Билогия

Болестотворни бактерии

Болестотворните бактерии предизвикват различни инфекциозни заболявания у човека и животните. Те се хранят паразитно, при което отделят вредни вещества. По този начин причиняват болести в гостоприемника си, като всяка бактерия причинява точно определена болест. Общо инфекциозните болести се характеризират с функционални и структурни изменения в организма на болния, в резултат ма взаимодействие между инфекта и заразения организъм в условията на околната среда.

Салмонелозата представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерии от рода „салмонела”. Загнездват се в тънкото черво, но при разпадането им те отделят токсин, който уврежда нервната система и вътрешните органи (бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци и други). Има различни болестни форми- стомашно-чревна, дизентерийно-подобна, грипоподобна и др.

Предават се основно с хранителните продукти(яйца, месо, мляко). За разпространение на салмонелозите известна роля играе и външната среда. Салмонели са изолирани от отпадни производствени води, от птицекланици и месокомбинати.

Болестта започва внезапно, с болки в корема и повишена температура, към която се прибавят повръщане и диария. Болните се оплакват от главоболие, отпадналост. Могат да се развият тежки, застрашачащи живота състояни като остра бъбречна недостатъчност, оток на белия дроб и мозъка.

Лечение се провежда в болнично заведение. Прилагат се антибиотици, коктейли, съдържащи солево-глюкозни разтвори, витамини, болкоуспокояващи и други средства, с които се възтановява водно-солевия баланс в организма. Назначава се строг щадящ диетичен режим с течна храна.

Профилактиката се състои в строг санитарен контрол върху хранителните продукти и питейната вода, правилна кулинарна обработка на храната, поддържане на висока лична и битова, обществена и професионална хигиена, особено на работещите в хранителни и детски заведения.

Коремният тиф е болест, причинена от една разновидност на салмонелните бактерии. Те са пръчковидни и ресничести. Бактериите притежават сложна антигенна структура и отделят токсин, който при разпадането си уврежда почти всички органи. Заразяването може да стане както от контакт с болен или бактерионосител, така и от замърсени храни и вода.Бактериите преминават чрез храносмилателната система в лимфната мрежа и кръвта. Инкубационният период варира от 2 до 21 дни при различните видове тиф. Симптоми: Повишаване на телесната температура; Обща отпадналост, главоболие и безсъние. В по-тежките случаи могат да се появят халюцинации; Езикът е сух, покрит с кафяв налеп; Пулсът е забавен и слаб. Лечение: Наложително (поради възможност от настъпване на чревна перфорация или кръвоизлив) лечението на тиф да се извърши в болнично заведение, прилагат се антибиотици, солеви разтвори с глюкоза и др. вещества. Съществува противотифна ваксина, до която се прибягва при опасност от тифна епидемия. За профилактика в бита се препоръчва висока лична хигиена.

Тетанус

Разпространява се при контакт на рани със спороносна почва. Бактерията остава в раната и се развива при подходящи анаеробни условия в нея, докато нейният токсин по кръвен път достига до централната нервната система и причинява дезорганизация на предаването на нервни импулси. Инкубационния период е 4-14 дни.

Симптоми:обилни изпотявания, схващания на дъвкателните, лицевите мускули, на гръбната,гръдната,коремната мускулатура, тетанични гърчове и др.

Има по-леки и тежки форми на протичане, като критерий за тежката форма е острата дихателна недостатъчност.

Най-честото усложнение е бронхопневмония.Лечение: При тежки случаи е необходимо приемане на болния в болница.Стаята се затъмнява, за да се сведат до минимум дразнителите, които предизвикват гърчове. Осигурява се пълноценно хранене на болния. Прилагат се антибиотици.Естествено придобит имунитет не възниква. Правят се профилактични имунизации против болестта.

Дизентерия

Остро чревно инфекциозно заболяване. Заразяването става при контакт със замърсени хранителни продукти. Инфекциозния процес започва с попадане и загиване на чст от бактериите в стомаха и горните отдели на червата и токсично засягане на нервните сплетения в стомашно-чревния тракт. Жизненоспособните бактерии се настаняват в дебелото черво.

Болестта започва с главополие, липса на апетит. Внезапмо начало с втрисане, повишена температура, болки в корема, повръщане, диария и др. При по-тежки случаи се наблюдава и сух и обложен език, понижено кръвно налягане.

Лечението е съобразено с индивидуални особености на болния(възраст, тежест на протичане и др.). Необходимо е диетично хранене за всички клинични форми.

Туберкулоза

Туберкулозата е белодробна болест, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателна система, кости и дори кожата. Причинявана е от пръчковидни бактерии. Лекува се с индивидуална антибиотична терапия. Наскоро в прибалтийските страни са забелязани случаи на резистентни към известните лекарства щамове.Причинителят на болестта е така наречения бактерий на Кох, който има 4 типа (човешки, говежди, птичи и миши) и е много устойчив. Разпространява се по въздушно-капков път. Не всеки контактен със носител на болестта се разболява. От туберкулоза потърпевши са лица с подтисната имунна система, като предразполагащи фактори са стресът, преумората, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене. Заразяване от туберкулоза може да стане и при консумиране на прясно и млечни продукти, добити от болни крави. Необходими са 20 мин. При варене на прясно мляко, за да се унищожи бактерията на туберкулозата.

Симптоми са отпадналост, лесна умора, обилно потене, температура 37-38 градуса, както и продължителна кашлиза, която в последствие е придружена и от кръвенисти храчки.

Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение.

Ангина

Ангина е остро възпаление на сливиците в гърлото. Това е донякъде непрофесионално определение, което се е наложило в обществото. Медицинският термин е ОСТЪР ТОНЗИЛИТ. При малки деца възпалението на сливиците обхваща и околните тъкани на фаринкса. Има 3 вида ангина- остра,подостра и хронична . Острата ангина може да бъде бактериална или вирусна .Подострата ангина може да продължи между 3 седмици и 3 месеца.Хронична ангина е винаги бактериална и може да продължава години. Според друга класификацияима катарална ангина- с уголемени и зачервени сливици;гнойна ангина-налепи и др.  Гнойната ангина се причинява от бактериална инфекция,причинена най-често от вид бактерии наречени стрептококи,и по рядко стафилококи,пневмококи и др.

Симптомите на ангината включват силна болка и сухота в гърлото, затруднено гълтане, главоболие, лош дъх ,главоболие,понякога повръщане, втрисане, безапетитие, отпадналост, болки в мускулите и ставите и висока температура.

Усложнения: Отит-възпаление на ушите; остър гломерулонефрит-автоимунно възпаление на бъбреците; Сепсис (отравяне на кръвта); Остър милокардит(сърцето) и др.

Лечението на ангина включва симптоматични средства-топъл чай,витамини. При гнойната ангина лечението се провежда винаги с антибиотици назначени от лекар. При хроничните възпаления на сливиците,понякога се налага хирургичното им отстраняване.

Чума

Чумата е заразна епидемична, причинявана от бактерии болест. Ендемичното огнище на чумата е Средна Азия. Там тя се разпространява сред полските гризачи. От време на време нейни щамове успяват да се прехвърлят върху хора, и в миналото са причинявали епидемии. Предава се по 3 основни пътя: дихателен (чумните бактерии попадат в белите дробове, след като бъдат вдишани); хранителен(чумните бактерии се приемат през устата със заразена храна или вода. Храната най-често може да бъде заразена чрез пипане от заразени хора, или полазване/нагризване от заразени гризачи. Водата може да бъде заразена от попадане в нея на заразени гризачи);трансмисивен(При него бактериите попадат в организма чрез ухапване от заразено насекомо, най-често бълха. Най-опасна е плъховата бълха.) Според различната форма(кожна, белодробна, септична, чревна, бубонна) симптомите са различни.Характеризира се с мускулни болки, силно главоболие, обширни кръвоизливи по лигавицата на стомаха, червата, участъци на некроза и др.Лечението се провежда на базата на антибиотици, като Преболедувалите получават траен имунитет към болестта.

• Най-печално известната чумна епидемия е тази, която върлува в Европа през 1349 г.(Черна смърт) и от тогава насетне се връща периодично на всеки 10-12 години, покосявайки огромен брой хора.
• Понастоящем чумата съвсем не се смята за окончателно победена: последните случаи на епидемия датират от края на 90-те години на 20. век(в Уганда, Намибия, Малави)и в Северна и Южна Америка.

Загнояването на рани става при контакт с бактерии и поразява кожата и лигавицата.Други болести причинявани от бактерии са: остър бактериален конюктивит, коклюш и др.