Joomla Software solutions Template

Payday loan

Излизането на растенията за живот на шухата е предопределило

развитието на тъкани, които им придават устойчивост и здравина във

във въздушна среда. Растенията трябва да идържат собствената си

тежест, теглото на собствените си клони, листа, плодове, да

издържат теглото на снега, леда, да противостоят на налягането на

вятъра което при голямата им повърхност е извънредно силно.

До формирането на специализирани механични тъкани се стига в процеса на еволюцията.

Освен тях в растенията цалостната структура на клетките облеспечава устойчивост и здравина.

Целулозните клетки придават здравина не само на отделната клетка, но и на растителния организъм като цяло.Листата на растенията стоят изправени благодарение на това, че клетките им са оводнени. Когато клетките губят водата си, клетъчните обвивки се отпускат и растенията повяхват. За здравина на органите допринася и тъканното напрежение. То възниква в следствие на това, че клетъчните стени на различните тъкани са нееднакво разтегливи. Обикновено клетките от по-вътрешните паренхимни тъкани имат по разтегливи стени и ако се поставят във вода, те могат да поемат допълнително количество и да учвличат обема си. Но намирайки се вътре в органа те се държат от по-твърдите и неразтегливи клетки на повърхността. Между неразтегливите и по-разтегливите тъкани възниква тъканно напрежение. Когато органът се разреже надлъжно, вътрешните тъкани се освобождават и те заемат по-голям обем и дължина, които съответстват на новото им тургорно състояние, доказателство заналичието на тъканно напрежение. То има голямо значение за поддържане на растенията в изправено положение. Ако живите клетки загубят тургора си, независимо от наличието на цпециализирани механични тъкани, растенията се отпускат и нямат устойчивост в пространството.

При нормални жизнени условия здравината на растителните органи се дължи главно на механичните тъкани, които изпълняват ролята на вътрешен скелет в растителното тяло.

Специализираните механични тъкани в растенията биват два вида: коленхим и склеренхим.

Общото за всички механични тъкани е, че те са изградени от клетки които имат задебелени клетъчни стени и най-често са силно удължени.

Наименованиео коленхим идва от гръцката дума „кола” което значи лепило и „енхимна” тъкан. Клетките на коленхима са живи, удължени до 0.5-1 mm. Често могат да съдържат хлоропласти. Стените им са целулозно-пектинови и са локално задебелени. Коленхимните клетки могат едновременно да нарастват на повърхност и същевременно да задебеляват.

Коленхима се развива в тези растителни органи които не са завършили още нарастването си.

Структурата и разположението на коленхима в растенията показва че това е тъкан основно с механична функция. По своята структура коленхимът стои най-близко до паренхимната тъкан.

Както по структура, така и във функционално отношение между тях има сходтво. Между коленхима и паренхима могат да се наблюдават и преходни форми на клетки. Клетките на коленхума са по-дълги и по-тесни от тези на паренхима, но има и къси клетки. Сходството с паренхима се подсилва от това, че в коленхима и паренхима, които са разположени един до дръг се откриват хлоропласти, а понякога на коленхима е присъща и делителната способност.

Във връзка с това коленхима се разглежда като задебелен паренхим, специализиран в структурно отношение да изпълнява функцията на механичната тъкан.

Коленхимът е характерен както за разтящи органи, така и за тези коитоса достигнали пълно развитие. Това е първична механична тъкан която се развива в стъблата, листата и цветовете на растенията. Тя е и основна механична тъкан, характерна за много напълно сформирани листа на двусемеделни растения и някойи земени стъбла. Коленхим може да се открие в корените и особенно в корените изложени на светлина. Коленхим отсъства в стъблата и листата на много едносемеделни, в които рано се развива склеренхимната тъкан.

В стъблата и листата склеренхимът се разполага обикновенно под епидермиса или може да бъде отделен от него в два-три слоя паренхимн клетки. Когато под епидермиса се разполага паренхим, вътрешните

тангенциални стени на клетките прибодоват задебеления които са подобни на тези на коленхимната тъкан. Когато коленхимът се разполага под епидермиса, той може да образува прекъснати от паренхим или непрекъснати цилиндри. В стъблата и листните дръжки които имат ръбеста форма,коленхимът се развива в областа на ръбовете, например в четириръбестите стъбла на всички устноцветни растения (сем. Laminacea), в многоръбестите стъбла на много сенникоцветни

(сем. Apiaceae), в стъблата и листните дръжки на тиквата (Cucurbita) коленхимът е локализиран в издадените надлъжни ръбове.

В младите листа от бъз (Sambucus), листните дръжки от хмел (Humulus) коленхимната тъкан образува непрекъснат периферен цилиндър, както и в слънчоглед (Helianthus annuus), тютюн (Nicotiana tabacum), картоф (solanum teberosum) и др. В листат на коленхимът се диференцира от едната или от двете страни на проводящите жилки и по краищата на листната пластинка, по самия периферен ръб на петурата. Коленхимът води началото си от меристемната тъкан. Може да се счита, чекоравията коленхим и прокамбият възникват от някаква обща част на основната меристема.

Окончателно разграничаването на прокамбия в едни растения протича по-рано, а в другия по-късно. Независимо от недостатъчните изследвания върху произхода и диференцирането на коленхима се приема, че по-високо специализирания коленхим се залага по-рано в развитието на органите и води началото си от меристема подобна на прокамбия. Образуващия се по-късно и по-слаб диференциран коленхим води началото си от меристема по-близка до основната и този коленхим прилича повече на паренхимна тъкан.

Клетките на коленхима обикновенно са удължени, но някои са по-къси, а други по-дълги. В някои случаи дължината им достига до 2mm. Тези дълги клетки показват сходтсво с влакната на склеренхима поради това, че имат заострени краища. По-късите клетки на коленхима имат призматична форма подобно на много паренхимни клетки. Двата типа клетки на коленхима в напречно сечение имат формата на многоъгълник. Надлъжните ивици на коленхима се образуват на серия от надлъжни деления,които се разпростират по посока към периферията на ивицата.

Надлъжните деления се съпровождат с удължаване на образуваните клетки, така че вътрешните нарастват повече и достигат по-голяма дължина в сравнение с периферните. Периферните клетки остават по-къси и краищата им са леко скосени. Клетките на коленхима имат големи вакуоли в които могат да се съдържат танини. Около вакуолата се разполага сравнително широк слой цитоплазма с ядро, забележимо по-голямо в сравнение с това на съседни паренхимни клетки. До плазмалемата се разполагат множество микротръбички които имат отношение към ориентация на целулозните микрофибрили. Ендолпазмената мрежа е от грануллиран тип. Клетките съдържат много митохондрий.

Коленхимът е механична тъкан която има опорна функция. Най-характерна особенност на коленхимните клетки са техните клетъчни обвивки. Задебеленията на обвивките и плътната опаковка на клетките им придава изключителна здравина. Наблюдавани в напречен пререз клетките имат различни задебеления.

Ъглест коленхим: това е на-разпростренения тип коленхим, в който задебеленията на обвивките основно са насочени в ъглите, където се съединяват няколко клетки. Този тип клетки са характерни за:

Фикус (ficus), лоза (vitis), тиква (cucurbita), лапад (rumex), черница (morus), бегония (begonia) и др.

Задебеленията в ъглите на клетките варирар в зависимост от задебеленията и в останалите части на обвивката. Ако задебеленията на целите обвивки стават значителни, то задебеленията по ъглите на клетките се оказват незначителни и клетките като цяло в напречен пререз придобиват закръглени очертания, а не ъглести. Такава форма има коленхимът в представители на Сенникоцветни (apiaceae).

Пластиков коленхим: този тип коленхим се характеризира със задебеления, които обхващат главно тангенциалните стени на клетките. Такъв коленхим е характерен за бъз (sambucus), див коноп (eupatorium)

Рехав коленхим: това е третия тип коленхим, които се характеризира с наличие на междуклетъчни пространства и характерни за коленхима задебеления на клетъчните стени, обърнати към междуклетъчните пространства. Той е характерен за сем. Сложноцветни

(сем. Asteraceae), слез (malva), ружа (althea).

Често задебеленията биват равномерни и не са съсредоточени в чълите или тангенциалните стени.

Особеностите на стрултурата на обвивката на клетките и разтежа на коленхима не препятствуват удължаването на органите. Това е така защото коленхимните клетки едновременно растат на повърхност и могат да задебеляват. Така едновременно с нарастване на органа на дължина клетките на коленхима образуват много дебели обвивки. При задебеляването на клетките заострените им краища се оказват по-масивни и по-силно задебелени. Както в по-силно задебеление, така и в по-тънките участъци се срешат първични порови полета, пронизази от плазмодезми. Обвивките на коленхимите клетките се състоят главно от целулоза и пектинови вещества и съдържат много вода. В някой видове в обвивките се редуват слоеве, богати на целулоза и бедни на пектин, със слоеве които са богати на пектин и бедни на целулоза. Слоевете целулоза се разполагат както в надлъжно,така и в напречно направление

В обвивката на клетката се съдържа повече от 60% вода изчислено на свежо тегло. Ако клетките губят вода, те намаляват обема и размера си. Коленхимните нишки издържат на голямо натоварване без да се разкъсат. Напримен при натоварване от 10-12 кг./mm те се разтягат, но не се разкъсват. След премахване на въздействието коленхима остава в разтегната състояние тоест той проявява пластичност,но не е еластичен.

Склеренхимът представлява комплекс от дебелостенни клетки, които най-често са лигнифицирани, силно и равномерно задебелени и изпълняват механична функция. Думата склеренхим произлиза от гръцката дума „склеро” , което значи твърд и подчертава здравината на обвивките на влизащите в състава на склеренхима клетки. Отделните клетки носят наименованието склеренхимни клетки, а съвкупността от всички клетки образува склеренхимна тъкан. Склеренхимните тъкани са най-здравите механични тъкани в растенията. Те придават твърдост и здравина на растителните органи,които вече са предтанали да нарастват.

Склеренхимните клетки са сравнително разнообразни по форма, строеж, произход и характер на развитие, при това различие типовете клетки са свързани един с друг чрез преходи. Напълно оформените склеренхимни клетки имат силно стеснен лумен-10% от първоначалния обем. Те изпълнават механичната си функция като мъртви клетки. По този

характерен прознак склеренхима се отличава от коленхимната тъкан. В няой случаи се наблюдават преходи между склеренхим и паренхим. Такива клетки остават живи. Тези клетки и тъкани се наричат склеренхимноподобни.

Най- често склеренхимните влаква се делят на:

-склеренхимни влакна(фибри);

-склереиди.

Основния признак които се прилага в тази класификация е разлика във формата и размерите,главно дължината на клетките.склеренхимните

Фибри са дълги и се описват като дълги клетки (влакна), а склереидите са къси и с неопределена форма. Много често склереидите могат да се видоизменят. Те значително нарастват на дължина и могат да се разклоняват. Влакната също биват по-къси и по-дълги.

Обвивките на склеренхимните клетки се оличават с твърдост и еластичност при определени условия. При натоварване склеренхимните влакна издържат без да се разкъсват.След премахване на натоварването, могат да възвръщат изходното си състояние тоест проявяват еластичнос

Склеренхимните фибри съставят най-характерната склеренхимна тъкан. Те представляват силно удължени, вретеновидни източени клетки със заострени краища. В напречен пререз те имат форма на мноогъгълници, плътно допрени са и без междуклетъчни пространства. Налъпно диференцираните склеренхимни клетки са мъртви и изпълнени с въздух.

Според мястото в растенията където се развиват склеренхимните влакна се разделят на:

-ксилемни;

-флоеми;

-фибри извън флоема и ксилема

Ксилемните фибри се образуват от прокамбия–първични ксилемни фибри или камбия – вточини ксилемни фибри. Ксилемните фибри имат винаги лигнифицирани стени. Предполага се че в еволюцията те са прозилезли от трахеидите, които са загубили проводящата си функция и са приели само механичната.

Флоемните фибри влизат в състава на първичния и вторичния флоем. Много от тях са важни технически влакна към които се приявява

практически интерес. Образуват снопчета в кората съставени в склеренхимните влакна. Клетъчните им стени са чисто целулозни и силно задебелени.

Първичноте флуемни влакна са също текстилни влакна на конопа и рамията. При конопа към първичните влакна, които са по-дълги се добавят и вторични склеренхимни влакна образувани от камбия. Вторичните влакна са по-къси и с по-ниско качество. В тревистите растения първичните флоемни склеренхимни влакна имат по-добри технически качества – те са по-дълги, по-слабо лигнифицирани , по-слабо чупливи. Вторичните са по-силно лигнифицирани, по-къси и чопливи, защото се образуват когато органите са престанали вече да се удължават.

Вторичните ликови влакна се образуват в кората на листата, на върбата. Те имат силно лигнифицирани клетъчни обвивки. От тях се получава технически продукт „лико”, който се използва в практиката.

Фибрите извън ксилема и фолема са твърде разнообразна група.

Преобладават влакна с първичен произход. Към тази група влакна се отнасят силно задебелени клетки, които се образуват непосредствено до протофлоема от външната страна на проводящите колатерални снопчета и се наричат шапки.Подобна структура се образува и от към вътрешната страна на проводящото снопче тоест откъм ксилема.

Първичните флоемни и ксилемни фибри произлизат от прокамбия.

Прокамбилните клетки нарастват силно на дължина едновременно с нарастване на дължина на органа. Когато органите престанат да нарастват сеограничава и нарастването на фибрите, но фибрите продължават да се удължават и след като органът е престанал да расте. Нарастването става само по върховете. Фибрите не се делят. След като спре нарастването в средната част започва образуването на вторична стена. Този процес обхваща и върховете. След това съдържанието на фибрите постепенно отмира и се превръща в мъртви елементи.

Вторичните ксилемни и флоемни фибри се образуват в камбия, тъй като те се образуват в органи, които вече са престанали да растът на дължина. Вторичните влакна остават по-къси в сравнение с първичните. След като достигнат определена дължина те умират и се превръщат в мъртви елементи.

Фибрите извън ксилемаи фолема са главно първични и произлизат отосновната връхна меристема. При някой житни те водят началото си от протодермата и са плътно свързани с елъдермиса. Фибрите около проводящите снопчета произлизат или от прокамбия или от околната основна меристема.

Склереидите са клетки със силни задебелени и лигнифицирани клетъчни обвивки. В обвивките им се наблюдават напластявания и порите образуват на мястото на плазмодезмите. Едни от склереидите се превръщат в мъртви клетки и са изпълнени с въздух,други остават живи

По форма склереидите са разнообразни.

Изодиаметрични склереиди се означават като брахиксклереиди или каменисти клетки. Те образуват камениста тъкан в растенията,която изгражда твърдата черупка в костилковите плодове. От изодермични склереиди се образувани и твърди зрънца в меседтата част на плодовете.

В младите склереиди, в които вторичната обвивка не е напълно сформирана, в клетката се различават добре централната вакуола, цитоплазмата с ядро, активни диктозими. В напълно сформирамите живи каменисти клетки структурата е промрнена. Вакуолата изчезва, цитоплазмата намалява,ядрото е запазено,диктозомите са малко на брой

Единичните зрънца от каменисти клетки се образуват и в някой подземни органи-грудки на кафтофи, месести корени на хрян и др.

Склеренхимните изграждат и обвивките на семената на много разтения-фасул, грах, леща и др.

Астросклереидите са единични клетки с неправилна форма.

Характерни са за листата на някои тропични растения.Те нарастват като

Се промъкват в междуклетъчните пространства и се разклоняват. Наблюдават се про разкъсване на тъканите или след отстраняване на живите паренхимни клетки. Във въздуха корени на филодендрона също се наблюдават астросклереиди.

В растенията се наблюдават доста различни по форма склереиди. Единичните склереиди които се срещат в листата на растенията носят наименованието идиобласти. Склереидите възникват след склерефикаци на обикновенни паренхимни клетки или от клетки които рано се обособяват като склереиди. В проводящите тъкани склереидите се

диференцират  от производни на прокамбия и камбия. Каменистите клетки, които са в кората възникват от фелогена. Склереидите в семенната обвивка възникват от протодермата. Много склереиди  се диференцират от основната паренхима или от клетки на основната меристема. Разположението на склеренхимните тъкани в растенията предтавлява голям интерес тъй-като тяхното рапределение сред другите тъкани отговаря на принципите за най-добър и икономически строеж, който същевременноосигурява на растенията голям устойчивост и механична здравина. Общ принцип, е че склеренхимната тъкан пронизва меките паренхимни тъкани и така се получава структура подобна на армиран бетон.

В органите които са устойчиви на прегъване склеренхимнната тъкан е разположена по периферията.

В органи, които са изложени на теглене и звиване каквито са корените, стъблата на растенията механичната тъкан се намира в центъра на стъблото или корена.

В някой органи като семена, плодове механичната тъкан е разположена на повърхността на органите и изпълнява не само скелетна функция, но и защитна срещу механични повреди.