Joomla Software solutions Template

Payday loan

6.лигази(синтетази)-ензими кателизиращи р-те на сварзване на две или повече молекули

Всяка главна група ензими се разделя на подгрупи а те от своя страна на подгрупи постепенно уточняване на хим.-ра,природата и вида коензимите.Тази класификация давжа вазможност на отделните ензими да се маркират-четири цифрен щифър. Цифрата на щифара се от за глвната група втората и третата цифра се отнасят саответно за подгупата и подгрупите,а 4етвърта цуфра за поредния номер на инзима за дадената подгрупа.Наименованието на ензима се изгражда от две части 1.влиза името на субстрата 2.укончание-аза ОСОБЕНОСТИ-ензимите са биокатализатори,които по механизма на своето действие и по своите

кинетични отнасяния могат да се при3ислят към твърдите катализатори.Те не изменят природата  на хим.р-и катализират само термодинамично вазможни реакции.Ензимите се отличават от другите катализатори по няколко особености.На 1-во място те са изключително ефективни.При оптимални условия по гляма част от кателизираните от ензими реакции протичат 10 на осма-10на единадесета по бързо,от колкото в отсаствиве на ензими.В входа на ензимнокателизиралите р-и се образуват междинни нетрайни комплекси между ензима и негожия субстрад т.н.,ензимни убстрадни комплекси .При това ‘активния център’на ензима се свързва със субсдтрати с помощта на връзки.Така фиксирания субстрад се намира в ‘възбудено’састояние.Образува и изграждането на ензим,субстрадния комплекс при което се образуват продуктите от реакциите и се освобождава ензима,изискват мн по малка актижираща енергия от колкото  некателизираната енергия.При взаимодейсвие между ензима и субстрада са от значение различни групи контактни (служат за прикрепване на субстрада към ензима),помощни (играят роля механизма на ензимната реакциа нпр.взаим. чрез електрони)

понформационни (осигоряват конформацията на ензимния белтък) и интиферентни

Друга отличителна черата на ензимите е сварзана с белтачната им природа.Висока спесифичност както и по-голямата лабилност-чуствителност към пХ,т,присъствие на други жещ

8 тема ЕНЗИМИ.ОСОБЕНОСТИ НА КАТ.ДЕЙСТВИЕ.НОМЕНКЛАТУРА

Ензими-рекцийите в орг.кате;изирани от биокатализатори,белтъчна природа,нар.инзими или ферменти. Биокат. Се отличаваж от неорг.катализатори-водородните катиони,хидроксилните аниони,металните и комплексните йони-редица свои хар.особености.Биокатализаторите са изключително ефективни-инзимните реакции 10 на осма-10 на иденадесета пати по бързо,от колкото биха протекли без наличността на саотвтетните ензими.Ензимните рекции се харектеризират и с високата си спесифичност,както по отношение на вида на п-са,така и по отношение на хим.природа и физичната структутра на субстрата.Ензимните р-и имат различна химична природа.Към тях спадат реакциите на ходролиза и дехидриране пренасяна на различни атоми или гр.,окисляване,редукция и др.Актижността на ензимите в клетката се регулира.Скоростта на тяхната синетаза и крайната им концентрация са под генетичен контрол и се регулират чрез саответни механизми.Биосинтезата на ензими се катализира от други езними.Самите ензими могат да съществуват както ж активна,така и в неактивна форма скоростта и степента на тяхното прежращане от една в друга форма зажисият от с-вата на обкрайаващата ги среда.ЕНЗИМНА НОМЕНКЛАТУРА-поред международния конгрес по биохимия на единната систематична класификация ензмимите се подразделят на 6 групи в зависимост от сумарната катаелизирана р-а.

1.оксидоредуктази-ензими,кателизиращи окислително-редукционните реакции

2.трансферази-ензими кателизиращи р-те на пренасяне на групи

3.хидролази-ензими,кателизиращи реакциите на хидролиза

4.лиази-ензими кателизиращи р-те на присаединяваване на групи към джойна връзка

5изомерази-ензими кателизиращи р-те на изомерация

4 тема- третична структура-

пространственото разположение на ППВе, които изграждат една Б молекула, характеризира трет. Стр. на Б. Високо специфична – ППВ се нагъва по –строго определен начин – в резултат на което възниква уникална пространствена стр. всяко изменение на тази стр. дори минимално се отразява на биологичните и физиологичните св-ва. Следователно на ниво трет. Стр. Б имат определена форма и големина в пространството. Ако Б молекула придобива сравнително по закръглена форма се говори за глобуларни Б. Когато молекулите са силно удължени се говори за фибриларни Б.

* глобуларни- обикновенно са лесно разтворими във вода молекулите им са със сферична или лико удължена форма. Във вътрешността на глобулата се ориентират хидрофобните остатъци а по повърхността хидрофилните устатъци. Около последните се ориентират водни диполи. Глобуларните Б имат обикновенно каталитична или регулаторна роля. Обикновенно по повърхността или близо до нея при каталитична роля Б се разполага активния център.

*фибриларни Б- имат силно удължени молекули. Отношението на дългата ос спрямо късата може да достигне стойности до няколко стотни. Имат стр. образуваща ф-ия!.

Изграждат различни структури- кости, кожа, сухожилия и др. Те са неразтворими във вода. Фибриларен Б е еластина ( изгражда сухожилията), кератин, колаген.  Кератинът участва в изграждането на епидермиса и роговите образувания – кости, нокти и рога.

Четвъртична стр.- определя се от пространственото разположение на 2 или повече ППВ. Всяка субединица има своя първична, вторична и третична стр. първ. Стр. на субединиците може да бъде еднаква или различна съответно б биват хомо или хетерополимери. Субединиците

са свързани чрез нековаленти взаимоотношения. Някои от субединиците  изпълняват каталитична функция а други регулаторна промяната в пространственото разположение на субед. Променя свойствата на молекулата , затова Б с четвърт. Стр. имат важна роля за регулацията на вътрешните молекули. За Б изградени от няколко ППВ ,които са свързани чрез ковалентни дисулфидни връзки само една ППВ, неможе да се говори че има четвърт. Стр. 3 от 4 Б с четвърт. Стр. е хемоглобинът- изграден е от 4 субединици- 2 алфа и 2 в-бета вериги. Всяка от субединиците е глобуларен Б и съвкупност от комплекът от субединици. Връзките между 4-те вериги са слаби, нековалентни, хидрофобни, полярни и водородни. Трет. Стр. възниква при допълнително нагъване на а- спиралите и в-листовидните участъци на ППВ. Основен фактор определящ това нагъване е страничният остатък R на АК. Във водна среда хидрофобните участъци се стремят да се разложат във вътрешността на молекулата , а хидрофилните на повърхността, където взаимодействат с водните молекули . Трет. Стр. обуславя специфично разположение на ППВ в пространствотои формира в нея участъци. Тези участъци отговарят на функцията на Б –Б -ензими , Б- антитела, рецепторни Б, транспортни Б. Пространственото разположение на ППВ зависи от нейната първ. Стр. . доказателство за това са опитите със ренатурация ( въстановяване) на Б. При различни действия се развива трет. И втор. Стр. – протича денаторация . Тя е обратима