Joomla Software solutions Template

Payday loan

Трихибридно кръстосване. Някои математически закономерности на хибридното разпадане

При кръстосване се проследява едновременното унаследяване на три двойки алтернативни белези.

В един от своите опити Гр. Мендел проследил как става едновременното унаследяване та три алтернативни двойки белези, т.е. той направил трихибридно кръстосване. Кръстосал грах с жълти и гладки семена и кафява семенна обвивка с грах със зелени и набръчкани семена и с безцветна семенна обвивка. В първото хибридно поколение (F₁) всички семена били с доминантните белези ---- жълти, гладки и с кафява семенна обвивка. От този семена Мендел отгледал растения, които сотавил да се самоопрашат, и получил второ хибритно поколение семена (F₂). Тях той разпределил в осем различни фенотипни групи, както следва: жълти и гладки семена с кафяви обвивки; зелени и гладки семена с кафяви семенна обвивка; зелени и гладки семена с безцветна обвивка; жълти и набръчкани семена с безцветна обвивка; зелени и набръчкани семена с безцветна обвивка. Количественото отношение между индивидите от тези осем различни фенотипни групи било 27:9:9:9:3:3:3:1, т.е. получили са се общо 64 генотипа.

Ако приемем, че доминантния алел на един ген (А) определя жълтия цвят на семената, а неговия рецесивен алел (а) --- зеления цвят, то доминантен алел на друг ген (В) определя тяхната гладка повърхност, а неговият рецесивен алел (b) --- набръчканата. Доминантен алел на трети ген (С) определя кафявата семенна обвивка, а неговия рецесивен алел (с) --- безцветната. Изходните родителски форми са хомозиготни по доминантните (AABBCC) и по рецесивните (aabbcc) алели и на трите гена. Семената, получени във F₁, са хетерозиготни и по трите гена (AaBbCc) и образуват осем различни типа гамети: ABC; aBC; AbC; ABc; abC; Abc и abc. При тяхното взаимно оплождане се образеват съответните 64 тенотипа на хибридите от F_2.

Някои математически закономерности на хибридното разпадане  ----   Сравняването на резултатите, получени при много опити с моно-, ди-  и трихибридно кръстосване, дава възможност да се установи, че съществуват някои математически закономерности. С тяхна помощ може да се изчислят предварително броят на фенотиповете и численото съотношение между тях, които ще се получат във F₂ при полихибридното кръстосване.

При монохибридното кръстосване се проследява унаследяването на една двойка алтернативни белези, а във F₂ се получават два фенотипа (2)¹. При дихибридното кръстосване се проследява едновременното унаследяване на две алтернативни двойки белези, а във F₂ се получава четири различни фенотипа (2)², при трихибридното кръстосване се проследява унаследяването на три двойки белези, а във F₂ се получават осем различни фенотипа (2)³. Тогава при полихибридното кръстосване ще се проследява унаследяването на n двойки белези, а във F₂ ще се получават (2)ⁿ фенотипа. Във всички случаи на кръстосване при оплождането винаги вземат участие две гамети – една от майчината и една от бащината форма. Следователно броят на фенотиповете, които ще се получат във F2 в резултат на каквото и да е кръстосване, ще е равен на рбоят на участващите гамети (2), повдигат на такава степен, какъвто е броят на проследяваните алтернативни двойки от белези. При монохибридното кръстосване численото съотношение между различните фенотипове във F₂ е (3:1)². Както вече става ясно, при трихибридното кръстосване численото съотношение между различните фенотипове 27:9:9:9:3:3:3:1, което е (3:1)³.

Следното при полихибридното кръстосване във F₂ ще тръбва да се очаква числено съотшение между различните фенотипове, което да е (3:1)ⁿ, т.е. отношението 3:1, повдигнато на степен, колкото алтернативни двойки от белези се проследяват едновременно (на степен на хибридизация).

Свойството на алелите на различните гени да се комбинират свободно и независимо един от друг покозва, че гените имат материален характер и проявяват известна дискретност. Тя им позволява да се събират в генотипа на хибрида и след това да се отделят непроменени и незасегнати един от друг и да участват в нови комбинации при следващите оплождания.

Законите на Мендел

Закон за доминирането (първи закон). – при кръстосване на индивиди, които се различават по една или по няколко алтертативни двойки белези, във F₁ се получава еднообразно потомство. Еднообразието е резултат от доминирането --- от всяка двойка белези се проявява само доминантният.

Закон за разпадане на белезите (втори закон). – Във F₂ се проявяват и рецесивните белези. Нарушава се еднообразието на хибридите от F₁. Белезите се разпадат в отношение 3:1 за всяка алтернативка двойка.

Закон за независимото комбиниране (трети закон). – Алелите на различните гени се комбинират в гаметите на хибридите от F1 независимо от това дали са доминантни и рецесивни. В резултат на случайтоно оплождане между гаметите белезите, определяни от различните гени, се унаследяват независимо един от друг и се комбинират по всички възможни начини.