Joomla Software solutions Template

Payday loan

ФИНАНСОВА СИСТЕМА И УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИТЕ

В българската финансова наука преобладават мненията, че финансите са парични отношения и не трябва автоматично да се идентифицират с парите.

Г.Петров отбелязва: „Финансите на фирмата най-често се разглеждат като парични отношения при набавянето на капитала на фирмата и неговото влагане в реални активи с цел увеличаване богатството на собствениците” ¹

С понятието „финанси” най-широко се обхваща наличната парична маса в различните участници в социално-икономическия механизъм – правителство, фирми и индивиди, а също така и управлението на паричната форма на стойността.

Фирмените финанси обхващат три основни сфери на действия, които се формират още при съставянето и организирането на баланса: капиталово бюджетиране, капиталово структуриране, управление на краткосрочно фирмено финансиране.

Капиталовото бюджетиране е дейност на финансовия мениджър, чрез която той се опитва да определи инвестиционните възможности на фирмата, в съответсвие с очакваните печалби и минимализирането на разходите. Важни съставки на капиталовото бюджетиране са оценяването на обема, разпределението във времето и риска на бъдещите парични постъпления.

Капиталовото структуриране е процедура, свързана с оптималното съчетаване на собствените капитали и дългосрочните дългове, чрез което се обезпечава т. нар. стабилно финансиране на фирмата.

Управлението на краткосрочното финансиране на фирмата е процес на ежедневно парично обезпечване на краткотрайните активи.

¹Петров,Г. „Основи на финансите на фирмата”, ИК”Труд и право”, С.,1995 г., с.11

Фирмените финанси търпят съществена еволюция. Докато в началото водещи са проблемите на мобилизирането на капиталите, впоследствие на челно място излизат решения за финансиране и инвестиране и свързаното с тях структуриране и увеличаване на богатството. Следователно управлението на финансите е наука за финансовите и инвестиционните решения – решения, които се формират на базата на използването на парите и финансовите техники в съотвествие с потребността от формиране, структуриране и увеличване на богатството.

1. СЪЩНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА ФИРМАТА

Целта на всяка фирма е нейните собственици с минимален риск да получат максимална печалба. В теорията и практиката съществуват много и най-разнообразни начини за постигане на тази цел. Обикновено те се свеждат до намиране на подходящи източници на финансови средства, инвестиране на тези средства в активи, получаване на съответни парични приходи от продажба на продукти и услуги и реализиране на максимален финансов резултат.

Тези три стандартни подхода за постигане на посочената цел на фирмата са съдържание на нейните финанси.

Осъществяването на изброените подходи се извършва в съответствие с определени икономически принципи, отнасящи се до:

-          съотношението между различните по своя произход източници на капитала;

-          оценката на риска и изискуемата от инвеститорите възвръщаемост на капитала;

-          максимизирането на стойността на активите и капитала;

-          осъществяването на финансово планиране и провеждане на дивидентна политика във фирмата.

На тази основа финансите на фирмата могат да се характеризират като приложение на съвкупност от икономически принципи за постигане целите на нейния бизнес. Управлението на финансите на фирмата се свежда до познаването, усвояването и прилагането на тези принципи. Прилагането им е в зависимост от конкретната икономическа и социална среда, в която функционира фирмата. ²

1.1. Бизнес среда

Тези от елементите на икономическата и социална среда, в която функционира фирмата, влияещи пряко върху нейните финанси, съставляват бизнес средата й. Нейните икономически и социални фактори са:

*    делът на държавната собственост и характерът на държавния монопол

Мащабите на държавната собственост в националната икономика, както наличието или отсъствието на държавен монопол, стеснява или разширява възможностите на фирмите да формират финансовите си ресурси.

*    държавното регулиране на пазара

Точните правила на пазарните отношения и законовото им регулиране минимизират бизнесриска за фирмите и създават условия за увеличаване на финансовите им резултати.

*    състоянието на капиталовия пазар

Развитостта на капиталовия пазар влияе върху активността на фирмите, като разширява възможностите им за достъп до източници на капитал и дава реална оценка на стойността им и на стойността на емитираните от тях ценни книжа.

*    макроикономическите условия и фактори

Въздействието на тези фактори е косвено, чрез създаване на общата икономическа среда, в която се развиват фирмите. Конкретните им величини са следствие от провежданата стопанска политика на държавата.

Съвкупното търсене

Стимулирането или ограничаването на инвестициите чрез провежданата

² Христов,В.,Обща и корпоративна финансова теория, ИМН, С., 2005 г.

стопанска политика, увеличаването или намаляването на правителственото търсене и личното потребление, влияе върху динамиката на дейността на фирмите.

Съвкупното предлагане

Чрез ограничаване или стимулиране на паричното предлагане, т.е. на кредити за реалния сектор и особено за инвестиционни цели, се предизвиква свиване или разширяване на текущата стопанска дейност на фирмите.

Инфлацията и динамиката й

Влияе върху дългосрочната финансова стратегия на фирмите, ценовата им политика и контрола върху разходите.

Валутните курсове

Влияят стимулиращо или ограничаващо върху дейността на фирмите, отразявайки съпоставката между вътрешните и международните стойности.

Лихвената политика

Влияе стимулиращо или ограничаващо върху инвестиционната политика на фирмите, отразявайки тенденциите в паричната политика на държавата, т.е.:

-          ако паричната политика е ограничителна (рестриктивна), лихвите са високи;

-          ако паричната политика е стимулираща потреблението и инвестиционната активност, лихвите са умерени и ниски.

* социалното осигуряване и защитните социални мрежи при безработица

Те влияят съществено върху намалението на финансовите резултати на фирмите, чрез задължителните вноски във фондовете за социално и здравно осигуряване и за защита при безработица.

1.2. Роля на бизнес средата

Сумарният ефект от влиянието на факторите на бизнес средата е различен във всяка фирма. Това зависи от умението на финансовите мениджъри да ги познават и от способността им да предвиждат ефектите от тяхното действие.

Изучаването и оценката на конкретната икономическа и социална среда са условия за максимизиране на печалбата и минимизиране на риска при управлението на фирмата. Иначе казано, изучаването и оценката на бизнес средата са условия за ефективност на финансите на фирмата.

1. СЪДЪРЖАНИЕ НА ФИНАНСИТЕ НА ФИРМАТА

Намирането на подходящите източници на финансови средства, инвестирането на тези средства в активи, получаването на съответните парични приходи от продажба на продукти и услуги и реализирането на финансовия резултат, са стандартни елементи на финансите на фирмата.

2.1. Източници за финансиране на активите на фирмата

В зависимост от произхода на средствата, източниците за финансиране на активите на фирмите са собствени и външни.

2.1.1. Собствени източници

Собствените източници на фирмата за финансиране на активите й са:

-          собственият капитал на фирмата;

-          амортизационните отчисления.

2.1.2. Външни източници

Външните източници за финансиране на фирмата са:

а) финансовите пазари, в това число:

-          паричните пазари - на тях паричните средства се привличат чрез покупко-продажба на краткосрочни дългови книжа - записи на заповед, полици и други със срок на погасяване по-кратък от година;

-          капиталовите пазари - на тях паричните средства се привличат чрез покупко-продажба на ценни книжа - акции, облигации и други, свързани с тях;

б) лизинговите споразумения - чрез тях по особен начин се придобиват активи.

2.1.3. Критерии за избор на източници за финансиране на активите на фирмата

*    Общият критерий за избор на източници на средства за финансиране на активите на фирмата е как те влияят върху нетния доход на една акция на фирмата. Избират се обикновено тези източници на средства за финансиране на активите на фирмата, при чието използване нетният доход на една акция е най-висок.

*    Частните критерии за избор на източници на средства за финансиране на активите на фирмата са:

а) собствените източници за финансиране на активите се предпочитат, ако доходността от инвестираните средства е по-ниска от лихвите по заемите;

б) заемните средства за финансиране на активите се предпочитат, ако лихвите по заемите са по-ниски от вътрешната норма на възвръщаемост на инвестираните средства и плащането им се признава за присъщ разход на фирмата;

в) емисиите на ценни книжа като източник за финансиране на активите на фирмата се предпочитат, ако нетният доход на една акция е по-висок от лихвите по кредитите.

2.2. Инвестиране на средствата на фирмата в активи

Паричните средства, осигурени от различни източници, се изразходват от фирмата за придобиване на машини, оборудване, суровини, материали, горива, енергия, работна сила.

При инвестиране на средствата на фирмата мениджърите се съобразяват с определени критерии.

2.2.1. Критерии за инвестиране на средствата на фирмата

При инвестиране на средствата на фирмата се съблюдават следните критерии:

а) състоянието и тенденциите в макроикономическите условия и фактори в .т.ч.:

- тенденциите в съвкупното търсене

Растежът на съвкупното търсене е предпоставка за разширяване на дейността на фирмите чрез инвестиране на средства в активи.

- тенденциите и динамиката на вътрешните и международните цени на ресурсите

Растежът на вътрешните цени ограничава инвестиционната активност на фирмите. Същият ефект има и увеличението на международните цени на ресурсите.

- тенденциите във валутните курсове

Повишаването на валутния курс на местната валута ограничава инвестиционната активност на фирмите-потребителки на ресурси и стимулира инвестиционната активност на фирмите-производителки на тези ресурси.

б) състоянието и тенденциите на пазара на конкретния продукт или услуга;

Разширяването на пазара стимулира инвестиционната активност на фирмите, а свиването му я ограничава.

в) характерът на данъчната политика на държавата;

Данъчната политика, при която разходите за придобиване на дълготрайни активи е присъщ разход на фирмите, стимулира инвестиционната им активност.

2.3. Получаване на парични приходи от продажба на продуктите и услугите и формиране на финансовия резултат на фирмата

Проявлението на този елемент на фирмените финанси зависи от стимулирането на съвкупното търсене и от характера на данъчната политика. Когато държавното и личното потребление растат, продажбите и паричните приходи на фирмите се увеличават. Същият ефект се получава и при намаляване на данъчните тежести на фирмите.

1. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСИТЕ

3.1.   Същност, цел, обект и  предмет и задачи  на управлението на финансите

Всяко предприятие може да се разглежда като съвкупност от капитали, постъпващи от различни източници; от инвеститори, влагащи собствени средства в компанията; кредитори, а така също и доходи, получени в резултат на успещната дейност на фирмата – печалба, резерви.

Средствата, формирани от всички източници на финансови ресурси се инвестират за различни цели: придобиване на дълготрайни активи, създаване на материални запаси, финансиране на задълженията (вземанията), а така също налични пари и ликвидни ценни книжа. Към определен момент общият капитал на фирмата е стабилен, но след известно време той се променя. Тези изменения обикновено протичат постоянно и се наричат движвние на капитала. Финансовият мениджър управлява това движение на капитала в съответствие с фирмените цели и план.

По-общо управлението на корпоративните финанси се разбира като използване на посредничеството на паричния еквивалент на стойността във връзка с придобиването (доставянето) и производителното оползотворяване на стопанските ресурси на фирма.

Основна цел на управлението на финансите на предприятието е увеличаване стойността и богатството на фирмата в дългосрочна перспектива. Това означава, че не е задължително винаги дейността на стопанската единица да преследва постигането на печалба, а да е водещо дългосрочното финансово благосъстояние. Същевременно, дори когато в краткосрочен аспект фирмата не реализира печалба, тя следва да поддържа добра ликвидност, платежоспособност, капиталова структура и др., с цел да не превърне дългосрочните си цели в такива, които не могат да се реализират.

Постигането на тази цел ще донесе доходи на собствениците на предприятието и на неговите работници. От друга страна предприятието по всяко време ще може да се разплаща със своите доставчици и кредитори, ще бъде считано за надежден търговски партньор и евентуално - кредитоискател.

Посочената цел може да бъде постигната, ако предприятието се справи със стоящите пред него непосредствени задачи в областта на финансите си. Тези задачи са стъпките за реализирането на целта и се определят от функциите, които финансите на предприятието имат. Следователно като такива задачи могат да бъдат посочени:

а) формиране на капитала на предприятието по най-евтин начин;

б) инвестиране на набраните средства в активи, носещи най-висока възвращаемост;

в) организиране на производствения процес (функционирането на капитала) по начин, който минимизира загубите и увеличава приходите;

г) непрекъснат анализ и контрол върху формирането, инвестирането и функционирането на капитала;

д) разпределение на печалбата по начин, който удовлетворява собствениците на предприятието и гарантира неговото самофинансиране;

е) планиране по най-ефективен начин на всички гореописани процеси.

Тези задачи могат да бъдат реализирани чрез конкретни мероприятия, от определени лица и в рамките на определени срокове. Всички те са елементи на финансовия или в определени случаи на цялостния бизнес-план на предприятието или конкретен инвестиционен проект.

Предмет на управлението на финансите на фирмата са паричните потоци при набавяне на капитала на фирмата и неговото влагане в различни активи, както и организацията на обръщението на паричните средства с цел повишаване на благосъстоянието на собствениците.

Придобиването и използването по предназначение на необходимите ресурси, т.е. на производствените фактори – материални и трудови, и тяхното включване в дейността, са „стопанската страна” на управлението на финансите на предприятието. В условията на стоково производство  тя трябва да бъде финансово осигурена, т.е. да са ясни източниците на капитали за реализацията на дейността в т.ч. вътрешното формиране на парични средства, външни кредити, емитиране на ценни книжа, лизинг. Целта на корпоративното финансово управление е осигуряването и регулирането на тези източници колкото е възможно по-ефективно на основата на базисната зависимост – възвращаемостта на инвестираните активи срещу риска на тяхното придобиване и използване.

Финансовото управление е важен елемент на системата за стопанско управление и контрол в съвременното предприятие. Негов конкретен обект са акумулирането и използването на корпоративните финансови ресурси. То винаги е играло важна роля в управлението на стопанската дейност, но тя нарастна извънредно много в условията на концентрацията и централизацията на капитала и създаването на мощни финансово-монополистични обединения. Характерна черта на съвременната корпоративна дейност е нейната интернационализация, което обуславя силното и взаимосвързано движение на капиталите в световен мащаб, а това поражда нови и специфични изисквания към субектите на финансовото управление – финансовите мениджъри. Г.Петров пише: „Финансовото управление на фирмата се състои преди всичко в подготвянето и вземането на решения какви и колко реални активи са необходими за развитието на фирмата и от какви източници да се набавят паричните средства за предвижданите инвестиции. Първият вид решения се наричат капиталово-бюджетни, а втория вид- инвестиращи.” ³

³ Петров,Г.,Цит.съч., стр.11

3.2.   Функции на финансовото управление

Открояват се следните основни функции на финансово управление на корпоративния капитал във връзка с осигуряването на необходимите капиталови източници:

• определяне на най-икономичните източници на капитали , т.е. свързаните с най-малко разходи;
• разработване и оценка на възможните алтернативи за инвестиране на нарастналия паричен еквивалент на новосъздадената стойност в акционерната фирма във връзка с рационално използване на акумулираните финансови ресурси;
• функционирането на корпоративната единица в условията на заобикалящата я финансова среда.

Осъществяването на първата функция намира израз в изработването на финансови решения от мениджърите във финансовата област, а на втората функция – в изработването на инвестиционни.

Изработването и вземането на финансови решения рефлектира във формирането на основните групи капитал на фирмата: собствен и привлечен капитал със съответните им разновидности (елементи). Изработените и взети инвестиционни решения рефлектират в рационално използване на производствените фактори в стопанската дейност. Свързващо звено между тези финансови и инвестиционни решения е качественото определяне и количественото измерване на това, което в светованата литература се нарича „пожертвана стойност” за създаването на капиталовите ресурси със собствен и привлечен характер. Става въпрос за установяването на разходите за придобиването на капиталовите ресурси, респ. на разходите по формирането на необходимите източници на капитал. Когато се говори за „разходи по капиталовите източници” се имат предвид финансовите разходи на корпорацията, които тя изплаща за придобиването на тези източници. От гледна точка на инвеститорите на капитали – акционери, външни кредитни институции и други, споменатите разходи за форма на доходи. Така че една и съща стойностна величина във връзка с движението на капиталовите източници се проявяв двояко: за акционерната фирма като капиталови разходи, за инвеститорите на капитали – под формата на финансови доходи. Корпоративното финансово управление обаче не се интересува от доходите на външните инвеститори, а от капиталовите разходи на съответното предприятие.

• Функции, свързани с управляващия субект. Те включват функциите, характерни за всеки процес на управление, в т.ч. и на финансовите отношения във фирмата, а именно финансово планиране и организиране на финансовата дейност на фирмата, регулиране на финансовата дейност, финансов анализ, контрол на финансовата дейност.
• Функции, свързани с управлявания обект, а именно паричните потоци на отделното предприятие по повод формирането, разпределенеито и инвестирането на финансовите ресурси. Те обхващат функциите финансиране и инвестиране. Често тези функции се квалифицират като основни на финансовото управление.
  • Финансиране

То е свързано с определяне на потребностите на фирмата от финансови средства, осигуряването на необходимите капитали и структурирането им по оптимален начин. Финансирането се отразява в пасива на счетоводния баланс на предприятието. Той отразява източниците, величината и структурата на капитала, с който компанията разполага и може да инвестира в своята стопанска дейност. Различаваме активно и пасивно инвестиране. При пасивното финансиране бъдещите потребности от капитал се определят и осигуряват независимо от влиянието им върху величината и структурата на капитала, не се отчитат и възможностите на фирмата да възстанови използваните финаснови средства. Този подход не се прилага от предприятия, които управляват рационално паричните си отношения по повод набавянето и структурирането на финансовите ресурси.

При активното финансиране се установяват всички възможни варианти и комбинации на източници на ресурси за финасниране на инвестициите и се избират онези, които спомагат за реализирането на стратегическата финансова цел на фирмата.

• Инвестиране

Известно е , че инвестиция е всяко действие, свързано с риск и влагане на пари, което цели значителни промени в паричните потоци в бъдеще на този, който взема решение за извършването й. Фунцията инвестиране обхваща влагането на осигурените капитали в различни активи (материални, нематериални, финансови), с оглед реализиране на стратегическата финансова цел. Портфейлът от активи, които фирмата владее е отразен в актива на счетоводния й баланс. Успешната инвестиционна дейност на компанията е най-важната предпоставка за максимизиране благосъстоянието на собствениците.

3.3.   Видове дейности, свързани с управлението на финансите на предприятие

При управлението на финансите на предприятието определени лица  и органи осъществяват различни дейности, които в своята съвкупност се определят като финансова работа. Конкретните дейности, които извършват финансистите се посочват в техните длъжностни характеристики при назначаването им на работа и дават възможност за разграничаването на една финансова длъжност от друга.

Дейностите, влизащи в обхвата на финансовата работа имат непосредствена връзка  и се обуславят от функциите на финансите на предприятието и тяхното логическо протичане във времето. От тази гледна точка могат да се разгледат следните основни финансови дейности:

а) по формиране на капитала чрез набирането на собствени и привлечени средства;

б) по инвестирането му в различни дълготрайни и краткотрайни активи и работна сила;

в) по функционирането на капитала в производствения процес;

г) по анализиране на дейността от формирането, инвестирането и функционирането на капитала;

д) по разпределението на положителния финансов резултат от функционирането на капитала;

е) по планирането на формирането, инвестирането и функционирането на капитала;

е) контрол върху вече посочените финансови дейности.

В рамките на всяка основна финансова дейност се извършват множество конкретни финансови дейности. От гореизложеното е видно, че дейностите, свързани с финансовата работа са различни по своето съдържание и се осъществяват на различен етап от протичане на дейността на предприятието. Някои от тях се извършват един път в годината, а други - ежедневно. Част от дейностите изискват висока квалификация, а други представляват рутинна дейност.

3.3.1. Класификация на финансовите дейности във видове финансова работа.

Групирането и възлагането на финансовите дейности на определени лица зависи от различни фактори. Такива са организационната форма на предприятието, големината му, предметът му на дейност, етапът на развитието му, конкретните проблеми, които следва да се решават, разполагаемите кадри и др. Групиране на финансовите дейности води до обособяване на отделни видове финансова работа. Групирането се извършва по целесъобразност след отчитане влиянието на посочените по-горе фактори. Поради това в различните предприятия могат да се обособят различни видове финансова работа, като:

а) текуща финансова работа, която е свързана е с ежедневно управление на оборотния капитал, с взаимоотношения с държавната и местна администрация, с отразяването на приходите и разходите, със следене на промяната на лихвените проценти и др. подобни

б) работа по оперативното и стратегическо финансово управление и планиране. Изразява се в подготовката на текущи и стратегически финансови планове за осигуряване и използване на паричните средства. В обема му влизат и амортизационната данъчната и ценова политика, инвестиционната и дивидентна политика на предприятието;

в) контролно-аналитична работа. Извършва се от специални финансови аналитици и контрольори и се изразява в изготвянето на различни доклади, анализи на финансовото състояние на предприятието, на макро- и микросредата, извършване на предварителен, текущ и последващ контрол. Разработките по правило се предоставят на управителните органи и финансистите, натоварени с вземане на инвестиционни решения.

3.4. Ролята на мениджъра в управлението на финансите на предприятието

Отличителна черта на финансовото управление в големите корпорации е, че собствениците не участват в процеса на приемането на текущите финансови решения. Корпорацията наема финансови мениджъри, които да представляват интересите им и да вземат тези решения.

Централната фигура във финансовото управление на фирмата е финансовия мениджър. „Финансовият мениджър е ключова личност”, участваща в управлението на фирмата – личност, чиито отговорности се простират от бюджетирането и инвестирането на капиталите, счетоводството и ценообразуването – до предвиждането.

Финансовото управление е съвкупност от операции както по управление на паричните потоци, счетоводните записвания и движението на капиталите, така и по прилагането на техники за събиране и разпределение на дългосрочните капитали. Главната цел на фирмата и нейното финансово управление е максимилизирането на акционерното богатство. Основната задача на финансовия мениджър е оценката на връзката между печалбата и риска – оценка на базата, на която той взема финансови решения за производството и реализацията. Той изследва различните варианти на връзката между риска и печалбата и съобразява с тях максимилизирането на акционерното богатство в рамките на процесите на вземане на финансови решения за производство.

Финансовият мениджър участва в големите решения и заема важни позиции в бизнес организацията. Той управлява финансовата дейност на финансовите и нефинансовите, държавните и частните фирми, а също така и малките фирми, търсещи и нетърсещи печалба.

Компетенциите на финансовия мениджър обикновено вкючват: съставянето на баланса – документ, който показва фирменото финансово състояние за даден момент; финансово планиране и финансов анализ; вземането на инвестиционните решения; вземането на финансови решения. Финансовите решения са свързани с дясната половина на фирмения баланс и по специално с търсенето на оптимална структура на дългосрочните и краткосрочните капитали и посочването на най-ефективните краткосрочни и дългосрочни финансови ресурси в конкретния момент.

3.5.   Принципи при управлението на финансите на предприятието.

За да се постигнат посочената цел и задачи финансовите мениджъри, главните счетоводители и съответните отдели, осъществявайки различни финансови дейности спазват редица принципи или основни правила при управление на финансите на предприятието. Тези принципи в голяма степен са свързани и се обосновават от регламентираните в Закона за счетоводството (ЗС) принципи на счетоводството. Разглежданите тук принципи обаче, в голяма степен имат свое самостоятелно съществуване и следва да се имат предвид паралелно със счетоводните - дори когато формално се покриват с тях. Основните правила имат връзка с целта и задачите при управление на финансите на предприятието. В някои случаи те формално могат да се покриват и с вече формулираните задачи. В единия случай обаче (при задачите) това е нещо, което трябва да се постигне, а при правилата - средство за това постигане. Като основни принципи на финансовата дейност в предприятието могат да се посочат:

а) документираност на финансовата дейност и отделни операции;

б) максимална предпазливост при решенията и отчитане на най-песимистичните варианти (отчитане на риска и формиране на резерви);

в) поддържане на постоянна ликвидност и платежоспособност;

г) максимална ефективност при използване на финансовите източници и постигане на самофинансиране и самоиздръжка в предприятията;

д) връзка между отчетни и планови показатели и между краткосрочно и дългосрочно управление на фирмата;

е) адекватно отразяване на вътрешните процеси във фирмата и взаимоотношенията й с околната среда;

ж) законосъобразност и провеждане на контрол, като основни принципи на всяка дейност;

з) ефективно съчетаване на собствени и заемни средства;

и) правилно определяне на източниците и направленията на средствата;

к) единство на управлението на финансите или съчетаване на централизма с демократизма при вземане на решенията.

3.6.   Източници на информация за финансовото управление

Основни източници на информация за финансовото управление  са счетоводния баланс , отчета за приходите и разходите, както и отчета за паричния поток. Понякога е препоръчително използването не само на годишните счетоводни отчети, а и на финансовите отчети, свързани с периодичното счетоводно приключване – обикновено на полугодие или тримесечие.

Отчета за приходите и разходите съдържа информация за приходите, разходите и печалбата за съответния отчетен период.

Балансът дава моментна снимка на нивото на фирмените активи, пасиви и собствения капитал. Отчетът за паричния поток на практика не осигурява някаква нова информация, а по–скоро прегрупира и обединява баланса за текущия период, баланса за миналия период и отчета за приходите и разходите за текущата година, с цел да осигури картина на паричните потоци, които влизат и излизат от компанията. Обобщавайки ОПП проследява измененията в нетния платежен баланс настъпили в резултат на фирмената дейност.