Joomla Software solutions Template

Payday loan

Оптимизирането на двигателната активност на учениците е пряко свързано с въпроса за подобряване на тяхната физическа дееспособност.Правилното физическо развитие и високата степен на физическа дееспособност са задължителна основа,върху която те трябва да се изграждат като социално активни личности. Както културата отразява стремежа към все по-духовно развитие, така и физическата годност е неделима от културата на човечеството. За да отговори на високите изисквания на днешното време, човек трябва хармонично да съчетава в себе си духовно богатство, морална чистота и физическо съвършенство. В процеса на неговото развитие и изграждане физическата дееспособност е този структурен компонент на всестранно развитата личност, без който пълната изява на човешките възможности в една или друга сфера на дейност е практически почти немислима. Затова и една от основните задачи на училищното физическо възпитание е повишаването на физическата дееспособност на учениците.

Един от основните фактори за повишаване на физическата дееспособност на учениците е системната двигателна активност ,реализирана в урочните и извънурочните форми на занимания по физическо възпитание и спорт.

Потребността от движения на живите организми се означава с понятието кинезифилия,а нейното реализиране чрез разнообразни двигателни действия-двигателна активност. Двигателната активност е дейност,присъща на живите организми,при която се извършва физическа работа с помощта на собствени мускумли усилия .

Двигателната сктивност е неизменна естествено-биологична потребност на човека,без което живота му е невъзможен.Установено е ,че при обездвижване в неговия организъм стават редица негативни промени ,свързани с атрофия и намаляване функциите на почти всички органи и системи .Особено чувствителни към двигателната активност са децата.

Редица изследвания показват ,че след постъпване на на децата в училище тяхната двигателна активност намалява.(30-50% по-малка в сравнение с двигателната активност  в предучилищна възраст).Реализирането на организирана двигателна дейност 2-3 часа седмично е далеч под нормата за хигиенните изисквания за задоволяване „мускулния” глад на учениците.Тези часове компенсират само 11-12% от необходимата им седмична норма от двигателна активност.

Освен времето ,отделено за активна двигателна активност през деня и седмицата, в литературата се посочват и други критерии и норми за естествено-биологичната потребност на децата от двигателна активност.Това са брой на движенията (крачки),извършени за определено време,и изминато разстояние ( в метри или километри).Броя на тези крачки са в зависят от:

1.Половите различия. Момчетата в начална училищна възраст извършват на ден средно 2 000 до 4 000 крачки повече от момичетата;

2.Сезонни различия.Максималната двигателна активност се наблюдава през лятото (юли).Тя достига до 20 000 крачки на ден.През пролетта (април)-до 15 500 крачки,есента (октомври)-14 300 крачки и зимата (февруари) 12 500 крачки на ден.

Тези данни за количествените стойности на двигателната активност се отнасят до необходимите хигиенни норми в условията на естествения двигателен режим.Обикновено тази двигателна активност се означава като оптимална и осигурява в най-пълна степен реализацията на генетичната програма на организма,добро здраве и максимално мобилизира механизмите ,стимулиращи неговата йизненост и работоспособност.

Двигателната активност се характеризира с количествени и качествени параметри.Съвкупността от всички движения,извърщени в процеса на двигателна дейност,дава представа за нейната количествена страна,а реализираните пускулни усилия за еденица време отразяват нейното качество (интензивност).

В научната литература и практиката за означаване на ограничената по обем двигателна активност се използва терминът хипокинезия,а когато двигателната активност е с намалени силови характеристики на движението –хиподинамия. Понятието хипокинезия означава състояние на ограничена двигателна активност, при която са намалени количеството и амплитудата на движение, а хиподинамията е състояние ,при което е намалено силовото натоварване на двигателната система ( интензивността на натоварването е по-слаба).

II. Физическа дееспособност –значение,периодизация и възрастови особености

Физическата дееспособност е комплексен показател за общото функционално състояние на човека и неговите двигателни способности, тясно свързани със степента на развитие и проявление на основните двигателни качества.Тя е в зависимост от физическото развитие, от пола, възрастта и наследствените предпоставки. Подлежи на значително изменение под влиянието на околната среда и условията на живот, характера на трудовата дейност и преди всичко от обема, характера и насочеността на заниманията по физическа култура и спорт.

Физическата дееспособност се характеризира с ярко изразени с възрастови и полови особености.В онтогенетичното развитие на човека се открояват три основни периода в развитието й :

1.Период на ускорено развитие и непрекъснато подобрение на физическата дееспособност.

2.Период на застой и задържане на физическата дееспособност на едно ниво.

3.Период на влошаване на физическата дееспособност .

Първият период се характеризира с непрекъснато повишаване на физическата дееспособност и при двата пола.При жените този период е по-кратък с 5-6 години и завършва към 14-15 годишна възраст.а при мъжете продължава до 19-20 годишна възраст.

Освен че при мъжете периодът на непрекъснатото подобрение на физическата дееспособност продължава 5-6 години повече, той е и доста по-интензивен. Това води до значителни различия във физическата дееспособност на двата пола. По всички компоненти на дееспособността мъжете показват по-добри резълтати. С изкючение на гъвкавостта.

Вторият период се характеризира с относително стабилизиране нивото на физическата дееспособност. При мъжете този период продължава до 30-35 годишна възраст, а при жените чъвствително по-малко- до 24-25 години.

За третия период е характерно сравнително бавното и непрекъснато понижаване нивото на физическата дееспособност.Този период на инволюционно развитие е най-продължителен и трае до края на човешкия живот. При жените инволюционните изменения са по-подчертани в сравнение с мъжете.

За разкриване и проследяване състоянието и развитието на физическата дееспособност се използват голям брой и най разнообразни тестове, свързани предимно с проявлението на основните двигателни качества-бързина,сила,издръжливост , гъвкавост и ловкост. В тестовата батерия за изследване физическата дееспособност на учениците в начална училищна възраст в национален мащаб са включени следните тестове : бягане на 60 метра (40 м за деца,които нямат навършени  7 години); скок на дължина от място с два крака ; отскок на височина от място с два крака; скок на дължина със засилване със силен крак; хвърляне на топка 80 гр ; свиване и обтягане на ръцете в опора до отказ; ръчна и станова динамометрия; брой на кляканията за 20 сек; дълбочина на наклона (гъвкавост).Освен тях в масовата училищна практика по физическо възпитание се използват и тестовете „бягане на 200м” и „хвърляне на плътна топка 1 кг напред с две ръце над главата”.