройството па двете пещеристи и спонгиозното тяло в основни линии е ед­накво. Пещеристите тела имат плътна об­вивка, изградена от колагенни влакна- надлъжни и напречни, примесени с доста много еластични влакна. Тази об­вивка се продължава в средннната прег­рада, която отделя едно от друго двете пещеристи тела. В задната част тази преграда е по-дебела и по-плът­на, а в предната част- по-тънка и съ­държа множество пролуки, през които двете тела се съобщават едно с друго. Вътрешността на пещеристите тела съдържа множество кухини. Те са изгра­дени от плътни сьединителнотъканни преградки, които са богати на гладкомускулни влакна. Отвътре те са постлани с еднореден плосък епител — ендотел. В отпуснато състояние на пе­ниса тонусът на гладкомускулните влак­на на трабекулите способства за затва­рянето на кавериозните пространства, които изглеждат като цепки.

Устройството на спонгиозното тяло на пениса е, в общи линии, еднакво с това на двете пещеристи тела. Неговата об­вивка обаче е по-тънка и по-богата на елас­тични влакна. Това я прави по-слабо ре­зистентна на натиск отвътре, поради кое­то при ерекция пикочният канал запаз­ва своята проходимост за семенната теч­ност.

Големината и консистенцията на по­ловия член се изменят в зависимост от кръвонапълването на кавернозните прос­транства. Възможността за промени в сте­пента на кръвонапълването под нервен контрол има основно функционално зна­чение. Копулативната функция на пени­са може да се осъществява само след из­пълването на кавернозните пространства с кръв, при което той придобива твърда консистенция и се изправя- това със­тояние се нарича ерекция.

За разбиране механизма на ерекцията е необходимо да се познава строежът на кръвното русло на пениса. Главната функционална артерия на пе­ниса върви надлъжно във вътрешността на съответното пещеристо тяло и дава разклонения, които се разполагат в трабекулите. Нейните крайни разклонения са малки артериални клончета, отваря­щи се в кавернозните пространства. При спокойно състояние на пе­ниса тези артерийки са нагънати примковидно или спирално и проминират в кавернозните пространства. Те се отли­чават с добре развита циркулярна муску­латура в стената и с наличие на т. нар. контрактилни възглавнички. Една такава възглавничка е представена от снопче над­лъжни гладкомускулни клетки, разполо­жено в интимната и проминиращо в прос­вета на артерийката; при съкращението си то надебелява и изпълва просвета.

Спокойното състояние на пениса, респ. поддържането на кавернозните пространства празни, се осъществява от постоянния тонус на гладкомускулните влакна в трабекулите, в контрактилните възглавнички и в циркулярния слой на стената.  Под влияние на парасимпатикови нервни импулси, по­сочените гладкомускулни влакна се от­пускат и кръвта изпълва бързо кавернозните пространства. Последните упражняват натиск вър­ху венозното сплетение, с което се блокира в зна­чителна степен оттокът на кръвта- то­ва довежда до по-нататъшно засилване на ерекцията. Налягането на кръвта в кавернозните пространства е неколкократ­но по-високо от систоличното. Подме­нянето на кръвта през време на ерекцията се осъществява благодарение наличието на вени, започващи с малки устия напра­во от някои централни кавернозни пространства- по тях ограничено количество кръв се извежда от пещеристите тела и на нейно място постъпва нова кръв. Пре­ходът на пениса в спокойно състояние (детумесценция) започва със затваряне просвета, предизвикано от съкращението на гладкомускулните влакна в техните стени, респ. в техните контрактилни възглавнички. По вените, започ­ващи директно от централните кавернозни пространства, кръвта продължава да се оттича и тези пространства започват да се изпразват- това предизвиква деб­локиране на периферното венозно сплетение и засилване на венозния отток на кръвта. Трябва да се отбележи, че спонгиозното тяло се из­пълва и изпразва по подобен начин, но при него поради еластичността на обвив­ката му не се стига до такава степен на блокиране на венозния отток както при пешеристите тела- поради това то не може да постигне тяхната ригидност.

Мъжкият пикочен канал започва от пикочния мехур с вътрешно отвърстие и завършва на върха на пениса с външно отвърстие. Дължината му възлиза на около 20- 22см. Пикочният канал преминава през простатната жлеза, пикочно-половата диафрагма и спонгиозното тяло на пениса. В зависимост от това той се разделя на четири части: препростатна, простатна, ципеста или мембранозна и спонгиозна.

Препростатната част- е много къса и е пряко продължение на шийката на пикочния мехур.

Простатната част- е с дължина около 3 см. Тя е обкръжена отвсякъде от субстанцията на простатната жлеза. Върху задната й стена се забелязва уретрално гребенче, което надолу достига ло семен­ното хълмче. По склоновете на семенното хълмче и около него се разполагат отвърсти­ята на простатните жлезички. Простат-ната част на пикочния канал, която се разполага над нивото на отвърстията на изхвърлящите канали, е път само на урина­та, под това ниво тя служи и за път на семенната течност. Тази особеност се от­разява и върху структурата на стената.

Ципестата част- е най-късата и най-тясната част на пи­кочния канал; дължината й възлиза на около 1-1,5см. Тази част прекосява пикочнополовата диафрагма и покриваща­та я горна и долна фасция. Обхванатата от долната фасиия част е най-неразтеглива и най-тясна. Тази част е обкръжена от напречнонабраздени мускулни снопчета.

Спонгиозната част- най-дълга- 5-16 см. Тя навлиза в гъбестото тяло по горната част на неговата луковица. По своето протежение тази част притежава раз­лична ширина. Първото разширение е в участъка, който съответства на луковица­та на гъбестото тяло. Второто разшире­ние се намира в терминалната част не­посредствено пред устието. То се нарича ладиевидна ямка. В нея има лигавична гънка. Самото външно отвърстие е сравнително тясно и заобиколено от неразтегливи фиброзни елементи.

Пикочният канал има две извивки. Първата се намира след преминаването му през пикочно-половата диафрагма, при което посоката се изменя от верти­кална в хоризонтална. Втората извивка е при прехода на фиксираната в свободна­та увиснала част на пениса(между корена и тялото). Ако липсваха връзките на пениса, то тези извивки биха се израв­нили значително. При сондиране те се изправят лесно чрез повдигне на пред­ния край на пениса и не представляват особено препятствие, обаче трябва да се имат предвид стесненията гго протеже­нието на пикочния канал. Измерен вър­ху отливки от пикочният канал. т. е. в разтегнато състояние на последния, ди­аметърът на пикочния канал при външ­ното отвърстие е 5,7мм, в разширения участък на спонгиозната част- 16,8мм в долния стеснен край на мембранозната част- 4,5мм и в средата на простатната част- 11,3мм.

Лигавицата в началната част на пикочния канал до нивото на семенното хълмче е покрита с преходен епител. Тук тя влиза в контакт само с урината и за­това нейният строеж е сходен с този на пикочния мехур. По останалото протежеиие на пикочния канал, което служи за общ път на урината и семенната теч­ност, епителът е привидно многослоен призматичен(многореден цилиндричен); само в областта, където се създава голямо налягане на урината и семенната течност, епи­телът е многослоен плосък невроговяващ.

Епителът се разполага върху тънка базална мембрана, която е обкръжена от строма, съставен от хлабава съединител­на тъкан, богата на еластични влакна. Отделен подлигавичен слой не може да се диференцира. Стромата съдържа сплетение от капиляри и тънкостенни вени; последните са във връзка с кавернозните пространства на спонгиозното тяло. В областта на простатната и мембранозната част стената на канала съдържа гладкомускулна обвивка:

—                       Първи вид, изграден от два слоя

—                      Втори вид- вътрешен циркулярен и външен надлъжен. В епитела на лигавицата има струпвания от слузни клетки, които об­разуват интраепителиалните уретрални жлези. По повърхността на лигавицата се отварят многобройни жлези. Наред с това в спонгиозната част на пикочния канал се забелязват вдлъбвания, уретрални лакуни, от стените на които изхождат уретрални жлези. Тези жлези са сложни тръбести, разполагат се в сьединителнотъканата строма, а понякога проникват и в спонгиозното тяло. Те про­извеждат слуз. Уретралните лакуни могат да имат относително големи размери(дължина до 1см и ширина до 5мм). В тях може да се вмъкне върхът на катетъ­ра и при невнимателно манипулиране да предизвика разкъсвания.