Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дихателна система

Какво представлява дихателната система?

Дишането (поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми. Посредством този физиологичен процес в организма постъпва кислород, необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси в ролята на окислител. Посредством дишането се отделя от организма образувания в резултат на същите биохимични процеси въглероден двуокис. Този сложен процес се обобщава с понятието газообмен.

Дихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища:

Устройство на носоглътката

Носоглътката е обобщено понятие което включва носната кухина и задната част на устната кухина – гълтач. Носната кухина е покрита със слизеста покривка (лигавица) изградена от клетки, които имат реснички по повърхността си и жлезни клетки, които отделят слуз. Тази секреция овлажнява както лигавицата, така и поеманият въздух. Ресничките задържат праховите частици и чрез движение (като камшиче) ги изтласкват по посока на устната кухина. Това възпрепятства попадането на тези частици в белите дробове и "затлачването му".

Слизестата обвивка на носната кухина съдържа голям брой кръвоносни съдове, което подпомага загряването на вдишания въздух. В горната част на носната кухина лигавицата е покрита с обонятелни клетки, които се наричат обонятелни рецептори.Чрез тях се възприемаме различните миризми. Носоглътката се свързва със средното ухо посредством Евстахиевата тръба. В задната част на устната кухина се намират сливиците, които предстваляват лимфни органи (трябва малко обяснение).

Устройство на носоглътката

Носоглътката е обобщено понятие което включва носната кухина и задната част на устната кухина – гълтач. Носната кухина е покрита със слизеста покривка (лигавица) изградена от клетки, които имат реснички по повърхността си и жлезни клетки, които отделят слуз. Тази секреция овлажнява както лигавицата, така и поеманият въздух. Ресничките задържат праховите частици и чрез движение (като камшиче) ги изтласкват по посока на устната кухина. Това възпрепятства попадането на тези частици в белите дробове и "затлачването му".

Слизестата обвивка на носната кухина съдържа голям брой кръвоносни съдове, което подпомага загряването на вдишания въздух. В горната част на носната кухина лигавицата е покрита с обонятелни клетки, които се наричат обонятелни рецептори.Чрез тях се възприемаме различните миризми. Носоглътката се свързва със средното ухо посредством Евстахиевата тръба. В задната част на устната кухина се намират сливиците, които предстваляват лимфни органи (трябва малко обяснение).

Ларинкс

Ларинксът е органа, благодарение на който възпроизвеждаме звук, т.е. говорим, смеем се, пеем. Той осигурява отделяето на дихателната от храносмилателната система, с което пречи на храната и слюнката да навлизат към белите дробова (дихателната система) и обратното – въздух да навлиза към стомаха (храносмилателна систева).

Ларинксът е разположен пред хранопровода и е изграден от чифтни и нечифтни хрущяли, подвижно свързани помежду си посредством връзки и съединителнотъканни мембрани. Отгоре и отпред на входа на ларинкса е разположен т.н. епиглотис, който е изграден от еластичен хрущял и закрива входа на ларинкса по време на преглъщане с цел да не попаднат хранителни материи в трахеята и белите дробове.

Между тези хрущяли са опънати гласните връзки. От тяхната дължина и опънатост се определя височината на човешкия глас. Звукът се формира в процеса на издишване, като в звуковите характеристики са в резултат на общите резониращи свойства на гласни връзки устна и носна кухина. Ларинксът преминава в трахея – хрущялна "тръба", която свързва ларинкса с белите дробове и пренася въздух при вдишване е ездишване.

Ларинксът, трахеята, бронхите и бронхиолите имат проводяща функция – те провеждат въздуха до крайните бронхиоли и белодробните алвеоли, които пък имат газообменна функция. Всички тези тръбести структури са покрити с ресничести клетки. Движението в посока от белите дробове към гърлото на тези реснички обезпечава отделянето на секрети и попаднали от въздуха частици от белите дробове навън.

Анатомия на белите дробове

Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво. Стената на бронхиолите е заздравена от хрущял. Най-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли. В тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха.

Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура – нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях. Белите дробове са покрити с външна обвивка – плевра - изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална (пристенна) плевра. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство.
Съдовите капиляри и белодробните алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна, които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на белодробната тъкан.

изиология на белите дробове

Газовата обмяна се осъществява от белодробната тъкан (паренхим), който е изграден от алвеоли и от капилярна мрежа, която плътно ги обхваща. Стената на алвеолите е много тънка (0,4µm) и заедно с капилярите формира т.н. алвеоло-капилярна бариера, през която се реализира газовата обмяна. Обща площ на алвеоло-капилярната бариера за двата бели дроба е около 90 квадратни метра. При новороденото броя на алвеолите е значително по-малък в сравнение с възрастния човек, като с напредването на възрастта и развитието на организма този брой нараства.

Белите дробове са покрити от една двуслойна серозна обвивка, наречена плевра. Тя осигурява херметичността на гръдния кош и на междуплевралното пространство като до голяма степен улеснява движението на белите дробове спрямо гръдния кош. Между двата листа на плеврата се намира малко количество течност, която улеснява приплъзването помежду им през време на акта на вдишване и издишване.

Между двата листа на плеврата се формира плеврална кухина, която е затворена. Обемът на белите дробове е по-малък от обема на гръдния кош, но благодарение на плеврата те са "разгънати" в гръдната клетка. Ако плевалната кухина бъде отворена, в гръдния кош навлиза въздух извън белите дробове, те се свиват (колабират) и заемат по-малък обем – пневмоторакс. Тъй като лявата и дясната плеврална кухина нямат пряка връзка, при едностранно нарушаване на херметичността се свива само единия бял дроб.

Клетките, тапициращи алвеолите произвеждат специално повърхностноактивно вещество – сърфактант – който пречи на колабирането на алвеолата и я държи отворена.