Joomla Software solutions Template

Payday loan

Зъбатите китове (Odontoceti), както показва името им, се отличават от беззъбите по това, че имат зъби. Типично за тях е, че зъбите са много повече, отколкото при всички останали бозайници. Те имат само един асиметричен носов отвор (пръскалото). Мъжките без изключение са по-големи от женските.

Най-едрият зъбат кит не само в Южния ледовит океан е кашалотът (Physeter catodon), наричан също спермацетов кит (семейство Physeteridae). Като правило кашалотът живее в топлите морета. Но той редовно мигрира, търсейки райони, където изобилства основната му храна — всички видове и всякакви по големина главоноги. Преследвайки плячката, кашалотът може да се гмурка много надълбоко и дълго време — най-малкото на 1000 метра дълбочина и до 90 минути продължителност. Скоростта на движение е 18 километра в час, а най-голямото му постижение е 37 километра в час.

През южното лято в антарктическите морета доплуват само възрастни мъжки. Предполага се, че това са „излишни мъжки. Излишъкът от мъжки се получава, защото семейството на кашалота се състои от един мъжки и няколко женски. В наши дни броят на прогонените мъжки вероятно възлиза на 43 000, а ако се прекрати или ограничи ловът на китове, цифрата ще се увеличи. Преди да започне китоловната дейност в Антарктика през 1900 г., е имало около 85 000 екземпляра.

Кашалотите обикновено са черни, по-рядко — тъмносиви. Белите екземпляри на практика са изключение (един от тях стана световноизвестен с книгата на Херман Мелвил „Моби Дик). Кашалотът няма активен гръбен плавник, а само един неподвижен мастен плавник и няколко издатини по тръбната линия, образуващи кил. Мъжките израстват от 13 до 25 метра, а женските — от 9 до 13 метра, Почти една трета от дължината на тялото заема грубата, почти четириъгълна и отсечено завършваща глава, Пръскалото се намира отпред на лявата страна на главата. Издишаният облак пара достига 5—8 метра височина. Зъбите на горната челюст са закърнели. На доста по-тясната и по-къса долна челюст са разположени 40—60 големи конусовидни зъба. Те са разпределени неравномерно от двете страни на челюстта. В предната част на главата се намират две разделени една от друга кухини, пълни със светла мазна течност — спермацет, която на въздух се втвърдява. Това е цетилестер на палмитиновата киселина. Спермацетът е много ценно вещество. В разцвета на британско-американската китоловна дейност от средата на XVIII в. до втората половина на XIX в. то се използвало за направата на свещи, а и днес още е ценно смазочно масло за точни инструменти. „Маслените камери в предната част на главата най-вероятно регулират налягането при потапяне на дълбочина. И друга особеност има кашалотът, заради която е търсен от хората. Това е амбрата — восъкоподобна сива, ароматна маса. Тя се образува в стомашно-чревния канал на животното (може би чрез дразнене) и се отделя при повръщане или във фекалиите. Столетия наред амбрата се е използвала като противогърчово лекарство, за „любовно питие и за производство на парфюми и сапуни.

Южният бутилконос (Hyperoodon planifrons) най-вероятно се среща само в антарктическите и субантарктическите морета. Бутилконосите (освен южния, има само още един — северен вид от този род, който е много по-известен) спадат към семейство Клюномуцунести китове (Ziphiidae). Познават се по устата — дълга 30—60 сантиметра, която като човка се отделя от главата. Мъжките от южния вид достигат до 10 метра дължина. Бутилконосите, подобно на кашалота, притежават в предната част на черепа „маслени камери с безцветна мастна течност, която прилича на спермацет и с възрастта придобива восъчна консистенция. Бутилконосите се хранят предимно с главоноги.

Южният черен кит (Berardius arnouxi) също се причислява към клюномуцунестите. Външно прилича на бутилконосите, само че във всяка половинка на долната челюст има по два зъба. Гърбът му е сиво-черен, а коремът варира от сиво до бяло с миниатюрни черни или тъмносиви петна. Достига 9,7 метра дължина. Засега този вид се наблюдава южно от Нова Зеландия и в района на Южната антилска дъга. Нищо повече не е известно за начина му на живот.

Косатката (Orcinus orca) спада към семейство Делфини. Тя се нарича делфин убиец и се познава по необичайно високия, остър и извит гръбен плавник, който е характерен най-вече за възрастните мъжки. Гръдните плавници при този вид са много големи, Мъжките косатки достигат до 10 метра дължина, а женските — до 8 метра. Средната дължина обаче е 6—6,5 метра. Гърбът, горната част на главата, гръдните плавници, както и плавниците на гърба и опашката са черни. Вратът и коремът са бели. Зад очите и тръбния плавник се вижда голямо бяло петно. Косатката е обитател на всички океани. В Антарктика, където се среща доста често, не е била обект на риболов. Наблюденията показват, че косатките се приближават до бреговете на антарктическите и субантарктическите острови, когато морските слонове пристигат там, за да се размножават. Щом морските слонове напуснат островите, косатките също се отдалечават. Тези делфини са бързи хищници. Ловуват колективно непосредствено под водната повърхност. Когато преследват плячката си, развиват скорост 35—37 километра в час, а скоростта, с която се движат нормално, е само 4—6 километра в час. Уловът им се състои от многобройни морски животни като пингвини, тюлени и други китообразни, дори и такива, които в значителна степен ги превишават по размер. Не смеят да атакуват само кашалота, който може добре да се отбранява, Косатките ловуват обикновено на малки групи. Ако преследват по-едри китове, се обединяват в група до 100 делфина, Те разкъсват постепенно уловените по-едри животни, а по-малките и с размер на тюлени поглъщат цели. Веднъж в корема на една косатка били намерени 32 напълно развити тюлена, Челюстта на делфина се състои от 10—13 много големи, остри, извити зъба.

Делфинът убиец като правило изплува на повърхността всеки 4—7 минути, за да диша, но може да се задържи под вода и 21 минути. Максималната дълбочина на гмуркане е 290 метра. Периодът на бременност продължава 12 месеца, новороденото е дълго 2,10 метра и тежи 50—60 килограма.

В района на Антарктика се срещат още шест по-малки вида зъбати китове от семейство Delphinidae. Те са слабо проучени. Към тях спадат два вида гринда (Globicephala) с дължина 5 метра (максимум 8,5 метра). При обикновената гринда (Glabicephala melaena) гръдните плавници са дълги над 1,5 метра и са тесни. Главата има кълбовидна, изпъкнала форма. Тялото е странично сплескано, като зад главата е най-дебело. Тръбният плавник с дължина 1,30 метра е разположен преди средата на тялото. Животните са черни, само гърлото им е блестящо бяло. Новороденото е дълго 1,80 метра, Черната гринда яде риба и главоноги.

В Южния ледовит океан живеят два вида късоглави делфини (Lagenorhynchus cruciger и L. obscurus). Те са силно контрастно оцветени. Горната страна е черна или сива, коремната част под муцуната бяла. Муцуната е къса и е слабо скосена. Сивият делфин (L. cruciger) е дълъг само 1,5—1,8 метра, муцуната му е тъмна, пигментирана, има 24—34 зъба, От двете страни на тялото се проточва тъмна ромбоидна ивица. През лятото сивият делфин, често в съдружие с големия кит, обитава най-крайната част на зоната с паков лед. Тъмният делфин (L. obscurus), дълъг над 2,10 метра, също има черна муцуна. Черният цвят на гърба преминава в светлата част на тялото под формата на две островърхи разклонения от двете страни в посока към опашката, Тъмният делфин има 30—32 зъба на ред. Среща се предимно край Нова Зеландия, но и на Фолклендските острови. Във водите на Антарктика живеят и един-два вида пъстри делфини (Cephalorhynchus), Те са малки, тялото им е като на афалата, а черно-бялата им окраска се набива в очи, Човката не се разграничава ясно от главата, Делфинът на Комърсон, или пъстрият делфин (Cephalorhynchus commersoni) обитава моретата около южния край на Южна Америка и край Фолклендските острови, Разпространената по всички морета афала (Tursiops truncatus), достигаща на дължина до 4 метра, а също и големият сив делфин, или делфинът на Рисо, (Grampus griseus) също навлизат понякога в антарктическите водни пространства,

Към семейството на морската свиня, или „кафявите риби (Phocaenidae) спада очилатата морска свиня (Phocaena dioptrica), Този вид делфини имат лопатовидни зъби, а муцуната им не завършва с „човка. Широкомуцунестата очилата морска свиня израства на дължина до 2 метра. На блестящо черния й гръб се открояват белият корем и белият кръг около очите. Обитава крайбрежието на Южна Америка и най-вече южната част на Атлантическия океан, а също Южното полярно море, Представители на дългоклюнестите делфини (семейство Stenidae) се срещат вероятно в антарктическите води.