Joomla Software solutions Template

Payday loan

Банкови функции

Специализираната литература е твърде богата на становища по въпроса за броя, обхвата и съдържанието на банковите функции. Всяко научно изследване е резултат от индивидуални подходи на своя автор. Всеки третира един или друг проблем, ползвайки инструментариума на научното познание, воден от конкретни интереси и намерения.

Ликвидните средства, които „по занятие” акумулират банките, се използват за разпределителни и преразпределителни процеси в стопанската система. Входящите и изходящите банкови парични потоци също могат да се характеризират от към процесната си конфигурация. Лесно е да констатираме, че кредитните институции полагат най-големи грижи за реда, по който протичат и се управляват паричните процеси в една икономика. На фона на всичко, което знаем за еволюцията в банковото дело, не е трудно да отбележим, че:

-          обменяйки монети от различни парични собственици, средновековните банкери са компенсирали несъответствията, произтичащи от качествената нееднородност на парите.

-          Извършвайки плащания с пълноценни пари и техни заместители, банкерите съдействали за поддържане единството на платежната система

-          Балансирането на времевите несъответствия се изразява в приемането на парични депозити на гражданите, срещу които банкерите издавали депозитни разписки или други документи. Акумулираната чужда покупателна сила служела като ресурс, за кредитиране на други, главно месните власти, ръководни институции и др.

Тези три известни констатации служат за основа, върху която се аргументира т.нар. „глобална общостопанска функция на банките”. Тя се дефинира по-конкретно като функция по балансиране на ликвидността.

Не по-малък интерес представляват и други теоретични постановки, които имат отношение към разглежданата проблематика. Такива са например:

-          теория за чистото парично посредничество

-          схващането за банката като предприятие за по-нататъчна обработка

-          теория за баката като производител на кредита

Теорията за чистото парично посредничество разглежда банката като търговски агенти в сферата на наличния паричен оборот.

Втората концепция се развива в светлината на т.нар. „Трансформационна теория”. Неин типичен представител е Х. Берничин. Според него банката купува, както всеки фабрикант, суровини, които се складират в касата й, преоформя ги и в крайна сметка ги предлага на пазара в обогатена форма. От тази гледна точка банките се определят като кредитни фабрики, имащи собствена организация за пласмент.

Третото теоретично направление поставя акценти от една страна, върху процесите по създаване на пари за сметка предоставянето на банкови заеми. От друга страна се приема, че влоговете са рефлексия на банковата кредитна адекватност. Така самата банка се дефинира като „производител на кредита по природа”.

Споменатите на кратко теории, обаче, представят банковата делова активност само отчасти, някои съвременни изследователи смятат за необходимо да аргументират банковите функции по обхватно, на една по-широка основа. За целта те се основават и изхождат от вече дефинираната в следствие анализа на паричните потоци в едно стопанство функция- „балансиране на ликвидността”.

И така конституиращите елементи на една банка според схематизираното накратко схващане са депозитите, плащането и финансирането на стопанския оборот. Зависимостта между тези елементи е повече от ясна: за да се извършват плащания са нужни депозити; за да използваме кредитния потенциал ефективно, разплащателната система трябва да се намира на едно достатъчно добро ниво на развитие. С подобен подход се слага началото за представяне и разбиране на банката като комплекс от сделки.

Основни подходи за изследване и тяхната характеристика.

Постановката за четерите базисни функции.

При един такъв подход могат да се предложат редица варианти, представляващи множество от различни „функционални” комбинации. Така например, Й. Зюхтинг формулира оригиналната теза за четерите типични (базисни) функции на банките, а именно: депозитна, разменна, транспортна и общофинансираща. Какво е накратко тяхното съдържание?

-          Депозитна функция – известно е, че първоначално банките започнали да генерират общественото доверие тъкмо благодарение на съхраняваните от тях парични средства (собственост) на широката публика. Това де факто е съхраняване на ликвидност във времето.

-          Разменна функция – банките ежедневно извършват обмяна (размяна) на ликвидни средства в различна форма и/или качество. Всички съвременни търговски сделки на банките (с национални и чужди валути, с ценни книги и благородни метали) представляват „чисти” обменни операции. Често, обаче, разменните операции не се извършват в „чист” вид, а комбинирано с други операции на кредитната институция. Така например, когато дадена полица се сконтира от банката самата обменна операция е свързана с някаква операция по финансиране (общофинансираща функция). Всяко предоставяне на ликвидни средства от банките на техни клиенти може да се приема за определено време (в тесен или широк смисъл) като проявление на финансиращата им функция. Финансирането обикновено се извършва по безналичен път, под формата на ликвидни средства по банковите сметки.

-          Транспортна функция – ликвидните средства, които стопанисва дадена банка, се намират в непрекъсната циркулация. Тя се осъществява в различно дефинирани системи – национално стопанство, междубанков пазар, европазар и пр. Движението на ликвидните средства в определено пространство (конкретно дефинирана стопанска среда) дава основание да се формулира т.нар. транспортна функция на банката. „Транспортирането” на ликвидните ресурси с участието на банките се изследва в две посоки: в „чиста” форма и в съчетание с друга банкова операция.

Тезата за трите банкови функции – два варианта.

I-ви вариант – схващането, че банките осъществяват три функции е широко разпространено в съвременната литература. В резултат на продължителната си еволюця банките се утвърждават като (изпълняват функциите на):

- финансов посредник

- сфера и среда за реализация на паричната и валутната политика

- център на плащанията и транзакциите

Посредническата функция на банките е широко известна.

Накратко ще представим функцията на банките определяна като „сфера и среда за осъществяване на паричната и валутната политика” – паричните системи на развитите страни са предимно от смесен тип. Това означава, че те се характеризират с паралелното съществуване на два основни типа пари: централни банкови пари (банкноти от централната банка, срочни депозити в централната банка) и жиро-пари, респективно налични средства по сметки в останалите банкови институции на съответната страна.

Докато централните банки притежават монополно право да създават пари, количеството и оборотът на жиро-парите зависят преди всичко от ликвидните резерви на търговските банки. Те поддържат такива резерви по законно установения начин, тъй като не са в състояние да планират точно движението на паричните потоци и по-специално – изтичането на парични средства.

Пример: ако лицето „Х” вложи в банка 100 единици, то банката ще разполага само с 80 от тях са предоставянето на заеми, а 20 единици ще служат за резерви. С 80-те единици банката ще има възможност да направи влог в друга банка, която пък от своя страна ще разполага със 64 единици да заеми, а останалите 16 ще са резерви и т.н., т.е. влоговете се разделят в съотношение ¼ (резерви/заем). Това е т.нар. кредитен мултипликатор, който в този случай е 4. кредитният мултипликатор е факторът, с който се увеличава едно първоначално вложение в процеса по създаване на пари в Търговските банки, при условие, че те поддържат определено равнище резерви, установявано върху определена база.

Тъй като процеса по създаване на пари икредитни ресурси води до известно (и съответстващо) нарастване на безсрочните депозити в банковата система (влоговете „до поискване”), вместо за кредитен се говори за паричен мултипликатор. В тази връзка банките са едно важно звено, елемент от процеса по управление на количествито пари в народностопанския оборот и заедно с това – основен партньор на ЦБ.

Величината на паричния, респ. кредитния мултипликатор, зависи от следните фактори:

-          законово установените норми на регулиране, известни като политика на задължителни минимални резерви

-          склонността на стопанските субекти да съхраняват налични пари- предоставените суми под формата на заеми не се трансформират напълно (100%) в безсрочни депозити

-          качестовото на банковия мениджмънт – колкото по-широка е филиалната мрежа на една банка, толкова по-успешно тя може да извършва т.нар. вътрешноразчетни операции

Третата базисна функция на банките според разглежданата концепция са разплащанията и транзакциите – от гледна точка на комплексния характер, който имат банковите услуги, разплащанията създават основата за създаване и на други, съпътстващи продукти. Така напр. при кредитирането става трансформация на средства от една сметка в друга, която практически не е възможна без „намесата” на системата за разплащания (безналични и в брой). В страните с развита икономика са създадени различни разплащателно-трансферни системи.

II-ри вариант – тук банките изпълняват също три функции, аргументирани обаче през призмата на целеполагането, извършвано от тези институции. Ако се следва подобна логика не е трудно да се формулират други три базисни функции на банките, а именно:

-          предлагане и осъществяване на услуги по финансиране

-          предлагане и осъществяване на инвестиционни услуги

-          предлагане и осъществяване на услуги, свързани с разплащания

Внимателният преглед на специализираната литература със сигурност ще открие опити горните функции на банковото предприятие да бъдат разширявани, разглеждани в по-широк смисъл. При това към тях се добавят някои други функции, наричани допълнителни. Става дума по-конкретно за сделките с ценни книжа и борсовите сделки.

Други виждания за банковите функции – радетелите за съвършения капиталов пазар и същевременно противници на регулирането на банковия сектор лансират две основни функции на банките: управлението на портфейли и трансфера на капитали.

Стопански и управленски банкови функции – системен подход при изследване на банковите функции.

Вече разполагаме със сравнително достатъчен обем информация относно теоретичните търсения по темата „банкови функции”. Нека сега направим опит да формулираме една по-завършена представа за функционалните параметри на банкерството с помощта на системния подход.

Кои са изходните позиции при системното изследване на банковите функции? Те със сигурност са повече от изброените по-долу, но все пак най-съществено значение придобиват:

-          изводите относно стопанската природа на банките

-          постановките в банковото законодателство (легалната дефиниция на банка, кръгът на разрешените „по занятие” сделки, минималните изисквания за упражняване на банкова дейност и др.)

-          разширяването на асортимента от предлагани банкови услуги

-          обособяването на различни профили и типове банкова клиентела

-          появата на съвършено нови финансови инструменти и сделки с тях

-          съчетаването на традиционните, с други (нови производни) дейности и операции

-          обстоятелството, че както всяко предприятие и банките се управляват от специализирани екипи, които са позиционирани в рамките на единната институционална, органична структура

Внимателният анализ на съществуващите в банковата сфера реалности показва, че функциите на кредитните институции могат да се обособят на две равнища (две подсистеми).

Първото равнище се представлява от стопанските, а второто – от управленските банкови функции. Кои са техните по-важни съдържателни аспекти?

Да започнем със стопанските функции. С това наименование могат да се характеризират всички активни, пасивни и посреднически операции, които се възприемат като действия по „видимата”, материалната трансформация на парични (ликвидни) средства към и от банките. Те представляват икономическото съдържание на паричната търговия (в най-широк смисъл) и придобиват преди всичко количествени измерения.

Акумулирането на пари и тяхното насочване към потребителите на банковите услуги, осъществявано в различни форми, представлява процесите по постоянно съчетаване на „класическите” банкови операции. Така директно или индиректно се стимулира стопанската активност на клиентите. Спецификата на стопанските функции е такава, че позволява банката да се представи като един своеобразен генератор и трансформатор на икономически и финансов потенциал, притежаващ различна ликвидност.

От такава позиция основните стопански функции на банката са:

-          акумулиране на чужди пари

-          мултиплициране на паричната маса в оборота

-          кредитно осигуряване на икономиката

-          инвестиции във финансови и други активи

-          пряко и/или косвено посредничество в сделките на националните и международни пазари (парични, кредитни, капиталови, стокови)

Ако трябва да опишем подробно съдържанието на тези функции, трябва едва ли не да препишем онази част от банковия закон, която регламентира (след легалната дефиниция) разрешените за кредитните институции търговски сделки. За да избегнем това ще се ограничим с констатацията, че стопанските функции включват в себе си:

-          различните форми за влогонабиране и депозиране на чужди парични средства и други ликвидни активи

-          различните форми на кредитиране, напр. „класическите” кредитни сделки и тези, които биват трансформирани в производни (секюритизирани) инструменти (активи)

-          финансирането на съвместни дейности и намерения – на банките и други стопански звена – съучастия в сдружения и др.

-          особените форми на финансиране с банково участие – лизинг, факторинг, форфетинг, експортно финансиране

-          участието на банките в сделките с капиталови, дългови ценни книги за сметка на клиентите и за тяхна собствена сметка

-          намесата на банките в управлението, дейността на клиентите, осъществявано в различни форми и с помощта на богат набор от технологии (напр. при емисията и търговията с ценни книги, консултиране и управление на капитала и др.)

-          сделките, предполагащи заплащане и получаване на средства от оказани услуги:

• съпътстващи основните функции
• самостоятелно предлагане на услуги

-          участието на банките в разплащанията на национално и международно равнище

-          други дейности, свързани с генериране и трансформиране на паричен капитал, ликвидност и свободна покупателна сила

Благодарение на целенасоченото мислене и поведение на мениджмънта, на множеството управленски мотиви и действия, които са сравнително „невидими”, стопанските функции стават реално , практически осъществими и „видими”. С други думи, за да се осъществи една или друга стопанска функция, банката трябва да разполага с компетентни управленски звена.

По принцип управленските инстанции в една модерна банка са позиционирани на две нива (равнища). Това са стратегическият и оперативният банков мениджмънт. Стратегическото ниво се представлява от съвет на директорите, надзорен съвет, стратегическите щабове и служби, контролинг и ревизионни офиси, корпоративни центрове, дивизионални формирования (банки в банката) и т.н. Оперативният управленски блок се представлява от директорат, генерални дирекции и управления, регионални мениджъри, ръководители на филиали, клонове, дъщерни банки и линейни ръководители. Кои са иманентноприсъщите функции на тези две нива?

Управленският цикъл в банките включва:

-          планирането

-          организацията

-          контрола

-          регулирането

Нека да повторим: тези функции се „разполагат” на две равнища, напр. стратегическо и оперативно планиране, стратегически и оперативен контрол и т.н. Обектите, спрямо които се упражняват могат да бъдат: паричният оборот, системата на производствено-стопанските връзки, потребностите на даден пазарен сектор, въвеждането на нови продукти в банковия асортимент, иновациите в продуктовото създаване, информатиката и телекомуникациите и т.н.

Съставляващите управленските функции дейности и задачи се извършват и решават по определена технология. С нейна помощ се осигуряват:

-          целите и стратегията за действие в обозрима перспектива (три, пет или седем години), което е от компетенциите на плановите инстанции

-          оптималната среда за установяване на взаимоотношенията с клиентите и подходящите организационно-структурни единици (служби и екипи), които подготвят банковите сделки откъм процесната им конфигурация

-          активната обратна връзка по линията „клиент-банка” или „околна среда-банка”, с помощта на която се установяват отклоненията от планираните показатели

-          необходимите регулиращи мерки (най-вече икономически стимули и санкции), благодарение на които взаимоотношенията с клиента се изграждат на сигурна, доверителна и „прозрачна” основа.

Ежедневната банкова практика ни убеждава, че „невидимите” управленски банкови функции са „вградени” и се осъществяват успоредно на стопанските. Тази констатация би могла да се „дешифрира” от много различни позиции. От една страна служителят на гишето не може да посрещне и да обслужи клиента както той си желае. Необходимо е той да притежава не само професионални познания, но и подходяща, написана предварително, технология. Нещо повече-на тази категория служители се внушава едва ли не всеки ден как би могъл да се спечели съответният клиент, за да се обвърже с банката. Така тя ще започне да му предлага и услуги, изискващи по-солидна логистична намеса.