Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДЪРЖАВНИ ПРИХОДИ

1. 1. Обща характеристика на държавните приходи /ДП/
2. 2. Класификация на държавните приходи
3. 3. Източници на държавни приходи
4. 4. Разпределение и преразпределение на НД
5. 5. Национално богатство и чуждият НД като източници на държавни приходи
6. 6. Методи и функции за акумулиране на държавни приходи
7. 7. Данъкоподобни приходни форми. Теоретична основа на таксите

1. ДП са съвкупност от пари, акумулирани в държавния бюджет с предназначение за последващо целево изразходване.

Обект на въздействие на финансовите механизми в процеса на преразпределение са доходите на икономическите агенти. Поради това, че се въздейства върху вече формирани доходи,основателно се приема, че акумулирането на приходите на държавата изразяват предимно преразпределителни процеси.

Чрез събирането на приходите държавата :

• Осъществява въздействие върху отделните страни на обществения производствен процес – въздействие чрез методите, които се използватза акумулиране на приходите – данъци, такси, мита, кредити, емисия на пари.
• Насочват целево приходите към целесъобразни разходи на отделни отрасли и сфери на стопанския и социален живот.

Същността на ДП може да се представи със следната характеристика :

v       Приходите са част от НД, който се акумулира в бюджета на държавата.

v      От гледна точка на финансовото разпределение и преразпределение приходите са резултат от изпълнение на финансови методи и форми на акумулиране.

v       Държавата може да въздейства чрез приходите,когато те получават строго целево предназначение чрез разходите.

v      Събирането на приходите е процес на финансово преразпределние на БНП с оглед те да бъдат насочени към решаването на конкретни проблеми на общественото възпроизводство.

2. Класификация на ДП

Приходите са понятия изразяващи специфичното движение на парите между фирми,домакинства и държавата в процеса на акумулиране на държавния бюджет; на част от националния доход с цел покриване на държавните разходи.

Типичното за приходите на държавата е широкия обхват на учстниците в набирането им и тенденцията към използването им за удовлетворяване на националните потребности. Независимо от това събиране на ДП в определена степен води до намаляване платежоспособността на гражданите и фирмите, а от там и до нарушаване на процесите на възпроизводство на работната сила.

Теорията на финансите различава :

Þ       Икономическа класификация на ДП

Þ       Класификация взависимост от мотивите на тяхното събиране и източникът им.

Þ       Класификация според социално – икономическите аспекти на приходите

Þ       Класификация според използваните методи и форми на събиране на приходите

Þ       Класификация според сферите, от които се изземват

Þ       От съществено значение е делението на :

• Приходите от националното стопанство имащи за източник печалбата
• Приход от индивидите имащи за източник доходите и имуществото на гражданите

Според икономическата класификация ДП се делят на :

• приходите от облагането на потренблението
• приходите от облагане на доходите
• приходи от облагане на богатството
• приходи от други дейностти

Взависимост от мотивите на събирането им и източникът им те се делят на :

• приходи от прехвърляне на имущество – при смърт на наследодателя / по законен ред при йиви наследници/
• приходи от облагане на вноса и износа на стоки /мита/
• приходи от данък върху печалбата
• приходи от ДДС
• приходи от облагане на поземлената собственост
• приходи от акцизи
• приходи от подоходен данък и други.

На социално – икономическите аспекти отговаря следната класификация :

• приходи от частни и държавни фирми – от облагане на печалбата; от облагане на корпоративните доходи.
• приходи от облагане на доходите на индивидите – приходи от подоходния данък; приход от косвения данък; приход от имуществен данък; приход от такси и глаби
• приход от облагане доходите на предприемачите – от облагане на богатството; на лихви; ренти; дивиденти
• приход от вноски за СЗО
• други приходи

Ако в основата на класификацията се поставят използваните методи и форми за акумулиране на финансови ресурси, приходите се делят на :

2.1. данъчни приходи

2.1.1.приходи от ДДС

2.1.2.приходи от данък върху печалбата

2.1.3.приход от подоходния данък

2.1.4.приход от вноски за общиски народни съвети

2.1.5.данъчни приходи

2.2 данъкоподобни приходи – приличат на горните,но тези имат известен възмезден характер и са задължителни за онези,които желаят извършването на дадена услуга.

2.2.1. приходи от такси и патенти

2.2.2. приходи от СЗО

2.2.3. други подоходни приходи

2.3 неданъчни приходи

2.3.1 приходи от държавни заеми

2.3.2. приходи от стопанска дейност на държавата

2.3.3. приходи от глоби и конфискации

2.3.4 други неданъчни приходи

В зависимост от сферите, от които се изземват биват :

+ приходи от производствената сфера /държавен и частен сектор/

+ приход от непроизводствената сфера

Приходи от националното стопанство и от индивидите.

02.11.05 г.

3. Източници на държавните приходи /ДП/ - става дума за ресурси от средства,които се използват за акумулиране на ДП.

• Основният ресурс за набиране на приходи е БНП. Източник за формирането на доходите,финансовите субекти и чрез механизмите за преразпределение за формиране на ДП.

Елементи на НД :

۞ БНП

۞ Нетен НП = БНП – А /амортизации/

۞ НД = Р_З + П_Ч + У + И_З – В_Н

Нарастването на БНП и НД е критерии за развитието на страната.

Как се разпределя БНП ? – чрез финансовата политика на правителството в периода, в който ние я изследваме.

Финансовата политика има 3 компонента :

@ Механизмите за формирането на работната заплата на трудящите се. Чрез тези механизми се формират доходите на физическите лица.

@ Механизми за формирането и разпределението на печалбата. Тази механизми формират доходите на юредическите лица и частта за изземване на тези доходи.

@ Финансови механизми за формирането приходите на държавата /ПД = ДП/, т.е. за изземване доходите на горните две групи и за насочване на тези приходи в целесъобразни разходи за финансоране дейността на държавата.

• Вторият източник за ресурси е националното богатство – то е съвкупност от стоковоматериални,духовни и природни ценности създадени и придобити в дадена страна за продължителен период от време. Обикновено в националното богатство се включват произведенията на изкуството,които са собственост на обществото и индивидите; благородни метали; скъпоценности; жилищният и поземлен фонд. Характерно е, че използването на националното богатство за източник за финансиране разходите на държавата се използват само в изключителни случаи /в периоди на природни бедствия, войни/.
• Третият източник е чуждото национално богатство и чуждият национален доход.

Кога се използва? – използва се в мирно време чрез търговските им взаимоотношения и легалният и нелегалният обмен на стоки и услуги и във военно време чрез пряко разрушаване, ограбване, изнасяне на ценностите,които се намират в онези територии обект на агресия на съответните войски.

Съвременна форма на изземване на чуждия национален доход са междудържавните заеми.

6. Методи за акумулиране на ДП /начини/.

Основният метод за преразпределение са данъчните методи.

6.1. Данъчни методи

Данъчният метод е елемент на данъчната система. Този метод има проявление под формата на данък; данъкоподобно облагане; неданъчно облагане. Общото за трите групи е, че доходите на финансовите субекти се изземват.

Преките данъци са задължително, безапелационно и принудително плащане на данъчните субекти в полза на фикса /правата на държавния бюджет да акумулира една сума за дейността си/.

Данъкоподобно облагане – тези изземвания наподобяват данъци по едни характеристики, а по други не /СЗО/. Те нямат характер на данъци, но по метода на изземването са данъци.

Неданъчно облагане – това са плащания,които в определена степен имат възмезден характер, плащат ги само онези,които са поръчали съответната услуга – такси, глоби.

6.2. Кредитен метод – акумулирането на приходите под формата на приходи на държавата /общините – държавен и общински заем/ този метод е особено развита форма за акумулиране на приходи за републиканските и местни бюджети. Този метод се реализира чрез емитиране и пласиране ДЦК /общински ЦК/.

6.3. Емисия на пари – става дума за емисия на пари,които не са покрити с активите на ЦБ, а с активите на формирания валутен резерв на страната. Емитирането на пари да съответства на валутния резерв, защото ако емитирането на пари е над тази стойност означава,че множеството пари пуснати в обръщение упражняват натиск и предизвикват инфлация /нарастване на цените/.

1. Форми за акумулиране на ДП

7.1.Формите са конкретно проявление на определени методи.

На данъчния метод съответстват конкретни данъчни форми, а именно за облагане доходите на физическите лица – данък общ доход /ДОД/; за облагане доходите на юридическите лица – данък върху печалбата; за облагане на наследството – данък наследство.

На данъкоподобното облагане съответстват – социално облагане,здравно облагане;

Неданъчно облагане – методите са – такси, глоби, неустойки.

На кредитния метод – съответстват формите на краткосрочния, средносрочния и дългосрочния кредит.

Теоретични основи на таксите

Таксата е плащане в полза на фиска от дадено физическо или юридическо лице, което е получило услуга или е предизвикало действие от дадено учреждение в своя полза и интерес.

Таксите по своята финансова същност са форма за преразпределение на доходите, но за разлика от данъците те в определена степен имат възмезден характер. В този смисъл те се плащат от лицата ползвали услуга от държавни институции или са предизвикали намесата на държавни органи в изпълнение на предявени от тях волеизявления. В основата на плащането на таксите лежат следните по – важни мотиви :

~ Действие на държавните органи предизвикано от гражданите по повод искането на дадена услуга.

~ Целесъобразност на събирането на средства за издръжка на институции извършващи определени административни услуги.

~ Целесъобразността на държавните услуги да се изпълни само когато е необходимо.

Плащането на таксите в определена степен ограничава гражданите да прибягват към тях. Или да се предпазват от неправомерни влияния.