Home Икономика Макроикономически проекции на платежния баланс

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Макроикономически проекции на платежния баланс ПДФ Печат Е-мейл

Макроикономически проекции на платежния баланс

7.1. Някои предишни ограничения

Разглеждането на макроикономичските връзки на платежния балнс ще започнем с някои предварителни предположения които ще откроят по-ясно най съществените отношения.

  • Възприемане на концецията за малко отворено стопанство – най общо казано това е положението при което процесите на вътрешния пазар и промените му с връзките му с международните пазари не променят условията които съществуват на международните пазари.
  • Потенциално равнище на националния доход – Всички производствени фактори в местното стопанство са напълно заети. Съвкупното търсене не води до увеличаване на обема на производството а на цената. А тя от своя страна ще влияе на инфлацията.
  • Ще се абстрахираме от целенасочените действия на държавата за контрола върху икономическата дейност и в частност външноикономическите връзки.
  • Цените в страната са неизменни, в това число и валутния курс, тоест той е фиксиран

7.2. Текущ баланс, спестявания, инвестиции

В страните със затворено стопанство разходите които образуват националния доход са само три: потреблението, инвестициите и държавните разходи. След като приехме че националния доход е равен на вътрешния продукт то:

Y=C+I+G

Приближавайки представата за националния доход към реалноста трябва да включим и спестяванията (S) Това са всички доходи които не се използват за потребление от домакинствата или държавата. В затворено стопанство спестяванията са равни на инвестициите.

S = Y-C-G

Но от индентичноста на националния доход Y=C+I+G следва че:

I=Y-C-G

Това е формалния израз на равенството между спестяванията и инвестициите. В условията на отворено стопанство изведената по-горе зависимост не е пълна. В обобщен вид националния доход на страни с отворено стопанство е сумата от вътрешните и чусждестранни разходи на правени за покупката на стоки и услуги, произведени от местните производствени фактори.

Y=C+I+G+X-M

Y – национален доход

C - потребление

I - инвестиции

G – държавни покупки

X - износ

M – внос

Разликата между стойностите на вноса и износа се определя като текущ баланс. Тоест:

CA=X-M

При отворено стопанство инвестициите и спестяванията могат да се различават.

Баланса по текущите операции(текущ баланс) се изразява в макроикономичеки план по 4 начина:

  • Като разлика между вътрешните спестявания и инвестициите

CA=S-I

  • Като разлика между националния доход и абсорбцията

CA=Y-A               A=C+I+G

Терминът абсорбция обобщава всички разходи на местните резиденти

  • Като промяна в нетните чуждестранни активи на местните резиденти

CA=Bb-Bb-1

  • Като сума от търговския баланс и нетните факторни плащания в чужбина

CA=X-M+NF

Всички формулировки на текущия баланс са еднакво валидни. Тяхното познаване е необходимо за постигане на по-обосновани решения в икономическата политика.

7.3. Текущ баланс и външна задлъжнялост

Текущия баланс е важен и поради това че дава представа за външната задлъжнялост. Страна с дефицит на текущия баланс увеличава своята нетна задлъжнялост с размера на дефицита. Този дефицит може да бъде покрит/финансиран със заеми от чужбина. Това означава че в бъдеще заемите трябва да се погасяват (главница плюс лихви). От гледна точка на държавата която дължи дълг на останалия свят означава че:

Погасяването на един дълг бъдещи периоди ще изисква излишъци по текущите плащания, чиято дисконтирана величина е равна на първоначалната величина на дълга. В международните финансови отношения съществува една особенност отличаваща ги от обикновените отношения между кредитори и длъжници. За съществуващите стандарти на международния капиталов пазар е достатъчно да се плащат лихвите, без да е нужно дълга да бъде сведен до нула.

7.4. Някой други фактори на текущия баланс

  1. Международното лихвено равнище – текущия баланс на страни с малко отворено стопанство е в положителна зависимост от международното лихвено равнище
  2. Промените в местния инвестиционен климат – В условия на малко отворено стопанство, увеличаването на инвестициите при постоянен валутен курс, влошава текущия баланс докато лихвения процент остава неизменен
  3. Съкращаване на производството:
    1. При временно съкращаване – в текущия баланс се появява дефицит и се повишава лихвения процент.
    2. При продължително съкращаване – текущия баланс остава непроменен а е възможно и поява на излишък
    3. Промени в условията на търговия
      1. Временно подобряване – при изходно равновесие на текущия баланс временното подобряване на условията на търговия ще създаде излишък

TT = Px

----

PM

TT – условия на търговия

PX – индекс на цените на износните стоки

PM – индекс на цените на вносните стоки

  1. Продължителни изменения – при дългосрочно положително изменение, текущия баланс остава непроменен. Това се дължи на факта че населението по-скоро увеличава потреблението си а не спестяванията си.

Временните промени в текущия баланс се финансират до като запазващите се изискват приспособяване на икономиката.

7.5. Текуща баланс и валутен курс

Центъра на тежестта при разглеждането на връзките между търговския баланс и валутния курс обикновено се свежда върху последиците от пасивния търговски баланс и възможностите за използване на валутния курс за противодействие на този пасив.

Подход на еластичността – в икономическата теория подходът на еластичността се използва най вече за изследване на последиците от девалвация на местната валута Времето след девалвация – в периода непосредствено след девалвацията определящо значение за нейното въздействие върху търговския баланс има валутата в която са фактурирани вноса и износа на страната.

След като приключи изпълнението на договорите които са били сключени преди девалвацията започва втория период. По време на който еластичността на търсенето и предлагането придобива решаващо значение за последиците от девалвацията върху търговския баланс. Последиците от девалвация в с случаи на еластично търсене на внос в страната и нейния износ са сравнително ясни. След като при еластично търсене продажбите на вносни стоки намаляват с по-голям процент от този на девалвацията, следователно общата сума на разходите за внос намаляват. От друга страна ако и предлагането на стоки за износ е еластично то сумата на износа се увеличава. Следователно в този вариант резултата е актив в търговския баланс. В действителност този вариант едва ли се среща тъй като ефекта на девалвация се забавя.

Ефекта на кривата J – в случай че сумата на коефициентите на ценова еластичност а търсенето на вноса и износа е по-малко от единица, резултата от повишаването на валутния курс е по-нататъшно влошаване на текущия баланс. Това се нарича ефекта на кривата J. Резултата от обезценяването на местната валута и промяната в търговския баланс е известна като условие МАРШАЛ – ЛЕРНЕР

Краткосрочни последици от девалвацията – Краткосрочните последици от девалвацията се определят от еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки. При нееластично търсене на внос и нееластично предлагане на износ в страна с девалвацията като средство за подобряване на тъговския баланс дава обратен ефект с понижаващата се част от кривата J. Втория резултат от девалвацията е пълното пренасяне на нейния размер върху вътрешните цени на вносните и износните стоки.

В дългосрочен план резултатът от увеличаването на продажбите на външните пазари и условията на малко отворено стопанство е не понижаването на експортни цени а увеличаването на доходите. В периода след девалвация промяната на текущия баланс може да бъде най-разнообразна в зависимост от множественните фактори влияещи както върху търговския баланс така и на капиталовите потоци.

7.6. Парична теория за платежния баланс

Изходната предпоставка на паричния подход към платежния баланс е: Неравновесието на платежния баланс се свързва с неравновесието на паричния пазар а текущото изравняване на платежния баланс се разглежда като механизъм за възстановяване на паричния пазар.

7.6.1. Някой основни положения на паричния подход

В основата на паричния подход стой така нареченото равенство на обмена:

M.V = P.Y

M – количеството пари в обръщение

V – скорост на паричното обръщение

P – средно равнище на цените в местното стопанство

Y – физическия обмен на произведените стоки и услуги които се реализират в стопанския оборот.

Основен постулат на паричната школа е спонтанното възстановяване на равновесието между паричното търсене и предлагане. Механизма с които се обяснява с един от нейните най съществени изводи:

Промените на средното равнище на цените в дългосрочен план се определят от изменението на номиналното парично предлагане.

Паритет на покупателните сили –

Pa = E . Pb

Pa – средно равнище на вътрешните цени в местна валута

Pb – средно равнище на чуждестранните цени в чужда валута

E – курс на чуждата валута в местни пари

Основанията за възприемането на ППС са

Приемането че всички стоки и услуги могат да бъдат предмет на международна търговия

Особеностите на концепцията за малко отворено стопанство. На базата на тази концепция валутните цени на външните пазари както на вносните така и на износните стоки не се влияят от промените в количествата на вноса и износа на страната

7.6.2. Механизъм на паричната теория за платежния баланс

Според паричната школа номиналното парично предлагане се контролира от централната банка в рамките на провежданата парична политика. Като всеки баланс и този на централната банка има пасиви и активи по които операциите се отразяват по способа на двойното счетоводство. Резултат от този способ е равенството между сумите на пасива и актива. От тук следва че всяка промяна на валутните резерви трябва да отговаря на промяна на паричната база. Промяната на паричната база е основния фактор за промяна на предлагането на пари в стопанството. Като цяло предлагането на пари е в права зависимост от валутните резерви на централната банка и от вътрешния кредит.

7.6.3. Платежен баланс при различни валутно курсови режими

Фиксирани валутни курсове – Всяка промяна на външната инфлация, националния доход или условията за вътрешен кредит води до изменение на валутния резерв, тоест на платежния баланс

При свободно променящи се валутни курсове – цялото неравновесие на платежния баланс се променя за сметка на промяната на валутния курс. В такива случай при увеличаване на вътрешните кредити ще се съпровожда от понижаване на курса на местната валута. Увеличаването на националния доход и на международните цени ще доведе до поскъпване на местната валута на валутния пазар.

При смесена система – Централната банка допуска колебания на валутния курс под влияние на промените на валутния пазар. Конкретните пропорции на промените на валутните резерви и на валутния курс се определят от характера на парично-кредитната политика на централната банка.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG