Joomla Software solutions Template

Payday loan

Развитието на живота върху Земята и появата на човека са резултати от макроеволюцията.

Колкото и специфични и разнообразни да са макроеволюционните преобразувания, те имат и някои общи черти, които определят основните насоки и пътища на еволюционния процес. Като установява общите причини за еволюцията, Дарвин подчертава нейния прогресивен характер. Той обаче само констатира някои особености на прогресивното развитие, без да може да ги изясни.

Според съвременните схващания макроеволюцията се извършва в две насоки: биологичен прогрес и биологичен регрес.

Биологичният прогрес се изразява в т. нар. процъфтяване на видовете и надвидовите групи. Той се характеризира със следните критерии:

1. Увеличаване броя на индивидите от дадена група.

2. Разширяване на ареала й.

3. Образуване на подчинени групи (видове, подвидове и т. н.) и по-нататъшната им еволюция.

Тези критерии са зависими един от друг. Увеличаването на броя на индивидите води до разширяване на ареала. Това от своя страна довежда до образуването на нови вътревидови групи, а по-късно — на нови видове и надвидови групи.

Биологичният прогрес в природата е резултат от различни процеси^ означавани като пътища на еволюцията  2.19.).

Ароморфози (гр. аиро — повдигам, и морфозис — образец, форма).

Ароморфозите са изменения, които водят до прогресивно усложняване на устройството и функциите на организмите и имат далечни еволюционни последствия.

Ароморфози са еволюционните събития, благодарение на които е станало възможно образуването на големи систематични групи. Следователно ароморфозите осигуряват по-нататъшния ход на общия процес за дълго време.

Пример за ароморфоза е появата на фотосинтезата. Благодарение на нея първичната безкислородна атмосфера на Земята се превръщала все повече в кислородна. Появили се кислородно дишащите организми. Това рязко увеличило интензивността на обмяната на веществата и създало условия за усложняване на устройството и усъвършенстване на функциите на организма. В крайна сметка се обособили две от царствата на живата природа— Растения и Животни.

Друга ароморфоза е появата на вътрешното оплождане при животните. Едва след това станало възможно повсеместното им разселване на сушата. Ароморфоза при растенията е образуването на прашец и на прашникова тръбичка.

Благодарение на ароморфозите организмите заемат за пръв път определени територии с определени екологични условия.

Идиоадаптации (гр. идиос — свой, индивидуален, и лат. адаптацио — приспособяване).

Това са изменения, благодарение на които организмите се приспособяват към конкретните условия на новата среда.

Те довеждат до усложняване на устройството^ и функциите на организмите. В минали геологични времена например, когато най-висши гръбначни животни били земноводните, настъпвали горещи и сухи периоди. В някои от земноводните се появили идиоадаптивни изменения, които им дали възможност да се приспособят да живеят в малки заблатени водоеми и дори в силно влажни места от сушата. От тях произлезли съвременните земноводни. По устройство и по функции те не се различават от своите прадеди.

Идиоадаптации при растенията са различните приспособления на семената за разпространение, за защита и изхранване на зародиша. Припомнете си някои от тези приспособления.

Идиоадаптация е сплеснатото тяло на придънните риби, дебелата кутикула и закърнелите листа при пустинните и полупустинни растения и т. н.

Идиоадаптациите са едни от най-разпространените в природата начини за осъществяване на биологичния прогрес.

Благодарение на идиоадаптациите в хода на еволюцията се появяват малките систематични групи — видове и родове. Резултат от Идиоадаптации са хомологните и аналогиите органи.

Следователно в резултат от ароморфозите и идиоадаптациите в хода на еволюцията възникват нови, по-прогресивни групи организми.

Катаморфоза (гр ката — представка за движение надолу, и морфозис — образец, форма, морфофизиологичен регрес).

Дарвин отбелязва, че редица организми преуспяват в борбата за съществуване и биват запазвани от естествения отбор благодарение на изменения, които не само не усложняват устройството и функциите им, но дори ги опростяват. По този път също се осъществява прогресивна еволюция. Тя се състои в следното: при преминаване към специфични условия за живот сложното устройство и функция вече не са необходими, а в някои случаи дори са вредни. Ето защо организмите изгубват част от вече излишните и безполезни белези.

Под катаморфоза разбираме приспособителни изменения, които са свързани с преминаването на организмите към специфични условия за живот. Резултат от катаморфоза е закърняването на някои органи и превръщането им в рудиментарни.

При пещерните животни например закърняват очите и се де-пигментира тялото.

Животните, преминали от подвижен към прикрепен начин на живот, изгубват органите си за движение Преминаването на някои цветни растения към паразитен начин на живот е съпроводено с понижаване на фотосинтезата и закърняването на листата в люспи.

По принцип катаморфозата винаги засяга определени органи и ункции, но едновременно с това се появяват или усъвършенстват други.

В хода на макроеволюцион-ния процес съществува и друга насока — биологичен регрес. Тя е обратна на биологичния прогрес. Състои се в ограничаване еволюцията на видовете или надвидовите групи. Осъществява се чрез:

1. Намаляване броя на индивидите в дадената група.

2 Стесняване ареала на групата.

3. Намаляване и изчезване на подчинените групи.

4. Постепенно измиране на цялата група.

Една от най-вероятните причини за биологичния регрес е изчезването на резерва от изменчивост. Темпът на еволюцията изостава от скоростта на променяне на условията на средата. Това в крайна сметка довежда до измиране на цялата група. Дали дадена група ще поеме насоката на биологичния регрес, зависи в голяма степен от равнището на нейната приспособеност и специализация. Високото равнище на специализация е предизвикано от преминаването към силно ограничени условия за живот. Това довежда до развитие на едни органи и белези и закърняване на други. Резервът от изменчивост в групата силно намалява. Прекомерното развитие на дадени органи се оказва вече вредно и довежда до измиране на групата. Палеонтологията посочва много примери за това. Такива са гигантските размери на динозаврите.

Биологичният регрес по- казва противоречивия характер на еволюцията.

Данните от палеонтологията сочат, че в дадени геологични

времена настъпвали масови измирания на едни групи и заменянето им от други. Причините за това и до днес не са напълно уточнени. За по-вероятни се смятат следните:

1. В резултат от разширяването на териториите, които обитават, някои първоначално полуизолирани популации се сливат. Това довежда до общо намаляване на конкурентоспособността в борбата за съществуване.

2. Поява на нов вид, който е силен и ловък хищник.

3. Поява на микроорганизми, предизвикващи тежки и бързо-протичащи епидемични болести.

4. Рязка промяна в условията на средата (заледяване, потъване на земни пластове, наводнения и др.).

Основните насоки на еволюцията определят нейната необратимост.

Още Дарвин отбелязва, че веднъж изчезналият вид никога не може да се появи отново, дори ако се повторят съвсем същите условия за живот, при които той се е появил и живял.

Необратимостта на еволюционния процес обуславя постоянната поява на нови форми в развитието на живата природа.