Joomla Software solutions Template

Payday loan

Европейската транспортна система може да се разглежда като интегриране на националните транспортни системи на страните членки на ЕС, и най-вече тези които от самото начало създават ЕС.Това са най-високопоставените европейски страни или т.н. ЕС-15 (Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция). Високата степен на развитие на отделните видове транспорт в страните членки създава предпоставки за формиране на транспортната система, която функционира ефективно и крие възможности за по-нататъшно усъвършенстване. Налице са възможности за разширяване и на териториалния й обхват с включване на транспортните системи на новоприетите страни, а също и на страните, които предстои да бъдат приети в ЕС. Развитието и усъвършенстването на националните транспортни системи на отделните европейски страни е предпоставка за усъвършенстване и на европейската транспортна система. Стратегията на ЕС в областта на транспорта се изразява преди всичко в подобряване и рационално използване на инфраструктурата и транспортните средства. Също така постигане на по-голяма сигурност за потребителите на транспортните услуги и по-добра защита на околната среда. За постигане на тези стратегически цели се планира да се изградят транс-европейски пътни мрежи, както и да се осигури висока степен на интеграция на различните видове транспорт, осигуряващи по-ефективно международно допълване и взаимодействие. Целта на транспортната система е да осъществи транспортно-икономическите връзки между отделните отрасли на националното стопанство на всяка страна и връзките им с други страни, а също и предвиждането на населението в процеса на целокупната му производствена, обществено-икономическа, социално-битова и културна дейност.

Икономическо значение на транспорта

Търговските транспортни услуги носят приблизително 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) в Общността. Ако се включат и операциите за собствена сметка и частният транспорт, делът ще се увеличи до 7% от БВП – което е повече от дяловете на земеделието или стоманодобива. В сектора на транспортните услуги работят 6 милиона души, над 4 % от общия брой на наемните работници. Още 2 милиона души работят в промишлеността за транспортно оборудване, и 6 милиона души са наети в сектори, свързани с транспорта. Инвестициите в транспортната инфраструктура растът с бързи темпове и достигат до  60 милиона ECU, или над 1% от общия БВП пред 2005.

Ефективно функциониране на европейската транспортна система

Първостепенно условие е успешно развитие на системата в отделните страни. Тя може да се разглежда като интегриране на националните транспортни системи на отделните европейски държави. Формирането на европейска транспортна система има важно икономическо значение. Нейното функциониране позволява да се осъществят ефективни регулиращи мерки от ЕС за осигуряване на по-рационално транспортно обслужване на отделните стопански отрасли, а също и на населението. По-конкретно това може да се осъществи чрез целенасочени законодателни мерки, а също о с провеждането на добре обоснована транспортна политика.

МЯСТОТО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТРАНСПОРТ В ЕВРОПЕЙСКАТА ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА

Европейската транспортна система включва всички съвременни видове транспорт – железопътен, автомобилен, морски, речен, въздушен и тръбопроводен. Мястото на всеки вид транспорт в системата се определя от неговите конкурентни качества и разположение на територията на континента.

Наземен или Автомобилен транспорт – Той заема важно място при извършването на превозите на къси разстояния, а за дребно партидните товари – и на по –дълги разстояния. При превозите ма пътници автомобилният транспорт успешно се използва и на по дълги разстояния. Благодарение на високата интензивност на транспортните връзки, възможността за организиране на маршрути по всякакви направления и други автомобилният  транспорт се е утвърдил като основен вид транспорт за извършване на пътнически превози във всяка една страна. Основна предпоставка за ефективното функциониране на автомобилния транспорт е наличието на добре изградена пътно шосейна мрежа, снабдена с комплекс от съоръжения за скоростно и безопасно движение на автомобилите. Най-добре развита пътно шосейна мрежа притежават Франция, Германия, Англия< Италия, Швеция, Белгия и Нидерландия.

В транспортната система особено значение имат международните товарни превози. Те свързват отраслите на икономиката и селското стопанство на различните държави, като подпомагат възникването на търговско – икономически отношения между производител и потребител. Предимствата на международния автомобилен транспорт в сравнение с останалите видове транспорт са изразени в следното:

-много по-голяма маневреност и висока подвижност на транспортните средства. Това позволява превозването на стоките от автомобилния транспорт да се осъществява непосредствено от товародателя до товар получателя. По този начин се избягват междинните товар – разтоварни операции.

-при този вид транспорт разходите за начални и крайни операции при превоза на стоки са много по-малки, от колкото при водния и железопътния транспорт.

-автомобилният транспорт е икономически много по-изгоден при превоз на дребно партидни стоки на далечни разстояния. Това е така защото по-пълноценно се използва товароносимостта на автомобилите в сравнение с тази на корабите и вагоните.

-организира се сравнително по-лесно, бързо и при най-малки капитални вложения.

Железопътен транспорт –той има основно значение при превозите на масови товари на средни и дълги разстояния. Той играе решаваща роля за обслужване на международното, а в редица случаи и на вътрешно районното разделение на труда. С това железопътния транспорт спомага за рационалното териториално разположение на производството.Важни са функциите на железопътния транспорт и при осъществяване на международния стокообмен.Железопътния транспорт заема важно място и при извършването на пътнически превози. Сферата на неговото икономически рационално използване тук дори се разширява в сравнение с товарните превози и обхваща не само превозите на средни и дълги разстояния, но и масовите пътнико-потоци на къси разстояния. По принцип използването на железопътен транспорт е икономически изгодно при по-голяма концентрация на товар-потоците и пътнико-потоците на обслужваните направления. Неблагоприятни тенденции в развитието на железопътния транспорт са намаляването на пазара и растящите финансови затруднения на населението, за преодоляването на които се налага засилена държавна интервенция. Недостатъчно гъвкавата система на железниците ги прави силно уязвими в конкуренцията с автомобилния транспорт, а държавната собственост затруднява и забавя процесите на либерализацията. Известни надежди за подобряване на финансовите резултати вдъхва  появата на високоскоростни влакове, които е редица случаи се оказват не само по-евтин, но и по-бърз начин за превозване в сравнение с въздушния транспорт. В последно време е редица страни се правят опити за усъвършенстване структурата на железниците чрез отделяне на железопътната инфраструктура от експлоатационната дейност.

Воден транспорт – Бива морски и речен. Водният транспорт има решаващо значение за осъществяване на външно търговския стокообмен. Той извършва значителни по обем превози на масови товари на дълги разстояния. По отношение на пътническите превози ролята на водния транспорт е ограничена и се свежда главно до обслужване на незначителни по обем туристически пътувания и на отделни крайбрежни пътнико-потоци.Морският транспорт винаги е заемал важно място както за търговията между отделните европейски страни, така и за външно търговския стокообмен на ЕС с трети страни. Повече от 30% от вътрешните товарни превози в рамките на ЕС и около 86% от външнотърговските връзки на отделните страни се осъществяват чрез морския транспорт.

Морските пристанища – най-трудните проблеми на Европейската политика за морските пристанища се отнасят до регулирането на наземния транспорт в района на пристанищата, т. е. на железниците, автотранспорта и вътрешно-водното корабоплаване. Целта на институционалното развитие в тази област е прилагането на обща политика за пристанищата, която да създаде нова и по-лоялна база за конкуренция между пристанищата на Общността

Въздушен транспорт – Бързото развитие на въздушния транспорт в Европа през последните 3, 4 десетилетия се определя от неговите съществени предимства, между които с особена важност изпъкват високата техническа и търговска скорост. Въздушният транспорт няма конкуренти по бързина на превозите, което го прави предпочитан вид транспорт при извършване на пътнически превози на далечни разстояния. Транспортните връзки се осъществяват по най-късия път , което значително съкращава разстоянията между отделните страни и региони. Комфортът на съвременните самолети осигурява висока култура на обслужване на полетите. Неблагоприятно влияние върху ефективността на превозната дейност на въздушния транспорт се отразяват големите разходи на гориво, а също и неблагоприятната зависимост на полетите от метеорологичните условия.В страните на Западна Европа е постигната висока концентрация на въздушни линии, самолетен парк и аерогари. Въздушният транспорт намира голямо приложение за осъществяване на пътнически превози на сравнително големи разстояния между отделните страни. Особено голямо значение обаче имат въздушните пътища от Западна Европа за Северна Америка през Атлантическия океан, които са най-натоварени въздушни трасета в световен мащаб.

Развитието на научно-техническия прогрес във въздушния транспорт, засилването на международните, деловите, туристическите и други връзки на европейските страни обуславят бързите темпове на нарастване на превозите с въздушен транспорт.Характерна тенденция за развитието на европейския въздушен транспорт през последните години е насочено към нормативните актове предимно към решаването на техническите въпроси, а не толкова към създаването на условия за конкуренция и свободен пазар на транспортните услуги,Превозите с въздушен транспорт между отделните страни на ЕС се регулират от двустранни спогодби.

Тръбопроводен транспорт – той е икономически изгоден за превозване на нефт от место добива до нефтопреработвателните заводи, на нефтопродукти от нефтопреработващите заводи до основните потребители. Също така транспортирането на газ в масови размери. Използването на тръбопроводния транспорт в посочените случаи съдейства за намаляване на разходите за извършване на превозите.

Важен момент, който до голяма степен определя същността на транспортната система, е комплексното развитие на всички видове транспорт при съответната обвързаност и координация на работата им. Това предполага на първо място такова съчетание между отделните елементи на материално-техническата им база, което дава възможност за взаимозаменяемост на транспортните направления, за регулиране на тяхното натоварване и за най-рационалното използване на транспортните средства.Комплексното развитие на транспорта може да се осъществява в следните направления:

- установяване на рационалното съотношение между отделните вътрешни елементи и структурни звена на всеки отделен вид транспорт.

- осъществяване на взаимна обвързаност между отделните видове транспорт в рамките натранспортната система.

ПОВИШАВАНЕ ЕКОЛОГИЧНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА

Един от най-важните проблеми в развитието на европейската транспортна система е опазването на околната среда. Остротата на този проблем се засилва поради нарастващата автомобилизация в отделните страни. Отрицателното въздействие на автомобилния транспорт върху околната среда се проявява на първо място чрез емисията на пет основни вида замърсители : въглероден окис, азотни окиси, въглеводороди, серен двуокис и олово. Емисията на автомобилите в границите на ЕС се оценява на повече от млн.т. въглероден окис. Само в Германия уличното движение е причина за изхвърляне на около 1,5 млн.тона азотен окис годишно. Особено неблагоприятно върху околната среда се отразява голямото увеличение през последните години на леките бензинови автомобили. При тяхното използване за извършване на даден обем превози се отделя 28 пъти по-голямо количество въглероден окис в сравнение с дизеловите автобуси и 39 пъти повече в сравнение с железопътните влакови състави с дизелова тяга. При използването на леки бензинови автомобили се отделят 19 пъти повече въглеводороди в сравнение с дизеловите автобуси и съответно 21 пъти повече в сравнение с дизеловата железопътна тяга.Същественото замърсяване на околната среда от транспорта създава проблеми по отношение на здравето на хората, вегетацията на растенията, замърсяването и тровенето на почвите и водите, включително и подпочвените води.

Проблемът за най-ефективното използване на енергията в транспорта ще се изостря за в бъдеще поради постепенно изчерпване на естествените природни ресурси.

Глобалната екологична криза,пред която е изправено съвременното ни общество, изисква съвместяване на икономическото развитие с изискването за опазване на околната среда.Този принцип е отразен в концепцията за устойчиво развитие, която получава все по-голямо приложение. Идеята за осигуряване на подходящо качество на живот на днешните поколения, без да се правят компромиси с качеството на живота на бъдещите поколения, е формулирана по различен начин в отделните страни.

В стремежа си за постигане на устойчиво развитие европейските правителства са интегрирали и продължават да интегрират екологичните цели в своите транспортни политики и програми. Това на практика означава, че водещият принцип в транспортната им политика е посрещането на нуждите на населението и икономиката от превози на пътници и товари по възможно най-ефективния и безопасен начин , на възможно най-ниска цена и с възможно най-малки увреждания на околната среда. Водени от този принцип, при провеждането на политиката си в областта на транспорта европейските страни разработват различни стратегии.

С цел намаляване на вредното въздействие на отделяните от автомобилите газове все повече се разширява употребата на без оловен бензин във всички европейски страни. В някои от тях се продава единствено без оловен бензин, докато в други той заема най-голям пазарен дял. Употребата на без оловен бензин нараства и в страните от Централна Европа. В България се изпълнява национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини.

Грижата за опазване на околната среда намира израз в разработването и производството на нови, по-чисти и с по-добри формули, горива – бензин с по-ниско съдържание на сяра. Важна роля за опазването на околната среда се пада на въвеждането на катализатори за пречистване на изгорелите газове.Тези устройства се използват широко във всички страни членки на ЕС. През последните години нараства употребата им и в страните от Централна и Източна Европа.

СЪСТОЯНИЕ, ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА TРАНСПОРТА В БЪЛГАРИЯ

Транспортният сектор на България играе изключително важна роля за повишаване конкурентно-способността на националната икономика и за обслужване на населението. Транспортът генерира 7.6% от брутната добавена стойност на страната и осигурява пряка заетост на над 160 000 души. Развитието на отрасъла е от съществено значение за утвърждаването на външнотърговските връзки на страната и на туризма. Като цяло през последните години нуждите от транспортни услуги – товарни и пътнически се увеличават, като успоредно с това се повишават изискванията към тяхното качество. В този смисъл целта на държавната администрация в лицето на Министерство на транспорта, е да създаде законови и икономически условия за предоставянето на обществени транспортни услуги и съответната инфраструктура, които да отговорят на очакванията на потребителите.

Транспортната политика не може да сътвори чудеса, но в много случаи качеството на човешкия живот зависи от добре изготвената и успешно приложена политика. Опитът сочи, че не съществува идеална транспортна политика, но има много примери за успешно приложени мерки за развитие и модернизация на транспортните системи. Стъпка в правилната посока е изготвянето на механизми за повишаване ефективността на транспорта, при съблюдаване на принципите за устойчиво, сигурно и безопасно развитие и правата на потребителите.

Съставен  от Министерството на транспорта  Стратегически документ за развитие на националната транспортна система за периода 2006-2015 г. представлява дългосрочна програма, която ще бъде конкретизирана на базата на средносрочни (5 год.) и краткосрочни (1-2 год.) планове по видове транспорт. Той цели да очертае общата рамка за изготвянето и изпълнението на под-секторни концепции/програми за развитието на отделните видове транспорт до 2015 г. Стратегическият документ е изготвен с участието на широк кръг заинтересовани институции, представители на потребителите и на академичните среди. Той се основа на анализ на съществуващото положение и тенденции за развитие, както на вътрешните за отрасъла фактори, така и на външните такива. Стратегическият документ цели да очертае и основните задачи, стоящи пред българската транспортна система за успешното й интегриране в европейската такава. Европейската транспортна политика, формулирана в основни стратегически документи като Бялата книга на ЕК “Европейска транспортна политика до 2010 г.: време за решения” и Насоките на ЕС за развитие на Транс-Европейската транспортна мрежа, предначертава бъдещите хоризонти за развитието на транспорта в рамките на ЕС.

Националният транспортен стратегически документ възприема нейните основни принципи за:

Хармонизирано развитие на всички компоненти на транспортната система

Елиминирането на тесните места в инфраструктурата

Поставянето на потребителите в центъра на вниманието на политиката и

Управление на последствията от процесите на глобализацията.

Мисия на транспортния сектор

Мисията на транспортния сектор е в съответствие със стратегическата визия за развитието на страната, дефинирана в Националния план за развитие и в проекта за Национална стратегическа референтна рамка:

На базата на устойчив социално-икономически ръст в процеса на пълна интеграция на страната в Европейския съюз, към 2013 г. България да бъде държава с висок жизнен стандарт.

Изпълнението на тази визия изисква в средносрочна перспектива България да постигне две стратегически цели:

Да постигне и поддържа висок икономически ръст посредством динамична икономика в съответствие с принципите за устойчиво развитие.

Да повиши качеството на човешкия капитал и да постигне ниво на заетост, доходи и социална интеграция, осигуряваща висок жизнен стандарт.

Тази мисия поставя задачата към 2015 г. България да притежава модерна, безопасна и сигурна транспортна система, която да удовлетворява потребностите за качествен транспорт и да предоставя много по-големи възможности за избор на населението и бизнеса. Модернизирането на транспортната система е задължително условие за успешното й интегриране в европейската транспортна система. То е съществена необходимост за повишаване качеството на живота, за високото икономическо развитие и подобряване състоянието на околната среда. Устойчивото развитие на обществения транспорт, като част от развитието на сектора като цяло, е предпоставка за повишаване мобилността на населението и намаляване на социалната изолация на определени групи.

Интегриране на българската транспортна система в европейската

Интегрирането на българската транспортна система с европейската има няколко очевидни измерения – подобрение и развитие на чисто физическите/инфраструктурни връзки и постигане на оперативна съвместимост, привличане на международен трафик през страната и повишаване конкурентно-способността на българските транспортни фирми.Интегрирането на България в европейските структури предоставя възможността за изграждане, модернизиране и развитие на част от транспортната ни инфраструктура с много по-ниски за страната разходи. Подготовката и реализацията на мащабни проекти изисква изпълнението на редица проучвания, наличие на съответен професионален и административен капацитет и съгласно досегашния опит отнема дълъг период от време. Поради това е необходимо ускоряване на работата за да може България да се възползва в пълна степен от предоставените й възможности в най-кратък срок след присъединяването й към ЕС. Съществен елемент от интегрирането на инфраструктурата е и нейното развитие и отваряне към съседните страни и поетапното осигуряване на пълна експлоатационна/оперативна съвместимост за движение по българските участъци от транс-европейската мрежа, което е стъпка за привличането на допълнителни транзитни потоци.Качеството на предлаганата транспортна услуга зависи до голяма степен и от транспортните оператори. В този смисъл пълното интегриране на българските превозвачи в европейската транспортна система ще гарантира тяхната конкурентно-способност на общия пазар за транспортни услуги. За целта следва да се продължат усилията за хармонизиране на условията за достъп до пазара и професията, за обновяване и модернизация на транспортния парк, за повишаване на маркетинговата и търговска ориентация на транспортните субекти, за по-ефективно управление на дружествата.

Дял V от говор за Европейска общност

1. (Изм. – ОВ C 340, 10.11.1997) За целите на прилагането на член 74 и като се

вземат предвид специалните аспекти на превозите, Съветът, като действа в

съответствие с процедурата, посочена в член 251 и след консултация с Икономическия

и социален комитет и с Комитета на регионите, установява:

а) общи правила, приложими към международния транспорт от и към

територията на държава-членка или преминаване през територията на дадена държава-

членка;

б) условията, при които превозвачите, които не пребивават постоянно в държава-

членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава;

в) мерки за подобряване на безопасността на транспорта;

г) други необходими разпоредби.

2. Чрез дерогация от процедурата, установена в параграф 1, когато прилагането

на разпоредбите относно принципите на правния режим на транспорта би засегнало

сериозно жизненото равнище и заетостта в някои области, и експлоатация на

транспортното оборудване, въпросните разпоредби се приемат от Съвета с

единодушие

по предложение на Комисията, след консултиране с Икономическия и социален

комитет. При това, Съветът взема предвид необходимостта от адаптиране към

икономическото развитие, което ще последва от създаването на общия пазар.

Член 72

До приемането на разпоредбите, посочени в член 71, параграф 1, никоя държава-

членка не може, без единодушното одобрение на Съвета да изменя действащи към

момента на влизането в сила на настоящия Договор разпоредби, които уреждат тази

материя, така че те по своите преки или косвени последици да бъдат по-

неблагоприятни за превозвачите от други държави-членки, отколкото за собствените й

превозвачи.

Член 73

Съвместими с настоящия Договор са помощите, които отговарят на нуждата от

координация на транспорта или които представляват компенсация за изпълнението на

някои задължения, които са присъщи на понятието за публична услуга.

Член 74Всички мерки, предприети в рамките на настоящия Договор по отношение на

тарифите и условията за транспорт, вземат предвид икономическото положение на

превозвачите.

Член 75

1. (Изм. – ОВ C 340, 10.11.1997) По отношение на транспорта в рамките на

Общността, трябва да бъде отменена дискриминацията, съществуваща под формата на

различни цени и условия за превоз за едни и същи стоки, по един и същ маршрут,

основани на държава на произход или местоназначение на стоките.

2. Параграф 1 не е пречка Съветът да предприеме други мерки в съответствие с

член 71, параграф 1.

3. (Изм. – ОВ C 340, 10.11.1997) Съветът с квалифицирано мнозинство, по

предложение на Комисията и след като се консултира с Икономическия и социален

комитет, приема правила за прилагането на разпоредбите на параграф 1.

Съветът може в частност да утвърди разпоредби, необходими за да позволят на

институциите на Общността да се съобразят с предвидените в параграф 1 разпоредби и

да дадат възможност на потребителите да се възползват изцяло от тях.

4. Комисията по собствена инициатива или по искане на държава-членка

разследва всички случаи на дискриминация, попадащи в обхвата на параграф 1, и след

като се консултира със съответната държава-членка, приема необходимите решения в

рамките на правилата, приети в съответствие с разпоредбите на параграф 3.

Член 76

1. (Изм. – ОВ C 340, 10.11.1997) Забранява се налагането от страна на държава-

членка, във връзка с транспортната дейност, осъществявана в рамките на Общността,

на цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите

на едно или повече определени предприятия или производства, освен ако това не е

разрешено от Комисията.

2. Комисията по своя инициатива или по искане на държава-членка проверява

условията и цените, посочени в параграф 1, като от една страна взема предвид по-

специално необходимостта от съответна регионална икономическа политика, нуждите

на по-слабо развитите райони и проблемите на райони, сериозно засегнати от

политически обстоятелства, а от друга - отражението на тези цени и условия върху

конкуренцията между различните видове транспорт.

Комисията приема необходимите решения след като се консултира с всяка

заинтересована държава-членка.

3. Предвидената в параграф 1 забрана не се прилага по отношение на тарифите,

които са определени в отговор на конкуренцията.

Член 77Таксите или налозите във връзка с пресичането на границите, с които

превозвачът се облага в допълнение към транспортните разходи, не могат да

превишават една разумна граница, като се вземат предвид действително направените

разходи.

Държавите-членки се стремят да намаляват постепенно тези разходи.

Комисията може да отправя препоръки до държавите-членки относно

прилагането на този член.

Член 78

Разпоредбите на този дял не представляват пречка за прилагането на мерки,

предприети във Федерална Република Германия, доколкото тези мерки са необходими с

оглед компенсиране на неизгодните икономически обстоятелства, предизвикани от

разделянето на Германия, в икономиката на някои области на Федералната Република,

засегнати от това разделяне.

Член 79

(Изм. – ОВ C 340, 10.11.1997)

Към Комисията се създава Консултативен комитет от експерти, определени от

правителствата на държавите-членки. Когато Комисията счита, че това е желателно, тя

се консултира с комитета относно транспортни проблеми, без да се накърнява

компетентността на Икономическия и социален комитет.

Член 80

1. Разпоредбите на този дял се прилагат по отношение на железопътния,

автомобилния и вътрешноводния транспорт.

2. (Изм. – ОВ L 169, 29.6.1987, стр. 7; ОВ C 340, 10.11.1997) Съветът с

квалифицирано мнозинство може да реши дали, в каква степен и по каква процедура

могат да бъдат приети съответни разпоредби, отнасящи се до морския и въздушния

транспорт.

Процедурните разпоредби по член 71 са приложими.

Използвана литература: http://www.prjieu.government.bg/static/docs/bg/1.pdf

http://money.bg/news/id_302723615

http://www.mtitc.government.bg/СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2015 г.

http://circa.europa.eu/irc/opoce/fact_sheets/info/data/policies/transport/article_7262_bg.htm

http://www.europe.bg

http://www.prjieu.government.bg/static/docs/bg/1.pdf