Joomla Software solutions Template

Payday loan

ТЕОРЕТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЪРЖАВНИТЕ РАЗХОДИ

Общоикономическо съдържание на държавните разходи:

като понятие на финансите те са форма за преразпределение на националния доход и продукт;

за държавата разходите са основен инструмент за намеса и участие в обществения живот;

държавните разходи са част от националния доход, която се изземва и разпределя в съответствие с интересите на цялото общество.

2. Класификация на държавните разходи:

А) Разграничават се:

- производителни;

- непреки производителни;

- непроизводителни.

Б) Във финансовата литература доминират:

- административни;

- икономически.

В) Има органична – тя е по-стара и функционална – с по-съвременно звучене класификация:

- делене на разходите на действителни и трансферни;

- разграничаване на разходи за капитали и функционални.

Г) Най-новата икономическа класификация:

- функционални;

- трансферни;

- разходи за инвестиции.

Д) В нашата финансова литература икономическите разходи се разделят на:

- разходи за национална икономика;

-разходи за соц.осигуряване;

- за образование;

- за здравеопазване и физкултура;

- за отбрана;

- за държавния дълг;

- за управление;

- за външноикономическа политика.

3. Нарастване на държавните разходи.

Главните причини са:

- нарастване на ролята на държавата;

- развитие на техническия прогрес и военни разходи;

- развитие на финансовата теория.

За забавяне на растежа на разходите се използва намаляването на техните непроизводителни съставки.

Разграничаваме:

- реално и номинално нарастване на разходите;

- абсолютно и относително нарастване на разходите.

4. Позитивна теория за нарастването на държавните разходи.

Тук внимание заслужават две особености на нарастване на държавните разходи по това време:

- бавно нарастване на отношението на правителствените разходи към общото производство;

- краткотрайни изменения на държавните разходи по време на война и депресия.

Във връзка с тези особености възникват теории и по-важните от тях са:

-Законът на А.Вагнер за нарастващата локална активност.

- Изместващата хипотеза на Питкок и Вайсман.

5. Държавните разходи и въздействието в/у икономическите и социални процеси.

Събирането и изразходването на парите на държавата е подчинено на конкретни цели и задачи: стимулиране, регулиране, развитие, дестемулиране, планиране, прогнозиране, управление на стопанските процеси и др. Всичко това дава съдържанието на понятието “държавно финансово въздействие”.

Държавната финансова политика въздейства чрез държавните разходи в две направления:

- въздействие в/у производството;

- въздействие в/у възпроизводството на трудови ресурси.

И в двата случая има пряко и косвено въздействие.

6. Концепции за ролята на държавните разходи:

- класическа концепция – концепция за държавата – потребител;

- модерна (             ) концепция за държавата – преразпределител;

- неокласическа концепция – за порочните ефекти на държавните разходи;

- концепцията за обществените потребности като предмет на държавните разходи.

7. Концепция за мултипликационното въздействие на държавните разходи.

Тази теория се позовава на предположението, че икономиката може да се развива по-добре, ако разходите нарастват. Доказването на положителния ефект от нарастването на който и да е вид държавни разходи се осъществява чрез аргументите на числата и най вече чрез математическите варианти на мултипликатора.

Заслугата за появата на мултипликатора неправилно се предписва на Дж.Кейнс, той е дело на Р.Кан.

Според Дж.Кейнс ключов елемент на тезата за мултипликатора е пределната склонност към потребление. Идеите за мултипликатора се доразвиват от последователите на Дж.Кейс – Е.Хансен, Дж. Тобин, П.Самуелсън и др. При тях сумата на националния доход зависи от: частните инвестиции, потреблението на частния сектор и държавните разходи.

В по-новите модели се включват и данъците, експортните и импортни операции и размерът на бюджетното салдо.

8.Чиста теория за държавните разходи.

Разработките на П.Самуелсън, Р.Мавгрейв, Х.Боуен и Е.Линдал очертават контурите на т.нар. “чиста теория на държ.разходи”. Съществуват няколко варианта на чистата теория, но всички те се базират на обстоятелството, че има определени стоки, които, когато се потребяват от едно лице не намаляват удовлетворението на някой друг, който също желае да ги използва.

Чисто държавни стоки, при които изключването е напълно невъзможно, са рядкост и като пример се дава националната отбрана.

Важно значение тук има определянето на причините, поради които частният пазар не може да осигурява чисто държавни стоки и как в действителност е невъзможно оптимално да бъдат оценявани такива стоки, дори когато са осигурени от правителството.

9. Характеристика на специалните стоки.

Образованието, магистралите, почивните станции, контрола върху замърсяването на околната среда, здравеопазването. Една част от тях се осигуряват от частния сектор, но сравнително постоянна част от тях се осигурява от държавния сектор, защото:

- когато една област изхвърля необработени отпадъци в реката, много е вероятно понасянето на големи разходи за почистване да се осъществят от региона, който се намира долу по течението;

- ако образованието се предостави на частния сектор, много е вероятно стойността му да възпрепятства една част от гражданите. Затова образованието се финансира от държавата чрез данъците и може да се каже, че социалните ползи надвишават личните ползи.

Могат да се дадат още много примери.

10. Особености на стоките за групово потребление.

Стоката, която може да бъде по-ефективно предоставена в определено количество на група от домакинства или на фирми от даден район посредством немаркетингова техника на производство и разпространение се наричат стоки за групово потребление. Когато броят на домакинствата, които се радват на държавни стоки се увеличи, ползите за всяко домакинство могат да останат непроменени (чисто държавни стоки), след това те започват да намаляват, те стават “квази” държавни стоки.

Осигуряването на държавни услуги на регионална основа е опит за минимализиране на разходите.

11. Политическа и бюрократична основа на държавните разходи.

Осигуряването на държавните стоки се осъществява посредством един политически инструмент, какъвто е бюджетът. През последните години се обръща голямо внимание върху политиката на бюджетите и ролята на бюрократичното поведение върху формулирането на бюджета. Има няколко подхода, които осигуряват базата за вземането на всички политически решения:

-          подхода личен политически интерес;

-          подхода общественият интерес към държавните разходи.

Бюрата са уникални организации, техният продукт не се продава и следователно не печалбата е тази, която се максимизира. Бюрократите надценяват ползите от предложенията и подценяват разходите и вършат това посредством манипулиране на информационните пороци в рамките на административната структура на правителството.

12. Държавните разходи като инструмент за преразпределение на дохода.

Доскоро на преразпределението не се обръщаше голямо внимание, поради:

-          липсата на информация за държавното харчене;

-          отсъствие на теория за бюджета на разходите;

-          одобряването на това, че голяма част от държавните разходи са свързани с чисто държавни стоки или с данъците върху ползите.

В последните години държавните разходи нарастват, а оттам и данъците и все по-голямо внимание се обръща на нетните преразпределителни ефекти на бюджета.

Преразпределението, осъществявано чрез разходите, се превръща във важен елемент на социалната справедливост (особено държ.разходи за медицинско обслужване, образование, хора с нисък доход). Независимо какъв трансферен механизъм се използва, парите трябва да дойдат от джобовете на гражданите със средни и  високи доходи.

13. Разходи за развитие на националната икономика.

Значение тук има обстоятелството, че:

-          основна съставка на разходите за национална икономика са инвестициите;

-          държавната намеса в производството създава условия за развитие на основните елементи на производителните сили и в същото време подпомага развитието на частния сектор;

-          държавното въздействие чрез разходите има за цел производително използване на националните финансови ресурси.

14. Военни разходи.

Разходите за въоръжаване са един от основните елементи на държавните финансии, а растежа им е важен показател на нарастването на непроизводителното държавно потребление. Главна причина за техния растеж е милитаризиране на икономиките.

Различаваме преки, косвени и скрити военни разходи.

15. Социални разходи.

Тяхното осъществяване е свързано с възпроизводството на работна сила. Причини за бързия растеж на соц.разходи са:

-          развитие на научно-техническия прогрес;

-          засилване на борбата на хората за икономически и политически права;

-          развитие на икономиката като цяло.

Социалните разходи включват:

-          разходи за социално осигуряване;

-          разходи за здравеопазване;

-          разходи за образование;

-          други социални разходи – култура, спорт, помощи и т.н.

16. Разходи за управление. Те включват:

-          разходи за издръжка на законодателния и изпълнителния на централния и местния апарат на управление;

-          издръжка на ведомствата, прокуратурата, отделите, министерствата, системите за контрол и др.;

-          разходи за функционирането на Народното събрание и издръжка на президента;

-          издръжка на полицията и специалните служби.

17. Разходи за външноикономическа намеса.

Те се определят от стопанската мощ и авторитет на всяка отделно взета страна. Причините за съществуването и нарастването на тези разходи са:

-          крахът на колониалната система;

-          конкуренцията на международните пазари;

-          поддържането и стабилизирането на политическите режими;

-          разширяване на мащабите на международното разпределение на труда.

18. Държавните разходи в условията на прехода към пазарна икономика.

Техният характер се определя от:

-          обстоятелството, че с тях завършва финансовото разпределение, че те са изражение на целевия характер на използването на финансовите ресурси;

-          съответстващо на свободната пазарна икономика децентрализираното управление на националното стопанство води до намаляване на ролята на държавата;

-          утвърждаване на водещите позиции на частния сектор – основното направление на държавните разходи трябва да са социалните цели и задачи;

-          държавните разходи са проявление на икономическите и фиксалните функции на приходните форми;

-          свободният пазар изисква съчетаване на фискалната с икономическата функция, дори преобладаване на икономическата функция.