Home Икономика ДИВИДЕНТНА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА. РЕСТРУКТУРИРАНЕ КАПИТАЛА НА ФИРМАТА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ДИВИДЕНТНА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА. РЕСТРУКТУРИРАНЕ КАПИТАЛА НА ФИРМАТА ПДФ Печат Е-мейл

ДИВИДЕНТНА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА. РЕСТРУКТУРИРАНЕ КАПИТАЛА НА ФИРМАТА

Теоретични корени на дивидентите

В основата на дивидентната политика стоят 3 теории:

Теория за резултата - приема , че дивидентите трябва да бъдат следствие от процеса на вземане на решение за инвестиране на капитала.Дивидентната политика е пасивен потенциал и като дивидент трябва да се изплащат печалби , които остават след финансирането на проектите за инвестиране.Причината за приложимостта на тази теория е непостоянството на дивидентите.

- Теория за неутралитета - позовава се на тезата , че инвеститорите са безразлични към плащането на дивиденти.Според тази теория дивидентната политика не е от значение , защото не е свързана със стойността на акциите.Нейни защитници са Милър и Модилиани , които елиминират данъците и приходите.Но днешната икономика е данъчна и не може да се пренебрегват данъците за облагане на дивиденти и разходите по емитиране и продажбата на акции.

- Теория на сигурността - доказва , че акционерите не са безразлични към изплащането на дивиденти , които би могло да приемат формата на разпределяеми печалби.Родоначалниците на тази теория твърдят , че акционерите оценяват всеки паричен дивидент по-високо от всяка на разпределена печалба.

Обективни фактори на дивидентната политика

Дивидентната политика се влияе от:

- правните и договорни ограничения - Дивидентната политика може да бъде ограничена от централни закони или от договорните условия за главните ценни книжа.Правните ограничения могат да бъдат различни.Например:закони ограничаващи плащането , за да защитят кредиторите ;според други дивиденти могат да се изплащат само от натрупани печалби , така както са отразени в смисъла на разпределяеми печалби.Когато има неоправдано задържане на печалбата може да се наложи санкция , която да наложи по-големи дивиденти от обичайните.

Договорните ограничения засягат споразумението за срочен заем , лизингов договор или споразумение за привилегировани акции.Подобни условия могат да ограничат плащането на дивиденти , по този начин неразпределяемите печалби могат да не спаднат до определения минимум.

- вътрешни фактори - дивидентите се изплащат от приходи , които са в пари.Често пъти натрупаните печалби може да не са в пари , така че дивидентната политика зависи от обема и управлението на парите в брой.

- контролни фактори - влияят по 2 начина:

1/ плащането на ниски дивиденти , като голяма част от печалбите се задържат за финансиране на вътрешни потребности

2/ понижаването на дивидентите може да предизвика враждебност в част от акционерите

- фактори , които задоволяват акционерите - те зависят от целите , които преследват.Като първи фактор може да се посочи търсенето от страна на акционерите на текущи печалби , което предполага висок коефициент на изплащане на дивиденти или капиталови печалби предполагащи нисък коефициент на изплащане.Като втори фактор е сложността за поемане на риск.

- информационно съдържание на дивидентите - плащането на стабилни дивиденти дава информация за доброто състояние на фирмата.Това ще доведе до увеличаване на цените на акциите на пазара , а от там ще се увеличат паричните потоци и печалбата и обратно

- ефектът на клиентелата - мениджърите трябва да установят такава политика в която да доминират вътрешни фактори , а не да упражняват дивидентна политика , с която да удовлетворяват желанията на сегашните акционери.

Разновидности на дивидентна политика

- политика на постоянни и нарастващи дивиденти - целта е да се подържат постоянни дивиденти , докато нарастването на възможността за трупане на печалби и способността на заделяне на пари не позволи да се увеличат дивидентите.Мениджърите повишават дивидентите , само когато са сигурни , че могат да подържат високо ниво за неопределен период.

- политика на стабилни дивиденти - когато печалбите от акция са сравнително умерени е целесъобразно да се подържа политика на стабилни дивиденти.

- политика на стабилен коефициент на плащане - фирмата е ориентирана към политика да плаща постоянен процент от печалбата като дивидент.

- политика на колебаещи се дивиденти и коефициент на изплащане - използва се когато мениджърите се придържат към теорията за резултата.Колебанията ще са потенциал от промените в печалбата и от различията във вътрешните потребности от инвестиране.

Технология на изплащане на дивиденти

Дивидентите могат да се определят само от борда на директорите.

- деклариране - свързване с данните , които борда на директорите приемат и публикуват в бюлетина за парични дивиденти

- дивиденти с и без регистрирани дати - дивидента ще се изплати след отпечатването му в борсовия регистър в края на определения работен ден.

- изплащане

- планове за реинвестиране на дивиденти - 2 плана:

1/ отказаните дивиденти се прехвърлят на попечител , който трябва да закупи акции от свободния пазар за участниците в плана.

2/ план , в който отказаните дивиденти се използват за закупуване на нови емитирани от фирмата акции.

Основни правила на консолидацията

За да бъде включено при определянето на консолидираните дружеството трябва да отговаря на следните условия:

- дружеството майка трябва да упражнява в тези фирми правен контрол , финансова или икономическа дейност , участие в дадено "затворено дружество"

- активността на дружествата трябва да бъде еднаква или допълваща основната дейност на холдинга

- дружествата трябва да имат значителен дял в мащабите на групата

Техника на консолидирането - при консолидирането на балансите трябва да имаме в предвид:

1/ Счетоводните документи на всяко едно дружество принадлежащо към групата представляват база за изграждане на консолидирания баланс.Ако имат различна система на счетоводство и оценка трябва да се направи уеднаквяване.

2/ Консолидацията на балансите на дружествата влизащи в групата , трябва да бъде извършена чрез елиминиране на вътрешните операции на групата с цел да се избегне повторна употреба.Разграничават се:

- елиминации не засягащи чистото състояние - анулиране на реципрочните текущи сметки между дружествата и холдинга

-          елиминации засягащи чистото състояние - много малки са шансовете за постигане на равенство между елементите - чиста счетоводна стойност на акциите за участие и подлежащата на консолидиране сума.Разликата между двата елемента дължаща се на заместването може да се регистрира в т.нар. сметка "консолидационна разлика"

Консолидиране на резултатите - националните счетоводства препоръчват ограничаване на консолидацията до сметките за резултатите на дружеството.Тази консолидация изисква предварително елиминиране на:

- печалбите реализирани от дружествата на групата включени в запасите на други дружества

- дивидентите платени от едно дружество на друго дружество в групата

- на еднакви операции по покупко-продажба от групата

Не рядко принципа на доброволността при създаването на групи не е водещ.Тогава се налага сливане или поглъщане.

Основни измерения на сливането - сливането е една от често срещаните форми на придобиване на активите и капиталите в името на установяването на контрол върху дадено производство и постигане на по-високи резултати.Трябва да се има в предвид:

- когато сливането се реализира по пътя на създаването на ново дружество , капиталът на това дружество се фиксира на величината равна на стойността , която са имали дружествата , които се сливат.

- когато сливането се прави по пътя на поглъщането , дружеството , което се абсорбира реализира увеличение на своя постоянен капитал.Ако дружеството абсорбант има участие в капитала на абсорбираното дружество , предоставянето на нови акции се прави само на акционерите , които не са собственици на дружеството абсорбант.Възможни са 2 аспекта на сливането:

1/ когато поглъщащото дружество не притежава никакво участие в погълнатото дружество - характерно , е че разликата между стойността на вноската на абсорбираното дружество и величината на увеличаването на капитала на абсорбиращото дружество се регистрират в пасива на баланса.На същото дружество под формата на  резерви , които като цяло се наричат "премия за сливането".Използва се за покриване на разходи по увеличаването на капитала.

- когато абсорбиращото дружество притежава едно участие в капитала на абсорбираното дружество - подобно на предходното имаме премия за сливане , от която се приспада сума с , която ценните книжа на абсорбиращото дружество се увеличават.

Разновидности на сливането

- сливане чрез отричане - дружеството притежаващо участие в подлежащото на абсорбиране дружество се отказва от своите собствени права върху увеличението на капитала , което се получава в резултат на сливането.

- сливане чрез разделяне на дяловете - абсорбиращото дружество получава , в замяна на своето участие , част от актива на абсорбираното дружество , при същите условия , които абсорбираното дружество е имало при неговото ликвидиране

- сливане под формата "комбинация" - сливане на 2 корпорации ; консолидация - комбинация на 2 или повече дружество с цел създаване на ново ; холдингова компания

- сливане като форма на "синергията" - тя е на лице , когато стойността на комбинацията е по-голяма от сумата на стойностите на отделните части.Тя може да бъде оперативна синергия - която може да бъде потенциал на претеглените стойности и финансова синергия - която включва финансови облекчения

- сливане на принципа на доброволността

- "нежно предлагане"- свързано с формално предложение за изкупуване на определен брой дялове

- враждебно сливане - без предварително планиране се придобива по насилствен път контрол върху производството

- стратегическо сливане - операция при , която се приемат определени ангажименти за получаване на икономии и растеж

Данъчно третиране на сливането - при нормални условия операциите по сливането се облагат с:

- данъци , които се плащат в края на операцията

- регистрационни данъци - за да се избегнат тези плащания сливането се ползва с някои облекчения

- провизиите на абсорбираното дружество и допълнителната печалба реализирана от поглъщащото дружество по времето на анулирането му също може да не се облагат.

Тези облекчения могат да се използват при положение , че абсорбиращото дружество се ангажира : да отрази в пасива на баланса провизиите на абсорбираното дружество ; да реинтегрира в собствените си печалби допълнителни печалби и провизии ; да калкулира допълнителни печалби ; да реинтегрира в своите облагаеми печалби допълнителни печалби , освободени от вноските на амортизируеми имущества.

Плащането на регистрационни такси може да бъде организирано по следния начин: плащане на минимален пропорционален данък върху частта от вноската , съответстваща на капитала на абсорбиращото дружество ; плащане на пропорционален данък върху частта на капитала създадена от новото дружество надвишаваща капитала в старото ; плащане на поземлена такса ; плащане на данъци и такси за прехвърляне на вноски и пари. Абсорбираните дружества са освободени от ДДС за 5 години от датата на ликвидацията.

Разделяне на дружествата и частична вноска на активи

Разделянето е операция при , която дадено дружество внася всички свои имущества и активи в 2 или повече нови или вече съществуващи дружества.Може да се разграничат:

- чисто разделяне на дружества - при което едно дружество внася цялото свое имущество в 2 или повече дружества , образувани на базата на тази вноска

- сливането-разделяне на дружествата - една съществуваща фирма прави вноски на цялото си имущество било в 2 или повече дружества конструирани на базата на вноски от други дружества.

Характерно , е че акциите емитирани от дружеството , което приема вноските се предоставя директно на тези , които имат права върху разделената форма , всеки акционер на разделеното дружество има право на дял от ценни книжа емитирани от дружествата абсорбанти.

Частична вноска на актив - тя е ориентирана към по-добро разпределение на реалните активи , вноските са в натура , вноската се възнаграждава чрез предоставяне на акции.Разликата между стойността на вноската на част от актива и величината на увеличението на капитала на дружеството , което приема вноската се нарича "премия за вноска"

Характеристика на бизнес фалита - той се състои от 2 части:

- икономически фалит - означава , че разходите надвишават приходите т.е. вътрешната възвращаемост от инвестициите е по-ниска от величината на авансирания капитал.

- финансов фалит - означава , че има несъстоятелност.Фирмата не е в състояние да върне в срок своите задължения.

Неплатежоспособност и банкрут - когато нетната стойност е по-малка от изискуемия пасив.

Причините за фалита може да са различни:не балансираност на уменията на ръководния екип ; несъгласуваност между поведението на мениджъра и останалите членове на екипа ; неефективна счетоводна система ; необособено и недобре развито финансово обучение и други.

Основни черти на фирмения банкрут - банкрутът , означава край на съществуването на фирмата.При него се спират плащанията , но все не означава , че плащания няма да се осъществят.Според Алтман банкрута се предопределя от 5 коефициента ,които трябва непрекъснато да се следят.

1/ нетен производствен капацитет/ активи общо

2/ неразпределена печалба/активи общо

3/ доход преди плащането на лихви и данъци/ активи общо

4/ обща пазарна стойност на акциите/ счетоводна стойност на дълга

5/ продажби/ активи общо

Тези коефициенти определят т.нар. точка на банкрут (BS) - когато тя е над 2,99 фирмата не е застрашена от банкрут , а ако е по-малка от 1,81 фирмата е кандидат за фалит и ако е между тези 2 стойности тя в т.нар. сива зона и не може да се определи дали фирмата е преуспяваща или фалираща.

Доброволно изправяне на насъстоятелността на фирмата - когато оценката на действащата фирма е по-голяма от ликвидационната й стойност може да се осъществи доброволна реорганизация.По този начин се избягват съдебни процедури , но това не изключва възможността някои от кредиторите да не са съгласни.Важно условие за успех на операциите по изправянето несъстоятелността е пълното споразумение между кредиторите.Условията , които са необходими за кредиторите са: доказване на честността и почетността на длъжника ; възможността на фирмата да излезе от затруднението ; икономически перспективи на отрасъла.

При доброволното решаване на проблема внимание заслужават:

- процедурата по ликвидирането на несъстоятелността - тя е свързана със съвместен анализ на финансовото състояние от страна на длъжника и кредиторите на основата , на който се прави план за благоприятен изход от ситуацията.Доброволното съглашение се реализира чрез:

* отлагане - предполага се , че длъжника ще плати в по-късен период

* композиция - дава се възможност да се плати само част от задължението към кредиторите и комбинация от отлагането и композицията.

- оценка на доброволното изправяне на несъстоятелност - тя е свързана с преодоляването от неофициалността на процедурата и намаляването на разходите.

Процедурата при доброволното изправяне на несъстоятелност може да се реализира само при предварителни гаранции за сигурност и защита на интересите на кредиторите.

Реорганизация на фирмата - към ликвидация се пристъпва когато ликвидационната стойност на фирмата е по-голяма от бъдещата стойност.Тя може да се осъществи по 2 начина:

- ликвидация чрез банкрут - когато всички възможности за изваждане на фирмата от затрудненото положение са изчерпани.Инициативата от заявка до съда за банкрут от фирмата може да бъде поета от длъжника или кредиторите.Арбитърът изисква от длъжника да изготви опис на активите и капиталите.С продажбата на активите се покриват всички разходи и задължения , като приоритет при плащанията имат кредиторите с обезпечени дългови ценни книжа.

- ликвидация чрез право приемане - когато фирмата длъжник прехвърля правото на собственост върху своите активи на трето лице , което се определя от съда или кредиторите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG