Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление на вземанията. Процедури по управлението на вземанията (дебиторите)

Управлението на дебиторите обхваща процедурите по продажбите с отсрочено плащане и инкасиране на възникналите в резултат на това вземания по търговски заеми. Равнището на вземанията от търговски заеми зависи от обема на продажбите на кредит и срока на инкасирането им. Рационалното управление на дебиторите изисква увеличаване на продажбите на кредит на надеждни клиенти и уговаряне по - кратък срок на плащане. Продажбата на стоките, срещу уговорката за по – късното им заплащане е един от факторите на дистрибуционната политика на продавача, к` влияе на увеличаването на реализацията и приходите. Едновременно с това трябва да се отчита и фактът, че ще се появят допълнителните р/ди в фирмата – доставчик, свързани с управлението на търговския кредит. Не всички клиенти ще заплатят предоставяните им стоки в уговорения срок, к` ще повиши дебиторската задлъжнялост и р/дите за нейното финансиране. Някои клиенти – поради изпадането им в несъстоятелност, никога няма да върнат дълга – увеличава се размерът на несъбираемите вземания. Повишават се р/ди, свързани с издръжката на кредитния отдел – р/ди за проучвания  или комисионни такси, изплащани на агентствата във връзка с анализ на кредитоспособността на клиентите; р/дите, свързани с комисионни и такси, изплащани на факторингови компании и агенции за събиране на вземанията и тяхното управление. Определянето на ефекта от прилагането на продажби на кредит е свързано с изготвянето на прогнози за изменението на приходите и р/дите, както и за съотношението м/у допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникналите р/ди. Ако повишаването на допълнителната печалба превишава допълнително възникналите р/ди, то предоставянето на кредит на купувачите е приемливо, в противен случаи търговски кредит не се прилага. Ако се установи, че ефектът от продажбите на кредит е увеличаване на печалбата, се разработва кредитна политика на фирмата.

Тя включва:

● определяне на дела на продажбите на кредит в общия размер на продажбите;

● разработване на стандарти за кредитоспособност на клиентите и определяне на приемливия риск;

● определяне на кредитни лимити по отрасли, продукти, клиенти;

● определяне на кредитния период – времето за предоставяне на кредит;

● определяне на размера и срока на действие на отстъпките за по – ранно плащане;

● разработване на с/ма за инкасиране на вземанията;

● разработване на с/ма от коефиценти за оценка и анализ на кредитната политика.

В зависимост условията на продажбите на кредит и размера им в общия дял, политиката бива „мека” и „твърда”. „Меката” (експанзионистична) кредитна политика се характеризира с увеличаване на дела на продажбите на кредит; предоставяне на кредит на по – широк кръг клиенти; увеличаване на кредитния срок и отстъпката за по - ранно плащане. Целесъобразно е да се избере от фирми, к` се стремят да разширяват пазарните си позиции и сравнително лесно привличат чужд к/л, както и от тези, к` имат проблеми с реализацията си. При „твърдата” (рестриктивна) кредитна политика делът на продажбите на кредит е малък. Повишават се изискванията към кредитоспособността на клиентите, намаляват се сроковете за предоставяне на кредит; повишават се санкциите за просрочено плащане; приемат се по строги процедури при инкасиране на вземанията. Този тип кредитна политика е подходяща за фирми, чиято бизнесперспектива е да запазя пазарните си позиции, имат достатъчна клиентела и нямат проблеми с пласмента на продукцията.

Инкасиране на вземанията – След юридическото оформяне на взаимоотношенията с купувача и предоставянето на стоките се налага следене на кредитите( мониторинг) и инкасиране на вземанията. Тези процедури се обединяват с общото название „инкасационна политика”. Тя включва разработване на:1. информационна с/ма за отчитане вземанията на фирмата по предоставени кредити (регистър на продажби); 2. установяване характера на дебиторската задлъжнялост чрез наблюдаване, оценка и провизиране на кредитите; 3. подбор на методи (писма, телефонни разговори, лична визита,факторинг, юридически действия) за ускоряване събираемостта на вземанията и намаляване на безнадеждните дългове.

Основната й цел е да се осигури събирането на вземанията съгласно уговорените срокове и да се намали размерът на просрочените и несъбираеми вземания.

Заключителният етап на управлението на продажбите на кредит във фирмата е обобщаване и анализ на резултатите от използването му. Практиката на големи западни фирми показва, че успешния кредитен мениджмънт изисква системно да се анализират данните за дебиторските вземания по предоставени търговски заеми, да се съпоставя с предходните периоди, с планираните показатели, с прогнозите. Оценката на управлението на вземанията се период на събиране на вземанията от клиенти. Нарича се още среден срок на събиране на вземанията. Определя се като отношение на средната наличност на вземанията към дневните продажби на кредит.  Д = (СВз/ПК).360, където Д е период на събиране на вземанията (в дни) СВз – средна наличност на вземанията по търговски заеми; ПК – продажби на кредит.