“Бъдещето на генетично модифицираните организми

в променящия се свят”

Човешкият свят е бързо-въртящо се кълбо. Времето си минава,а ние не го усещаме дори. Не оценяваме това, което ни е дадено- пропиляваме по-голяма част от него  в празни приказки и действия. Един човешки живот е равен на един миг. Не е ли така? Да, той се състои от много години, но те отминават със страшна сила. Понякога дори не осъзнаваме колко много време е изтекло. Затова, трябва да изживяваме пълноценно всеки един момент- за да има какво да запомним след това. А не да се чудим дали сме оставили нещо полезно след себе си.

Човек е изцяло зависим от природата. Тя е силата,която е способна на всичко.Тя с един замах може да унищожи хиляди декара земя, да убие хиляди невинни хора…  На 26 декември 2004 година бяхме свидетели на ужасяващото земетресение около остров Суматра, което взе 193 084 жертви и имаше още хиляди ранени. Целият свят беше потресен. Много страни помогнаха на засегнатите с каквото могат. Ето на какво е способна природата – в един неочакван момент да залее огромни територии и да прибере при себе си хиляди хора. Нейната сила е необятна, но човекът в края на миналия век решава, че той е по-могъщ от нея и може да се намесва в делата и, създавайки генното инженерство.

Какво представлява то? При него целенасочено се променя информацията, която носи ДНК на определен вид и преминава междувидовата граница при прехвърляне на гени. “Кръстосваш диня с бълха, режеш динята и семките изскачат сами." ,както се шегуват някои хора над чудесата на генното инженерство.  Развитието му започва още през 60-те години. През 1987 г. е обявено определянето на първата човешка генна карта. В днешно време се изразходват стотици милиони долари за проучване на ДНК на различни растителни и животински видове, както и микроорганизми. Всичко се усъвършенства много бързо.  Вече знаем за първите хибридни същества с генетичен материал от човешки видове, както и за клонирането на бозайник.

Но до какво може да доведе всичко това? Наистина ли има само положителни последици,или много повече са отрицателните? Много хора си задават този въпрос. До къде може да достигне тази лудост? През 1983 г. Ралф Бринстън от Университета в Пенсилвания включва гените на човешкия растежен хормон в гените на мишка. В резултат се получава ново поколение “супермишки”, които нарастват 2 пъти по-бързо. През 1993г. Джери Хол клонира за първи път човешки ембрион,но това предизвиква огромно възмущение и опитите са прекратени. Кулминацията е една овца, наречена Доли- първото клонирано животно, появило се на бял свят на 22 февруари 1997 г. Дали скоро да не очакваме и първият клониран човек?

Генното инженерство няма област, в която да не се е развило- животни, растения, морски свят.. всичко. Една от целите му е с генните промени растенията да стават устойчиви на пестициди и насекоми и да се гарантират по-високи добиви. Другата задача на учените е да ги направят полезни за хората и да спре гладът.

Американски учени са открили начин да използват влакнодайното растение памук за изхранването на милиони хора по света. Технолози от Тексаския университет в САЩ съобщават, че са създали генномодифицирано растение, при което нивата на токсичния химикал госипол в семената са намалени и  това ги прави годни за човешка консумация.  Те обясняват, че семената могат да се мелят на брашно и да се произвеждат различни хлебни изделия. Семената на памука могат да се използват като богата на протеини храна в засегнатите от глад страни.  Това е огромна положителна последица. По този начин, човечеството може да се спаси от гладуване,да няма хора, умиращи от глад. Но дали това трябва да се прави точно по този начин, Променяйки структурата на гените на различни видове, добавяйки нови гени? Нима природата не си знае работата, та човекът трябва да се намесва?

Първоначално хората са приемали с радост новото откритие- генното инженерство и генно изменените храни. Но през 1995 г., след развихрянето на болестта "луда крава",еколозите съзират в новата болест "отмъщението" на природата заради грубата намеса върху гените.

В световен мащаб вървят жестоки битки- за и против генните модификации. Много хора и институции са против тези действия. Но учените се защитават с това, че за толкова години нито едно растение или лекарство, получени по генен път, не е навредило на хората и  че без генни храни изхранването на планетата през идните години е немислимо. Генните растения са единствената алтернатива заради устойчивостта им и по-високите добиви. Примерът с генно променената царевица е показателен. Едно стъбло модифицирана царевица ражда по 3 вместо 2 мамула. Растението е устойчиво срещу мана, най-голямата заплаха за реколтата. Освен селското стопанство другият голям потребител на генното инженерство е медицината. Има може би вече стотици ваксини и медикаменти, получени с помощта на генното инженерство- като ваксина за хепатит B, човешки инсулин и еритропоетин. По такъв начин, учените убеждават съгражданите си за предимствата на генните модификации.

Разбира се, има и много отрицателни последици…

“Генетичните рекомбинации могат да доведат до спонтанното възникване на нови болестотворни вируси. Например широко използваният мозаечен вирус по карфиола, който съдържа опасни гени. Той е подобен на вируса на хепатит В и има сходство с HIV-вируса.  Изменените вируси биха могли да предизвикат глад чрез унищожаване на реколтата и много сериозни заболявания по хората и животните, ” както казва Джо Каминс, професор емеритус по генетика в Университета на Западно Онтарио.  Друг проблем е, че дадени култури се правят изключително устойчиви към силните хербициди и могат да доведат до унищожаването на други развиващи се растителни и животински видове в дадени райони, което да наруши екологичното равновесие.

Никой не знае докъде може да стигне генното инженерство- до какви последствия може да доведе,а и няма никакъв план, който да предвижда как биха могли да се овладеят нещата в случай на нещастие и кой ще е отговорен за него? Бъдещите поколения на планетата Земя ще са поставени в неизвестност.

Всеки има право на избор и сам решава дали да произвежда или консумира генно изменените храни. По такъв начин, той поема отговорността  за последствията.

Този проблем е един от най-нашумелите в наши дни. Дали ще имат бъдеще генномодифицираните организми –да! Докато има учени, които да правят експерименти, те ще се развиват. Но не се знае до кога.. кога майката природа ще спре тази лудост и това насилие над нея. Светът се променя бързо, времето тече и  вече не е същото. Човек не иска да е зависим от никого и нищо.  Той вече не се страхува от природата, не я респектира, а напротив.. той мисли, че ще стане по-силен дори и от нея. Но дали?!