Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Белтъчини (протеини) |
![]() |
![]() |
![]() |
Белтъчините /протеините/ са едни от основните хранителни вещества, имащи първостепенно значение в храненето. Те се отнасят към жизнено необходимите вещества, без които животът е невъзможен. Белтъчините са структурен елемент на всяка клетка, тъкан и орган. Освен това те участвуват в изграждането на редица важни структури, като имунните тела, специфичните гама-глобулини, кръвната плазма, хемоглобина двигателните белтъци актин и миозин, ензими, хормони и други. В нормални условия белтъци не се намират само в урината. Необходимо е белтъчините да се внасят с храната в организма, тъй като те не могат да се синтезират от останалите хранителни вещества. Количеството на приетите с храната белтъчини се определя по количеството на съдържащия се в тях азот /6,25 гр белтъчини отговарят на 1 грам азот/. Белтъците, влизащи в състава на растителните и животинските тъкани, се подреждат в три групи: 1. Прости белтъци; 2. Сложни белтъци; 3. Белтъчни производни. Хранителните белтъчини, постъпващи в организма, се разграждат в тънките черва до аминокиселини, там се всмукват и постъпват в кръвта и тъканите, където се използват като градивен материал на специфичните за организма белтъци. Повечето от белтъчините се усвояват до 80%. Усвояването им се увеличава след подходяща кулинарна обработка или при подбиране на аминокиселинния им състав. При липса на белтъчини в храната се понижават защитните механизми на човешкия организъм, който става податлив към неблагоприятните фактори на външната среда, и особено към преохлаждане и инфекции. У децата белтъчният недостиг забавя растежа и развитието им. У възрастни най-ранен признак за белтъчен недостиг е понижената работоспособност и паметова дейност. Вродена хипотиреоза. Заболяването се дължи на липсата или недоразвитието на щитовидната жлеза до момента на раждането. В най-тежките случаи проявите на болестта изпъкват още през първия, най-късно до втория месец след раждането. Лицето на бебето е особено: с ниско чело, чипо носле с широка основа, а езикът му е голям и излиза от устата. Детето изглежда отпуснато, суче вяло и спи много. За разлика от пискливия глас на здравите бебета, тук детето има груб, малко дрезгав и нисък глас, който ще ви направи впечатление, физиологичната жълтеница на новороденото не изчезва бързо, а продължава две и повече седмици. Кожата на бебето е суха. Налице е и запек. Ако заболяването не се разпознае до края на втория месец, по-нататък се демонстрира значително изоставане в умственото развитие на детето, което води до пълен идиотизъм, ако не се проведе навременно лечение. Ранната диагноза се осигурява чрез поголовно изследване нивото на хормоните в кръвта на всички новородени. Ако това не е направено и при вашето бебе установите някои от посочените признаци, обадете се на лекаря. Той ще предприеме необходимите рентгенови и хормонални изследвания. Навременната диагноза и рано започнатото хормонално лечение ще осигурят нормално развитие на детето. Някои майки, чието дете се лекува за вродена хипотиреоза, след като видят че то е по-добре, сперат лечението на своя глава. Такава грешка може да се окаже съдбоносна за детето. Прехранването с белтъчини, особено животински, претоварва организма с екстрактни вещества /крайни продукти в азотния метаболизъм/, които увреждат функциите на черния дроб и бъбреците, въздействуват неблагоприятно върху нервната и сърдечно-съдовата система. Аминокиселините са основен структурен елемент на белтъчната молекула. От главните 80 аминокиселини за храненето на човека имат значение 22-25, влизащи в състава на белтъчните хранителни продукти. Източници на белтъчини са продукти от животински и растителен произход. Човешкият организъм ги набавя главно от месото, риба, мляко и млечни продукти /сирене, кашкавал/, яйцата. Растителните продукти съдържат недостатъчно количество аминокисе лини. Белтъчини в по-значително количество и с по-висока биологична активност се съдържат в ядкови плодове, варива от бобов и друг произход. Потребностите от белтъчини се определят в зависимост от показателите възраст пол, интензивност на физическия труд, бременност, кърмене и други. За зряла възраст необходимото количество белтъчини е от 70 до 133 грама/24 часа. Относителният дял на енергията, получена от белтъчи ните, от общото енергийно съдържание на приетата храна, при деца е 11 - 13%, при възрастни - 1214%, у лица над 60-годишна възраст - до 14,5%. |