Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДанъЧна система. Хипотеза за единствениЯ данък.

Съвременните данъчни системи са плуралистични, т.е. състоят се от няколко (десетки) на брой данъка.

През последните години все повече се налагат някои нови изисквания към данъчните системи, което се отнася до всички страни. На първо място данъците в националните данъчни системи да се доближават до тези типични в националното световно стопанство. Това уеднаквяване се налага поради изискването (на второ място) данъците да не пречат на функциониренето на световните пазари, като пораждат елементи на несъвършенна конкуренция. На трето място стои изискването данъците да не засилват инфлационните ефекти.

В данъчната система на България в момента вече не действа нито един данък, който да е създаден за условията на пазарното стопанство. Âå÷е имаме адекватна за условията на преход данъчна система. Това, което може да се посочи за съществен недостатък на нашата данъчна система е силно изразеният централизиран характер на данъчната система и нейната фискална насоченост.

Изискванията вътре в рамките на отделните страни към данъчната система са следните :

-       икономическа ефективност;

-       административна простота;

-       гъвкавост на данъчната система;

-       политическа отговорност;

-       справедливост.

20.03.1998

I. Преки данъци                            II. Косвени данъци

А. Преки имуществени :                                               1. ДДС

2.Акцизи

Данък върху недвижимото имущество                         3. Мита

Данък върху наследствата

Данък върху даренията

Данък при възмездно придобиване

на имущество

Пътен данък

Б. Преки подоходни :

Данък за облагане на доходите на физически лица

Корпоративен данък (за юридически лица)

Косвени данъци

1. 1.             Характеристика на косвените данъци

С понятието косвени данъци популярно се наричат данъците върху потреблението, или консумацията, които представляват най-важната съвкупност от данъчни форми за акумулиране на приходи в държавния бюджет. С косвени данъци се облагат преди всичко производството и реализацията на стоки с широко потребление и услуги. Косвените данъци се включват в цените на стоките и услугите, поради което реалния носител на данъчното бреме са крайните потребители. Извършвайки разходи за потребителски стоки и услуги, потребителите плащат тези данъци под формата на цена. Затова друго наименование на тези данъци е данъци върху разходите, или оборотни данъци. Косвените данъци допълват облагането с подоходни данъци и в този смисъл те формират двойно данъчно облагане на доходите на домакинствата в момента на тяхното разходване.

Косвените данъци имат силно изразен фискален характер, тъй като тяхното основно предназначение е набирането на средства за бюджета. при облагането с косвени данъци се използува пропорционалният начин на облагане, поради което те са регресивни по отношение на доходите на данъкоплатците и в този смисъл - антисоциални. Косвени данъци са съществували от най-дълбока древност. Косвените данъци имат редица предимства по отношение на преките данъци, затова те се предпочитат в съвременните данъчни системи (по-лесна поносимост, ритмични постъпления).

2.Данък върху добавената стойност ( ДДС )

Най-новия косвен данък не само у нас, но и в други страни. По тази причина реформите се свързват с ДДС. ДДС оцигурява най-значимите данъчни постъпления за страните, въвели ДДС. За 1998 47% от всички данъци ще са от ДДС. ДДС се счита за данък присъщ, адекватен на пазарната икономика, тъй като стимулира конкуренцията. ДДС отговаря най-вече на принципите за: всеобщност на облагането, неутралност, единство в данъчното облагане, рентабилност при данъчното облагане. ДДС се счита за едно от най-големите открития, постижения след ВСВ. Идеята за данък върху добавената стойност е на Карл фон Сименс през 1918г. на практика тази идея е внедрена малко по-късно във Франция през 1958г. Морис Лоре прави теоретичен модел на ДДС. През 1967г се въвежда в ЕИО, сега Европейски Съюз като едно от условичта за уеднаквяване на икономическите системи на държавите. България беше втора след Унгария, която въведе ДДС. При нас действа от 01.04.1994г. По своята същност ДДС е многофазен данък върху продажбите, който изключва стойността на междинните стоки и услуги от данъчната база. Това именно дава възможност да се избегне двойното данъчно облагане, или т.нар. кумолативен ефект при облагането. Този ефект се постига чрез специфичен обект на данъчно облагане, добавената стойност. Тя представлява разликата между постъпленията от продажбите и стойността на закупените междинни стоки и услуги. Тази данъчна база е основното различие между ДДС и предхождащия го ДО.

Разпадателния метод може да се приложи в два варианта :

При първия добавената стойност се установява, като се приспаднат предходните обороти. Трудността на установяване на тези предварителни обороти прави по-приложим втория вариант на разпадателния метод. При него ДДС се изчислява първоначално върху брутния оборот и от така получената сума на данъка се приспада изплатения на предходните фази данък:

1. 1.             закупени материали и суровини        1 000 000 лв.
2. 2.                ДДС                                                  220 000 лв.

Заплатени         1 220 000 лв.

1. 3.                произведена продукция                     4 000 000 лв.
2. 4.               ДДС                                                  880 000 лв.

Получени           4 880 000 лв.

Данъчното задължение ще бъде 880 000 - 220 000=660 000 лв.

Бруто оборот . 22%= бруто данък върху оборота

- данъка, платен върху предхождащи обороти

нето данък върху оборота - ДДС

Събирателния метод изчислява новосъздадената стойност като сума от трудови възнаграждения, печалба, изплатени лихви, намалена или коригирана тази сума с приходите от участия в други търговски дружества и приходите от лихви. Това са двата теоретични метода.

Режима на облагане с ДДС у нас се основава върху  следните моменти: платци на данъка са всички юридически и физически лица, които извършват сделки със стоки или услуги. С ДДС се облагат само сделките, извършвани във връзка със стопанска дейност. Сделките, които нямат характер на стопанска дейност не попадат в кръга на облагаемите. Под стопанска дейност се разбират всички дейности на производителите, търговците и на лицата, оказващи услуги, селскостопански и други дейности на лицата със свободна професия. Стопанската дейност не включва дейността на лица, обвързани с трудов или друг подобен договор. Сделката е прехвърляне на права върху стоки или извършване на услуги от данъчно задължени лица. Друго такова понятие е стоката. Стока е всяка движима или недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законни платежни средства. Услуга - действие, което едно лице дължи на друго въз основа на договор. Изпълнител - лицето, което прехвърля правата върху стоката или извършва услугата. Получател - лицето, което придобива правата върху стоката или получава услугата.

Облагаеми сделки

Според ДДС облагаеми са всички сделки с изключение на сделките за износ, освободените сделки и сделките с благородни метали. Освободените сделки биват освободени сделки и временно освободени сделки за срок от 5 години.

1)                прехвърляне на собственост върху земя

2)   извършване на финансови сделки

3)   извършване на застрахователни услуги

4)  отдаване под наем на земя, сгради или части от тях

5)    извършване на образователни услуги

6)    сделки, извършвани от обществени организации, ако предметът на тази сделка е получен от организацията като дарение

7)                 включване в хазартни игри

8)  прехвърляне на собственост върху предприятия или части от тях

9)                 сделки за осъществяване на правни действия според закона за адвокатурата

10)          продажба на билети за музеи, библиотеки, зоологически и ботанически градини, художествени галерии и театри. Не са освободени билетите за кино

11)         услугите, извършвани от кооперации със собствени машини по обработване на земя, отглеждане и прибиране на реколта

12)            прехвърляне на собственост върху зърно, предоставено като заплащане в натура на рента

13)            третиране на твърди битови и опасни отпадъци

14)           непарични (апортни) вноски в капитала на дружества и предприятия

15)             дарения

16)            предоставяне на пощенски услуги по приемане и доставяне на писмовни пратки от държавни обществени оператори

1)            продажба на хляб, пшеничен и ръжен

2)            мляко, краве, прясно за консумация

3)            мляко кисело, българско

4)            сирене бяло саламурено от краве мляко

5)            вода за населението

6)            дърва за огрев

7)            медикаменти, включени в списъка за освободени такива

8)            учебници и художествена литература - българска и преводна, одобрени от МОНТ и министъра на културата

1. 3. Данъчен кредит

Смистлът на това понятие се състои във предоставянето на право и възможност на данъчно регистрираното по закона за ДДС лице да приспадне, или да иска да му се възстанови от бюджета сумата на данъка, която се съдържа в стойността на предварителните обороти, закупените стоки или услуги от сумата на начисления данък върху стойността на облагаемите продажби. Данъчния кредит е предварително внесен данък, който е платен от регистрираното лице при доставката на стоката и който може да се приспадне, или възстанови от бюджета. Нямат право на данъчен кредит нерегистрираните по закона за ДДС лица.

Правото на приспадане на данъчния кредит е налице, когато са изпълнени следните условия:

1)                лицето, на което е начислен данък е регистрирано по този закон към датата на издаване на данъчната фактура

2)   данъкът на обложената сделка е начислен от регистрирано лице към датата на нейното изпълнение или от митническите органи

3)   сделката, по която е начислен данъка е облагаема

4)  начисленият данък е внесен в републиканския бюджет

5)    стоката или услугата е използувана за извършване на облагаеми сделки: сделки за износ, които не са освободени или сделки с благородни метали по които получател е БНБ

6)    получателят притежава данъчна фактура

Нямат право на данъчен кредит лицата при следните условия:

1)                стоката или услугата са представителни мероприятия

2)   стоката или услугата са свързани с придобиване, поддържане и експлоатация на леки автомобили за превозване на пътници, в които броя на местата за сядане без шофьора не превишава 5 души, и мотоциклети

3)   стоката или услугата се използува за извършване на освободени сделки, сделки с място на изпълнение извън територията на страната

4)  стоката е отнета в полза на държавата

Когато за опеделен данъчен период данъчния кредит превишава общата сума от начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява данъка за възстановяване. Тя се прихваща, или възстановява по следния начин:

1)                при наличие на други задължения към държавата се прихваща от тази сума

2)   приспада се за следващите 6 поредни едномесечни периода

3)   ако и след това остане данък за възстановяване, това става в пределен срок

4)  законът за данъчното производство по ДДС задължава всички местни физически и юридически лица, които осъществяват стопанска дейност и реализират обороти, получават доходи, да се регистрират пред данъчния орган по съответния ред. Съгласно закона за ДДС се въведе задължителна регистрация. Особеност при закона за ДДС е въвеждането на т.нар. регистрационен праг. Това означава, че на задължителна регистрация за целите на ДДС подлежат само стопански субекти, които имат под 75млн. лв. облагаем оборот за предходните 12 месеца.

5)    единна данъчна ставка в размер на 22%. Тази единна данъчна ставка прави ДДС неутрален данък, който поставя всички стокопроизводители в икономически равностойни условия при действащите пазарни механизми

ДДС=(С.22)/100 , където С е стойност на сделката, цена без ДДС

ДДС=(ЦР.22)/100 , където ЦР е цена на реализация (цена с ДДС)

6)    внасяне на данъка в бюджета - важно значение при определяне сроковете на внасяне на ДДС има т.нар. данъчен период - това е интервалът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация. В момента данъчния период е само едномесечен. Данъчно задължените лица са длъжни в края на определения период да подадат справка - декларация за дължимото ДДС и да внесат данъка в 14 дневен срок след изтичане на данъчния период. Данъчната фактура е първия документ със специална форма, печат, цвят на печата и пр., която е документ гарантиращ извършена стопанска дейност и платен ДДС.

Предимства на закона за ДДС по отношение на ДО:

1)                единна данъчна ставка

2)   ДДС въздейства за оптимизиране на  производствените запаси на предприятията, щото платеният данък при покупката на материали и суровини, използувани в производството може да се приспадне само от продадената готова продукция и начисления върху нея данък.

3)   ДДС създава условия и интерес за взаимен контрол на данъкоплатците, което повишава ефективността на данъка и контрола върху него.

4)  ДДС осигурява ефективност на облагането, за това съдейства високия регистрационен праг и сравнително простата данъчна техника.

5)    ДДС осигурява стабилни данъчни постъпления в държавния бюджет поради : широкия обхват на данъчните основи, премахването на данъчните облекчения, поради връзката на данъчните постъпления с реализацията на стоки за широко потребление на населението.