Joomla Software solutions Template

Payday loan

1Биосфера,възникване и развитие, организация на биосферата, основни екологични категории, екосистеми,закони за имърджентността и синергизма

За пръв път понятието биосфера се появява в трудовете на австрийския еколог Едуард Зюс. Има няколко трактовки на термина биосфера: 1)биологична (субстратна); 2)географска (пространствено субстратна); 3)обща научна трактовка (еволюционна субстратно – пространствена). Субстратно – биологичната разглежда биосферата като съвк. От всички живи организми. Географската се използва за обозначаване на една от геосферите, която влиза в географската обвивка наред с хидросферата, литисферата и атмосферата, но отличаваща се от тях с наситенистта си от живи организми.Еволюционна – според академик Вернадски биосферата е тънкия слой от живо вещество, а живото вещество той разглежда като съвкупност от различни организми, които подобно на газовата маса обгръщат земната повърхност и оказват известно „налягане” в/у обикалящата среда, заобикалят предметите, които им пречат при тяхното движение или ги покриват. В същност биосферата е една планетарна биосистема, в която процесите на кръговрата на веществата и потока на енергия са взаимно свързани в глобален мащаб. Тази система е отворена и се състои от отделни подсистеми и елементи. Ролята на живото вещество е твърде голяма и разнообр. И тя е така в зависимост от функциите му: 1)газообмена в природата. Огромното колич. газове има преди всичко биогенен характер и тяхната поява и баланс се дължи на жизнената дейност на организмите.2) калциева функция – образуват се големи залежи на органогенни варовици.3) окислителна функция – при нея органичната маса от една страна се разрушава и се освобождават различни минерални компоненти, а от др. страна се преобразува саммия мминерален състав на литосферата. Биосферата е една непрекъснато развиваща се система и е резултат от продължителната еволюция на живото вещество в единството на неорганични условия за неговото съществуване. Според редица автори еволюцията на органичния сват е преминала през няколко етапа: 1-ия се характеризира с появата на биотичния кръговрат на веществата и появата на литосферата като зенмна обвивка; 2-рия се харктеризира с появата на многоклетъчните организми и усложняване на цикличните структури на живот. Тези 2 етапа са т. нар. биогенеза. Следващите етапи се характеризират с появата на човешкото общество, с биотехносферата и също така със сферата на разума (ноосфера). Според Вернадски биосферата се състои от 7 елемента: 1)живо в-во; 2)биогенно в-во: 3)минерални в – ва; 4)преходни форми м/у биогенно в-во и минерални вещ-ва; 5)радиоактивни в-ва; 6)разсяни атоми; 7)в-ва от космически произход. Ако това се обобщи биосферата се състо и от 3 основни компонента: 1)живи организми (растения, животни, микроорганизми); 2)минерални вещ-ва; 3) продукти от дейността на организмите. С най – съществено значение са първите и неслучайно се счита, че биосферата е резултат от еволюцията н аорганизмовия сват. Установено е, че процентно 2млн. вида растения, животни и микроорганизми формират една обща биомаса, която е в %10^15 тона. Това е обаче само около 0.3% от масата на цялата биосфера. Въпреки тази сравнително малка биомаса живото вещество е най динамичната съставка. Всички автори са едунодушни, че биосферата обхваща цялата хидросфера и цялата суша и теоретично е възможно живите организми да обитават атмосферата предимно тропосферата и долните части на стратосферата. Част от организмите населяват горната част на литосферата на дълбочина 10 - 15км.Организация на биосферата – организмите не са безредно разпространени в биосферата, те не живеят изолирано и извън заобикалящата ги среда. Съжителствата или групировките на организмите в/у даден атеритория представляват т. нар. ценози. Когато става дума за групировка от растителност те се наричатр фитоценози, за животни – зооценози, а за микроорганизми – микробиоценози. Терминът биоценоза за пръв път е въведен от немския учен биолог Мобиус. Според него това е обединение на живи организми съответстващо по състав, брой на видовете и индивидите на някакви средни условия на средата, т. е. Това е едно обединение, в което организмите са свързани с взаимна зависимост и се запазват определени места благодарение на постоянното им размножаване. В зависимост от броя на популациите и от техните взаимоотнишения се различават прости и сложни биоценози. Според средата, в която се развиват биоценозите са земни и водни. В случаите когата съобществата са еднородни по състав и заемат значително голяма повърхност се наричат биоми. Биомът мможе да се разглежда като географска област или група от областил ,които имат характерна или специфична проява н аекологичните условия необходими за развитието на растенията и животните, които са приспособени към тези условия. Микробиомите на нашата планета са: 1)тундра – тук основни лимитиращи фактори саъгласно закона за минимума (на Либих) и спрямо закона на толерантността са ниските температури и кратките вегетационни сезони. В редица случаи валежите са ограничени, но те н есе отнасят към лимитиращите фактори. Тук почвената основа почти изцяло е замръзнала, а растенията са треви, храсти и лишеи; 2)тайга – за нея е характерен широк пояс на иглолистни гори, доминир ажизнената форма на смърча, за който са характерни целогодишни плътни сенки, поради което храстите и тревите са сравнително слабо развити. Срещатат се предимно дребни животни; 3)степи – характерни за тях са тревите, средното количество на валежите е 250 – 750мм/м^2. За този биом е характерно натрупването на хумос и формирането на черноземни почви; 4)тропически степи и савани – характеризират се с група от растителност (дървесна), която се разполага в областите с по – голямо количество н авалежите; 5)пустини –в районите където падат малко валежи. Единствените места, където има големи пустини и валежи почти не падат са Централна Сахара и Северна Чили. Биоценозите немогат да се развиват самостоятелно извън средата, която обитават. Пространството с относително еднородни условия и едн аи съща биоценоза се нарича биотоп. Всяка биоценоза заедно със средата на обитаване образува цялостна система. В своят асъвкупност тези системи представляват биосферата като цяло. Изполват се три термина за тези структурни единици – биогеоценоза, екосистема и ландшафт. Понятието биогеоценоза е въведено от Сукачев, според него това е съвкупност на еднородни природни явлевния на, а именно на атмосферата, растителността,на животните, микроорганизмите, почвата върху определен район. Според него повърхността се състои от 2 основни части: 1)абиотична среда (екотоп), където главни елементи са въздух, почва, среда, светлина, влага; 2)биотична среда – това е биценза съставен аот растения, животни и микроорганизми. С подобно съдържание е и понятието екосистема. Тя е съвкупност от организми, които не могат да се отделят от обкръжаващата ги среда и които с нея образуват единна физическа система. По – късно ученият Одум дава следното определение – живите организми и тяхната нежива абиотична нежива среда си взаимодействат и влияят много съществено. Екосистемите биха могли да се определят като една най – обща съвкупност от биоценозата или живите организми и екотопа (средата). Биоценозата се състои от: фитоценоза (продуценти); зооценоза (консументи); микробиоценоза (редуценти). Фитоценозата е съвкупност от растителни видове или техните популации, които населяват даден атеритория. Тя се характеризира с наличието на зелена растителност, която има голямо значение за осъществяване на различни процеси свързани с формиране на различни биогенни елементи и биоммаса. Зооценозата се среща навсякъде в биотичната среда .Това са хетеротрофни организми – I-ви порядък – тревопасни животни; II-ри порядък – месоядни. Редуцентите – те също немогат да произвеждат хран аот неорганична материя и са пак хетеротрофни т. е. консумират готова храна.

Йерархични нива в биотичния спектър на биосферата

По принцип йерархията е стъпаловидно разположение в един ред. На всяко ниво в реултат на взаимодействието с околната среда възникват характерни функционални функции. Едно характерно йерархично биотично ниво има следния вид: ген – клетка – тъкан – орган. индивид – вид на организма – съобщества – биосфера. Следствието от йерархичната организация на биосистемите се състои в това, ч при обединяване на компонентите, множествата в по – големи функционални единици в тези така формирали се единици възникват качествено нови свийства, които не се срешат в предходните йерархични нива. Това са т. нар. имърджентни свойства на различните биосистемни нива, които в редица случаи са непредсказуеми. Закона за имърджентността гласи, че когато едно ново вещество се получава от сбора на др. вещества, то новото вещество не притежава аритметичния сбор на качествата на неговите събираеми. Законът за симергизма в значителна степен прилча на предходния. Синергетиката се занимава с изучаването на систените, които се състот от мн. подсистеми  с различна природа, които обаче по съставен начин си сътрудничат и по този начин възникват нови системи, които вече имат нови св – ва. Тези системи притежават св-ва, които не съществуват в нито една от подсистемите.

Литосферата като екологичен фактор

Образуването на почвите се явява резултат от протичането н адва основни процеса: изветряване и почвообразуване. В зависимист от условията на образуване скалите се разделят на 3 основни групи: магмени, утаечни, метаморфни. Магмените скали се образуват при втвърдяването на магмата (лавата). В едни случаи изхвърлената лава застива на повърхността на повърхността на земята и се формират т. нар. ифузивни скали. В др. случаи магмата застива и изкристализира дъкбочина – инрузивни скали. Магмените скали са 95% от литосферата, съдържат SiO2 и в зависимост от съдържанието те са: кисели; средно кисели; основни и ултраосновни. За почвообразуването най – голямо значение имат гранитите. За тях е характерно наличието на алкални  и алкалоземни метали. Утаечни скали – формират се при утаечни процеси в природата. Това са чакъли, пясъци и др. Метаморфни скали – при тяхното формиране влияние са оказали и някои процеси на вторично превръщане. Такива са мраморите. От гледна т. на екологията изследването на металинските скали е от съществено значение. В съвременни условия това е особено важно, тъйкато в редица случаи почвите се замъряват с токсични компоненти като тежки метали Ni,Hg,Cd,Zn,Cu., а също така и с радиоактивни вещества и при съответни ситуации е необходимо да се докаже произхода на тези замърсители. В редица случаи е установено, че наличието на такъв замърсител се дължи на естеството на скалите. В районо където на повърхността се образува слой от чакъл се формират киселинни неплодородни почви, които са непригодни за формирането на горски масиви. На варовика се формират почви с неутрален х-ер и почвите се насищат с калций, които действа неблагоприятно на някои растения. Почвата е една от най – важните еколог., аиботични фактори. Тя има свойството плодородие. Основните й компоненти са твърда фаза, почвен разтвор, почвен въздух и живееща фаза. Почвата се състои от много малки почвени тела наречени педони. Те са тела с 3 изменения и голяма повърхност от 1 – 10м^2. Най важни екологични параметри на почвата са: 1)почвен профил, който е съвкупн. от генетично близки и закономерно изменящи се почвени хоризонти и почвена скала. В зависимост от генетичното развитие на почвения профил се различават няколко основни почвени хоризонта; - хумусно акумулативен е органично минерален. В зависимист от съдържанието на хумуса се дели на няколко подхоризонта: 1)хумусно – елузиален – има нанесен слой ог глина и формираните почви имат както неутрален така и слабо кисел х – р и наличие на SiO2; 2)торфен хоризонт – развива се в места с влажен климат и в случаите когато валежите преобладават на изпарението; 3)преходен хоризонт – в него се осъществява преходния м/у хумусно – елузиален и почвообразуващата скала.; 4)почвообразуващата скала е субстрат при който се образува почвата. Физическите св – ва на почвите са: 1)плътност – тя определя масата на дадения оразец почва, която се намира в единица обем; 2)обща порьозност на почвите – това е сумарното пространство на порите  разположени в 1-ца обем. ОПП от 25 – 70% и в тя има голямо значение за растенията, тъй като при по – голяма ОПП до тях има по – голям достъп на въздух и вода.. Физико – механичните св – ва са: 1)пластичността – това е св – то на почвата да променя своята форма под въздействието на външни мех. сили, без разкъсване, като след прекъсването на тези сили има св – вото на запазването на придадената фаза; 2)набъбване – това е увеличаване обема на почвата при овлажняване; 3)свиване на почвата – това е намаляване  обема си, получават се големи пукнатини и се отразява неблагоприятно на растения, защото се разкъсват техните корени; 4)механ. сурбционна способност – изразява се в това, че почвата като поресто тяло задържа редица механични примеси, които се съдържат например в природните води. Особено важна е физико – хим. сорбционна способност, която включва обмяна на йон. Тя е непрекъснато протичащ процес, при който става обмен на йони м/у почвения р – р и почвените колоиди, които са предимно аморфни. (ПК) Ca + Na+ (ПК)Na + Ca^2+; (ПК) Mg + Na+  (ПК) Na + Mg^2+ - йоннообменен процес. Течна фаза в почвите. Значението на почвения р – р за храненето на растенията е свързано с това, че съдържащите се соли преминават през почвата към корените на растенията и оттам се разпространяват към другите части на растенията. Най – важните воднофиз. параметри са: 1)максимална абсорбционна влагоемкост – тя отразява количеството вода, която дадена почва може да задържа чрез силите на абсорбцията; 2)пълна влагоемкост е най – голямото количество вода, което почвата може да съдържа, когато са запълнени всички нейни пори; 3)коефициент на трайно завяхване т. е. при дадена влажност растенията придават признаци на завяхване, които не изчезват, след като бъдат пренесени в атмосфера наситена с вода. Почвена реакция – по принцио почвена реакция се определя с PH стойностите на почвения разтвор, когато PH < 7 реакцията на почвата е кисела, около 7 – неутрална, над 7 – основна. При обилни дъждове и не висока температура, при разлагането на орган. остатъци се формират орган. к – ни и се наблюдава кисела реакция. В зависимост от отнасянията на растенията към киселинността на почвата те биват: ацидофилни (кисели почви); базофилни (алкални) и неутрофилни. Газообразен състав на почвата Този състав се представя от почвения в –х, който се дели на свободен в – х и в – х, който е абсорбиран в почвения р – р. ПО количествен състав въздухът в почвите се отличава от атмосферния. За него е характерно по – малко съдържание на О2 и много по – голямо съдържание на СО2. Тази разлика се определя както от жизнената дейност на корените на растенията, а също така и от дейността на различните организми. Силните дъждове предизвикват запълване на порите на почвата с вода и изтласкване на въздуха в тях. Това се наблюдава при прекомерно напояване. Колкото на по – голяма дълбочина е разположен почвения слой толкова по – вис. е СО2 и по нисък О2 това влияе отрицателно в/у растежа на растенията. „Живееща” фаза на почвата включва всички живи организми от растителен и животински произход, които оказват влияние на почвообразуването. Освен бактериите в почвата живеят  гъби, гъби водорасли, червеи и др. М/у микроорганизмите и растенията съществуват сложни екологични зависимости. Около кореновата система на редица растения се образува благоприятни условия за натрупване на микроорганизми. Засоленост на почвите – е свързано с тяхното обогатяване с лесно разтворими соли като NaCl, MgCl2, Na2SO4 като, когато концентрацията е на 0.5% тези почви са силно засолени, от 0.2 – 0.5 среднозасолени и от 0.1 – 0.2% незасолени. Растенията от екологична гледна точка са 2 гр: 1)халофити – които се срещат на засолени местообитания и които лесно се приспособяват към високо засоляване в почвата; 2)гликофити – растат на незасолени местообитания и почти немогат да се адаптират към засолени почви. Системата почва/растения по отношение на храненето е отворена система, в която йоните се движат продължително от единия край почвата на с – мата към другия край, където се натрупват – растенията.Тази с –ма може да изпълнява своята екологофункционална роля само ако се поддържа непрекъсната м/у корените и хранит – те вещества и водата в почвите. В зависимост от общото съдържание на хран. елементи в почвата и необходимостта и взискателността на растенията към тях растенията се делят на: - еутрофни растения, те се нуждаят от голямо количесто хранит. в – ва; - олиготрофни – нуждаят се от сравнително малко количество хран. в – ва. Едни от най важните елементи съдържащи се в почвата са: Na; P; K; Ca, Mg; Fe; Cu,Mn,S

Въведение и предмет на екологията, уникалната ист. Еволюция на предмета и съдърйание на екологията, мястото на екологията в съвременната наука. Екологични знания жизнена необходимост на съвременната цивилизация

Последната тртина  на 20 век и началото на 21 век се х – рат с влошаване на качеството на обкръж. човека околната среда. Несъответствието м/у високите темпове на нарастване на населението на земята, свръхурбанизацията и развитието на технологиите в световен мащаб доведоха до замърсяване на водите, почвите, въздуха на обширни територии с твърди              отпадъци и намаляване на растит. и животински видове локални и регионални тези изменения добиха глобален характер. Започна да се говори за екологична криза. Основните проблеми с екологията в настоящия момент са: 1)глобално затопляне; 2)изтъняване на озоновия слой; 3)ерозия на почвите; 4)киселинни дъждове; 5)замърсяване на Световния океан; 6)недостиг на питейна вода и др. За предотвратяване на последствията от тези неблагоприятни развития в комп. на околната среда, за предотвратяване на стихийни събития свързани с това, могат да помогнат екологичните знания. Единствено чрез тях може да се осъществи хармонията м/у човека и природата, могат да се вземат правилни решения с цел охрана на околната среда. Още от дълбока древност, когато човекът е започнал да се интересува от заобикалящата го среда във връзка с неговото оцеляване той е започнал да събира сведения за близко разположени гори, реки, езера, в които да ловува, а също така за пещери, които да живее. В редица древни писмени източници и в редица скални рисунки се среща информация за начина на и за редица животни. В традовете на редица древни писатели се срещат сведения с ясно изразен екологичен характер. В трудът на Аристотел „ История на животните” се среща описание и систематика за начина им на живот, за видовете хранене. Развитието на екологията е свързано с медицината. Почвеното плодородие зависи от съдържанието в почвата на някои вещества, които когато са в недостатъчно количество ограничават добивите. Вернаски разглежда биосферата като една своеобразна обвивка на земята, чието развитие се обуславя от дейността на живите организми. Голямо значехние за провежданне на занятието екосистема има английският ботаник Тенсли, като той назовава екосистемата като съвкупност от съвместно обитаващите организми и необйходима за тяхното съществуване среда. През 1971г. Комонар дефинира 4 базови закона на екологията: 1)всяко нещо е свързано с друго нещо; 2)всяко нещо трябва да отиде някъде; 3)природата знае най – добре; 4)няма такова нещо като безплатен обяд. Оуен разработва редица проблеми като опазване на почвата, водите и дивите животни. Създадени са модели за предпазване на човечеството от екологична катастрофа. Предлагат се конкретни решения за намалението на противоречието човек – природа. Екологията изучава организмите и функционирането на надорганизмовите системи на различни равнища – популации, екосистеми и биосфера. Определението за екологията като наука за язаимодействието на организмите м/у себе си и с околната среда. Глобална екология – разглежда земното кълбо като единна екосистема. Екология на човека – занимава се с взаимодействието на човека с природата и го разглежда като биологичен вид. Теоретична екология – занимава се с основните понятия. Приложна екология – занимава се с мероприятията. Екологията е тясно свързана с отделните природни и обществени науки и има подчертан интердисциплинарен характер. Екологията използва различни подходи при изучаване на своя обект, от важно значение за нея са пространствения и исторически подход и др. Пространствен подход – характерен за всички природни науки, при него се изследва дадения процес или явление в конкретен пространствен аспект, при системния подход всеки от компонентите на околната среда се изследва в съответната взаимовръзка, структура и се взимат съответните мерки.

Хидросфера – абиотичен фактор

Водата в хидросферата е един от основните компонентъи на околната среда, от чието количество и качество зависи равновесието в природата и съществуването на живота като цяло. Водата е един от най – съществените компоненти на биологичния кръговрат и има съществено биологично значение. Тя влиза в състава на всички живи организми и съставлява около 65% от телесната маса на възрастните хора и 75% от телесната маса на малките деца и новородените. Дневната нужда на вода за над 18 годишна възраст е 35 – 45гр/кг тегло. По данни от рзлични източници е установено че средно всеки жител на нашата плааета изразходва м/у 300 – 600л. на ден. За България е установено, че един жител изразходва 250 – 300л. вода за питейно – битови нужди. В доклад на Световната банка е публикувано, че около 1млрд. души са лишени от годна за пиене вода, а около 10млн. годишно умират поради консумация на вода с лошо качество и мнението на специалистите е че войните през 21 век ще се водят не за нефт, а за вода, тъй като на всеки 20години консумацията на вода се увеличава около 2 пъти. Водата се използва в съвременната промишленост – за производство на 1 кг. хартия са необходими 0.2куб. вода; за 1 кг влакно 5.6куб вода; за 1кг ацетатна коприна 2.8куб вода. Археологически останки от редица изчезнали градове показват, че тяхното местоположенине е било свързано прдимно с различни обекти. Археологически разкопки в Египпед, Индия и Китай разкриват останките на значително по размер и на сравнително високо технологично ниво водопроводни съоръжения.

Хидросферата е водната обвивка на земята обхващаща океанските и морските басейни, чиято повърхност е 2/3 от общата земна повърхност, а също така се простира и в/у сушата на земята, чрез рената мрежа, езерата, блатата, ледниците и вечният сняг. В хидросферата водата е представена предимно в течното си състояние – морета, океани и т. н., но и в твърдото си състояние в зависимост от сезона и географското разположение. В атмосферата водата е представена предимно в парообразно състояние, но и в твърдо като сняг и скреш. В биосферата водата е представена в течното си състояние. Хидросферата се е формирала с геологичното сътворяване на земята, като според някои автори водите произлизат от дълбоките недра на земята и нейното предвижване годишно е 1куб километър. Общият обем на водата в хидросферата е 1.39млрд куб. км. От това количество в/у сушата са разположени 90млн. куб км. Солените води представляват 94.8% от общите водни запаси. На земята пресните води са около 35млн. куб км, но не всички от тях са достъпни за ползване. Около 69% са под формата на лед. Годишно възобновяемите водни ресурси възлизат на 47хил. куб км. Средната скорост на водообмена представена за Световния океан е 2600години; за езерата 10години; за реките е 12 дни; за атрмосферните води е от 8 – 10 дни. Хидросферата е вайен екологичен фактор, който играе съществена роля за развитието на живите организми на земята, и в тази връзка за нормалното съществуване на тези организми от съществено значение са качествата и свойствата на водите. Особено голямо значение има солесъдържанието на водите (минерализацията им). Съществува класификация на природните води в тази връзка – свръхпресни под 0.2гр/л минерализация; пресни от 0.2 – 0.5гр/л; много слабо солени от 0.5 – 1гр/л; слабо солени от 1 – 3гр/л; солени от 3 – 10гр/л и води с повишена соленост от 10 – 35гр/л. Солесъдържанието в природните води оказва съществено влияние на процесите, които пречистват водата. В морската вода възстановяването на качеството на водата протича с много малка скорост. Важно значение за екологията имат показателите – РН, прозрачност, вкус, мириз, температура, разтворените газове в нея (О2,СО2,сероводород). Установено е че в околности където има широколистни гори РН е над 7, а при иглолистни стойностите са по – ниски. В резултат на антропогенната дейност на човека е възможно стойностите на РН да варират. Прозрачността на водата има съществено значение за проникване на слънчевите и топлинни води, като в това играе роля фотосинтезата. Температура – водите в природата могат да бъдат студдени до 10градуса, хладни от 10 – 20; топли от 20 – 50; и горещи от 50 – 100. Когато температурата превишава с 3 градуса характерната за дадения сезон температура имаме топлинно замърсяване на водите. Съдържанието на СО2 – съществува равновесие, което е въглекисело: CO2 + H2O  H2CO3  H^++ HCO3^-  2H^++CO3^2-

Тук има СХЕМА

Сероводородът се формира най – често в областите, където се появява сулфидна руда, при редукция на сулфатите до сулфиди. В Черно море такъв слой има под 200м дълбочина, в такава среда почти липсват форми на живот. Основни фактори, формиращи състава на водите и имат отношение към водните екосистеми. Различават се основно преки и косвени фактори, а също така главни и второстепенни. Преки са тези, които влияят непосредствено в/у състава и свойствата на водите – почвата, скалите и др. Косвените фактори са тези, които действат посредством главните фактори – релеф. Към главните фактори се отнасят тези, които способстват за формиране на природните води от точно определен хидрохимичен тип. Второстепенните способстват за появяване на води на други странияни компоненти, като типът на водата остава непроменен. Релефът е косвен фактор оказващ влияние в/у водообмена, а от него зависи минерализацията на водите, така например на възвишенията на склоновете се установява повърхностен поток на валежната вода, контактът й със земните недра е кратък и минерализацията е ниска. В ниските форми на релефа е по – силно е изразена инфилтрацията на водата през почвения слой и се наблюдава по – висока минерализация. Климатът е също второстепенен фактор и въздейства в/у състава на водите чрез валежите, температурата и чрез изпарението, тъй като първи стадий на формиране на водите е в атмосферата, то зависи от района в близост до заводи или в планински райони – валежната вода съдържа компоненти, които са характерни за въздушния басейн на дадения район. В планинските райони водата е с много ниска минерализация, не съдържа замърсители и е с добри питейни качества. При формиране над промишлени райони съдържа повече замърсители. Когато водата се формира при земните слоеве от съществено значение за нейния състав е газовият състав на почват, протичането на процесите на изветряване на скалите, процесите на йонен обмен с почвен комплекс. Важен момент е и биологичното изветряване, където важна роля играе растителността – проявява се в райони, където количеството на валежите превишава изпаряемостта на водата и температурата е сравнително восока, в тези районо се формира една значителна маса от органични киселини, която въздейства в/у съдържанието на минерали. Химическите фактори за състава на водата са: валентността и йонните радиуси на йоните, които действат в/у подвижността им. Окислително – редукционна среда – когато даден район се характеризира с окислителна среда обикновено съдържащите се йони са в по – висока валентност и образуват трудно разтворими съединения. Вредукционна среда кислорода отсъства и във водата се образуват газове като амоняк и сероводород. Антропогенни фактори – фактори, които се дължат на човешката дейност, в резултат на които съставът на водите се променя. Водите се обогатяват на редица нежелани компоненти – нефт и нефтопродукти, механични примеси, йони на тежки метали, нитрати, нитрити, амоняк, ПАВ, и фосфати, различни органични компоненти.