Joomla Software solutions Template

Payday loan

Кредит и лихва.

Необход. от кредита (К).

Осн. ик. предпоставка, к/о обуславя появата и разв-ето на кредит. отнош-я е кръгооборота и оборота на капитала. Въз основа на възникналите неравномерности в кръгооборота и оборота на к-ла се създават отнош-я, к/о преодоляват несъответств. м/у времето за п-вото и t на обръщ-ето. Тези отнош-я са кредитни.

Неравномер. движ-е на к-ла се х-зира от обстоятел., че някой от ик. субекти формират свободни средства, а при др. има потребности от допълнит. средства. Тук е заложена възможността от възникването на кредит. отнош-я. За да се превърнат тези потенц. възможности в реалност, са необходими опр. предпоставки. Те са:

1во–кредитът ще се превърне в реална необходимост, ако има съвпадение на интересите м/у кредитора и заемополучат.

2ро-участниците в кредит. сделка-кредиторът и кредитополучат.-трябва да са самостоят. юридич. субекти, к/о могат да гарантират материално задълженията, произтичащи от ик. връзки.

Същност на K.

Осн. различия м/у парите и K се изразяват в следното:

1)≠те участници в кредит. и парич. взаимоотнош-я. При K участниците в сделката са кредитора и кредитополучател.

2то различие e в отсрочване на плащането на 1 или др. С и У. В този случай и К, и парите изпълняват функц. средство за плащане. Като ик. категория К проявява същността си не в плащането при изтичането на срока, а в обстоятелството, че има отсрочка на плащането.

3)К и парите се различават и по тяхната потребител. ст-ст. Потребител. ст-ст на парите, като всеобщ еквивалент се изразява в тяхната способ. да се превръщат в С и У от всякакъв вид. Потребит. ст-ст на К, е получаването на стойности за опр. t. Ч/з К се задоволяват временните потреб. на участниците в кредит. сделки. При изясняването същността на К трябва да се вземат предвид редица методологически п-пи:

1во-V разновидности на К отразяват his същност, независимо от формата, в к/о той се проявява.

2ро-същността на К трябва да се разгл. в тясна връзка със съвкуп. от кредит. сделки.

3то-същностната х-ка на К изисква да се разкрият his конкретни особености, к/о изразяват цялостната му същност.

Функции и форма и роля на кредита.

1та функ-я на К е преразпределит. От съществено знач-е в този случай е да се определи какво се преразпределя ч/з К. В този случай се перазпределят ст-сти.

Осн. качеств. х-ки на преразпредел. функ-я на К се изразяват в следното:

1во-за преразпредел-ето на ресурсите с помощта на К е характерно, че той може да засяга не само суми на материални блага, средства за п-во и предмети за потребл-е  произведени п/з текущ. година, т.е. БНП, но и V създадени материaл. блага преди това.

2ро-прерарзпредел. функ-я на K обхваща не преразпредел-ето на ст-сти въобще, а преразпредел. на временно освобождаващите се ст-сти.

3то-в преразпредел. функ-я на K съществено е че се разрешават в заем временно своб. ресурси, за временно ползване.

4то-в тази си функ-я K най-често се разрешават без участие на посредници, т.e. oт кредитора средствата постъпват за ползване директно от получателя на заема.

2та функ-я на K, е че той замества наличните пари с кредитни операции. Прехвърлянето на кредит. парични средства от 1 с/ка в др. за плащания на С и У, признаването на взаимни задълж-я и др., дават възмож. да се намалят плащанията с налични пари, к/о значително подобрява стр-рата на парич. оборот.

3та функ-я на К може да се счита, че е социална. Ч/з К се създават необход. предпоставки за разширяв. на бизнеса и за ускоряв. реализац. на С и У от производит. към потребит. К дава въмож. да се променят инв-циите според потреб. на обществото.

4та функ-я на К е регулираща. Получените заемни ср-ва трябва компетентно и отговорно да се управляват. Неуспехите при използване на К са свързани с неумелото управл-е на парич. ресурси.

Формите на К са тясно свързани с his стр-ра и в опр. степен със същността на К, те могат да се разгл. в зависим. от характера на:

-заемните ст-сти.

-кредитора и заемополучателя

-целите, за к/о се use разрешения К.

В зависим. от спецификата на заеманите ст-сти, могат да се различат стокова, парич. и стоково-парич. форми на K.

Стокова ф-ма на K исторически предшества появата на парите. Може да се предполага, че в тази форма K е Эвал, когато при еквивалент. размяна са се използвали отделни С. 1те кредитори са били субекти, к/о са притежавали излишък от предмети за потребл-е.

Парич. ф-ма на К е най-типична и преобладаваща, за съврем. етап от разв-ето на стоковото п-во.Това е свързано с обстоят., че парите са всеобщ еквивалент при размяна стоковите ст-сти и универсално ср-во за размяна и за плащане.

Смесена (стоково-парич.) ф-ма на К възниква в случаите, когато К функционира едновре­м. в сток. и в парич. ф-ма.

В зависим. от това, кой е кредитор в кредит. сделка, се разграничават следните ф-ми на К: търговски, банков, държавен, м/унар. и потреби­телски.

Търг. К по своята същност е начин на движ-е на ст-стта и капитала от реал. п-во до потребителите. Той бива 2 вида:

- търг. К на доверие;

- търг. К с/у полица.

Търг. К на доверие в съврем. усл-я се прилага много рядко. Предоставените на К стоки не се осигуряват с никакви гаранции, а само на доверието, к/о кредиторът има на заемателя.

В усл-ята на развито стоково п-во широко прилож-е намира търг. К с/у полица (запис на заповед или менителница). Полицата е кредитен документ с опр. от закона форма и съдърж-е, с к/о 1 лице се сомозадължава или задължава др. лице да плати опр. сума пари в точно опр. t и място.

Банковата форма на K е най-разпро­странена, тъй като банките най-често предоставят К на субекти, к/о се нуждаят от временна фин. помощ.

Особеностите на банк. форма на К се изразяват в следното:

-банките работят не само със собствени, а преди V с привлеч. ресурси. Заемайки пари от едни субек­ти, на к/о плащат лихва, те ги предоставят за временно ползване във вид на K, за к/о получават лихва.

-банките разрешават не просто парич. ср-ва на заем, а парич. ср-ва като капитал. Това озн., че кредитополучат. е длъжен така да управ­лява получените от банката ср-ва, че да може не само да върне K, но да получи печалба.

Държ. K проявява същността си в 2 ас­пекта. Д-вата като субект в кредит. сделки е в кач-вото си на кредитор и в кач-вото на длъжник.

М/унар. K по своята същност е частен и държавен. Той отразява движ-ето на заемните ст-сти в сферата на м/унар. ик. и валутно-фин. отнош-я.

В зависим. от целите, за к/о се use разрешеният К се проявява в 2 форми: - производит.; -потребит.

При производит. ф-ма на К получените ср-ва се use целево в п-вото и търго­вията, т.е. използват се с производит. предназнач.

Потребит. ф-ма на K Э от начал. на разв-ето на кредит. отнош-я.

В отделни случаи се използват и др. ф-ми на K като:

Пряката ф-ма на кредитиране отразява непосред­ств. разрешаване на K на заемополучателя, без посредници. Косвена ф-ма на кредитиране има когато заемът се вземе за кредитиране на др. субекти.

Под явна ф-ма на K се разбира предвари­т. договаряне на целите на K м/у кредитора и заемателя.

Скритата ф-ма на K се появява, когато заемът се use за цели, к/о не са предвидени в задъл­ж-ята м/у страните.

Стара ф-ма на K, е ф-мата к/о е била характерна за съответ. етап на кредит. отнош-я п/з ≠те ик. епохи.

Към новите ф-ми на K може да се отнесе лизинговият K.

Осн. ф-ма на съврем. K, е парич. K, в същото t търг. (стоковият) K се проявява в кач-вото си на допълнит. ф-ма, к/о не бива да се счита нискокачествена или второстепенна.

Развитата и неразвитата ф-ми на K х-зират степента на his разв-е.

Ролята на K, е че се стимулира икономията на ресурси.

Въздей-ето на K в/у ик. процеси са разностранни. Той влияе в/у процесите на п-вото, реализ-ята и потребл-ето на С и У, а също и на парич. оборот.

Едно от проявл-ята на ролята на К, е his въздей-е в/у ускоряв. на процесите за п-вото и реализ-ята на продуктите.

К играе важна роля и за задоволяв. на потреб. от средства, обусловени от сезонния х-ер на п-вото и реализ-ята на многообраз. продукция.

Ролята на K е голяма и за разширяв. на п-вото.

В сферата на парич. оборот ролята на K, също е значит. Разрешените банкови К обикн. се превеждат по заемна с/ка в банката и се израз­ходват целево по безналичен път. Освен, че по този начин се ускоряват разплащ-ята по сделките, се намаляват и налич. пари в обръщ-ето. Така привлечените ≠ видове парич. средства в банките имат кредитен произход, а това по убедителен начин свидетелства за ролята на К при формир. на ср-ва за налич. и безналич. паричен оборот.

В усл-ята на инфл-я, ролята на К е съществена за поддържането на покупат. сила на парите. В инфлационни периоди ролята на К се ограничава.

Същност на лихвата (Л) и лихв. %.

Позициите, к/о заемат ≠те ик. течения по ?са за същността на Л могат основно да се групират по след. начин:

1)морално-етична т-я за Л. В нея Л се разгл. преди V в морално-етичен аспект, т.е. обяснението се свежда до опр. на вели­чината (размерът) на Л от гл. точка на морала и нравствеността, в смисловото знач-е, к/о има етиката за Л.

2)субективна т-я за Л. С/д тази т-я Л е субектив. оценка на хората за ценността на сегашните и бъдещите блага. Те оценяват повече настоящ., отколкото бъдещ. блага.

3)соц.-психологич. т-я. В нея се счита, че Л е възнаграж-е за лишаване от пари и ликвидност за опр. период, к/о е свързано с психолог. явл-я.

Л като всеки доход има своя норма. Норм. на Л е отнош-ето на размера на платената Л, към сумата на разрешения К в %ти. Като формула се изразява по след. начин:

Н=Рл/Рк*100

където:

Нл –норма на Л.

Рл –р-р на Л.

Рк –р-р на К.

Нормата на Л се нарича лихв. %. Той се движи в опр. граници. Най-ниската (долна) граница зависи от р-дите по издръж. на кредитирането (цената на парич. ресурс), к/о има кредиторът. Най-високата (гор­на) граница зависи от нормата на печалбата и от предмета на дей-т на кредитополучат. В/у тези граници оказва влияние търс. и предлаг. на заемен к-л, инфлац. обезценка на парите, циклич. колеб-я в ик-ката, конюнктурни състояния на ик-ката, парич. политика на д-вата, конкур-ята м/у банките, формата на К (търгов., банков, потре­бит. и т.н.)

Видове лихви и лихв. %ти.

В зависим. от начина, по к/о се изчислява Л може да бъде 2 вида: проста и сложна.

Проста е тази лихва, к/о се изчислява с/д всеки лихв. период и не се прибавя към вложената или заета сума, к/о е постоянна за времето на ползването. В случая Л не носи доход, тъй като в/у Л не се начислява Л, т.е. не се капитализира.

За да може да се изчисли простата Л трябва предварит. да са известни величини като:

-парич. сума, к/о ще се олихвява;

-годиш. лихв. %;

-лихв. време (лихв. период).

Сумата на изчислената Л е правопропорц. величина на осн. парич. сума за олихвяване, на лихв. време и на лихв. %. Това правило може да се формулира така:

L=K*n*i/100

където:

L –р-р на Л

К – парич. к-л в/у к/о се изчислява Л.

п - константна величина

Др. вид Л според начина на изчисляв. е сложната Л. Л е сложна, когато след всеки лихв. срок, изчислената Л се прибавя към парич. к-л. Така тя се капитализира, т.е. от следващия лихв. период и начислената Л започва да носи Л.

S=K*(1+i)n

където:

S –сумата на парич. к-л, увеличен със сумата на начислената Л

К –парич. к-л, в/у к/о се изчислява Л

1 + i – лихв. фактор

n –срок на К, периодът от t, за к/о се начислява Л

В зависим. от момента на начисляването и пла­щането на Л тя се разграничава на: декурзивна и антиципативна.

Декурзивна Л е налице, когато Л по заета сума се изчислява и плаща с/д изтичане на К. Плащането става на края, заедно с връщането на сумата по заема.

Декурзив. Л се изчислява по правилото "над 100", по формулата:

L=K1*r/100+r

където:

К1 - увеличеният парич. к-л с Л

r - годишен лихв. %.

Антиципативната Л се начислява и взема предварит. от разрешения заем. Още със сключ. на договора за заем Л се удържа предварит. и заемната сума за ползване е по-малка с размера на Л. Тази Л се изчислява по правилото "под 100", по формулата:

L=K2*a/100-a

където:

К2 - намаленият паричен к-л с Л

а –р-рът (процентът) на антиципатив. Л

За да се вземат оптим. реш-я свързани с ↑нето на доходността, е необходимо да се проучи и анализира ефективността от различните форми на използване на парите в настоящия момент и в бъдещето.

Бъдещата ст-ст на парите е планираната ст-ст на парите в 1 бъдещ период, при опр. настояща ст-ст  на парите (к-ла) и опр. сложнолихвен %.

Изчисленията стават по формулата:

FV=PV(1+r)n

където:

FV - бъдеща ст-ст, неизвестна сума

PV - настояща ст-ст, известна сума /при n = 0/

r - сложнолихвен %

n - брой на лихв. периоди /при неизменно r/.

Оценката на дохода, к/о ще се получи в бъдеще може да стане ч/з his настояща ст-ст /PV/. От позициите на теорията и практиката възприемането на тази концепция е по-резултатна. Използването на метода за настоящ. ст-ст е от знач-е при:

-оценка на вложени пари в депозити, в сравн-е с използването на др. варианти;

-оценка на ЦК –акции, облигации и др.;

-оценка на инвестиц. проекти, земя и др.;

-оценка на пари вложени в злато, произвед. на изкуството и др. Тези варианти са с ≠ степен на доходност, риск и ликвидност.

Настоящ. ст-ст на парите /РV/ се изчислява от уравнението на бъдещата ст-ст /FV/ и може да се представи по след. начин:

PV=FV*1/(1+r)n+FV/(1+r)n

Коефиц. г се нар. дисконтов коефиц., дисконтова норма, норма на възвръщ., норма на дисконтиране. Той показва как се обезценяват парите във времето.

Анюитет–това е получаваната или изплащана предварит. изчислена годишна, месечна и т.н. еднаква вноска за Л и погасит. вноски по заема. Анюитета може да се опр. още като заем за п години при конкретен лихв. %, като заемът се връща на равни по р-р годишни /месечни или др. договорени срокове/ вноски за погасяв. на главницата и Л по заема. Анюитетът е и годиш. /месечен/ доход от актив, к/о се получава на = части за опр. срок от t.

Настоящ. ст-сти на анюитет /PVA/ се използва за определянето на настоящ. ст-ст на поредица от еднакви плащания, к/о започват от настоящия момент. Годиш. /месечните/ анюитетни плащания /А/ са известни, а неизвестна е сегаш. ст-ст на анюитета /РVА/.

Бъдещата ст-ст на обикн. анюитет /FVA/, е поредица от еднакви вноски, к/о се правят в 1 и същ момент на всеки 1 от n - периодите в границите на определения общ период. 1то ппащане започва 1 период след настоящия момент, а послед. изплащане е без Л. Изплащаната сегашна сума ↑със сложна лихва (1 + г)n.

Величината /размерът/ на Л се опр. от центр. банка и от търг. банки. Във връзка с това може да се дефинират 2 осн. вида лихв. %:

1во –осн. лихв. % /ОЛП/,  к/о се опр. от ЦБ и по к/о се кредитират ТБ. Това е характерно за нормални ик. усл-я  и  управ-е  на  парич.  ресурси  на съответ. страна. В усл-ята на паричен съвет /валутен борд/ ОЛП няма регулативни функции. У нас ОЛП се пресмята по система от правила, определени от ЦБ, к/о нямат отнош-е към останалите лихв. равнища в страната. Необходимостта от определяне на ОЛП, се    обуславя от циркулиращите дългоср. държ. ЦК, емитирани преди въвеждането на валут. борд.

2ро –пазарни лихв. %. Те имат за основа ОЛП и зависят от конкрет. сделка и пз конюнктура. Те могат да се проявят като:

-лихв. % по влогове и депозити;

-лихв. % по кредитите;

-лихв. % за първокласни клиенти;

-лихв. % за останалите клиенти;

Лихв. % по ик. си същност се разделят на:

-номин. лихв. %;

-реален лихв. %;

-ефективен лихв. %.

Номин. лихв. %–опр. се при склкюч. на договора м/у кредитора и заемополучат. Бъдещите плащания, особено при инфл-я, винаги, макар и увеличени с размера на Л, при оценката им като сегашна ст-ст, са по-малки. С номин. лихв. % се изчислява с колко нарастват 100 парич. 1ци за 1 лихв. период.

Реал. лихв. % се получава като номин. лихв. % се коригира с % на инфл-я­та. Тази корекция на лихв. % може да е положит. или отриц. ст-ст.

Теории за К и Л.

Натуралистическата т-я за К защитава следните теоретични постановки:

-К е начин за преразпредел-е на Эщите матер. ценности;

-обект на К са само натурално веществените блага, а не парич. ср-ва;

-К има пасивна роля за ик-ката и банките са само скромни посредници в този процес;

-заемният к-л е тъждествен с действителния, въплътен в средствата за п-во и С;

-К не може да играе съществена роля в ик. живот на страната.

Капиталотворческата т-я за К погрешно разгл. парите, К и капитала като еднакви понятия. Освен това, представителите на тази т-я не успяват да разберат, че размера на банк. К се опр. от усл-ята на възпроизвод. процес, а не от желанието на банките да разрешават К.