Joomla Software solutions Template

Payday loan

Амортизацията и данъчното облагане на предприятията

Амортизацията е планомерен процес на намаляване стойността на амортизуемите активи поради износване в резултат на функционирането им, поради условията на експлоатация и ремонти, влиянието на природни фактори и поради моралното им остаряване, предизвикано от развитието на научно-техническия прогрес. От една страна, амортизацията е разход, който се включва в себестойността на продукцията и услугите, а от друга - акумулират се средства в т.н. амортизационен фонд, който се използва за възпроизводство на активите.

Възстановяването на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи (амортизуемите активи) може да стане равномерно или ускорено. Тези процеси са свързани с данъчното облагане на печалбата.

Амортизационните отчисления са разход, който се включва в издръжката на производството, в себестойността на продукцията. Големината на амортизационните отчисления за отделните години на икономическия живот на актива зависи от използвания начин на амортизиране равномерно или ускорено. При линейния метод на амортизация тя равномерно се включва в себестойността на продукцията, докато при ускореното амортизиране разходите се включват неравномерно. Тези два основни начина за определяне на амортизацията влияят различно върху облагаемата (фиксалната) печалба. Колкото са по-големи амортизационните от-числения, толкова по-малка е облагаемата печалба, по-малък е и данъкът върху печалбата. Както се вижда, процесите на нелинейната или ускорената амортизация са в тясна връзка с равнището на данъчното облагане.

При определяне големината на амортизацията най-голямо значение имат следните два фактора: първоначалната стойност на актива и неговият икономически живот.

Първоначалната стойност представлява цената на придобиването на активите. Икономическият живот на отделните дълготрайни материални и нематериални активи се определя от много фактори.

Ускорената амортизация повишава размера на разходите за амортизация. По такъв начин се формира по-висок размер на разходите за дейността и от тук намалена маса на печалбата.

Законът за счетоводството дава право фирмите сами да определят нормите си за амортизация. За данъчни нужди държавата задължително налага прилагането на линейния метод. Годишните фискални задължителни амортизационни норми по групи активи са както следва:

1. Търговски сгради 3%
2. Масивни сгради и съоръжения 4%
3. Машини, технологично обзавеждане, апаратура 20%
4. Офисобзавеждане, стопански инвентар 20%
5. Транспортни средства 8%
6. Всички останали амортизуеми активи 20%.

Тези норми са задължителни за определяне на фискалната печалба. Те се прилагат спрямо първоначалната или възстановителната стойност на дълготрайния актив. Поради тази причина амортизационната квота е еднаква за всич-ки години за амортизационния срок на актива.

Амортизационните норми още са основата за определяне на наем, аренда и лизинг. Те се определят по два метода.

1. Линеен метод за амортизация. Този метод осигурява равномерно пренасяне на стойността на амортизуемите активи в разходите за дейността, в себестойността на продукцията. Нормата на амортизация (А_н) се определя по формулата:

където Т е срокът на функциониране на дълготрайния актив в години (икономическият живот на актива).

Когато амортизационната норма е дадена в процент, с него се умножава амортизационната база, която обикновено е първоначалната стойност на актива.

2. Нелинейни методи. Те са познати в две основни форми: методи на дегресивна амортизация и методи на прогресивна амортизация. Последните методи почти нямат прак-тическо приложение и затова няма да ги разглеждаме.

Чрез нелинейните дегресивни методи на амортизация се създава възможност тя неравномерно да се набира. През първите години на икономическия живот на актива тя е значително по-голяма, а през последните години намалява. Тази неравномерност изпреварва моралното изхабяване и по такъв начин се стимулират технологичните нововъведения.

Методите на дегресивна амортизация се проявяват в няколко разновидности. Най-широко приложение има методът на сумата на числата (кумулативен метод). Размерът на годишната амортизационна квота се получава, като първоначалната стойност на актива се умножи по съответен за годината коефициент. Той се получава като годините на икономическия живот на актива се запишат в обратен ред и числата на съответната година се разделят на сумата на числата. Например, ако икономическият живот на актив е 5 години, сумата на числата е 15 (1+2+3+4+5). (Вж. таблица I-4).

Таблица I-4

Изчисляване на амортизацията по кумулативния метод

Друга разновидност на нелинейната (дегресивна) амортизация е методът на намаляващия се остатък. При този метод линейната норма на амортизацията напр. 20% се умножава по определен коефициент напр. 1,75 за да се формира нова амортизационна норма (20% . 1,75 = 35%). Така полученият процент на годишна амортизация се прилага за всяка година, но не към първоначалната, а към остатъчната стойност на амортизуемите активи. Този метод не осигурява пълното амортизиране на актива, затова остатъкът за последната година се дели на две и се вписва като амортизационна квота за последните две години. Разпределението на амортизациите по години е показано в табл. I5.

Таблица I-5

Изчисляване на ускорена амортизация по метода на намаляващия се остатък

Описаните два нелинейни метода за изчисляване на годишната амортизационна квота показват, че в началните години квотата е голяма, а в последните тя е значително помалка. Най-съществените достойнства на нелинейните дегресивни и ускорени методи на амортизация са: преразпределение на реализираната печалба в полза на предприятието; изменения в структурата на плащания данък върху пе-чалбата в рамките на икономическия живот на актива (да-нъчните тежести са изместени в последните години на службата на актива); благоприятно въздействие върху риска от морално остаряване на основните средства (по-бързо се набират средства за възпроизводство на амортизируемите активи).

Икономическата обоснованост на характеризираните методи се съдържа в неравномерния характер на производителността на машините и технологичните линии през периода на тяхната експлоатация. Този факт намира отражение в разходите за производството, данъците, печалбата и рентабилността. Нелинейните методи позволяват в първите години на амортизационния срок по-голяма част от печалбата да остава в предприятията, да се използва за нови инвестиции, за погасяване на кредити, за ново строителство, за модернизация и реконструкция и т.н.

Прилагането на нелинейните методи поставя следните изисквания:

•      Избор на високопроизводителни и ефективни машини и технологии. По принцип те се изхабяват по-бързо. Това налага те ускорено да се амортизират и обновяват;

•      Цената на новата техника и техникоикономическите и показатели са по-високи в сравнение със старата техника. Това изисква да се осигури изпреварващ темп на технико-икономическите показатели на новата техника спрямо старата. При такава ситуация се осигурява допълнителна печалба;

•      Високо качество на строително-монтажните работи и съкращаване на сроковете за усвояване на производствените мощности. Това изискване показва, че инвестициите се правят за създаване на работещи, ефективни дълготрайни материални активи.

Изложеното до тук показва, че ускорената амортизация намалява риска от морално изхабяване и фирмата го дели с държавата. Конкуренцията принуждава фирмите да внедряват нова по-производителна техника.

Ако амортизацията се начислява по линейния метод, то част от инвестициите не биха се възстановили по-бързо отколкото е продължителността на икономическия живот на дълготрайните материални активи, при положение, че се наложи по-ранната им подмяна поради морално изхабяване.

Нека да предположим, че първоначалната стойност на амортизуеми активи е 20000 лв., нормата на амортизация по линейния метод е 20%, а по ускорения декурсивен метод на намаляващия се остатък е 35%. При тази ситуация на колко възлиза настоящата стойност на актива при линейния и ускорения декурсивен метод? Отговор на въпроса дават данните в табл. I-6.

Таблица I-6

Изчисляване на настоящата стойност на амортизуеми активи

Данните в таблицата показват, че в края на амортизационния срок амортизуемият актив е възстановен на 77,8% [(15556:20000).100] по линейния метод, а по метода на намаляващия остатък възстановяването е в размер на 82,2% [(16437:20000).100]. Сравняването на резултатите по двата метода показват, че най-пълно се възстановява активът, когато се използва ускорения дегресивен метод на намаляващия се остатък.

Въпреки очевидното предимство на нелинейните, дегресивни методи на амортизация трябва да се отбележи, че те могат да се прилагат от фирми, които имат нормална или по-висока рентабилност. В други случай прилагането на тези методи може да доведе до загуби, до недаване на дивиденти и намаляване цената на акциите т.е. до пълно иконо-мическо разстройство на фирмата.

При наличието на условия за прилагането на нелинейните дегресивни методи на амортизация ефектът се изчисля-ва (по данни от предишните таблици) по следния начин (Вж. таблица I-7).

Таблица I-7

Eфект от прилагане на нелинейни дегресивни методи

Амортизацията и чистата печалба са главният вътрешен източник за инвестиционно финансиране. Ускорената амортизация, по същество, е данъчно облекчение за фирмата от държавата, което за нашия случай възлиза на 6,7% [(667/ 10000).100] . Делът на амортизационните отчисления в брутните инвестиции е около 60%. Това именно налага воденето на рационална инвестиционна политика за осигуряването на по-добро самофинансиране на фирмите. Амортизационната политика и самофинансирането изискват по-пълно използване на наличните производствени мощности, материално-енергетичните ресурси и кадровия потенциал на фирмата. При такава ситуация може да се повиши ефективността на предприятието.