Joomla Software solutions Template

Payday loan

Косвените данъци в РБългария.

10.1. Данък върху добавената стойност - ДДС.

1.Определение : ДДС е коствен данък начисляван в крайните продажни цени по този начин се постига облагане на потреблението на стоките и услугите в чиито цени е калкулиран. С ДДС се облага дохода при неговото изразходване. Предшественик на ДДС е данъка върху оборота (ДО). Той намираше приложение в нашата данъчна система през 80-те и началото на 90-те години. ДО се начисляваше в крайните продажни цени само на стоките за крайно потребление, т.е. той е еднофазен (не се облагат всички обороти). За разлика от него ДДС е многофазен данък, а също и универсален (широк обхват на стоки и услуги).

ДДС има следните предимства:

а) Широкия характер на облагане с този данък обуславя по-равномерното му включване в цените на стоките и услугите, което е предпоставка за изграждане на по-обосновани равнища на цените в сравнение с данъка върху оборота;

б) ДДС обхваща всички обороти и се начислява на всяка фаза от производството на крайни блага, което повишава контролно-фискалната му роля;

в) ДДС създава условия за осъществяване на взаимен контрол между данъкоплатците, защото всяко регистрирано лице има интерес да изисква данъчна фактура за своите покупки, за да ползва данъчен кредит.

За определяне на данъчната основа на ДДС има два подхода:

1. Пряк или събирателен метод. Прилагането му изисква да се определят и сумират елементите на добавената стойност за съответния данъкоплатец или фирма. Предлага се следната формула (зависимост):

Добавена стойност (ДС) = брутна печалба + разходи и заплати и др.възнаграждения + разходи за осигуровки за сметка на работодателя + лихвени разходи – приходи от съучастия в други фирми – приходи от лихви

Прекия метод не намира практическо приложение, защото би затруднил данъчния контрол.

2.Непряк или разпадателен метод. Прилага се по два начина:

а) първия изисква приспадане на предварителния оборот от сумата на покупките или продажбите за даден период:

ДС = (сума на продажбите – сума на покупките)

б) втория начин изисква приспадане на данъка върху покупките от данъка върху продажбите. По този начин  направо се получава данъчното задължение. Този подход е най-лесен и удобен за деклариране.

ДДС може да бъде определен от дадена крайна продажна цена известна с формулата (правило процент над 100):

ДДС =    КПЦ . 20 %     / ДР (данъчен размер) ;    КПЦ – крайна продажна цена;

100 % + 20 %

Пример : да определим начисления данък, ако крайната продажна цена е 100 лв. ДР на ДДС е 20 %, да се намери ДДС включен в тази продажна цена.

Решение : 100 . 0,2   =   20   = 16.67

1,2           1,2

100 – 16,67 = (83,33 . 1,2) = 100 лв.

Ако в рамките на определен период стойността на продажбите надвишава стойността на покупките е налице добавена стойност върху, която се внася данъка и обратното, ако в рамките на периода стойността на покупките е по-голяма от тази на продажбите добавената стойност е отрицателна, предприятието е понесло повече данък върху покупките отколкото е начислило върху продажбите и по този начин е кредитирало държавния бюджет. От гледна точка на справедливостта държавата е длъжна да възстанови сумата на данъчния кредит. Същото възстановяване се извършва по три начина:

1.Чрез прихващане от други задължения към бюджета в това число и задължителни здравни и социални осигуровки.

2. Приспадане от задълженията по ДДС от следващия, по следващия, т.е. през следващите три данъчни периода.

3. Извършване на данъчна ревизия и ефективно връщане на дължимия данъчен кредит. Срока на възстановяване е 45 дни от датата на последната данъчна декларация.

Важно за ДДС е данъчния му период. В България е един месец. В рамките на този месец данъчно задължените лица определят и декларират пред данъчните власти сумата на продажбите, начисления ДДС върху продажбите, сумата на покупките и начислените върху тях ДДС и накрая определят дължимото ДДС като разлика между ДДС върху продажбите минус ДДС върху покупките. Данъчното задължение трябва да бъде преведено по сметката на държавния бюджет до 14 число на следващия месец в същия срок трябва да бъде подадена и месечната декларация на данъка.

ДДС подлежи на годишно деклариране до 31.03. Данъчно задължените лица подготвят годишна данъчна декларация, с която определят годишно данъчно задължение, приспадат от него внесения през годината данък и въз основа на това довнасят, а в обратния случай е възможно прихващане на данъка.

Данъчни субекти (задължени лица по ДДС), са регистрираните за целите на ДДС търговци. Възможни са два типа регистрации:

-          задължителна регистрация и доброволна регистрация.

Задължителната регистрация трябва да се извърши когато даден търговец извършва облагаеми продажби за последните 12 месеца на стойност превишаваща 50 000 лв.  След като се регистрира фирмата си по ДДС търговеца е длъжен в 14 дневен срок да се обърне към тетиториалната дирекция на НАП с молба за регистрация. Данъчната основа според закона – в ДО на ДДС фигурира начисления Акциз / Мито при условие, че стоките (услугите) са вносни.

Цената ДДС може = пълната себестойност + печалба + мита + акцизи (ако е облагаема с акциз) + 1,2 кумулация на коствените данъци.

Данъчните размери на ДДС са три :

а) основен данъчен размер – 20 % (всички облагаеми доставки);

б) облегчителен (насърчителен) данъчен размер – 7 % (организиран туризъм, настанявамне в хотели);

в) 0 % размер за определени продажби. С 0 % се облага износа на стоки от България за други страни нечленуващи в ЕС.

Съществуват широк кръг от услуги, които не се облагат с ДДС (здравеопазните услуги, образователните услуги, финансовите услуги, брокерски услуги, различни банкови услуги и др.).

Данъчен кредит при ДДС – означава стойността на начисления и платен данък върху покупките за даден период от време (напр. 1 месец).

Регистрацията по ДДС води до поемане на определени задължения. Те са свързване с водене на допълнителни регистри, водене от счетоводителя на дневник за покупките и дневник за продажбите. Те се водят чрез програмни продукти изтеглени от интернет сайта на НАП. В тези регистри се описва по отделно всички фактури, закупени материали, консумативи, ел.енергия, закупени машини и др. облагаеми доставки и необлагаеми.

Тези регистри служат за контрол на изчисляване на формата на данъчното задължение. По силата на членството на България в ЕС, фирмите които извършват вътреобщностни доставки са длъжни да водят и др. регистър (не е точно счетоводен) – интрастат декларация. Данъчно задължените лица издават данъчни фактури за извършени от тях продажби, които се отличават от опростените фактури, че имат отделен ред за начисляване на ДДС. Имат право на данъчен кредит, който се определя чрез начисления данък за покупките.

Частичен данъчен кредит – дадени търговци извършват като част от своята дейност, както облагаеми, така и необлагаеми продажби и доставки (те не изчисляват ДДС по вписаната своя дейност и доставки), тогава се начисляват частичен данъчен кредит. Върху цената на книгите няма ДДС.

Данъчен кредит по стойността на облагаемите продажби без ДДС върху общата сума на продажбите. Използва се само, ако търговеца извършва и облагаеми и необлагаеми продажби.

10.2. Акцизи.

1.Обща характеристика на акцизите:

а) акцизите са стара (древна форма) на облагане на потреблението. Те се използват и днес и през последните години добиват все по-голям фискален ефект.

б) акцизите като всички други коствени данъци се начисляват върху продажните цени, по различното спрямо ДДС е:

- акцизите са еднофазни. Не се допуска облагането с акциз на дадена стока след като е била вече платена.

- облагането с акциз има твърде широк обхват, отколкото облагането с ДДС. В съвременните страни облагат с акциз вредните за здравето стоки и скъпоструващите (луксозни) такива, целта е да се увеличи цената и респективно да се намали тяхното потребление.

Данъчни субекти (дължат ги) при акцизите са производителите и вносителите на акцизни стоки. Износът на акцизни стоки не се облага с акцизи. Само на страната вносител има данък да се избегне двойното данъчно облагане (при коствените данъци).

Има три вида акцизи според начина на калкулирането им:

1. Адвалорни акцизи посочени в закона за акцизи в проценти – пример: 10 % върху фабрично заводската цена)  ДДС – адвалорен данък .

2. Специфични акцизи – пример:  270 лв. акциз за 1 000 къса пури (пурети).

3.Смесен тип акцизи – комбинация от двата по-горе варианта.

Кои стоки в България се облагат с акциз? Пурети, алкохолните напитки, моторните горива, енергията и отоплението, цигарите, пурите, автомобили (употребявани и нови) и др.

При внос на стоки акциза се определя и внася на митницата (не от НОЙ), също и ДДС за вносните стоки (митнически контрол). Акцизите се третират, като данъчни задължения и се облагат с ДДС и се събират при внос от митническите власти. Платците на акцизи имат следните задължения:

- извършване на данъчна регистрация по закона за акцизите и данъчните складове . Срокът за регистрация е 14 дни след съдебната регистрация и става чрез подаване на молба-образец към НАП, при настъпване на промяна в обстоятелствата е нужно данъчните органи да се уведомят в рамките на 14 дневен срок за настъпилите промени. При преустановяване на пройзводство и внос на акцизни стоки се извършва дерегистрация. Преди това обаче данъчно задължените лица биват ревизирани, издава им се данъчно-облагателен акт. След като уредят задълженията си в бюджета, регистрацията се прекратява.

- водене на специална отчетност за подлежащите на акциз стоки (като се водят дневници за покупките и продажбите с акцизни стоки), а при извършване на продажби акциза се посочва в данъчната фактура.

- редовно начисляване на акциза и своевременното му внасяне.

- ежемесечно подаване на справки декларации, в които се отразява облагаемия с акциз оборот (служат за разчети с държавния бюджет).

- бандерол – плащане на акциз за цигари и алкохол чрез покупка на бандерол. От данъчно задължените лица се внася акциза.

10.3.Мита.

Облагане на потребителите с мито. С мито се облага вносът на стоки, транзитни преминавания на някои стоки през територията на страната и в редки случаи износът (еднофазни коствени данъци) и също като тях могат да са: адвалорни, специфични и смесени. В миналото митата са играели много важна роля за регулирането на международния стокообмен и защита на националното производство от чуждестранната конкуренция. Сега те са второстепенни данъци със затихващи фискални функции.

В годините между двете световни войни са известни като митнически войни – бойни мита. ГАТТ – идеята на този документ е да се намали бремето на митата, да не се пречка на развитието на икономиката.

1.Същност и функции на митата.

Митото изпълнява няколко важни функции:

а) фискална функция – осигурява потребителски постъпления за държавния бюджет;

б) икономическа функция – митото е използвано в близкото и по-далечно минало за регулиране на външната търговия, чрез митата могат да се защитават и насърчават определени отрасли от чуждия внос;

Един от ефектите на митата може да намери израз в увеличаване на печалбата на някои местни производства, които се облагодетелстват от защитните мита.

2.Видове мита.

a) В зависимост от направлението на движението на стоките биват: вносни, износни и транзитни.

б) В зависимост от целите на митническата политика: защитни мита, запретителни мита – те са много високи и правят невъзможен вноса.

в)Преференциални мита – целта е да се стимулира и облегчи търговията между група страни. Техните размери са ниски и се договарят на двустранна основа между заинтересованите страни. Това договаряне става в рамките на ГАТТ (световна търговска организация), в рамките на нея се провеждат кръгове (рундове).

1947-1948 г. най-драстичното намаление на митата. Преференциалните мита имат договорен характер и не могат да бъдат едностранни, за разлика от протекционните (там страната сама си налага митото). Сега преференциалните мита се прилагат от силно развитите страни за внос на стоки, произведени в слаборазвитите и най-бедни икономики.

г) Бойни, репресивни мита – само нетърговси познавателен характер; само при избухване на войни и имат реципрочен характер, при много лоши взаимоотношения между страните.

д) Антидъмпингови мита;

е) Фискални мита – осигуряване на средства за държавния бюджет;

ж) Статистически – незначителни по размер. Служат за статистическо изучаване на вноса на определени стоки.

з) В зависимост от правната основа, на която са изградени биват:

- автономни, определено едностранно без оглед на интересите на засегнатите страни;

- конвенционални – договорни, определени чрез преговори на две или повече страни само по взаимно съгласие се променят в рамките на преговори в Световната търговска организация.

и) Според основата на изчисляване са както при акцизите : адвалорни, специфични и смесени.

3.Мита и митническа политика на РБългария.

Не обмитява вноса на страни от ЕС, а само на други страни нечленки на съюза. Митническата политика е високолиберализирана. Притежава следните компоненти: външнотърговски режим и митнически режим; митническа тарифа, митническа регистрация и митнически облагаема стойност.

а) Митническата тарифа на България има три елемента: номенклатура или класификация на стоките предназначени за внос или износ съгласно Конвенцията за хармонизираната система за описание и кодиране на стоките от 1983, подписана в Брюксел в рамките на СМО.

- тарифни позиции – имат цифрово изражение и са хармонизирани по силата на същия документ;

- вертикални колони, в които се посочват размерите на митата. България е двуколонна. Първата с размери за прилагане спрямо развитите страни; втората с преференциални мита за внос от слабо развити старани.

Статут на най-облагодетелствана страна.

б) Митнически облагаема стойност МОС – тя съдържа договорената или реално платена цена на вносните стоки.

- постъпленията от мита в неевропейските държави взимани от нас отиват в ЕС;

- транспортни разходи до съответния митнически пункт на теритотията на страната;

- разходи за товарите на стоките(разходи по натоварване, разтоварване свързани с транспортните мита;

- комисионни възнаграждения – на борсов посредник, свързани с вноса;

- цената на контейнерите, които за митническите цели не се третират като отделни стоки;

- цената на опаковката, включително труд плюс материали;

- други разходи свързани с доставките.

Митнически облагаемата стойност се определя в левове според официалния валутен курс на БНБ за съответната валута към вторник, прилага се за сряда и важи до следващия вторник (валутен курс за митнически цели).