Тема 56

Системи за финансиране на застрахователната дейност

І. Системи за финансиране на застрахователната дейност – показват по какъв начин текущите разходи на застрахователя са разпределени между целия застрахователен състав  т.е кога и как се участва в набирането на застрахователния фонд.

1.1 Разпределителна с-ма – „разходо-покривна” – изчисляването на всички разходи на застрахователя се извършва в края на търговската година (застрахователната година),  след което на всеки застрахован се определя частта, която трябва да внесе. Вноската на застрахования се внася в края на застрахователната година и всяка година е различна.

Недостатъци:

• Прилагане на нееднакви премии през отделните години
• Изравняването на риска става за по-продължителен период

1.2 С-ма за покритие на възникналите задължения – събират се предварително вноски зи покритие на щетите и повредите и когато не достигнат, се събират допълнително вноски, за да се покрият напълно претърпените щети и повреди. Изчисленията се правят на база статистически наблюдения.

1.3 Премийна с-ма – Застрахователните вноски се изчисляват  така, че да са достатъчни за покриване на всички разходи през цялата застрахователна година. Вноските са еднакви през цялото времетраене на застраховката. Плаща се една и съща вноска, наречена „средна премия” по отношение на времето. Вноските се събират в началото на годината, ако не са разсрочени

ІІ. Форми на застраховането – система от стойности, наречени застрахователни стойности, които могат да се използват предвид определянето на застрахователната сума при общото застраховане. Застрахователните с/ти са хипотетични ст/ти т.е могат да се използват поотделно за целите на застраховането. Една от тези с/ти, избрана за мярка на имуществен интерес от ст/ст, се превръща в застрахователна сума.

2.1 Пълно застраховане – застр. сума = застр. стойност

Отговаря пълно на застрахователния интерес на застрахования. Стойностите винаги се разглеждат в зависимост от обекта на застраховката.

2.2 Подзастраховане - застр. сума < застр. стойност

т.е Обхваща част от интереса на застрахования. Форми на подзастраховането:

• Пропорционално правило – застрахованият няма пълно застрахователно покритие и при настъпването на застрахователен случай по отношение на дадения обект той ще получава частично обезщетение.

Обезщетението (отговорността на застрахователя) = коригиращта щета * (застр. сума/ застр. стойност)

• Застраховане на дробна част – договаря се „посочена ст/ст” и съответната „дробна част”.
• Застрахователната сума = посочена ст-ст * дробна част
• Степен на пълно обезщетение = посочена ст-ст / застр. стойност

Подходяща за отчитане на отриц. Иконом-ки процеси като инфлация, вал. разлики

• Ø Застраховане срещу първи риск – определя се застр. сума, като размера и не се съобразява със застр. стойност. Размера и се съобразява с опита по отношение размера на щетите при дадена съвкупност, без да се отчитат тоталните щети. Чрез изготвена таблица на щетите се избира съответното равнище на застрахователната сума.

На тази основа обезщетението се изплаща:

• В пълен р-р – настъпилите щети = р-ра на застр. сума
• В р-р на застрах. Сума – настъпилите щети > р-ра на застр. сума
• Лично покритие – непълна степен на покриване на щетата, предвид стойността на обекта и отделните желания на страните на застрахователния д-р.
• Лично участие – когато застрахователят не желае да даде покритие за пълно стойност, имайки в предвид интереса на застрахования. Използва се личното участие с цел превантивност и снижаване на застрахователните разноски.
• Лично задържане – застрахованият ограничава пълнотата на застрахователното покритие,  ограничава се отговорността на застрахователя.

2.3 Абонаментно застраховане

В застраховането полицата е основният документ, който служи като доказателство за споразумението м/у застрахования и застрахователя. Когато броят на подлежащите за застраховане пратки е сравнително голям и обхваща един по-продължителен период, целесъобразно е стопанската организация да се възползва от  „абонаментна полица”. При нея застрахованият е обезпечен със застрахователно покритие за всички свои пратки в рамките на уговорения и посочения в полицата период или за неопределен период.

По отношение на времетраенето на застрахователното покритие абонаментните полици биват:

• Ø Срочни – сключва се за точно определен период  или за определен период с автоматично подновяване
• Ø Безсрочни – има само начало, няма предварително определен краен срок

ІІІ. Франшиза – същност, роля и видове

3.1 Същност – участие на застрахования с предварително определен размер в покритието на щетите при настъпването на застрахователен случай по неговата полица. Тя е форма на самоучастие на застрахования в покритието на щетите на застрахования обект, но обикновенно в незначителен р-р или доста ограничен в сравнение този на застрахователната компания.

Приложима е при много видове застраховки, но само по отношение на материалните щети.

3.2  Роля на франшизата за изплащане на обезщетенията в намален р-р

• Осигуряване на по-голяма превантивност от страна на застрахования по отношение на засрахованото имущество
• Използване на личното участие като инструментариум за снижение на застрахователните тарифи, поради ограничено чрез него изплащане на обезщетения
• Снижение на разноските на застрахователната компания

3.3 Видове франшиза – видове участие на застрахования в покритие на щетите и повредите

1. В зависимост как се приспада и от кого се поема частта от щетата

• Ексцедентна – щетите до р-ра на франшизата изцяло се понасят от застрахования, независимо дали щетата е от р-ра на франшизата
• Интегрална (условна) - щетите до р-ра на франшизата изцяло се понасят от застрахования, а когато щетата  >  от р-ра на франшизата, тогава застрахователят изплаща цялото обезщетение.

2. Годишна агрегатна франшиза – р-ра на франшизата се приспада, докато агрегатният р-р на щетите достигне определен р-р, след това франшизата не се приспада.

3. Изгубваща се франшиза – щетата до договорения р-р  на франшизата винаги се приспада, а когато щетите > от р-ра на франшизата, тогава застрахованият участва в покритието на щетите с намаляващи части до определен лимит, като след  достигането на този лимит спира приложението на франшизата.

4. Малка и голяма

Малката фр-за намалява ликвидационните разноски чрез елиминиране дейността ликвинация на дребни щети

5. Обща и частична

• Обща – прилага се по отношение на всички покрити по полицата рискове
• Частична – по отношение на част от покритите по полицана рискове

6. Франшиза без намаление и с намаление на премията

• без намаление – когато се прилага „минимална франшиза” – при нея не се прави намаление на премията, защото обектите на застраховане са малки с поносим за застрахования р-р на франшизата.
• с намаление на премията – прилага се при „голама франшиза”, там където си струва да се говори за намаление на премията

7. Франшиза в сума, % или време

• Във фиксирана сума – винаги елиминира малките щети
• В % - прилага се спрямо р-ра на всяка щета
• Във време – когато р-ра на щетите зависи от фактора време

8. Обичайна фр-за – оразява изхабяването, прилага се при смяна на стари с нови части

9. Фр-за в „% и сума” – зависи едновременно от относителен и абсолютен размер

10. Скрита (невидима) – необяваване от застрахования на лесно поносими щети или повреди пред застрахователя

ІV. Фондове, средства и резерви на застрахователното дружество.

4.1 Фондове

• Основен фонд

Минималният размер на капитала, с който едно акционерно застрахователно дружество може да започне работа се определя от Закона за застраховане и е  2 млн. за работа по животозастраховане, 3  млн. за работа по общо застраховане и 4 млн. за работа по презастраховане.

За учредяването и дейността на взаимозастрахователните дружества (кооперации) се прилага Законът за кооперациите, доколкото в Закона за застраховане не е предвидено друго. С устава на кооперативното дружество се уреждат въпросите за гаранционния капитал, реда за неговото формиране и условията, при които кооперацията може да се разпорежда с него. Освен това уставът определя начина на образуване, попълване и изразходване на запасния фонд и минималния му размер, както и реда за образуване на резервите.

• Запасен (резервен) фонд

При калкулацията на нетната премия се изхожда от развитието на риска през предходни години, като се изчислява най-вероятното плащане. Поради промени в развитието на риска са възможни отклонения от приетата премийна ставка, които могат да бъдат позитивни или негативни. Това налага набирането на такъв резервен фонд или още резерв за изравняване на неблагоприятните отклонения в щетите.

Този фонд се получава, след като с помощта на застрахователната математика и застрахователната статистика е установен достатъчен фонд за посрещане на плащанията на обезщетения и застрахователни суми като разлика между очакваното и действителното развитие на щетите, изразено в пари. Тази разлика не е печалба на застрахователното дружество, а трябва да бъде отнесена в резерв за следващите години.

Резервът за посрещане на колебанията на щетите по своето същество е заделяне за покриването на неизвестни щети. При него съществува неизвестност дали застрахователят ще трябва да изпълни нововъзникналите задължения, какъв ще бъде размерът им и по кое време те евентуално ще настъпят.

Запaсният фонд се образува от неизразходваната част от събраните нетни премии и от отчисления от годишната печалба. Следователно в него се включват неизразходваната част от рисковата премия , ако същата не е изцяло изразходвана и добавката за сигурност, ако рисковата премия е достатъчна за покриване на застрахователните плащания.

Запасният фонд трябва да бъде образуван поотделно за всеки застраховане.

Фондът се образува за сметка на нетните премии, но той не е собственост на застрахованите.

Средствата, заделени в него, са собственост на застрахователното дружество.

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ФОНД

Застр.фонд никога не се изчерпва, въпреки че само през една година от него се извършват десетки хиляди плащания. Преди всичко участващите в неговото образуване могат да получат известна част от него след изтичането на по-кратко или по-продължително време, след като са направили своята вноска. На второ място във фонда се вливат непрекъснато нови вноски. Най-сетне в рамките на самия фонд съществува специален фонд за сигурност с оглед на неравномерното по време и по сила проявление на протичането на събитията, настъпването на които е прието като условие за съответното плащане от фонда. Така фондът на застраховането не само се възобновява, а поради увеличаване от националното богатство закономерно нараства. Поради неговата парична форма той, обаче, не е замразен, а непрекъснато се включва в икономическия оборот.

Преминаването на част от общия застр.фонд в резервен фонд може да стане по три основни начина : самозастраховане, бюджетно финансиране и застраховане.

• Самозастраховане

Застраховането е преразпределяне на една щета върху много незасегнати от нея. “Сам да се застраховаш” буквално трябва да се  приеме като разпределяне на щетата “върху себе си”. Това не е застраховане, а отказ от застрахователна защита.

В застр.литература “самозастраховането” се употребява в няколко случая:

• ·Когато от застр.фонд не се получава пълна компенсация на претърпяната щета и застрахованият трябва да поеме сам част от нея-в този случай става дума за лично участие;
• ·Когато в рамките на общественото осигуряване чрез доброволни вноски осигуреният има право да увеличава определените обезщетения или пенсията си;
• ·Когато отделни предприятия или лица заделят резерви, като се отказват от услугите на застрахователя.
  • когато отделни стопански организации или предприятия заделят средства за образуването на вътрешностопански резерви, от които да черпят необходимото за възстановяването на своите основни средства при тяхното унищожаване или повреждане от стихийни бедствия или злополуки.

• Бюджетно финансиране

В държавния бюджет в специални разходни пера могат да бъдат предвидени средства за покритието на щети от стихийни бедствия, понесени от част от населението. Такива единни фондове, т.е централизирани по своето образуване, съществуване и използване, са също и разходни пера за социално подпомагане. Те могат да бъдат предназначени за цялата страна или за определени области, а средствата за тях да се черпят от държавни и местни ресурси. Но и в двата случая подобни фондове получават средства от всички данъкоплатци, а са предназначени за разпределение само между някои групи от тях. Поради това те са обособен по специален начин застр.фонд. При него, обаче, не може да се говори за съществуването на застр.отношения, за същинско застраховане.

• Застраховане

При застраховането обособяването на застр.фонд става по пътя на индивидуалното отделяне на целеви вноски страна на физически или юридически лица, които са изложени н опасността да бъдат засегнати от определени природни бедствия или злополуки, а поотделно не са в състояние да се справят с всички извънредни и непредвидени затруднения, които могат да възникнат при осъществяването на тези опасности. Вноските се предават за дадена застрахователна организация. Така застр.фонд се централизира при застрахователя, който го разпределя само между участници в набирането на фонда. Само в този случай може да се говори за застраховане, за наличността на застрахователни отношения в тесен смисъл на думата.

4.2 Средства и резерви

В България застрахователните компании заделят два вида резерви: общи и застрахователни.

Първите се формират по чл. 246 на Търговския закон (за АД) и чл. 36 от Закона за кооперациите (за ВЗК), докато вторият вид са специфични и се заделят само от застрахователните компании в съответствие на Закона за застраховане.

• За общите резерви е характерно, че се образуват след данъчно облагане и се отнасят към собствения капитал на дружеството.
• Застрахователните резерви, за разлика от общите такива, се заделят преди данъчно облагане и се признават за разход. Редът и методиката за формирането им са регламентиране в Наредба за реда и методиката за образуване на застрахователни резерви на МС от 3 февруари 1998г. Според нея застрахователните резерви имат строго  целево предназначение и се определят в зависимост от бранша, в който работи дадена застрахователна компания. А именно:

1. За дружествата по животозастраховане:

• запасен (резервен) фонд.
• математически резерви (премийни резерви по застраховка “Живот”)
• пренос-премиен резерв;
• капитализирана стойност на пенсиите[1];
• резерви за предстоящи плащания:

ü     резерв за настъпили, но необявени щети;

ü     резерв за разходи по уреждане на висящи искове.

1. За дружествата по общо застраховане :

• запасен фонд;
• пренос-премиен резерв;
• резерви за предстоящи плащания:

ü     резерв за настъпили, но необявени щети;

ü     резерв за разходи по уреждане на висящи искове .

• В работата на застрахователното дружество могат да бъдат създавани и други резерви : общи, специални, за аквизиционни разноски[2], за управителни разходи, за сторново разходи, за  изплащане на дивиденти на застрахованите, изплащане на дивиденти на акционерите, за посрещане на курсови разлики и др. Тези резерви имат същото предназначение като запасния фонд. Тяхното дотиране, обаче, не става за сметка на чистата печалба. Те са също собствено средства на застрахователното дружество. Това застрахователно-технически резерви, в които за включени евентуални бъдещи задължения на застрахователя.

• Математически резерви (премийни резерви по застраховка “Живот”)

Тези резерви са най-голямото пасивно перо в баланс на едно животозастрахователно дружество. Те се образуват за сметка на спестовната премия, която е част от премията, и са предназначени за покриване на поетите от застрахователя задължения към застрахованите.

За този резерв се заделят части от премиите, които не са необходими, съгласно сметните основи за покриването на риска и разноските през дадена година. Те се олихвяват и служат за покриване на плащанията , които са големи при високите възрасти, и за изплащането на застрахователна сума на преживелите. Поради това те могат да бъдат третирани като спестовен влог на застрахованите, управляван от застрахователното дружество.

Този резерв не е резерв за сигурност. Той е основна част от чуждите средства в баланса на застрахователното дружество.

Математически резерви не могат да бъдат изчислени за отделна застраховка, освен във връзка със закона за големите числа. Изолираното му изчисляване са налага само при прекратяването на отделна застраховка, при откупуване или трансформиране на застраховките.

В практиката на животозастрахователните дружества изчисляването на математическия резерв става въз основа на нето-метода. При него не се търси сметка дали и колко са изразходваните аквизиционни разноски. Изчисленията, направени чрез този метода , са най-точен показател за финансовото състояние на застрахователното дружество, стига нетния премиен резерв да е налице. А в това винаги може да има съмнение, тъй като влияние оказват подбраните сметни основи.

Нето-методът на изчисляване създава възможност за образуване на скрит резерв, който се използва за подобряване на финансовите резултати през следващите години. През години на голям нов приток сумите на изплатените и осчетоводените аквизиционни разноски е голяма. Тя се изчерпва постепенно , докато трае плащането на премиите. Но както нейното образуване, така и нейното изчерпване не са отразени в баланса на дружеството.

• Пренос-премиен резерв (ППР)

Пренос-премийните резерви се заделят за всички доброволни застраховки. Този резерв е необходим, за покриването на т.нар. неизтекъл риск. Този риск е резултат от факта, че полици могат да бъдат сключвани по всяко време на годината и в повечето от тях съществува някакъв риск, който не е изтекъл към датата на осчетоводяване. Това е  показано на фигура 1. за полици от P₁ до P₄.

Според изчисляване на пренос-премийния резерв премиите се заделят пропорционално между изтеклия и неизтеклия период на полицата, т.е придобитата и непридобитата за годината част от премията.

Може да бъде заделена определена сума, която да отразява факта, че значителна част от общите разходи по всяка полица се правят в началото на годината или при възобновяването и (комисионни, документация, пощенски разходи и т.н:

За да могат да се посрещнат по-точно разходите в този случай, сумата би трябвало да се приспадне от подписаната брутна премия за посрещане на първоначални разноски и само балансът, би следвало да се разпредели през периода на с действие на полицата за пресмятане на пренос-премийния резерв.

• Резерви за предстоящи плащания

Тези искове са свързани с закъснения в предявяване на иска. Тези закъснения могат да възникнат поради следните причини:

• Естествено закъснение от момента на действителното събитие до момента, в който застрахованият има възможност да съобщи за това на застрахователя;
• Понататъшно закъснение, поради което да могат да се съберат достатъчно подробности за събитието, които позволяват на застрахователя да определи стойността на иска;
• Последно закъснение до момента на приемане на окончателната стойност на иска и изплащането на това количество в полза на застрахования.

Неизплатените искове биват основно три типа:

• Искове, които са предявени на застрахователя, но все още не са изплатени;
• Искове, които са възникнали, но все още не са предявени (съобщени) на застрахователя (IBNR-искове);
• Искове, които са били удовлетворени, но могат да бъдат възобновени в бъдеще отново, за да бъде призната допълнителна отговорност(или за да получат някое повторно покритие от трето лице).Очевидно, липсва определеност по отношение на размера на риска на исковете, особено за последните две категории.

При оценяване на стойността на неизплатените искове се използват два основни метода. Те са:

• Метод за оценка на всеки отделен случай, при който всеки иск се разглежда самостоятелно;
• Статистически методи, чрез които стойността е пресметната общо за всеки клас застраховки, като се използва подходящ модел, основан на миналия опит.

При метода за оценка на всеки отделен случай застрахователят оценява стойността на обезщетението, което смята, че би трябвало да плати по иска. Методът може да бъде приложен само към действително предявените искове, той не може да бъде приложен към IBNR искове и вероятно възникване на допълнителни разходи (или покрития), ако исковете се възобновят в бъдеще.

V. Данъци в застраховането

Застрахователните дружества в България се облагат по реда на закона за корпоративното подоходно облагане с алтернативен данък върху получените премии и приходите от всички други дейности, включително и тези, несвързани със застраховането, доколкото по закон имат право да осъществяват и други дейности. Както се вижда застрахователните компании не се облагат по общия ред с данък върху печалбата и данък за общините, .т.е. по същество данъкът, с който се облагат е оборотен

Данъчната основа за определяне на данъка е разликата между размера на получените брутни застрахователни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец, и приходите от всички други дейности, включително и тези, несвързани със застраховането.

Отрицателната разлика на образуваната данъчна основа за календарния месец се приспада от данъчната основа за следващите месеци.