Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основни въпроси на инвестиранео и ефективността на капитала  капиталово бюджетиране.

Най-общо инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока на експлоатация на инвестиционния обект.

Определението, което се дава в българското счетоводно законодателство: ”Инвестицията е притежаван от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал (чиста стойност на капитала) чрез разпределение, получаване на дивиденти, ренти и други подобни възнаграждения или чрез придобиване на друга стопанска изгода за предприятието”.

В зависимост от целите на инвестирането  те са :

1.   Инвестиции за осъществяване на нововъведения (иновация)

2.   Инвестиции за разширяване на бизнеса (диверсификация)

3. Инвестиции за обновяване на производството и адаптирането му към изискванията на пазара и научно-техническия прогрес.

4.   Инвестиции  в интелектуален капитал или за повишаванве на образователното    и квалификационно- професионалното равнище на трудовите ресурси

5.   Инвестиции за възстановяване на основен капитал.

В зависимост от видовете активи към придобиването, на които е       насочено влагането на капитал, инвестициите са:

1. Материални (реални) инвестиции.
2. Нематериални (потенциални инвестиции).
3. Финансови инвестиции.

В зависимост от предназначението им инвестициите се групират на :

1. Инвестиции, носещи паричен доход. От своя страна те са инвестиции с фиксиран доход и инвестиции с променлив доход. Характерно за тези инвестиции е влагането им в активи с цел увеличаване на дохода.
2. Инвестиции, които не носят паричен доход, а ползата от тях се изразява в постигането на по-добри търговски условия.

Капиталово бюджетиране – основни етапи и калкулиране на паричните потоци.

Капиталовото бюджетиране е процес, включващ анализ, оценка и избор на дългосрочен инвестиционен проект. Мотивите за инвестиране могат да бъдат разширяване на дейността, замяната на оборудването или обновление.

В капиталовото бюджетиране при анализа на инвестиционните проекти се оценяват очакваните годишни парични потоци в резултат на инвестицията. Именно паричните потоци, а не годишната печалба, са в основата на вземането на инвестиционни решения.

Определянето на годишния оперативен паричен поток става чрез:

Приходи

-              Разходи (с изкл. на амортизацията)

-              Амортизационни изчисления

----------------------------------------------------------

=             Печалба преди данъчно облагане

-              Данъци

----------------------------------------------------------

=             Нетна печалба

+             Амортизационни изчисления

----------------------------------------------------------

=             ОПЕРАТИВЕН ГОДИШЕН ПОТОК

Т.2.1. Същност на капиталовото бюджетиране. Определяне действителната нетна стойност на първоначалната инвестиция. Определяне на бъдещите нетни парични потоци.

Капиталово бюджетиране във ф-та , същност и етапи.

Когато говорим за капиталово бюджет-не, означава да се занимаваме с въпроси свързани с инвестиц. Решения касаещи дълготрайните материални активи, които имат пряка и силна връзка с капиталовото бюджетиране. Понятието капитал се отнася до дълготрайните / материални, нематретиални и финансови/ активи, а бюджетирането представлява изготвяне на план в който се детайлизира процеса на приходи и разходи за даден проект за определен период от време. С др думи – капиталовото бюджетиране е процес на оценка, анализ, сравняване и избор на проекти, за да се постигне максимален доход или максимален размер на стойността / богатство/ на фирмата. Максималният доход се измерва чрез печалбата, а максималният размер на богатството е отражение на цените на акциите. Фирмата обикновено извършва два вида разходи : ---Текущи- те са краткосрочни и се начисляват, изписват в рамките на годината, през която са направени. Пример за текущи разходи са заплати, премии, суровини и материали, административни разходи.

---дългосрочни / капиталови/- Капиталовите разходи са краткосрочни и подлежат на амортизиране, възстановяват се за няколко години, в зависимост от закона за счетов-то – примери – покупка на сграда или машини, персонален компютър, откупуване на патенти,разходи за изследване и развитие и т.н. Възможно е ф-та да извършва различни капиталови разходи под формата на множество проекти : ---проекти за покупка на нови машини и оборудване за разширяване обхвата на дейността.- прави се за да се увеличи количеството на стоките или услугите, да се завладее по-голяма част от пазара и да се максимализира печалбата. ---Проекти за замяна на съществуващото оборудване и машини- за да се повиши ефективността на фирмената дейност, се решава проблема с оборудването и се заменя с по-съвременни модели. При тези проекти се отчита не само цената на новите машини или оборудване но също така и постъпленията от продажбата на старите машини, както и данъчните ефекти на тази продажба. ---Проекти свързани със задължителните изисквания за безопасност и опазване на околната среда.- с нарастването на интереса към околната среда тези проекти започват да стават важен компонент на капиталовите разходи. Тези инвестиции се изискват за да поддържат сигурността на потребителите и работниците, както и опазването на околната среда. ---Други капиталови разходи – тази категория покрива различни други дългосрочни инвестиции, като покупка на земя, разширяване на административните сгради, откупуване на патенти и др.

Капиталовото бюджетиране преминава през следните етапи : ---първоначално трябва да определим сметната стойоност /разходите/ на проекта, по подобен начин се намира и цената, тоест разходите за капитала, която трябва да бъде платена за лимитирането на акции и облигации. ---Да определим величината на очакваните парични потоци / приходи/ от проекта, вкл и стойността на дълготрайния актив на определена крайна дата. ---Оценка на риска свързан с получаването на бъдещите доходи и тук е необходимо да използваме информацията за колебанията на паричните постъпления с течение на времето. ---Определянето на адекватния дисконсов процент / разходен/ за капитала, с който бъдещите парични потоци да бъдат дисконтирани е логично следствие. ---След това е необходимо да се изчисли настоящата стойност на очакваните парични потоци. ---Най-накрая настоящата стойност на очакваните парични потоци се сравнява с разходите за проекта, и ако тази стойност превишава разходите за проекта, проекта се приема ако пък не трябва да се отхвърли.

Инвестиция е притежаван от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал чрез разпределения (дивиденти, ренти, приходи от авторски права, лихви) или чрез придобиване на друга стопанска изгода за инвестиращото предприятие. Инвестициите са краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните (текущи) инвестиции се отчитат като краткотрайни активи. Дългосрочните инвестиции се отчитат като дълготрайни активи. Предприятията осигуряват отделно отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, в асоциирани предприятия и борсово продаваеми инвестиции. Инвестициите се оценяват по цена на придобиване, която се формира от стойността, заплатена за придобиването им и от разходите за придобиване - такси за банкови услуги, хонорари, брокерски услуги и др. Най-общо инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока на експлоатация на инвестиционния обект. Определението, което се дава в българското счетоводно законодателство: ”Инвестицията е притежаван от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал (чиста стойност на капитала) чрез разпределение, получаване на дивиденти, ренти и други подобни възнаграждения или чрез придобиване на друга стопанска изгода за предприятието”.

В зависимост от целите на инвестирането  те са :

1.Инвестиции за осъществяване на нововъведения (иновация)

2.Инвестиции за разширяване на бизнеса (диверсификация)

3.Инвестиции за обновяване на производството и адаптирането му към изискванията на пазара и научно-техническия прогрес.

4.Инвестиции  в интелектуален капитал или за повишаванве на   образователното и квалификационно- професионалното

равнище на трудовите ресурси

5.Инвестиции за възстановяване на основен кaпитал. В зависимост от видовете активи към придобиването, на които е насочено влагането на капитал, инвестициите са:-Материални (реални) инвестиции.

-Нематериални (потенциални инвестиции).-Финансови инвестиции.

В зависимост от предназначението им инвестициите се групират на :

---Инвестиции, носещи паричен доход. От своя страна те са инвестиции с фиксиран доход и инвестиции с променлив доход. Характерно за тези инвестиции е влагането им в активи с цел увеличаване на дохода.

---Инвестиции, които не носят паричен доход, а ползата от тях се изразява в постигането на по-добри търговски условия.

Т.2.2. Традиционни методи, статични, за оценка използвани в капиталовото бюджетиране - сравняване на разходите, сравнение на печалбата и рентабилността, и срок на възвръщане.

Капиталовото бюджетиране е процес на планиране и контролиране на разходите и приходите, които са свързани с инвестирането в дълготрайни активи. Необходимостта от оценка на инвестиционните възможности предпоставя анализирането и синтезирането на техните съпоставими характеристики. Капиталовото бюджетиране комбинира решения на инвестирането и финансирането. То представлява планиране на инвестиционни проекти и свързаните с тях финансови източници. Капиталовият бюджет разпределя дългосрочните разходи и приходи като изчислява цената на капитала, неговата възвръщаемост и присъщия на тази възвръщаемост риск. Нетна настояща стойност Методът на нетната настояща стойност изчислява абсолютния размер на промяна на капитала при инвестицията. Този метод съпоставя настоящите стойности на инвестиционните разходи и приходи. Положителната нетна настояща стойност е критерий за инвестиционна ефективност. Величината на показателя ранжира алтернативни инвестиции със сходен риск. Нетната настояща стойност на инвестициите и дисконтовата норма са в обратна зависимост. NPV = ++ . . . + – ICpv

NPV – нетна настояща стойност, CF – парични потоци, 1 + r – дисконтов фактор, ICpv – настояща стойност на инвестиционните разходи

Вътрешна норма на доходност Методът на вътрешната норма на доходност изчислява дисконтовия процент, при който инвестиционните разходи и приходи са равни – нетната настояща стойност на инвестицията е нула. Този метод изчислява критичният размер на относителна промяна на капитала. Ако паричните потоци са в линейна последователност, то вътрешната норма на доходност се открива чрез таблицата на анюитетните фактори. Ако паричните потоци не са линейно последователни, то вътрешната норма на доходност се открива чрез линейна интерполация. И двата начина не обезпечават точност, а се характеризират с приближение. Предимствата на вътрешната норма на доходност са свързани с възможността за сравнение на инвестиционни варианти с различна мащабност. Недостатъците на вътрешната норма на доходност са свързани с възможността за поява на няколко имагинерни решения при дългосрочни инвестиционни варианти с редуващи се положителни и отрицателни парични потоци. ICpv = ++ . . . +

-ICpv + ++ . . . += 0

IRR = r₁ + (r₂-r₁)

IRR – вътрешна норма на доходност

r₁ – дисконтова норма, при която NPV > 0

r₂ – дисконтова норма, при която NPV < 0

ICpv =

CF_tv – парични потоци като крайна стойност

IRRm – модифицирана вътрешна норма на възвръщаемост

Срок на откупуване на инвестицията Методът на срока на откупуване на инвестицията изчислява периодът, за който паричните потоци ( дисконтирани към настоящето) възвръщат инвестиционните разходи. Този метод не отчита темпоралното положение на паричните потоци. Той е подходящ  за оценка на ликвидността на инвеститора. PP =

PP – период на възвръщаемост, ICpv – настояща стойност на инвестиционни разходи, aCFpv – средногодишен  паричен поток (настояща стойност).

Т.2.3. Съвременни динамични методи за оценка и избор на инвестиционни проекти нетна настояща стойност (ННС) вътрешна форма на възвръщаемост (ВНВ) индекс на рентабилност (ИД) срок на откупване (СО)  в динамичен вариант.

Оценката на възвращаемостта от инвестиции в информационни технологии днес е едно от най-големите предизвикателства пред мениджърите по целия свят. Капиталовото бюджетиране на подобни инвестиции, но в условията на развиващи се икономики, каквато е българската, е още по-трудна задача поради трудно предвидимите промени, които настъпват в социалната икономическата, културната сфери, както и поради липсата на натрупан опит и въведени в практиката съвременни управленски концепци.

Капиталовото бюджетиране е процес на планиране и контролиране на разходите и приходите, които са свързани с инвестирането в дълготрайни активи. Необходимостта от оценка на инвестиционните възможности предпоставя анализирането и синтезирането на техните съпоставими характеристики. Капиталовото бюджетиране комбинира решения на инвестирането и финансирането. То представлява планиране на инвестиционни проекти и свързаните с тях финансови източници. Капиталовият бюджет разпределя дългосрочните разходи и приходи като изчислява цената на капитала, неговата възвръщаемост и присъщия на тази възвръщаемост риск. Нетна настояща стойност Методът на нетната настояща стойност изчислява абсолютния размер на промяна на капитала при инвестицията. Този метод съпоставя настоящите стойности на инвестиционните разходи и приходи. Положителната нетна настояща стойност е критерий за инвестиционна ефективност. Величината на показателя ранжира алтернативни инвестиции със сходен риск. Нетната настояща стойност на инвестициите и дисконтовата норма са в обратна зависимост. NPV = ++ . . . + – ICpv

NPV – нетна настояща стойност, CF – парични потоци, 1 + r – дисконтов фактор, ICpv – настояща стойност на инвестиционните разходи

Вътрешна норма на доходност Методът на вътрешната норма на доходност изчислява дисконтовия процент, при който инвестиционните разходи и приходи са равни – нетната настояща стойност на инвестицията е нула. Този метод изчислява критичният размер на относителна промяна на капитала. Ако паричните потоци са в линейна последователност, то вътрешната норма на доходност се открива чрез таблицата на анюитетните фактори. Ако паричните потоци не са линейно последователни, то вътрешната норма на доходност се открива чрез линейна интерполация. И двата начина не обезпечават точност, а се характеризират с приближение. Предимствата на вътрешната норма на доходност са свързани с възможността за сравнение на инвестиционни варианти с различна мащабност. Недостатъците на вътрешната норма на доходност са свързани с възможността за поява на няколко имагинерни решения при дългосрочни инвестиционни варианти с редуващи се положителни и отрицателни парични потоци. ICpv = ++ . . . +

-ICpv + ++ . . . += 0

IRR = r₁ + (r₂-r₁)

IRR – вътрешна норма на доходност

r₁ – дисконтова норма, при която NPV > 0

r₂ – дисконтова норма, при която NPV < 0

ICpv =

CF_tv – парични потоци като крайна стойност

IRRm – модифицирана вътрешна норма на възвръщаемост

Срок на откупуване на инвестицията Методът на срока на откупуване на инвестицията изчислява периодът, за който паричните потоци ( дисконтирани към настоящето) възвръщат инвестиционните разходи. Този метод не отчита темпоралното положение на паричните потоци. Той е подходящ  за оценка на ликвидността на инвеститора. PP =

PP – период на възвръщаемост, ICpv – настояща стойност на инвестиционни разходи, aCFpv – средногодишен  паричен поток (настояща стойност).