Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДАНЪКОПОДОБНИ МЕТОДИ/КВАЗИДАНЪЧНИ МЕТОДИ 

1. Обща характеристика – към тази група методи отнасяме определени плащания към държавния и общинския бюджет, имащи прилики с данъците, но различаващи се от тях по мотивите и характера на облагането и по размера и начина на правене на вноските. Към тях отнасяме:
   1. Плащания свързани с регистрирането, отчитането и контролиането на движението на имущества и доходи – движение необхванато от данъците
   2. Определени плащания, налагани в резултат на нарушаване на правните норми или забавяне внасянето на дръжавни вземания.

По-конкретно данъкоподобните методи са следните:

ü       Такси

ü       Патенти (патентни данъци)

ü       Лихви

ü       Глоби

ü       Конфискации

ü       Други прилагани предимно в миналото – приноси, самооблагане, реквизиции и така на татък

1. Такси, патенти и други данъкоподобни методи
   1. Такси – цена на услугите или операциите извършени от държавни и общински органи в полза на физическо или юридическо лице. При таксите основополагащ принцип е принципът на ползата, който се прилага при тези публични блага, които имат смесен характер. При плащането на таксата, целта е да се покрият разходите на институцията, извършваща услугата или операцията. Тенденцията е постъпленията от таксите да бъдат в полза на собствения бюджет на институцията, извършила  услугата. Прилики с данъците:
      1. Осигуряват бюджетни постъпления

ii.  Цени на публичните услуги са

1. При част от таксите може да се говори за силен елемент на задължителност, както при данъците и санкциониране по общия ред на закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Специфики между данъците и таксите:

v      При таксите може да се говори за известна доброволност, доколкото инициативата за извършването на услугата е от страна на лицето-ползвател

v      При таксите може да се говори за директна възмездност при заплащането им, тоест получава се конкретна услуга (операция) срещу платената  такса

v      Постъпленията от такси най-често служат за точно определени цели и извършване на определени разходи

v      При таксите може да се говори за по-голяма ефективност от действията на държавния или общинския орган, защото платеца на таксата е пряко заинтересован от качеството на услугата (но голяма част от държавните услуги са монополни)

Видове такси:

v      Според начина на определяне на техния размер

• Прости – в абсолютна сума
• Пропорционални – в процент спрямо определена основа, съответстваща на ползата от услугата
• Прогресивна – прогресивно нарастващ размер на дадена основа, съответстваща на ползата, например такса за разрешително за продажба на алкохол и цигари на територията на общината – плаща се според категорията на обекта

v      Според бюджетното звено, в което постъпват таксите:

• Държавни  такси, които се налатаг по силата на закона за държавните такси (ЗДТ). В него се регламентират общите случаи за налагане на държавни такси и случаите на освобождаване. Съгласно закона самите размери на таксите се определят с тарифи, удобрени от министерския съвет. Отнасяме и венетните такси, въведени със специална наретба от 2004г.
• Местни такси – регламентирани в закона за местните данъи и такси (ЗМДТ). Техните размери се определят от общинските съвети въз основа на план сметка за разходите за съответната дейност. Такива са: такса за битови отпадъци (плаща се данък върху недвижимия имот), такса за ползване на тротоари, улични платна, площади, пазари, панаири, тържища и прочие (според населеното място, време , място, площ), такса за ползване на детски ясли, градини, социални домове и прочие – общински социални услуги, туристическа такса (от лицата предоставящи услуги по настаняване), такса за кариерни услуги (добив на кариерни материали без концесиите), такса за притежаването на куче, такса за гробни места, такси за административни услуги (свързани с услуги по гражданското състояние и различни разрешителни, например за продажба на алкохол и тютюневи изделия в рамките на населеното място), такси за технически услуги (във връзка с услуги свързни със строителството, архитектурата, кадастъра и благоустройството в рамките на населените места), други местни данъци и такси

1. Патенти – приличат на данъците по това, че чрез тях се цели да се обхванат определени доходи и отбороти, но се различават от данъците по следното:
   1. Плащат се в началото на периода, за който се отнасят и по този начин имат характер на разрешително за упражняване на  съответната дейност

ii.  Размерът им зависи не от величината на дохода (печалбата), а се вземат предвид външни белези на дейността -  място на осъществяване, характер на дейността и мащаб.

Патентите са насочени преди всичко към занаятчийските дейности, както и към сравнително малки обекти за осъществяване на определена търговска дейност. Целта  е да се осъществява по-лесен контрол от данъчната администрация и в същото време да се гарантират приходите на бюджта от тези обекти. В България от 1.01.2008г. патентите вече са местни (общински) данъци, ореждат се в ЗМДТ и техните размери се определят от общинския съвет. Условията за плащане на патентен данък са следните:

• Оборота на лцето за последните 12 месеца да не надвишава 50 000лв.
• Лицето извършва една от посочените в приложението на закона дейности
• Лицето не е регистрирано по закона за ДДС.
• Патентите се плащат само за физически лица, в това число и ЕТ

1. Други данъкоподобни методи:
   1. Лихви – плащат се за невнесени в законовите срокове данъци, такси и други държавни вземания, като лихвата е в размер на 1/360 от основния лихвен процент плюс 0,05% за всеки просрочен ден

ii.  Глоби – плащат се при нарушаване на правните норми в това число на данъчните закони. Лихви върху глоби не се дължат

1. Конфискации – тежки имуществени или парични санкции при грубо нарушение на данъчни и други закони, както и при извършване на престъпления.

а��������ия, която може да се използва в пласирането.Комбинацията между проектите за продажба и изчисленията за събиране на вземанията и има за резултат определянето на паричните постъпления.

Периодът на събиране на вземанията се определя по следния начин:

Брой на дните за кредит = Вземания /Продажби на кредит на ден

В повечето случаи фирмите не плащат в брой за всички стоки и услуги които придобиват.Принципите по принцип се плащат по сметка и съществува забавена връзка между разходите и паричните плащания.Времето необходимо за изплащане по сметка на дадена покупка може да се получи по следния начин:

Брой на дните за покупка = Платени сметки /Среднодневни покупки

Формиране на паричния бюджет на фирмата - паричния бюджет представлява детайлен отчет, който отразява паричните приливи и отливи.Той дава възможност да се определят финансовите и инвестиционните потребности на фирмата.Чрез него могат да се сравнят действителните и планираните потоци.Паричните потоци във фирмата са резултат от продажбите и събиране на вземания, решенията на финансиране - конверсия на заеми и инвестиционни решения - продажба на активи и доход от пазарни ценни книжа.

Важен въпрос е балансирането на бюджета - по принцип постъпленията трябва да бъдат равни на плащанията.Когато постъпленията надвишават плащанията има повече наличности, които могат да бъдат използвани за изплащане на заеми към банката, ако има такива или да инвестира в пазарни ценни книжа.

Прогнозирането на паричните постъпления имат срок няколко месеца, защото върху нейното движение може да окажат влияние икономически, пазарни и други фактори.

Технология на анализа на финансовото състояние - съществена част от информацията, необходима за съставяне на бюджета се съдържа в баланса на фирмата.Балансът е проектиран за бъдещ период от време и обхваща активите и пасивите.Известен е като предварителен баланс и се използва за приготвяне на т.нар.предварителни отчети за приходите.Той показва състоянието на приходите за бъдещ период и обхваща приходите и разходите.Взети заедно данните подпомагат определянето на фирмените потребности за финансиране и инвестиране.Във финансовата практика са известни 2 начина за проектиране на финансовото състояние:

- Анализ на сметките - той започва с паричния бюджет.Необходимо е вграждане на ограничения в бюджета, което води до предположението, че ще се подържа всеки месец коефициент на обща ликвидност 2.

- Процент на продажбите - характеризира се с това, че се използват историческите взаимовръзки между продажбите и всяка от останалите сметки в отчета за дохода и между продажбите и всяка от останалите сметки в баланса.Неудобство на този метод, е че използва сметките във финансовите отчети.

Дългосрочно финансово планиране - технологията на дългосрочното финансово планиране е подобна на тази, която се използва при съставянето на текущия бюджет.Разликата е в това, че се прави за по-дълъг период в бъдещето и с по-малко детайли .За дългосрочните планове е характерно, че трябва да бъдат периодично оценявани.При дългосрочното планиране вниманието се насочва към капиталовата структура - дълг и акционерен капитал.

Финансово моделиране - представлява комбинация от взаимовръзки извън изчисленията, използвани при сглобяването на паричния бюджет и примерните отчети.

Текущите парични постъпления и плащания са зависими от прогнозата на продажбите за бъдещи периоди.Поради това промяната на прогнозните продажби изменят паричните постъпления и плащания.Моделирането на връзките, отразени в паричния бюджет и примерните финансови отчети би могло да продължи докато се представят всички взаимовръзки.Наличието на всичките връзки предполага наличието на финансовия модел.При разиграването на модела мениджърите могат да видят последствията от своите решения.

Практически аспекти на бюджетното и финансово планиране - при съставянето на бюджетите може да се направят няколко основни извода:повечето фирми започват планирането с прогнози за продажби;използва се историческа информация за да се прогнозират продажбите и разходите.

Необходимите изменения в технологията на финансовото планиране на фирмата трябва да се съобразяват с това, че:голям брой фирми приемат формални бюджетни програми, намалява ролята на борда на директорите при одобряване на бюджетите, стратегията става все по централизирана, осъвременяването на дългосрочните планове.Финансовото планиране дава възможност  за формулиране на следните извода:

- целта на финансовия мениджър е да максимизира богатството на акционерите

- финансовото планиране обединява решенията, действията и целите с прогнозите за продажбите на фирмата

- паричния бюджет служи за координиране на инвестиционните решения

- дългосрочното планиране е по-малко детайлно, но не и по маловажно

- финансовото моделиране е полезен инструмент за разглеждане на голям брой взаимовръзки, които съществуват във финансовото планиране.