Формиране и регулиране капитала на фирмата
- Формиране капитала на фирмата
- Технология на формирането на капитала
- Видове акции и техните характеристики
- Увеличаване капитала на фирмата
4.1. Увеличаване на капитала чрез вноски
4.2. Особености
- Намаляването на капитала на фирмата
5.1. Намаляване на капитала чрез прехвърляне (записаване на забубите)
5.2. Връщне акциите на акционерите
- Амортизиране на капитала на фирмата
Формирането на капитала на фирмата е процедура по набиране на целокупност на парични и материални ресурси, необходими за финансиране, създаването, пускането в действие и функционирането на нейното производство. В зависимост от типа на дружеството в основата на първоначалното финансиране стои капитала на собствениците (акционерите), които трябва да бъде внесен от учредителите на даденото дружество. В зависимост от типа на дружеството, от броя на собствениците и начина на формирането му, този капитал може да се нарича основен уставен или акционерен (дружествен) капитал. Формирането на капитала е първия акт за финансиране на фирмата. Понятието капитал е адресирано предимно към дружествения тип собственост и управление на фирмата, независимо че като капитал могат да се определят и собствените ресурси на всяка фирма. Що е дружество – по принцип дружествена форма е така организация на управление е такава която се основава на договор чрез който две или повече лица се договарят да осъществяват съвместно определена дейност с цел да поделят помежду си печалбата, която очакват да реализират. Такъв характер имат търговските дружества, които са такива по форма и съдържание.
- Формиране на капитала. Според финансовата теория и практика преобладаващия брой съвременни фирми по своята природа са капиталови дружества, т.е. дружества в които вноските се представляват от свободно договорени ценни книжа, които ангажират отговорността на участника (вносителя) само до величината на записаното участие. Дружествата в които държавата притежава преобладаващата част на капитала са публични дружества, държавните дружества могат да бъдат ЕООД, ЕАД. В световната практика се отличават държавни учреждения и държавни национални сдружения. Държавните учреждения – държавата е пряк собственик на активите. В националните фирми държавата притежава преобладаващата част от акциите. Основните изменение на акционерните дружества се измерват до отговорността на всички акционери чиито брой не може да бъде по-малък от седем, която се свежда до тяхното участие в капитал. Разделянето на капитала на акции, които са ценни книжа по принцип, т.е. ценни книжа, които се издават срещу осъществена вноска в пари или реални активи както и когато резервите и печалбата на функциониращата фирма се включват в капитала. Ценните книжа подлежат на продажба, т.е. ценните книжа имат вторичен пазар. Съществуват два начина за промяна собствеността на капитала. Способ на прехвърляне на ценните книжа от преносител от ръка на ръка. Способ джиро, което се прилага на поименните ценни книжа. Характерно е че търговското законодателство фиксира, минималната стойност на дружеството и минимална номинална стойност на емитираните акции. Тя е единици или кратна на единица. Условията за създаването не капиталовите дружества са в зависимост от това дали се касае до набирането на капитала чрез вноски от учредителите или капитала се набира на основата на общественото спестяване (чрез подписка). Законодателството дава възможност на новоучредяващите дружества да предоставят организирането на подписката и пласирането на своите ценни книжа, на специализирани финансови учреждения наречени финансови посредници. По принцип това става чрез: предоставяне емицията на акциите на лицензирани поематели (инвестиционни посредници) при спазване на необходимите процедури от договорноправен и формален характер. Формиране на капитала на основата от вноски на учредителите. И в двата случая юридическите формалности не се различават съществено, разликата основно е от стойността на учредителния капитал. В първия случай, т.е. при подписката стойността на учредителни капитал е 100 000 лв. във втория е 50 000. Тази разлика произтича от степента на рисковите и необходимата гаранция за осигуряване на инвеститорите.
- Технология на формиране на капитала. Формирането на капитала започва с т.н. подписка. Тя е акт на материализирана търговия осъществявана по време на формирането на капитала, чрез публичен апел към инвеститорите. Изходен момент в подписката е редактирането и публикуването на бюлетин наречен проспект чрез който спестителите се информират за целите, намеренията, предмета на дейност, обема на производството, целите на пазара за реализация, очаквания доход и очаквания девидент. Проспекта се публикува в специализираните икономически издания и масовия печат. Подписката е затворена, в смисъл че участващите в нея не могат да се откажат от първоначално приетия ангажимент. Търговските банки, финансови брокерските къщи, лицензирани дружества с ограничена отговорност, които са учредени единствено за осъществяване на финансово посредничество. То може да се реализира чрез:
- договор за поемане при условие, че инвестиционния посредник действа от името и за сметка на емитента, без ангажимент за стойността на пласираната емисия, срещу договорена комисионна.
- Договор за поемане, при условие че поемателя действа за сметка на емитента, но от свое име.
- Договор за прехвърляне на поемателя от ценните книжа от поетата емисия или част от нея. То е по цена не по-ниска от номинала. С правото на собственост поемателя носи изцяло риска от неуспеха от пласирането на борсата и на извън борсовия пазар. Печалбата му се определя от разликата между номинала на емисията, т.е. покупната цена на поемателя и емисионната (пазарната) цена при продажбата им. Характерно е че с приетата емисия инвестициония посредник не става автоматично емитетн те дружеството, а само с остатъчната стойност на нереализираните в срок акции.
При формиране на капитала на дружество е забранена емисия на акции под номинала. Изключение се прави сами за акциите на работниците за сметка на бъдещия девидент. При учредяването на дружеството, т.е. при неговата регистрация е задължително, най-малко една четвърт от стойността на акциите (капитала) да бъде внесен. Акционерите са задължени да внасят част, но номинала на акциите в пари поради това, че дружеството трябва да се осигури налични ликвидни активи, с които да финансира своята начална производствена дейност. Останалите ¾ от стойността на акциите са дължими и във всеки момент мога да бъдат изисквани. Акциите за вноски в натура са изцяло освободени със създаването на дружеството, т.е. те остават задължително в активите на дружеството само за определен период от време през който не могат да се продават. Това е направено с цел предотваряването на спекулативни акции при повишаване цените на акциите на дружеството.
- Видове акции тяхната характеристика. В зависимост от целите и задачите, които си поставят мениджърите на фирмата нейните акции могат да бъдат различни по тип. Според формата и начина на тяхното прехвърляне се диференцират на акции на приносител, които се прехвърлят свободно от ръка на ръка. Поименни акции могат да бъдат прехвърлени чрез трансфер изрично описан в регистъра на дружеството. Ако трансфера е обект на одобрение отстъпването на правото на правата на акциите на трети лица трябва да бъде подчинено на съгласието на съдружниците. Ако дружеството не одобри предложеното за получател лице. Съвета на директорите е длъжен да ратифицира отказа и да придобие правото на акциите чрез откупуването на акциите от акционера или от третото лице. Одобреното прехвърляне се осъществява чрез способа на джиро, като на гърба на поименната акция се записва името на новия собственик. Промяната на собствеността се записва и в регистъра на фирмата. Според целите на вноските, които акционерите правят, акциите се диференцират на пазарни акции – придобиват се с цел пласиране и извличане на изгода от курсови разлики и акции за участие – придобиват се с цел участие в собствеността на дружеството и периодични приходи под формата на девидент. Според правото на собсвеност върху печалбата акциите се диференцират като обикновени акции и привилигировани акции. Последните играя второстепенна роля при финансирането на фирмата. Те са хибридни ценни книжа, комбиниращи някой предимства на облигациите и някой от акциите. Те предоставят предимства при разпределението на печалбата, изплащането на акциите по номинал при ликвидация на дружеството и при разпределение на печалбата от ликвидацията. Вземанията на превилигированите акционери се удоволтворяват преди и независимо от обикновените акционери. Обикновените акции са финансов актив представляващ собствеността на фирмата. Те имат право на глас, право на участие в управлението на фирмата и на присъщите за превилигировните акционери доходи но след удоволетворянване на първите.
- Увеличаване капитала на фирмата.
|