Home Икономика Дилемата ефективност - справедливост

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Дилемата ефективност - справедливост ПДФ Печат Е-мейл

Дилемата „ефективност - справедливост „

Парето оптимум. Публичен избор 

  1. Ефективност ( в икономиката) (Е)

Резултат

Е = --------------

Разходи

Показва как да се използват ограничените ресурси , с цел максимизиране на резултата (ефективността)

Ефективност означава и максимизиране на благосъстоянието .

-          БВП – формален измерител за жизнен стандарт подобряване условията на  живот:

-          Качеството на публичните услуги

С цел максимизиране на благосъстоянието се използват конкретни финансови инструменти , които са елемент на фискалната политика.

Държавата създава блага и извършва определени дейности които, изискват постъпления от данъци. Данъците са част от дохода на частните субекти, а същият този доход е много голяма част от БВП (главна съставка ).

За съжаление , целите за постигане на ефективност и целите за постигане на соц справедливост чрез инструментите на данъчното облагане и чрез бюджетните разходи са взаимно изключващи се.

Финансова политика би трябвало да отчита този факт, затова винаги е налице компромис между двете цели.

Пример за обясняване на противоречието:

TU = Total Utility  - общо благосъстояние на обществото

Ако целта е чрез данъците и държавните разходи , да се  осъществи  преразпределение на доходите  в полза на по-бедните ще трябва да вземем 4 портокала от Крузо  и да ги дадем на Петкан  . Оказва се , че при преразпределението 1бр. състояние се е изгубила . Остава за държавата.

Общото благосъстояние  е сумата от портокалите :

TU а = 100+20 = 120

TU в = 96+23 = 119

TU с = 92+25 = 117

Виждаме, че в резултат на държавната намеса общото благосъстояние се е намалило но равенството м/у двамата се е подобрило.

Формата на скалата на възможната полезност зависи от данъчната политика.

Следователно неравенството е до някаква степен е нормално, но ТU е намаляло , т.е. компромис с ефективността.

В т. А . – степента на неравенство между двата индивида е най-голяма.

В т. В и С – неравенството е сравнително  по-малко , но пък при тези точки  или в комбинации при разпределение на доходите , TU и БВП са намалели .

Очевидно търсеното на по-висока социална справедливост чрез преразпределението на доходи чрез данъка е довело до забавяне на иконом. Растеж и (БВП), т.е наложило компромис с принципа на ефективността.

От тук и учените считат за аргументирана тезата , че  колкото е по-голям дългът на държавата в пазарното стопанство ( или  дан.облагане) и трансферирането на доходи , толкова повече се правят компромиси с икономическия растеж или принципа за ефективност.

Парето оптимум.

Казваме, че когато икономиката се  е придвижила от т.I в т. I i  прим , че се е осъществило Паретово подобрение , защото мерките на държавата са били такива , че дохода ( благосъстоянието)  и на едната и на другата група е нараснало едновременно.

В т. А алокацията ( състоянието ) в състоянието на доходите е следното 1-ва група  - доходи I a (А прим)

В резултат на действието на данъчното облагане състоянието е отишло в т.В

В т.В – благосъстоянието на група 2 - нараснало , а на група 1 – намаляло.т.е.         едни индивиди са забогатели за сметка на други.

При такава ситуация казваме ,че икономиката се намира в състояние на Парето  ефективност. Чиято интерпретация е видна на тази крива.

Всички точки от линията на Парето ефективност са такива варианти на преразпределение на доходите , при които благосъстоянието на една група от индивиди се подобрява и едновременно се влошава благосъстоянието на друга група. Тогава казваме , че икономиката се намира в състояние на парето ефективнос. В такова състояние не може да се подобрява благосъстоянието едновременно на всички.

Всички други точки под тази линия ,създават възможност за такова преразпределение на доходи , при което и двете групи да забогатяват . От т.I в т. I (прим)  имаме Паретово подобрение.

Принципът  за Парето ефективност не дава отговор на въпроса, Коя от комбинациите лежащи на линията на възможната полезност е за предпочитене.

1.Какво представлява дилемата ефективност – справедливост.

2. Копенсацинонен принцип

3. Оптимума на Парето

Компенсационен принцип

Мое писане :

Компенсационен принцип – привържениците защитават следната теза:

Подобрение в икономиката ще е налице тогава и само тогава , когато ползите за едни са поне равни на загубите на други.

Компенсационен принцип – търпи определени критики ( има противници) Тези , които не се съгласни с него изтъкват следното съображение.

Обществото не винаги е безразлично към теглото ( значението ) на ползите, респираторно на загубите за една или друга социална група.Това означава , че 1лв. влошаване на благосъстоянието на бедните , следва да се отчита с по-голяма  тежест(тегло) или  тегло на 1лв подобряване на благосъстоянието на друга група например богатите.

Това по същество противоречи на компесационния ( Това означава , че бедните (група1) следва да се отчита с по-голяма тежест (тегло ) на 1лв. подобряване на благосъстоянието на др. Група , например на богатите. )

Пример загубата да е с тегло 1=2

Това противоречие на компенсационния принцип, при който печалбите и загубите на отделните групи се с еднакво тегло( значение) за държавата.

Затова възниква въпроса:

Какъв инструментариум  да си изработим така , че да можем да разберем избора на обществото (т. нар. Публичен избор ) относно това какво да бъде преразпределението( алокацията ) на доходите между членовете , групите на обществото.

В общата икономическа теория , потребителския избор на частните пазари се анализираше чрез следните инструменти, намираме следната графична интерпретация.

В публичните финанси се използва аналогичен анализ на характерния за потребителския избор анализ , но на частните пазари.Чрез така на реч. Криви на обществено безразличие, те имат същата форма като Кривите за безразличие на частните потребители, на частните пазари.

Кривите на общото безразличие са съвкупност от точки , представляващи комбинации от такова благосъстояние(доходи), респективно на такова благосъстояние на точки на две отделни групи(социални), за които обществото като цяло достига до едно и също равнище на удовлетвореност. Това означава , че към всяко преразпределение на ресурси между отделните групи , лежащи на една и съща крива на безразличие, обществото е индиферентно(безразлично ) .( дали ще изберете т.F, M или  N , щом като те лежат на кривата W1)

С Отдалечаването на   кривите на безразличие от началото на координатната система (нагоре и надясно ) обществото регистрира ( намира се ) в ситуация на нарастващи благосъстояние.

Казано с други думи , общото равнище на благосъстояние , което е сума от доходите на всички индивиди е най-голямо при кривата на общо безразличие 3 (W3)

Важен за анализ на потребителския избор е и наклонът на линиите на кривите на безразличие. Какво показват те?

Според него може да се прецени , какви са предпочитанията на обществото относно  начина на преразпределение на доходите

Нека да разгледаме следният вариантна W  нека наклонът е с  45 градуса. При ситуацията от фиг.1 се вижда ,че ако алокацията се премести  от т.А в т.В бедните ще забогатеят толкова , с колкото ще обеднеят богатите. И в двата случая обществото  е безразлично ( дали ще е в т. А или в т. В )

В случая с фиг.2 виждаме , че  придвижването от т.А в т. В е довело до значително влошаване на състоянието на богатите  и незначително подобряване на състоянието на бедните.Възможни са безброй много варианти за едно или друго разположение и наклон на кривите на безразличие.

В теорията се предлагат няколко характерни модела на обществен избор , които се изработват по следния начин чрез кривите на обществено безразличие.

I. Вариант е известен като мини максен модел или модел на Роулз( Джон)

Според него W кривата на безразличие трябва да има следното разположение – приличащ на латинската буква L .

Според Роулз , благосъстоянието на обществото се подобрява само в случаите на подобрява не благосъстоянието на най-бедните.

От тук в рамките на роулсиянският подход , обществото не печели нищо при подобряване на благосъстоянието на богатите.

Утилитарния подход - Nota bene!!

За негов застъпник се счита  англ.учен. Джереми Бентън

При него критерият за оптимален избор е Ако благосъстоянието на една група от индивиди намалее с определена величина , то със същата трябва да  нарасне богатството на други индивиди. При тази логика кривите на обществено безразличие добиват следния вид :

W – е права линия

Принципи на публичните финанси

I .Принципа на ефективност (икономически принцип)

Той може би е най – важният , водещ принцип за устройството и начина на функциониране на публичните финанси . Той изисква максимизиране на полезния ефект от управлението  на публичните финансови средства.

В по-широк аспект  икономически принципи може да се разглежда и по други начини , а именно :

- създаване на такива условия за развитие , че де се съкращава безработицата ( да нараства заетостта) , да нарастват инвестициите на фирмите и домакинствата , което води подобряване на жизненото равнище, т.е до повишаване на показателя на БВП на глава от население

Икономическият принцип е тясно свързан с въпроса:Какви да са данъците и данъчните размери , а така също и какви да са публичните разходи , като относителен дял спрямо БВП и в кои сфери и области приоритетно да се насочат. По –накратко , признакът за ефективността, се съизмерва с така нареченото участие на държавата в икономиката.

През различните периоди на развитието на науката(икономика) сме ставали свидетели на различното отношение на учените , на политиците , на обществото  към държавната намеса в икономиката.

В общи линии са се формирали две противоположни , изключващи се парадигми (становища).

1. Становище на представителите на Класическата политическа икономия

- Смит , Рикардо, Дж.Ст.Мил и др

- то се характеризира , като либерално

Накратко то се изразява по следния начин :

-          по – малко държава и повече пазар : Повече свобода за частните инвестиции и предприемачество

-          по-ниско  данъчно облагане

-          либералите отричат използването на държавни заеми (външен дълг), то е в конфликт с техните разбирания

-          частният избор и предприемачество сеа в основата на тази теория(субективният потребителски избор)

  1. Становище е на кенесиянците

-          за по-активна държавна намеса с цел оптимизиране на неизползваните ресурси

-          намаляване на безработицата

-          повишаване на жизнения стандарт

Кенисиянската парадигма няма нищо против държавните заеми и по-засиленото данъчно облагане.

На тази основа , те счита че :

-          държавните заеми трябва да бъдат значителни , с цел подобряване на благосъстоянието

-          считат , че няма нищо лошо обществото да се бори с безработицата не толкова чрез пазара , а някой крупни държавни инвестиционни проекти (финасирани от данъците)

II. Принципи на безпристрастността

Според този принцип , държавната администрация и държавните органи трябва да бъдат максимално безпристрастни в своите оценки  и решения относно начина на данъчното облагане и големината и структурата на държавните органи .

Този принцип е повече характерен за свободния пазар (за частните пазари).

Той се основава върху:

А) свободна равнопоставенос и лоялност на конкуренцията

Б) индивидуалният суверинитет на потребиеля , който гарантира неговия свободен избор.

Пози принцип стана актуален през последните десетилетия и неговото прилагане стана възможно с въвеждането на пазарни механизми в управлението на публичните финанси.

Този принцип е тясно свързан с икономическия принцип.

Използването на двата 2-та принципа ,като водещи в публичните финанси , доведе до прилагането на:

- широкото използване в много страни на така наречения Програмно – целеви бюджет

- широко акцентиране върху използване на такива форми на анализ на публичните разходи, които са характерни само за корпоративните пазари (анализ разходи –ползи)

- с цел рационализиране на управлението и повишаване на контрола и ефектовността в публичните финанси у нас , както и в др.страни , бе въведен така наречения единна бюджетна сметка (ЕБС)

III. Принцип на справедливостта

Справедливостта не икономическа категория

Принцип на справедливостта в публ.финанси се характеризира в посоки:

-          хоризонтална справедливост – тя означава икономически  субекти с едни и същи доходи и едно и също (близко по стойност ) имущество да плаща едни и същи данъци (дан.тежест) и всяко данъчно облагане се съобразява с принципа за хоризонтална справедливост (данъка да е съобразен с дохода )

-          вертикална справедливост -   намира проявление в обстоятелството , че икономически равни субекти (индивиди) участват с неравни части от своя доход за финансиране на публичните блага , поради това , че имат нееднакви личностно сметни характеристики .Този принцип намира приложение във факта , че тези които ползват повече публични блага , трябва да участват с по-голяма част от дохода си за тяхното финансиране (създаване)т.е. трябва да има съразмерност между ползите от потреблението на публични блага и плащаните от икономическите субекти данъци и такси.

Начина е чрез налагане на такси (примерно за ползването на магистрали )

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG