Joomla Software solutions Template

Payday loan

Търсене и предлагане на пари.

Търсенето на пари има следните основни проявления: 1./Търсене на пари за осъществяване на плащания по сделки; 2./Търсене на пари за натрупване на активи; 3./ Гаранционно търсене на пари; 4./Спекулативно търсене на пари.

М/у търсенето на пари и лихвения % съществува обратно пропорционална зависимост: при увеличаване на лихвения % паричното търсене намалява и обратно: при намаляване на лихвения %, търсенето се увеличава. Основните причини за търсенето на пари са: а/осъществяването н

а стоковата реализация;

Б/формиране на активи на икономическите субекти. Необходимо е да се прави реализация м/у: “активни” пари /пари за обезпечаване на сделки и транзакции/ и “пасивни” пари /парична наличност неучастваща в сделки и транзакции/.

Търсенето на пари за обезпечаване на сделките зависи от: а/величината на брутния национален продукт (Q) и б/ равнището на цените (Р).

М =f(Y)

Y=Q*р- M=f(Q*р)

М-количествота пари необходими за обезпечаванетона сделките.

Y-брутен национален продукт в текущи цени.

Или: нуждата от пари за

обезпечаване на сделките е растяща функция на произведените количества стоки и на равнището на цените.

Търсенето на пасивни пари има 2 основни мотива: Търсенето на пари предназначени за диверсифициране на богатството – този мотив има за цел да разпредели дадено спестяване м/у парите и ценните книжа.

При несигурност за бъдещото развитие на пазарния лихв% на пазара на ЦК притежаването на спестявания под формата на ЦК от една страна носи доход, но от друга е свързано с опр.риск.

Поради това субектите са пред избор едновременно

да получат доход и да избегнат рисковете. Нараств. На предл. на пари предизвиква :а/Нараств. На реалната ст/ст на паричните наличности; б/Пониж. На лихв%.

2. Търсене на пари със спекулативна цел – появяват се при очакване

на промени в лихвеното равнище. Ако се предвижда понижаване на лихвения %, тогава може да се очаква нарастване на ст-ста на ц.к. В този случай икономическите субекти имат нагласата да купуват цени книжа,

за да реализират печалба от капитала. И обратно: при повишаване на лихвения % и намаляване на ст-ста на ц.к. икономическите субекти са подтиквани да купуватц.к., за да избегнат загубата от капитал. Когато текущия лихвен % е > от прогнозния, икономическите субекти се стремят да притежават повече ц.к. и обратно: когато лихвения % е < от прогнозния, те се стремят  да получават повече пари.

Сумата на активните и пасивните парични наличности представлява общото търсене на пари (Dм). Или: Dм=М1+М2=f(У.Uy) +(I,r,U1), където: М1-търсенето на активни пари; М2-търсене на пасивни пари; У-брутен националин продукт в текущи цени;U-несигурност на бъдещите приходи и р-ди; I-текущия лихвен %; r-прогнозирания лихвин %; U-несигурност на бъдещата ст-ст на лихвения %

Ликвидността на икономиката като цяло се определя от съвкупността на ликвидните активи, които нефинансовите икономически субекти притежават в даден момент. Тя обхваща паричната маса и ликвидното спестяване.Степента на ликвидност зависи от отношението м/у времето на превръщане (на даден актив  )  в пари и величината на получаваните с/у него пари.

Степенуването на активите според ликвидността им е: парите, квази-парите, пазарните ЦК. Трябва обаче да се разграничат: а/ликвидните от неликвидните активи; б/самите ликвидни активи; в/съвкупността на квази-парите. Разгр.на ликв. Активи и тези, които не са такива може да се осъществи ч/з разгр. на фин.и реалните активи. Фин. са непряко ср-во за притежаване на реални стоки, а реалните се притежават от ик-ките субекти заради полезността от тяхната употреба. Пар.маса се състои от два елемента: 1банкноти и монети – вел.им зависи от емисионната банка; 2банкови влогове – вел.им е определена от банките. Връзката м/у тези два елемента зависи от поведението на банковите и небанковите субе, а общата сума на парите и влоговете дава представа за предл.на пари. Ако величината на влоговете, получени в банките означим с “В”, а с “ПН” – паричните наличности в банките за посрещане на евентуални искания на пари за плащане и с “р” - %-тът на тяхното покритие, получаваме:р=ПН*(1/р) следов. В=ПН*(1/р). 1/р се нарича мултипликатор на кредита. Той може да се изрази и ч/з: делтаВ=1/(р+к) делта П, където: делта В – нараств.на влоговете; делтаП – нараств. На парите в обръщение в ик-ката;1/(р+к) – коеф.на мултипликатора – това е т.нар. маржинален коефициент на паричната експанзия.

Връзката м/у парите, влоговете и мултипликатора е основата на технологията за създаването на пари.

ЦБ осигурява нормалното функциониране на мех-мите  за създаването на пари.

ЦБ осигурява нормалното функциониране на механизмите за създаването и изтеглянето на пари от обръщение.

Въздействието в/у предлагането на пари се осъществява чрез: интервенцията на паричния пазар; банкова регламентация; държавните финанси; взаимовръзките в чужбина.

Съвкупноста от активи под формата на ликвидно спестяване се наричат квази-пари. Икон-ките субекти държат част от ликвидните си активи под хормата на квази-пари с цел съхраняване на покупателната сила на парите и нейното прехвърляне във времето.

Един от най-важните елементи в предл. на парите е депозитната политика, осаществяваща се от: а/ ЦБ – институция координираща дей/стта на ТБ-ки и управляваща парите в икономиката.

Тя управлява парите и паричното обръщение в националната ик-ка; -контролира чековото и поличното обръщение; -създава правила на поведението на ТБ-ки в съответствие с националната фин. с-ма и паричната п-ка; - осъщ-ва касовото изпълнение на ДБ; - ходдържа курса на нац.пар. единица ч/з интервенции на пар.пазар. При изпълнение на тези ф-ции ЦБ  извършва съответните оп-ции, намиращи отражение нейния баланс. Това се отнася и за създаването на пари; б/ТБ-ки – основното им предназн.е да приемат и управляват депозитите и да отпускат кредити. Те са основните фин.посредници; в/Др.ик. субекти – спестителите и банковите дебитори. Водеща роля в п-са на пар.предл. приндлежи на ЦБ и за да си обясним създаването на пари е необходимо да се спрем на опростена схема на баланса й, като имаме предвид само 4елем-та:

1.Отпуснатете на ТБ кредити – инструмент ч/з който ЦБ осиг. Резерви на банковата с-ма; 2ДЦК – емитират се от правителството и се притежават от

ЦБ; 3Резервите (R) – пари на ТБ, които са по с/ка в ЦБ; 4Парите в обръщение (МВ) – пари които ЦБ емитира и контролира.

Атив/пасив

1,      /3. R

1. /4. М

Двата елемента на пасива се определят като парични пасиви на ЦБ. Те заедно със съкровищните парични пасиви и монетите формират паричната база (MB)=R+M

Възможностите за осигуряване на резерви за ТБ-ки от ЦБ са 2: - отпускане на заеми на банките или купуване на ДЦК. При положение, че инструментът за увеличаване на резервите на ТБ е купуването на ДЦК, то това е политика на открит пазар.

ЦБ не е единствента сила въздействаща в/у паричното предлагане. По-приемвлив инструмент за анализ на пар.предл. е паричната база. От

съществено значение са операциите на открит пазар, чрез който ЦБ влияе на паричната база. Влиянието на покупките и продажбите на ДЦК на открития пазар има несигурен характер, когато става дума за паричната база. Кредитите отпуснати от ЦБ на ТБ също оказват влияние в/у паричната база. Кредитиране то увеличава паричната база, а връщането на кредитите я намалява. Обстоятелството, че контролът на ЦБ в/у паричната база е по ефективен от този в/у резервите, дава възможност за обвързване на паричното предлагане (M) и паричната маса (M0) по следният начин: М=ММ *М0, където: Мм – паричен мутипликатор показващ в каква степен се променя паричното предлагане в резултат на промените в паричната база.

Съществуват 4 основни сфери на предназначението на парите, които държат сметка за различните типове поведение на банките и небанковите икономически агенти. Това са:1/ Глобалното предназначение на предлагането на пари-изразява конципция, според която поричните власти могат да осъществяват прецизен контрол в/у количеството на парите в обръщението; 2/ Въздействието чрез възможностите на небанковите икономически агенти да осъществяват структуриране (разместване) м/у своите срочни влогове, спестовни влогове и наличности-и тук въздействието е ограничено в краткосрочна перспектива, в която реалните промени и другите финансови активи са постоянни; 3/ Въздействието чрез възможностите за тотално използване на финансови активи от всякъкъв род, което предполага операции в це4лия финансов сектор-предполага се, че финансовите променливи се коригират спонтанно при всяко изменение на обема на базисните пари в обръщение или на основните величини на паричната политика; 4/ Въздействието базиращо на променливите на реалните величини на икономиката, които се разглеждат като екзогенни (външни). Във връзка с това може да се каже, че предлагането на пари е пасивно и не упражнява поне (продължително) никакво решително влияние в/у икономическата активност.