Joomla Software solutions Template

Payday loan

Аргументи “За” и “Против” протекционизма

Обикновено теоретиците са за свободна търговия, но правителството е за протекционистична политика, защото по този начин се осъществява:

3                  Защита на местната индустрия и запазване на работните места. Това е най-често срещаният аргумент за протекционизма, защото при високи мита намалява вносът, увеличава се нетният износ и по този начин се повишава съвкупното търсене, производството и заетостта. Но този аргумент има и своите слаби страни. Високите мита водят до увеличаване на работните места, но намаляват приходите на страните износителки на съответния продукт. Това ще ограничи покупките на стоки от тези страни и ще намали търсенето на такива стоки. В тези отрасли при намалено търсене ще се съкрати производството и ще се съкратят работни места. Запазването на работните места и насърчаването на индустрията може да се постигне не само чрез високи мита, но и чрез субсидирането на тези отрасли и намаление на данъците. Предимството на тези два инструмента в сравнение с митото е че постигат целта като запазват цената и потреблението на същото равнище.

3                  Защита на млади перспективни отрасли. В период на стартиране на млади отрасли чрез митото и протекционизма може да се защитят от външната конкуренция. В началото протекционизмът ще доведе до увеличаване на цените на техните стоки, но после след като се реализират сравнителните предимства, цените ще се понижат. Такава успешна политика се осъщетвява в Сингапур, Корея, Тайван и в други страни. Но и този резултат може да се постигне чрез преки субсидии от страна на държавата. Така потребителите ще спечелят от запазването на по-ниската цена.

3                  Дъмпинг. Дъмпингът представлява форма на ценова дискриминация и тя възниква, когато една страна изнася стоки на цени, по-ниски от националните. Прилага се за завладяване на нови пазари, утвърждаване на определена марка и др. Ето защо при дъмпингови цени използването на мита за повишаване цените до равнището на националните, е наложително, защото това е форма на борба с нелоялната конкуренция.

3                  Реализиране на неикономически цели като например постигане на по-диверсифицирана икономика. Идеята за свободната търговия изисква дадена страна да се специализира (получава сравнително предимство). Понякога надделява желанието за по-разнообразно производство с оглед по-добро реализиране на човешкия фактор. В този смисъл важен като аргумент за протекционизма може да се разглежда националната сигурност. Аргументи за протекционизма се търсят в желанието да се гарантира енергийната независимост на страната, запазване на националните традиции, култура и пр.

Облагане с мита в България

Митата имат дълга история като косвени данъци в нашата страна. За тях същетвуват писмени сведения още от 4 век.

През плановата икономика митата са били премахнати и до голяма степен са имали формален характер. Те са се разглеждали като ценови разлики по вноса и износа, което е било адекватно на държавния монопол върху външната търговия.

Мита – норматевна уредба:

Регламент (ЕК) № 1549/2006 на Комисията от 17 октомври 2006 г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа, утвърждава стокова номенклатура, наричана "Комбинирана номенклатура" (КН), за да отговори едновременно на:

- изискванията на Общата митническа тарифа;

- външнотърговската статистика на Общността;

- други политики на Общността относно вноса и износа на стоки.

Ставките на митата на внасяните стоки са определени с Комбинирана номенклатура, като техния размер е посочен в колонка 3 на Комбинираната номенклатура (КН). Таблицата с митата включва:

- Конвенционални мита - приложими към стоките, внасяни и произхождащи от страни, които са договарящи страни по Общото споразумение за митата и търговията или с които Европейската общност е сключила споразумения, съдържащи клауза за тарифно третиране "най-облагодетелствана нация". Прилагат се за стоки, внасяни от трети страни.

- Автономните мита, посочени с препратка към забележка под черта в края на страницата, се прилагат в случаите, когато те са по-ниски от конвенционалните мита.

Конвенционалните/автономните мита не се прилагат, когато по отношение на стоките, произхождащи от определени страни са предвидени специални автономни мита или когато на основание на договори се прилагат преференциални ставки на митата.

Митата, посочени в колона 3 на КН като процент са адвалорни мита.

Символите в колонка 3 на КН са със следното значение:

- Символът "ЕА", фигуриращ в колона 3 указва, че съответните стоки се облагат със селскостопански компонент, определен съобразно разпоредбите на приложение І.

- Символите "AD S/Z" или "AD F/M", фигуриращи в колона 3 на Глави 17 и 19 на КН, означават, че максималната ставка на митото се състои от адвалорно мито плюс допълнително мито, приложимо към някои форми на захарта или към брашното. Допълнителното мито се определя в съответствие с разпоредбите на приложение І към КН.

В Глава 22 на КН символът "€/% vol./hl", фигуриращ в колона 3, означава, че за всеки процент алкохолно съдържание по обем на хектолитър трябва да бъде начислено допълнително мито, изразено в евро. Така например напитка с алкохолно съдържание по обем 40% ще се обложи по следния начин:

- 1 €/% vol./hl = 1€ х 40, което прави мито от 40 € на хектолитър, или

- 1 €/% vol./hl + 5€/hl = 1€ х 40 + 5€, което прави мито от 45 € на хектолитър.

Когато в допълнение е посочен и символа MIN, например 1,6 €/% vol./hl MIN 9 €/hl, това означава, че митото, изчислено по гореописания начин трябва да се сравни с минималното мито, в случая 9 €/hl и да се приложи по-високата от двете ставки.

Единна ставка. Единна адвалорна ставка на митото в размер на 3,5 на сто се прилага за стоки:

- съдържащи се в пратките от физически лица до физически лица, или

- съдържащи се в багажа на пътниците,

при условие че се касае за внос на стоки без търговски характер

Единната ставка от 3,5 на сто се прилага при условие, че собствената стойност на облаганите стоки не превишава 350 евро за всеки отделен пътник или пратка.

Единната ставка не се прилага за стоки от Глава 24 на КН, които се съдържат в пратки или в личния багаж на пътниците в количества, превишаващи указаните в чл. 31 или чл. 46 от Регламент на Съвета (EИО) № 918/1983 г. (Официален вестник на Европейските общности, серия L, бр. 105 от 23 април 1983 г. Регламентът е изменен последно с Регламент на Съвета (EО) № 167/2000 г. - ОВ, серия L, бр. 193 от 29 юли 2000 г.).

Стоки с нетърговски характер. Стоките се считат с нетърговски характер в следните случаи:

- за пратките от физически лица до физически лица - когато тези пратки:

- имат епизодичен характер, съдържат стоки за лично или семейно ползване или потребление от получателите, като видът и количество на тези стоки не пораждат съмнения, че се внасят с търговска цел; се получават без каквото и да е заплащане от страна на получателя към изпращача

- за стоките, съдържащи се в багажа на пътници - когато тези стоки:

- се внасят епизодично са за лично или семейно ползване или потребление от пътниците или са предназначени за подаръци, като видът и количеството на тези стоки не трябва да пораждат съмнения, че те се внасят с търговска цел.

Облагане с вносни мита. Посочената при горните условия единна ставка не се прилага за стоките, които се внасят, когато преди тяхното облагане заинтересованото лице е изявило желание те да бъдат обложени със съответните им ставки на митата. В тези случаи всички стоки от доставката се облагат със съответните им вносни мита, без да се нарушават разпоредбите относно митническите облекчения, предвидени в чл. 29 до 31 и 45 до 49 на Регламент на Съвета (ЕИО) № 918/1983 г.

Забележка: Под "вносни мита" се разбират както митните сборове и таксите с еквивалентен ефект, така и облаганията при внос, предвидени в рамките на Общата селскостопанска политика или тези в рамките на специфичните режими, приложими към някои преработени селскостопански продукти.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Редът за определяне на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните е регламентиран с разпоредбите на чл. 28 - чл. 36 на Митнически кодекс на Общността - Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 141 - чл. 181а на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2454/93.