Joomla Software solutions Template

Payday loan

Индивидите от даден вид населяват част от средата на живот,наречена ареал на вида.В границите на ареала индивидите от един вид живеят в групи,наречени популации.

Популацията е група от индивиди на даден вид,които населяват продължително време част от ареала на вида,имат сходни екологични изисквания,кръстосват се свободно помежду си и дават плодовито поколение.

Популацията е основна форма на съществуване на вида.Индивидите от една популация се намират в определени взаимоотношения помежду си.Това осигурява тяхното размножаване и приспособяване им към промените в средата.Освен помежду си,индивидите от една популация взаимодействат с индивидите от други популации,разпространени на същата територия.Това могат да бъдат конкуренция,хищничество и други.Например в една широколистна гора горските мишки,образуващи една популация,служат за храна на кукумявките,образуващи друга популация.

Броят на популациите на даден вид може да бъде различен.Тои зависи от подвижността на индивидите и релефа на местността.Много подвижните видове имат по-малко популации от слабо подвижните или имащите прикрепен начин на живот.Ако релефът е равнинен броят на популациите е по-малък,отколкото,ако релефът е планински.

Съществуват три вида популации:географска,екологична и локална(елементарна).Географската и екологичната имат значение за приспособяването на вида и възникването на нови видове.

Географските популации са групи от индивиди на даден вид,които населяват географски области с еднородни екологични условия.Например обикновеният вълк има много голям ареал.Той обхваща Европа,Ценстрална и Северна Азия и Северна Америка.В границите му има три географски популации-европейска,азиатска и северноамериканска.Те са изолирани помежду си.Причина за тяхната изолация може да бъде особеност на релефа-високи планини,морета,океани.Изолацията възпрепятства свободното размножаване между индивидите от различните географски популации на един вид.

Екологичните популации се формират в границите на географските популации.Те се образуват на основата на по-тясната специализация към екологичните фактори в част от ареала на вида.Например в европеиската географска популация на обикновения вълк има няколко екологични популации-скандинавска,пиренейска,балканска.Изолацията между екологичните популации не е пълна.Между Индивидите от различните екологични популации може да има контакт и да се осъществи размножаване.

Локалните(елементарните)популации са най-малочислени.Територията,която дадена локална популация заема е малка-това е територията на конкретното местооботание.Например локална е популацията на обикновения вълк в Родопите.В тези популации индивидите имат контакт помежду си,което осигурява размножителния процес.

Има видове,които съществуват само с една популация.Наричат се ендемити.В България ендемитни видове са:Витошкото лале,Родопски крем и други.

Популацията като надорганизмова биологична система има сложен състав,структура и своийства,които осигуряват приспособяването й към условията на средата.Всяка популация се характеризира с демографска,пространствена и генетична структура,а за повечето животни,и етологична структура.

Демографската структура се определя от възрастовия и половия състав на популацията.

Възрастовия състав се определя от броя на индивидите в различните възрастови групи.Възрастовите групи са три:млади,полово зрели и стари.Млади са индивидите,които още не участват в размножаването на популацията.Полово зрели са индивидите,които участват в размножаването.Стари са индивидите,които по различни причини вече не участват в размножителния процес.От количественото съотношение между индивидите от трите групи зависи стабилността и бъдещето на популацията.Когато броят на младите е по-голям от броя на старите, популацията се нарича "нарастваща".Когато броят на младите и възрастните е приблизително еднакъв, популацията се нарича "стабилна".Когато броят на младите е по-малък от броя на старите, популацията се нарича "намаляваща".

Полов състав на популациите имат видовете, които са разделнополови.Такива са повечето животни и малък брой растения(напр. тополата).При животните съотношението между половете е различно.Различават се моногамни, полигамни и полиандри видове.При моногамните видове съотношението между мъжките и женските видове е 1:1.Такива са щъркелите,вълците и др.При полигамните видове женските индивиди са повече от мъжките-напр. при копитните.При полиандрите мъжките индивиди са повече от женските-напр. пчели, мравки.

Пространствената структура се характеризира с разпределението на индивидите върху дадено пространство.То зависи от биологичните особености на вида и екологичните характеристики на местообитанието.Разпределението на индивидите може да бъде три вида- равномерно, случайно и групово.

Равномерното разпределение се среща рядко.То е възможно, когато условията на живот са еднакви във всички части на територията, а между индивидите съществуват враждебни отношения.Наблюдават се при хищните риби, хищните птици, горските дървета.

Случайното разпределение се среща също рядко.Наблюдава се, когато условията на живот във всички части на територията са еднакви, или почти еднакви, а межу индивидите няма враждебни отношения.Примери за случайно разпределение са много пустинни растения, листни въшки и др.

Груповото разпределение се среща най-често в природата.Причина за него са различията в условията на средата.Много животни проявяват групов начин на живот- бобри, елени и др.

Генетичната структура зависи от различията между индивидите, които съставят популацията.Когато индивидите са еднообразни, т.е. приликите между тях са големи, тогава популацията трудно ще се приспособи към новите условия за съществуване.Когато индивидите са по-разнообразни по белези, толкова по-голяма е вероятността за оцеляване на популацията.

Екологичната (поведенческа) структура е резултат от взаимоотношенията между индивидите в популацията."Поведения" се наричат всички движения (включително и пълната неподвижност), които извършват животните.Те служат за защита на индивида, намиране на брачен партньор , отглеждане на поколението.

Поведенческата структура се характеризира с образуване на различни по състав и различни по продължителност на съществуване групи от индивиди.Те са три вида- струпвания, семейни групи и несемейни групи.

Струпванията са кратковременни групи.Формирани са от множество индивиди, привлечени към общ ресурс- храна, вода или някакъв физически фактор- светлина, топлина и др.Като примери за струпвания могат да се посочат: събирането на птиците преди отлитането им на юг, на множество нощни насекоми, привлечени от светлината, на мухите по торищата и др.

Семейните групи са образувани с основна цел- отглеждане на потомството.Съставени са от един или двама родители и тяхното поколение.Такива са семействата при много птици (лебеди, гъски) и бозайници (мечки, вълци). В групата се осигуряват отглеждането и обучението на поколението. При различните видове семейната група съществува различно дълго време- от няколко седмици (някои птици) до няколко години (мечки, тигри).

Несемейните групи включват индивиди, между които има средство за общуване и най-често йерархия. Обикновено групата има водач. За водач става индивидът с най-голям опит. Несемейните групи имат значение за оцеляването на популацията- намиране на храна, защита от врагове, размножаване. Несемейните групи, които образуват различните видове, имат различни наименования: стадо (при копитните бозайници), ято (при птиците), глутница (при вълците), пасажи (при рибите), колонии (при пеликаните, бобри, пингвини) и др.

Различните структури са взаимно свързани и определят приспособеността на популацията към условията на средата.

Важна характеристика за популациите е тяхната численост. Числеността е количествен показател, който характеризира състоянието на популацията в определен момент. Под численост на популацията се разбира броят индивиди в популацията на дадена територия или в даден обем. Например броят на слоновете в саваната показва тяхната численост.

Числеността може да се определи, ако видът води прикрепен начин на живот или е малко подвижен, или индивидите са с големи размери. При бързоподвижните животни, или водещите скрит начин на живот, е трудно да се определи числеността. Тогава се използва друга характеристика на популацията- плътност. Под плътност се разбира броят на индивидите от даден вид на единица площ или в единица обем. Например 200 букови дървета в 1 хектар от гората.

Числеността на популацията не е постоянна. Тя се мени през сезоните. Зависи от условията на средата и биологичните особености на вида. Например растителноядните видове имат по-многочислени популации от популациите на хищниците. Човешката дейност, я някои случаи, може да доведе до намаляване на популациите- напр. сините китове.

За популацията са характерни свойствата раждаемост, смъртност и миграционни процеси. От тях зависи популационният растеж.

Раждаемостта се определя от броя на новите индивиди, появили се в популацията за единица време. За популациите на бактериите тази единица може да бъде час, за много насекоми- седмица, а за едрите бозайници- година. Раждаемостта зависи от: възрастовия и половия състав на популацията, брой поколения за един сезон, плодовитост на женските индивиди. При наличие на храна и добри условия за живот раждаемостта нараства . Тя може да бъде положителна или равна на 0, но никога отицателна. Плодовитостта на женските индивиди зависи от грижата за поколението. Например пингвините, които полагат много грижи за малките, снасят по едно яйце, докато океанските костенурки снасят десетки.

Смъртност-определя се от броя на умрелите индивиди за единица време. Тя зависи от: неблагоприятни климатични условия на средата, присъствие на хищници, паразити, заболявания и др. Смъртността е различна при различните възрастови групи на популацията. Най-висока е в групата на младите индивиди. Смъртността нараства, когато числеността е висока, а заеманата от популацията територия е малка.

Миграционните процеси-това са процеси на напускане или прииждане на индивиди в популациите на животните. Те са свързани с разселването на индивидите и влияят върху числеността на популациите. Биват три вида- емиграция, имиграция и миграция. Емиграция е напускане на популацията от някои индивиди. Емигриралите индивиди могат да се присъединят към друга популация на вида или да се заселят на нова територия. Емиграцията се предизвиква от повишена численост на популацията, недостиг на храна и укрития, присъствие на хищници, лоши екологични условия. Имиграцията е прииждане на индивиди от дръги популации на вида. Тя се осъществява при подобряване на условията на средата или при понижена численост. Когато числеността е ниска, имигриралите индивиди остават в популацията. Миграциите са периодично напускане и връщане на индивиди в популацията. Миграциите може да са периодични- сезонни, денонощни, или периодични- предизвикани от пожари, засушавания и др.

Раждаемостта (Р), смъртността (С) и миграциите (М) влияят върху числеността (Ч) на популациите. Зависимостта може да се изрази по следния начин:

Ч= (Р-С) +/- М

За увеличаване на числеността на популациита от значение е съотношението между Р и С. То отразява взаимодействието на индивидите от популацията с околната среда, способността им да използват ресурсите на средата, да избягват хищници и неблагоприятното действие на климата.

Нарушаването на екологичното равновесие, напр. в резултат на човешката дейност, може да доведе до огромна численост или да спре растежа на популацията.