Joomla Software solutions Template

Payday loan

Характеристика на косвените данъци

С понятието косвени данъци популярно се наричат данъците върху потреблението, консумацията или потребителските разходи. Тези данъци се включват в цената на стоките и услугите, поради което техен носител са крайните потребители. Косвените данъци са първата по значение съвкупност от данъци в нашата данъчна система. Чрез тях се акумулира около 74% от държавните приходи. Косвените данъци допълват облагането с подоходнит данъци или с други думи - те представляват двойно облагане на дохода в момента на разходването му. Използва се пропорционален начин на облагане, но косвените данъци са регресивни по отношение на доходите и в този смисъл те могат да се разглеждат като антисоциални.

Косвените данъци имат и редица предимства, което ги прави предпочитани от правителствата. Тези предимства се изразяват в следното:

3                    по-лесна поносимост - не създават социални конфликти, тъй като остават скрити зад цената на стоките и услугите;

3                    по-рентабилни - събират се с по-малко разходи;

3                    по-лесно събираеми и контролируеми;

3                    осигуряват ритмични постъпления в държавния бюджет.

Видове косвени данъци

Акцизи

Акцизите са една от най-старите форми на косвените данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма.

Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала  и разточителни стоки и услуги”. Акцизите са наричани още “Данъци на греха”. В последствие с увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си класическо предназначение.

В България (1948 г.) акцизът е отменен като самостоятелен данък и е включен в състава на данъка върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и се прилага в обща законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА)[1]. При този закон стоките се облагат или с акциз или с данък върху оборота. От 01.04.1994 г. се приемат два самостоятелни закона - закон за акцизите ЗА и ЗДДС. При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС. През 2005 г. е приет нов Закон за акцизите и данъчните складове.[2]

Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система.

3                    Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз.

3                    Регулираща функция - класическа функция на акциза, регулираща производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени.

3                    Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в държавния бюджет се получава информация за количеството на произвежданите акцизни стоки и услуги.

Използват се различни начини за облагане с акциз.

1)               Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки като лозя, тютюневи ниви, захарно цвекло и други. Платеният акциз се включва в цената на материалитеи суровините.

2)               Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки.

3)               Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки, облагани с акцизи.

4)               Облагане на готовите изделия.

5)  Обекти на облагане с акциз. Данъчнозадължени лица.

На облагане с акциз подлежат:

1. алкохолът и алкохолните напитки;

2. тютюневите изделия;

3. енергийните продукти и електрическата енергия;

4. автомобилите.

Данъчнозадължени лица са: лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица; лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки; лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз; освободените от акциз крайни потребители и нерегистрираните търговци; данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност; лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите по т. 5, когато задължен за заплащането на акциза е данъчният представител; лицата, които въвеждат на територията на страната автомобили от друга държава членка.

Данъкът е еднофазен: Начислява се и възниква задължение за плащане на акциз от момента на производството на акцизни стоки, а по отношение на вноса им – от момента на внасяне на територията на страната. Има едно изключение – допуснато е единствено за акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз”. Акзицът се дължи в този случай не в момента на производството, а в момента на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

Данъчната основа, върху която се начислява акциз, е в зависимост от вида на акцизната стока, като в чл. 28 ЗАДС са изброени видовете акцизни стоки и върху каква основа се изчислява размерът на акциза. Акцизните ставки са в зависимост от вида на акцизната стока. Най-често размерът на акциза е установен като абсолютна сума в лева за данъчна единица.