Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начини за облагане с данъци и видове данъци.

6.1.В теорията и практиката са познати три начина:

1.Поголовно облагане. Свързваме този начин на облагане с поголовните данъци. На настоящия етап не се прилагат в данъчната система, защото са били крайно несправедливи. С тях не се облагат доходите и имуществото, а личността. Техния размер не зависел от дохода и имуществото. Били задължителни за плащане след навършване на пълнолетие.

2.Пропорционално облагане. Тези пропорции са изключително актуални за сега. Всички данъци в България са пропорционални. Данъчното задължение при тях се определя като данъчната основа се умножи по единствения данъчен размер. ДДС = 20%. В туризма има изключение (7%) при настаняването.

а) Пропорционалното облагане е много по-справедливо от поголовното, защото то е съобразено с финансово-икономическото положение на фирмите и домакинствата.

б) Данъчното задължение се изменя пропорционално (по един и същи начин) както се изменя данъчната основа.

Пример: ЕТ “Х” произвежда захарни изделия е отчел за 2008 г. печалба в размер на 100 000 лв. х 10% = 10 000 лв.

ЕТ “У” е с облагаем резултат от 150 000 лв. х 10% = 15 000 лв.

Данъчната основа на “У” е по-висока от тази на “Х” с 50%.

3.Прогресивни данъци. Произлиза от термина “прогресия”. При този начин на облагане се използват различни по вид и характеристика прогресии. При този начин на облагане се постига следния ефект:

- Данъчното задължение нараства с по-голям темп отколкото темпа на нарастване на данъчната основа, т.е. не пропорционално, а прогресивно. Прогресиите се използват главно при подоходните данъци. Препоръчва се от левите партии по света.

Пример : Нека да разграничим дохода в следните групи :

-          до 100 лв. необлагаеми, т.е. 0 % данък;

-          от 100 до 500 лв. – 20 % данък;

-          от 500 до 1 000 лв. – 30 % данък;

-          над 1 000 лв. – 40 % данък.

Нека да разгледаме доход, който е в размер 99 лв. = 0 лв. данък  и доход, който е с размер 101 лв. = 20,20 лв. данък. Нетния доход ще е 101 лв. – 20,20 лв. = 80,80 лв. понякога чрез прогресиите се постигат дегресивен (нежелан) ефект върху данъкоплатците, когато дохода им е близо до някоя от границите. Това води до желателно отбягване на данъка и намаляване на неговата събираемост.

Особено силно е желанието за укриване на доходите и имуществото, когато прогресиите са ускорени (както е в примера).

Донякъде прогресиите се облегчават чрез намаляване на групите, с които се облагат доходите, а така също и чрез използване на ниски данъчни размери във всяка група чието нарастване е незначително.

През последните години започнаха да се използват т.нар. “етажни” прогресии, включително и у нас до въвеждането на т.нар. плосък данък.

В примера по горе разгледахме класна прогресия. Ние ще я преработим в етажна :

-          до 100 лв. необлагаеми, т.е. 0 % данък;

-          от 100,01 до 500 лв. – 20 % данък;

-          от 500,01 до 1 000 лв. – 30 % данък;

-          от 500,01 лв. до 1 000 лв. – 80 лв. + 30 % за горницата над 500 лв.

-          над 1 000 лв. – 230 лв. + 40 % данък за горницата над 1 000 лв.

500 – 100 = 400 х 20 % = 80 лв.

Прогресиите могат да бъдат : скрити прогресии. Бентанови от английския финансист Джерами Бентън. От данъчната основа да бъде извадено или добавено едно и също число и получения резултат да се облага с един единствен данъчен размер (те са типично скрити прогресии). Данъчното задължение нараства по-бързо спрямо данъчната основа. Слабо изразена прогресия, близка до пропорционалния начин.

4.Регресивно облагане с данъци. Изразява се с такъв механизъм за определяне на данъчно задължение, че то да е обратно пропорционално на данъчната основа. Този начин не намира приложение.

6.2.Среден, маржинален и ефективен данъчен размер.

Посочените три данъчни размера изчисляваме по следния начин:

1. ДРсреден =  ДЗ (данъчно задължение)    х 100 %

ОДО (облагаема данъчна основа)

1. ДРмаржинален = изменението делта Δ ДЗ х 100 %

изменението Δ ОДО

1. ДРефективен = ДЗ х  100 %

ОДО (бруто)

Тези формули се използват за анализ на начина на облагане с данъци. При пропорционалното облагане с данъци и маржиналния размер са равни. За разлика от това при прогресивното облагане между двата размера не може да съществува равенство. При прогресивното облагане маржинарния данъчен размер е винаги по-висок от средния. Маржинарния данъчен размер показва колко стотинки допълнителен данък ще платим ако облагаемата данъчна основа нарастне с 1 лев.

6.3.Начини и техники за събиране на данъците.

1.Откупна система. Позната е през средновековието. При нея върховния владетел определя дължимите данъци от своите феодали. Те му ги плащали като ги събирали от крепостните селяни.

2.Обложно събиране или събиране чрез нарочни данъчни служители (бирници). Прилаган в началото на миналия век.

3.Безобложно събиране на данъците. Трябва да имаме силно развита банкова система и определено равнище на данъчен морал (обществено съзнание). При тази система данъчно задължените лица са длъжни добре да знаят своите задължения към държавния бюджет, да ги определят самосточтелно чрез данъчните декларации и да внасят дължимите суми в съответните срокове съгласно данъчните закони.

6.4.Видове данъци.

Основен критерии за класификация на данъците е :

1.Според обекта на облагане:

а) имуществени – облага се недвижимото и движимото имущество. Недвижимо имущество са:  земите, сградите – жилищни, стопански, административни и др. и парцелите, които се използват за строеж. Като движимо облагаемо имущество са превозните средства, които извършват превози на територията на съответната страна.

б) подоходни данъци. Те са в лицето на личния подоходен данък. ДОД (данък общ доход) и корпоративен данък – на физическите и юридическите лица.

в) данъци върху потреблението (консумацията). Данъка върху добавената стойност (ДДС); акцизите, митата, данъка върху оборота (от 80-те години) изместен от ДДС.

Според други критерии могат да бъдат :

2.Според това дали субекта на данъка съвпада с носителя:

а) преки – двете лица са едно и също лице (носителя на данъка е и негов субект). Внася го в приход на бюджета. Преки данъци са: имуществените и подоходните данъци.

б) коствени – има различие между субекта и данъчния носител. Коствени данъци са: всички данъци върху потреблението (те са начислени в крайните продажни цени).

Можем да изтъкнем и други разграничителни критерий, т.напр.:

3.Според данъчния искател:

а) централни (републикански)данъци;

б) местни данъци.

4. Според начина на облагане:

а) поголовни;

б) пропорционални;

в) прогресивни.

5. Според формата, в която се внасят:

а) натурални;

б) парични.

Първо са възникнали данъците върху земеделската земя, т.е. данъчното облагане възниква първо в сферата на земята и сградите. Като основание за облагане при тях е правото на собственост върху облагаем имот.

Доста на по-късен етап от развитието на пазарната икономика в края на 19 век започва да се прилага подоходното облагане. Първите коствени данъци са митата. В по-ново време държавите прилагат акцизите, за да облагат алкохола и цигарите. Модерен начин за облагане на потреблението е ДДС.