Joomla Software solutions Template

Payday loan

Оптимизация на оборотния капитал на предприятието

1)      Показатели за оценка на размера и обращаемостта на оборотния капитал – фактори.

NWC = CA – CL

NWC – net working capital

CA – current assets

CL – current liabilities

СА и CL са активи/пасиви с ликвидност/изискуемост до 1 година. По баланс CA включват: материали, продукция, стоки, млади животни за угояване, незавършена продукция, кр.ср. вземания (от свързани предприятия, продажби, аванси, съдебни присъдени вземания, данъци за възстановяване и др.), кр. ср. инвестиции, парични средства (в брой, по банкови сметки, блокирани средства).

CL включват: задължения към свързани предприятия, по получени банкови заеми, по търговски заеми, получени аванси, към бюджета, към персонала, към соц. осигуряване и др. Дълготрайните активи и оборотният капитал участват в изчисляването на коефициентите за ефективност и  възваращаемост.

В учебника на Г. Петров има следното:[1]

GWC = NWC + CL

GWC – gross working capital

С брутния оборотен к-л се изчисляват обращаемост, натовареност на NWC (коеф. за ефективност). Самите показатели за обращаемост на NWC са:

1)

C – NWC turnover

S – sales; ВНИМАНИЕ в учебника на Йода S = себестойност, а Br./Myers = продажби. По логиката на Йода сравняваме разходи (себестойността е разход), с “текущ” капитал, който произвежда този разход. Но ефективността се изчислява като съотношение приход/ресурс за генериране на прихода. Направеният разход не гарантира приходи, себестойността сама по себе си не носи приходи. Йода е все пак 100 годишен.

CA – avarage current assets; ВНИМАНИЕ – S са поток. Идват от ОПР, което е за период т.е. е поток. СА идват от баланса, който е снимка, т.е. статика. За това се използва средна стойност на СА за разглеждания период – най-често по месеци – за да се превърне и той в поток. Използва се най-често средна хармонична[2]

2)

C – коефициент на натовареност = колко СА произвеждат 1лв. приходи (при Йода е пак себестойност – този коефициент е неговия учебник)

3)

C – обращаемост на NWC  в дни – средна продължителност на един оборот

T – дни на разглеждания период

При увеличаване или намаляване на NWC ефектът се изчислява по следната формула:

4)

C₂ - втора възможна обращаемост на NWС в дни

C₂ - първа възможна обращаемост на NWC в дни

Като фактори в обращаемостта могат да се вземат всички променливи: ефективността се променя с динамиката на продажбите и размера на NWC.( + дните на разглеждания период). Продажбите често не могат веднага да се променят заради сключените договори. Параметрите по тях могат да са: отстъпки, продажба на кредит, големината на кредитите, срокове, гаранции, събираемост на вземанията (кредитен рейтинг на клиентите) и т.н. NWC се променя от всички по-горе изброени съставки на CA и CL.

2)      Управление на запасите, вземанията и финансовите средства

Запаси: Тука има две зависимости, които се пресичат, за да се намери оптималното количество запаси. 1) Разходите за склад се увеличават с увеличението на запасите. 2) Разходите за поръчка намаляват с увеличение на запасите (поръчаните стоки). Има икономия от мащаба:

CC – carrying costs – разходи за склад                         OC – order costs

Q – количесво

TC – total costs

Оптималното количество запаси (Q) е:

S – продажби; ВНИМАНИЕ при Йода S е годишен разход  на даден материал. Това е защото пак изхожда от разходна гледна точка. Мога да допълня извеждането на тази формула от Br/Myers, но няма да е нужно. Там естествено е с продажби.

ОС – разходи за една доставка

СС – складови разходи на единица

Оптималния брой доставки се оределя от:

D – брой доставки

Q_good – нужно количество от дадената стока за година

Q­_inventory – по горната формула

Ефектът от намаляване на запасите, респективно увеличение на броя доставки се намира като се съпоставят разходите за запаси х брой стоки и разходите за доставки х брой стоки.

Вземания: Тук се разглеждат предимно вземанията от продажби на кредит. 1) при какви условия се прави продажба на кредит: срокове, отстъпки и т.н. 2)какви гаранции се изискват от клиента 3) как да се оценява клиента, на когото се отпуска кредит т.е. се продава стока на кредит. Често се прави по точкова система. Прави се по MDA (miltiple discriminant analysis) анализ.[3] Прави се една регресия на всички клиенти между например възвращаемостта им и общата им ликвидност от една страна и това дали са точни клиенти от друга. Резултатът е, че изредните платци имат например връзка 1:15 между възвращемост и ликвидност, а неизредните имат по-ниска. Прави се scorecard, в който се събират точки, като коефициентът пред възвращаемостта е 1, а пред ликвидността  15. Сборът трабва да отговаря на определен брой точки. Има граница, според която клиентът е изреден или не. Могат да се сравняват не само възвр. и ликв. на клиентите, а всички останали коефициенти. Подходът е строго индивидуален и често фирмена тайна.

Друг способ за оценка на клиентите е чрез рейтинговите компании.

3)колко да се продава на кредит 5) как да се събират вземанията. Фирмите могат да използват други фирми за факторинг, като за това заплащат % от вземанията. Могат направо да продадат вземанията си с дискаунт от номинала им. Могат да използват concentration banking, т.е там където нямат представителства на фирмата да използват клоновата мрежа на банка. Могат да използват lock-box system – аналог на предходния метод, но се използват пощенски кутии.

Финансови средства: Паричните средства са обяснени в следващия въпрос. Фин. средства са всички инвестиции, които могат да бъдат направени на паричния пазар: ДЦК (T-bill), негоцеруеми депозитни сетификати NCD, краткосрочни ЦК, банкови акцепти, repo. В САЩ има и други: федерални дисконтови полици, издадени от Fannie Mae, Sallie Mae, Freddie Mac; общински облигации с данъчни преференции и т.н. Управлението на фин. ср-ва е според нуждите от парични средства. Пари и краткосрочни ЦК са близки субститути, но както Br/Myers пишат: ДЦК може да се много ликвидни, но опитайте да си платите сметката в такси с ДЦК.

3)      Паричен баланс – модел на Баумол и Тобин, модел на Милър и Ор

Баумол/Тобин: Уилям Баумол се сеща пръв да използва зависимостта за оптимално копличество запаси за паричните средства. Само дето ОС става CS (cost per sale) на ценни книги, a СС става дневна лихва. Това е така, защото разходите за поръчка при пар. ср-ва са транзакционните р-ди за покупко-продажба. Разходите за склад са пропуснатите лихви от увеличаване на паричния запас. Парите не носят лихва.

Cash disbursements – годишни продажби кеш

Cost per sale T-bills – цена на една продажба на ценна книга (не е нужно да е T-bill)

i -лихва

Милър/Ор: Моделът на Баумол е нереалистичен, защото приема, че фирмата използва статични количества пари. За това моделът Милър/Ор дава възможност на паричния баланс да се колебае. Според него, когато наличността стигне горна граница,  се купуват ЦК, а когато стигне долна – се продават.

Spread – спред между горна и долна граница на пар. баланс

C_tr – разходи по транзакция

- вариация на паричните потоци

i_day – дневна лихва

Оптимумът е:

О- оптимум

min – мин. граница на държани пари

Мин. и максим. граница са толкова по-раздалечени, колкото по-голяма е вариацията на пар. потоци.

Кога да продава фирмата ЦК за запълване на дефицит в пар. баланс и кога да взема на кредит? Фирмата няма да взема заем, докато

4)      Източници на краткосрочно финансиране

Принципът е краткотрайни активи се покриват с кр. ср. задължения и дългоср. к-л. 1) да се stretch-нат payables- т.е да се забавят кр. ср. задълцения. Може да доведе до загуба на снабдители, персонал, проблеми с данъчните, соц. осигуряване и всички кр. ср. кредитори. 2) да се вземе кредит. Като залог могат да са активи от NWC, напр. запаси. Кога да се купува на кредит и кога с банков заем, ако не може да се финансират краткотр. активи?

ЦНО – цена на неизползваната отстъпка. Ако кредит се предлага на определена лихва, а знаем колко е отстъпката, ако платим веднага закупените стоки, не знаем всъщност с каква цена ни чарджва контрагента ни ако използваме опцията за по-късно плащане (така ни продават на кредит)

ЦО – нена на отстъпката при заплащане на стоките веднга