Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начини за облагане и събиране на данъците. Видове данъци. Данъчна система и данъчна политика

Данъчната теория познава няколко основни начина за облагане с данъци- поголовно, пропорционално, прогресивно, регресивно и контингентно (разметно) облагане.

- поголовното облагане днес има само историко-познавателно значение. Това е най-старият и най-несправедлив начин за облагане с данъци. Всяко физическо лице, навършило определена възраст се облага с един и същ размер или сума данък, независимо от неговото състояние и платежоспособност. Обектът и субектът на данъка съвпадат.

- пропорционалното облагане е сред най-древните форми на облагане. Неговата първоначална форма е данъкът “десятък”. Днес има значение главно по отношение облагането на юридически лица, облагане с косвени данъци  и др. В края на 80-те години бе възприета идеята за т.нар. плосък данък върху доходите - по същество това също е пропорционално облагане. Същността на пропорционалното облагане се изразява в това, че размерът на данъка остава един и същ, независимо как се променя данъчната основа. Това създава външно привидност, че този данък е несправедлив, но не винаги е така, особено когато физическите лица са с  различно семейно и социално положение.

- прогресивно – размерът на данъка се изменя по предварително определена прогресия, а данъчното задължение расте прогресивно на нарастването на данъчната основа. Това променя съотношението на доходите след облагането, за това облагането се смята з асоциално по-справедливо от гледна точка на разпределянето на данъчната тежест. В това отношение обаче възможностите на прогресивното облагане не бива да се надценяват, тъй като прогресията в значителна степен се обезсилва от сивата и черната икономика. Прогресиите са различни – може да са забавени, пълзящи, смесени или обикновени

- регресивното облагане е противоположно на прогресивното, но открито регресивни данъци е трудно да бъдат открити на практика. Смята се, че косвените данъци действат регресивно, в смисъл че ниските доходи са обременени по-тежко от високите

- контингентното (разметно) облагане – също е само с историко-познавателно значение. Същността на метода се състои в това, че първо се определя общата сума на данъчното задължение и след това по някакъв белег – площ, брой на населението, данъкът се разхвърля, “размята” между отделните административни единици.

Във връзка със значимостта на проблема за данъчното бреме и влиянието му върху растежа се установяват и изследват различни данъчни размери :

1. среден данъчен размер – представлява отношението на данъчното задължение към данъчната основа.

2. маржинален – отношение на прираста на данъчното бреме върху прираста на данъчната основа и показва с колко се увеличава данъчната тежест, ако данъчната основа се промени с още една единица.

В много случаи, особено при подоходните данъци,  има или неблагаем минимум, или се признават необходимо присъщи разходи - дарения, осигуровки. Ето защо възниква въпроса : колко всъщност е ефективния размер на данъка. За да се установи това, данъчното задължение трябва да се отнесе не към данъчната основа, а към съвкупния общ доход (пр. при данък наследство).

След като данъчното задължение е определено, то трябва да бъде събрано. Известни са няколко основни начина за събиране на данъците –откупна система, чрез нарочни държавни служители, чрез използване на гербова хартия и таксови марки и безобложно събиране.

- откупната система – стар и несъвършен начин за събиране на данъците. Определени лица са предоставили на суверена, на владетеля определя сума, приблизително равна на дължимите от населението данъци и след това са получили правото и съдействието от страна на властта да съберат дължимото от данъкоплатците – често това е било съпроводено и с произвол.

- чрез нарочни държавни служители – това довежда до формирането на цялостна данъчна администрация - при Римската империя. Това значително ограничава, но не премахва опасностите от злоупотреби. Данъчната администрация е тромава, скъпоструваща система.

- чрез използване на гербова хартия и таксови марки – събират се главно някои такси – самото изкупуване на гербова хартия е вид събиране на дадена такса (бандероли).

- безобложно събиране – данъкоплатецът сам изчислява и внася в приход на бюджета дължимите данъци, а данъчните органи само контролилат правилното изчисление на данъците. При това внасянето на данъците става все по-често по безкасов път (интернет, банкомати).

Плащането на данъците става в строго определени срокове. В законно установения срок плащането на данъци е доброволно, след което се дължат лихви, глоби и принудително, когато могат да се предприемат действия от съдия-изпълнител.

Данъчната система се стреми да изгради висок данъчен морал.

Данъците са многобройни и с оглед на опознаване на данъка и видове данъци е уместно да бъдат класифицирани в зависимост от средствата, чрез които се изплаща данъка. Те биват натурални и парични. В зависимост от това как се събират данъците, те биват откупни, отложни, безотложни и събирани чрез гербова хартия и таксови марки. Освен това в зависимост от тяхната регулярност  данъците могат да бъдат редовни (ежегодни) или извънредни, които се събират при изключителни обстоятелства.

В зависимост от това, за кои бюджетни звена представляват приходни форми, могат да са : държавни или федерални, приходите от които се представят на централния държавен бюджет. Могат да са такива, които се внасят на приход по щатове, провинции, кантони, републики и т.н. - местните или общинските данъци. И накрая т.нар. общи или разпределяеми (между републикански и общински бюджет, корпоративен подоходен данък).

В зависимост от това за финансирането на това, за какви разходи се използват данъците се делят на общи и целеви. В зависимост от обекта на облагане разграничаваме – данъци върху личността (поголовни), данък върху имуществото, данък върху определена стопанска дейност (тяхна първична форма е натуралния десятък, като с развитието на търговията и занаятите се въвежда данък занятие – кр. на 18в. нач. на 19в.) постепенно прераства в данък на произвадството. Стига се до извода да се облага не производството, а потреблението – данък върху продажбата. Техен първообраз са акцизите, но с появата на индустрията стоковото разнообразие се увеличава, стоковите акцизи стават много и се стига до универсалния стоков акциз – ванък върху оборота през І св. война, а след ІІ св. война това прераства в идея за данък върху добавената стойност.

Данък върху дохода – след кр. на 19в., когато статистически е било обхванато населението и е могло да се наблюдават доходите. Най-популярно е делението на данъците на преки и косвени.

С преки данъци се облагат реални имущества, доходи, богатства, фактори на производството.

С косвени данъци се облага доходът при неговото разходване за покупки на стоки или услуги.( в Б-я около 87%). Косвените данъци са удобни, защото са анонимни – лесно събираеми и лесно контролируеми.

Съвкупността от прилаганите данъци и тяхната организация в една страна формира данъчната система. Данъчната система може да бъде характеризирана от една страна като монистична и плуралистична, а от друга – като историческа и рационална.

Монистичната данъчна система има преди всичко теоретико-познавателно значение (свежда се до идеята за един единствен данък). Би било много лесно събирането му.

Плуралистичната данъчна система включва повече на брой данъци, но няма пряка връзка между броя на данъците и тежестта на данъчното бреме.

Във един втори аспект данъчната система се разграничава на историческа и рационална.

Историческата данъчна система се развива стихийно, спонтанно. Отделните данъци се въвеждат в резултат на конкретни обстоятелства и нужда от финансови средства. Наслагват се към вече съществуващите и така възниква исторически данъчната система.

Рационалната данъчна система – тази, при която действието на отделните видове данъци и на всички заедно е синхронизирано и насочено към постигане на предварително поставени цели и задачи. От кейнсиански позиции това е съзнателно изградена система за фискално регулиране. Съвременните данъчни системи съдържат елементи, както на историческа наследеност, така и на рационално изградени данъци. За да бъде такава една данъчна система определена като добра, тя трябва да отговаря най-малко на следните характеристики :

1. икономическа ефективност – не трябва да възпрепятства ефективното разпределение на ресурсите

2. да отговаря на изискването „административна простота” – да е лесна за прилагане и относително евтина

3. гъвкава – да се настройва бързо към действителността

4. справедлива по отношение на относителното третиране на отделните хора

5. политически-отговорна – да отразява предпочитанията на хората

Данъчната политика е съвкупност от мероприятията, които държавата осъществява в областта на фискалната политика, използвайки данъците, за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически  и др. цели  и задачи. Тя решава три основни въпроса :

1. за броя и вида прилагани данъци (данъчна система)
2. за организацията на конкретните данъци (кога се събират, внасят, от кого)
3. за тежестта на данъчното бреме и неговото разпределяне по социални слоеве, по сектори на икономиката

В практиката се правят много опити за отбягване, прехвърляне на данъци, което може да бъде легално и нелегално и оказва влияние върху цените, доходите, решенията на бизнеса и на потребителите (около 40% в Б-я е сивата икономика).

Непрекъснато има нови идеи. Двете, които получиха приложения след ІІ св.война са данъчната добавена стойност и така нар. плосък данък върху доходите.