Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Макроикономически проекции на платежния баланс |
Макроикономически проекции на платежния баланс 7.1. Някои предишни ограничения Разглеждането на макроикономичските връзки на платежния балнс ще започнем с някои предварителни предположения които ще откроят по-ясно най съществените отношения.
7.2. Текущ баланс, спестявания, инвестиции В страните със затворено стопанство разходите които образуват националния доход са само три: потреблението, инвестициите и държавните разходи. След като приехме че националния доход е равен на вътрешния продукт то: Y=C+I+G Приближавайки представата за националния доход към реалноста трябва да включим и спестяванията (S) Това са всички доходи които не се използват за потребление от домакинствата или държавата. В затворено стопанство спестяванията са равни на инвестициите. S = Y-C-G Но от индентичноста на националния доход Y=C+I+G следва че: I=Y-C-G Това е формалния израз на равенството между спестяванията и инвестициите. В условията на отворено стопанство изведената по-горе зависимост не е пълна. В обобщен вид националния доход на страни с отворено стопанство е сумата от вътрешните и чусждестранни разходи на правени за покупката на стоки и услуги, произведени от местните производствени фактори. Y=C+I+G+X-M Y – национален доход C - потребление I - инвестиции G – държавни покупки X - износ M – внос Разликата между стойностите на вноса и износа се определя като текущ баланс. Тоест: CA=X-M При отворено стопанство инвестициите и спестяванията могат да се различават. Баланса по текущите операции(текущ баланс) се изразява в макроикономичеки план по 4 начина:
CA=S-I
CA=Y-A A=C+I+G Терминът абсорбция обобщава всички разходи на местните резиденти
CA=Bb-Bb-1
CA=X-M+NF Всички формулировки на текущия баланс са еднакво валидни. Тяхното познаване е необходимо за постигане на по-обосновани решения в икономическата политика. 7.3. Текущ баланс и външна задлъжнялост Текущия баланс е важен и поради това че дава представа за външната задлъжнялост. Страна с дефицит на текущия баланс увеличава своята нетна задлъжнялост с размера на дефицита. Този дефицит може да бъде покрит/финансиран със заеми от чужбина. Това означава че в бъдеще заемите трябва да се погасяват (главница плюс лихви). От гледна точка на държавата която дължи дълг на останалия свят означава че: Погасяването на един дълг бъдещи периоди ще изисква излишъци по текущите плащания, чиято дисконтирана величина е равна на първоначалната величина на дълга. В международните финансови отношения съществува една особенност отличаваща ги от обикновените отношения между кредитори и длъжници. За съществуващите стандарти на международния капиталов пазар е достатъчно да се плащат лихвите, без да е нужно дълга да бъде сведен до нула. 7.4. Някой други фактори на текущия баланс
TT = Px ---- PM TT – условия на търговия PX – индекс на цените на износните стоки PM – индекс на цените на вносните стоки
Временните промени в текущия баланс се финансират до като запазващите се изискват приспособяване на икономиката. 7.5. Текуща баланс и валутен курс Центъра на тежестта при разглеждането на връзките между търговския баланс и валутния курс обикновено се свежда върху последиците от пасивния търговски баланс и възможностите за използване на валутния курс за противодействие на този пасив. Подход на еластичността – в икономическата теория подходът на еластичността се използва най вече за изследване на последиците от девалвация на местната валута Времето след девалвация – в периода непосредствено след девалвацията определящо значение за нейното въздействие върху търговския баланс има валутата в която са фактурирани вноса и износа на страната. След като приключи изпълнението на договорите които са били сключени преди девалвацията започва втория период. По време на който еластичността на търсенето и предлагането придобива решаващо значение за последиците от девалвацията върху търговския баланс. Последиците от девалвация в с случаи на еластично търсене на внос в страната и нейния износ са сравнително ясни. След като при еластично търсене продажбите на вносни стоки намаляват с по-голям процент от този на девалвацията, следователно общата сума на разходите за внос намаляват. От друга страна ако и предлагането на стоки за износ е еластично то сумата на износа се увеличава. Следователно в този вариант резултата е актив в търговския баланс. В действителност този вариант едва ли се среща тъй като ефекта на девалвация се забавя. Ефекта на кривата J – в случай че сумата на коефициентите на ценова еластичност а търсенето на вноса и износа е по-малко от единица, резултата от повишаването на валутния курс е по-нататъшно влошаване на текущия баланс. Това се нарича ефекта на кривата J. Резултата от обезценяването на местната валута и промяната в търговския баланс е известна като условие МАРШАЛ – ЛЕРНЕР Краткосрочни последици от девалвацията – Краткосрочните последици от девалвацията се определят от еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки. При нееластично търсене на внос и нееластично предлагане на износ в страна с девалвацията като средство за подобряване на тъговския баланс дава обратен ефект с понижаващата се част от кривата J. Втория резултат от девалвацията е пълното пренасяне на нейния размер върху вътрешните цени на вносните и износните стоки. В дългосрочен план резултатът от увеличаването на продажбите на външните пазари и условията на малко отворено стопанство е не понижаването на експортни цени а увеличаването на доходите. В периода след девалвация промяната на текущия баланс може да бъде най-разнообразна в зависимост от множественните фактори влияещи както върху търговския баланс така и на капиталовите потоци. 7.6. Парична теория за платежния баланс Изходната предпоставка на паричния подход към платежния баланс е: Неравновесието на платежния баланс се свързва с неравновесието на паричния пазар а текущото изравняване на платежния баланс се разглежда като механизъм за възстановяване на паричния пазар. 7.6.1. Някой основни положения на паричния подход В основата на паричния подход стой така нареченото равенство на обмена: M.V = P.Y M – количеството пари в обръщение V – скорост на паричното обръщение P – средно равнище на цените в местното стопанство Y – физическия обмен на произведените стоки и услуги които се реализират в стопанския оборот. Основен постулат на паричната школа е спонтанното възстановяване на равновесието между паричното търсене и предлагане. Механизма с които се обяснява с един от нейните най съществени изводи: Промените на средното равнище на цените в дългосрочен план се определят от изменението на номиналното парично предлагане. Паритет на покупателните сили – Pa = E . Pb Pa – средно равнище на вътрешните цени в местна валута Pb – средно равнище на чуждестранните цени в чужда валута E – курс на чуждата валута в местни пари Основанията за възприемането на ППС са Приемането че всички стоки и услуги могат да бъдат предмет на международна търговия Особеностите на концепцията за малко отворено стопанство. На базата на тази концепция валутните цени на външните пазари както на вносните така и на износните стоки не се влияят от промените в количествата на вноса и износа на страната 7.6.2. Механизъм на паричната теория за платежния баланс Според паричната школа номиналното парично предлагане се контролира от централната банка в рамките на провежданата парична политика. Като всеки баланс и този на централната банка има пасиви и активи по които операциите се отразяват по способа на двойното счетоводство. Резултат от този способ е равенството между сумите на пасива и актива. От тук следва че всяка промяна на валутните резерви трябва да отговаря на промяна на паричната база. Промяната на паричната база е основния фактор за промяна на предлагането на пари в стопанството. Като цяло предлагането на пари е в права зависимост от валутните резерви на централната банка и от вътрешния кредит. 7.6.3. Платежен баланс при различни валутно курсови режими Фиксирани валутни курсове – Всяка промяна на външната инфлация, националния доход или условията за вътрешен кредит води до изменение на валутния резерв, тоест на платежния баланс При свободно променящи се валутни курсове – цялото неравновесие на платежния баланс се променя за сметка на промяната на валутния курс. В такива случай при увеличаване на вътрешните кредити ще се съпровожда от понижаване на курса на местната валута. Увеличаването на националния доход и на международните цени ще доведе до поскъпване на местната валута на валутния пазар. При смесена система – Централната банка допуска колебания на валутния курс под влияние на промените на валутния пазар. Конкретните пропорции на промените на валутните резерви и на валутния курс се определят от характера на парично-кредитната политика на централната банка.
|