Joomla Software solutions Template

Payday loan

Холдингови структури

1)              Основни финансови характеристики и ограничителни параметри

Търговски Закон (ТЗ) чл. 227 – “Холдинговото дружество е АД, КДА или ООД, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност.” В някой законодателства дори е забранено на холдингите да извършват търговска или производствена дейност.

Какво всъщност представлява холдингът? Той е капиталото дружество, което управлява други дружества. Дъщерните дружества и майката образуват холдинговото пространство. По този начин се създава вътрешен пазар (internal market) на парични потоци. Тук пазар се употребява не в смисъл свободно срещане на търсене и предлагане. Холдинг се управлява с деспотизъм и свободата не е най-важното, както е в думата “пазар”. Употребява се “пазар”, за да се посочи, че в холдинговото пространство има търсене и предлагане на парични потоци.[1] Пример: Дъщерна фирма А има налични парични средства на 3-то число на месеца, а фирма Б от холдинговото пространство има задължения към персонала си на 4-то число. На А средствата са свободни до 10 дена. Прехвърля се паричен поток от А към Б, и на Б не се налага да взема заем. После на А се връща от трето предприятие и т.н. Всичко при холдинга е мениджмънт на парични потоци. Той си има централно управление, което се занимава точно с това.

Защо вътрешен пазар и холдингово пространство? Като се затвори едно пространство се прявят вътрешни и външни икономии от мащаба. Вътрешните са едно know-how  за всички предприятия, едина технология в няколко завода. Защо да хвърлят милиони долара компании в една линия на производство. Един застраховател и една банка, едно социално-осигурително дружество може да обслужва холдинга. Присъствието на банка, застрахователно дружество и соц.-осигурително дружество е задължително. Така се осъществява и външната икономия от мащаба. Тя идва от т.нар one-stop-shopper – клиент, които си пазарува от едно място. Холдингите предлагат често пакетни услуги. Например банков холдинг може да предложи обслужването на касови наличности на корпорации в разплащателна сметка, като към това обхване цялата нужда от кеш на фирмата-клиент. Може да им отпуска миникредити, аналог на овърдрафт, да им урежда плащания към застраховател, т.е. направо да си предложи към пакета собствената застрахователна компания и т.н. Купувачът от едно място пазарува много неща, за което получава отстъпки. За холдинга това е добре дошло, защото може да привлече повече клиенти.

Няма универсална холдингова структура, защото холдинга е резултат от еволюция – от една страна като феномен в икономиката и от друга това е валидно за всяко отделно предприятие – холдинг. Като икономически феномен холдингът е творение на търговската практика в САЩ. Той идва като контрареакция срещу антитръстовото законодателство /Законът на Шърман 1890, Законът на Уилсън 1894, Законът на Клейтън 1914/. С това законодателство се забранява обединяването на фирми в тръстове. Това са антимонополни закони.

В индивидуален план холдингът е пак плод на еволюция. Обикновенно той съществува първо като предхолдингова организация. Тя има вертикална структура. Вертикалната структура предполага доверие между страните, които я формират, надеждна информационна система между звената и висока степен на морал. Във вертикалната структура няма център на управление. Там съществуващи икономически субекти, водени от общи интереси, решават да обединят дейността си. В следващия етап от съществуването на организацията им, те се разрастват и стават известни като едно лице, а управлението им се налага да се отдели в едно място с цел по-голяма ефективност. Така се заражда холдинга.

Видове холдинг: Финансов холдинг – това е холдинг от чист тип. Целтта му е покупко-продажба на акции (дялове) и финансов контрол. Основната цел е да набавя или използва чужди финансови ресурси. Част от икономиите от мащаба за холдинга са, че като по-голям икономически субект може да заема по-евтино.

Банков холдинг – Дружеството майка е банка или няколко банки. То придобива участия в други дружества в резултат от кредитната си дейност (от гаранциите по банкови кредити).

Оперативен холдинг – възниква, когато дадено дружество желае да намали рисковете от взаимодействието със своите партньори, доставчици и дистрибутори като се стреми да ги контролира. Най-добрия контрол е като ги претежава. В зависимост от това, дали обединението им е според производствена линия – дали са от един бранш и са част от етапите на производство или не са от един бранш структурата е вертикална и респективно хоризонтална.

Управленски холдинг – възниква при предварително образувана предхолдингова структура. Има два вида: а) холдинг за управление на търговската дейност; б) административен холдинг. При а) холдингът започва да изпълнява ролята на маркетингов/търговски отдел. При б) причините за създаване са аналогични.

Лицензен/Патентен холдинг – той е аналогичен на предходния, но причината е обща търговска марка, лиценз, патент и т.н.

Ограничителни параметри: Законовата рамка за холдинга в BG е определена в ТЗ.

- Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества.

- Дъщерно дружество е това, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет.

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ -  Предмет на дейност на холдинговото дружество може да бъде:

1. придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества;

2. придобиване, управление и продажба на облигации;

3. придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за използуване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участвува;

4. финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участвува.

Холдинговото дружество не може:

1. да участвува в дружество, което не е юридическо лице;

2. да придобива лицензии, които не са предназначени за използуване в контролираните от него дружества;

3. да придобива недвижими имоти, които не са необходими за неговото обслужване. Придобиването на акции от дружества за недвижими имоти се допуска.

КРЕДИТИ ОТ ХОЛДИНГОВОТО ДРУЖЕСТВО -Чл. 280. (1) Холдинговото дружество може да предоставя заеми само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира.(2) Размерът на предоставените суми не може да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество. (3) Размерът на депозитите от дъщерните дружества и предприятия в холдинговото дружество не може да е 3 пъти по-голям от размера на капитала.

2)              Специфични особености при оценяването на финансовото състояние на холдинга

Най-важен показател е прага на задлъжнялостта на холдинга. Тоест до каква степен холдинга използва чуждо / външно за холдинговото пространство финансиране и способен ли е той с паричнит си потоци да обслужва външните си кредити. Това е така, защото другите показатели, освен този, които споменах за ливъридж, не действат при холдинга. Например как може да се изчисли ликвидността на дъщерно дружество от холдинг? Ликвидността е способността на фирмата да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Но дъщерната фирма не разполага с ликвидността си, защото централното управление на холдинга изземва управленските функции и упражнява контрол върху паричните потоци за цялото холдингово пространство. В този смисъл дъщерната фирма няма ликвидност. Същото е и с коефициентите за обращаемостта.(за коефициентите вж. въпр. 46) Ако дъщерна фирма разполага със склад, който обаче се използва от много други дъщерни фирми, как да се определи обращаемост на запасите ú?!

Все пак правят се някой финасови коефициенти за целия холдинг. За отделните дружества това е абсурдно.

3)              Анализ на вътешната ликвидност, анализ на фунционалната способност, анализ на риска, анализ на растежа.

Вътрешна ликвидност – по-горе споменах какво е ликвидност. Използват се обяснените във въпрос 46 коефициент за платежоспособност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност, обращаемост на вземанията.

Външна ликвидност – способността да се продават акциите на фирмата бързо. При малък спред между курс продава и курс купува вероятността да се купуват/продават акции е по-голяма. Интересите на купувачи и продавачи са по-близо.

Функционална способност - 1) показатели за ефективност = с какви ресурси какви нетни приходи се получават.

Обращаемост на активи = НПП : средна стойност на Активите

НПП – нетни приходи от продажба

Обращаемост на материални запаси = НПП : Материални запаси ср. с-т

2)показатели за рентабилност – с какъв паричен поток какъв доход се получава

Възвращаемост на СК = Нетна печалба : СК

СК – собствен капитал

Рентабилност на продажбите = Нетна Печалба : НПП

Риск – до каква степен съществува неопределеност за получаване на доходите от фирмата като цяло и за отделна дейност

1)Бизнес Риск – поражда се от самата дейност (индустрията, към която предналижи предприятието). Измерва се чрез дисперсията, стандартното отклонение и коефициента на стандартно отклонение на приходите от продажби.

2)Финансов риск – степен на неопределеност за доходите на акционерите, произлизаща от необходимостта фирмата да ползва чуждо финансиране и естествено да го обслужва. Тук се определя  дисперсията, стандартното отклонение и коефициента на стандартно отклонение на печалбата.

Анализ на растежа – Бъдещата стойност на фирмата зависи от нейния бъдещ разтеж. Това ас. Борисова интерпретира като способността фирмата да заделя от печалбата за реинвестиране

g – темп на растеж

ROE – възвращаемост на собствения капитал

k – коефициент на реинвестиране

Схемата на Дюпон е любима на Вазов и сие:

това е съкратен вариант

1) = Рентабилност на активите

2)=Възвращаемост на собствения капитал

50. Несъстоятелност и ликвидация на предприятието[2]

1)          Процедури по уреждане задълженията с кредиторите и сожствениците на капитала на предприятието

Цел на произведството по несъстоятелност: да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.

Основания за отктиване (1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. (2) Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Неплатежоспособност - Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ПАРИЧНО задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,[3] свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Производство по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.

Свръхзадлъжнялост - Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.

Несъстоятелността е неприложима за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон. Несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон. Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца. Решенията на съда могат да се обжалват пред съответен апелативен съд. А решението на апелативния съд – пред Върховния Касационен Съд.  Решенията на съда се вписват в съответния съдебен регистър и се обнародват в "Държавен вестник". Името и адресът на назначения синдик или на назначения прокурист също.

Маса на несъстоятелността: 1. имуществените права на длъжника към или след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, включени в предприятието му; една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които не са включени в предприятието му. В имуществото на неограничено отговорния съдружник[4] се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност. Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.

Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В производството по несъстоятелност длъжникът се призовава на адреса на управлението му, а кредиторите - страни по делото, на посочения от тях адрес в страната.

Откриване на производство - по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и по публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника. Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 15-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Към молбата се прилагат  препис от последния заверен от експерт-счетоводител годишен счетоводен отчет и баланс към датата на подаване на молбата, опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата, списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им, опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник, както и документите изискани по Данъчно процесуалния кодекс. Молба се разглежда от съда незабавно в закрито заседание. До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори. Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му. Съдът може да наложи предварителни обезпечителни мерки. Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността. Определението за постановяване на мерките подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.

Постановяване на решение Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът:

1) обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата;

2) открива производството по несъстоятелност;

3) назначава временен синдик;

4) допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

1)  определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

От деня на обнародване на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. Спират се съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Това не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. Данъчните също спират производствата според Данъчния процесуален кодекс.

Съдействие на длъжника- В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика: 1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си; 2. списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от три месеца преди началната дата на неплатежоспособността; 3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността.

Попълване Масата на несъстоятелността – 1). Дял или вноска, неизплатени или невнесени от съдружник с ограничена отговорност, се събират от синдика. 2) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично[5] 3) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. 4) да се обяви за нищожно по отношение кредиторите изпълнение на задължение, учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;  сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността 5) могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите следните извършени от длъжника действия и сделки ( безвъзмездна сделка, погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост; учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение; залог или друго обезпечение; сделка, която  уврежда кредиторите).[6] 6) връщане на даденото от трето лице 7) при предявяване на отменителен иск от синдика

При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

След обявяване на решеноето за несъстоятелност кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от обнародване на съобщението за откриване на производството по несъстоятелност. Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства. Синдикът прави обявление в "Държавен вестник" за съставянето на списъците и за счетоводните отчети и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда. Длъжник или кредитор може да направи писмено възражение пред синдика с копие до съда срещу прието или неприето от него вземане в 14-дневен срок от обнародването на обявлението за представянето на списъците и отчета. Списъкът на приетите от синдика вземания, за които не са постъпили възражения се одобрява от съда в закрито заседание незабавно след представянето на списъка от синдика.

СИНДИК може да бъде физическо лице, кото не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран; не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство; не е кредитор в производството по несъстоятелност; не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник; не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие; има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността; е включен в утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;  не е освобождаван като синдик на основание запрещение. Правомощията на синдика могат да се осъществяват от няколко лица.

Съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията. Съдът освобождава синдика при негово писмено искане, отправено до съда; при поставяне под запрещение; ако назначеният синдик престане да отговаря на изискванията; искане на кредиторите, които притежават 2/3 от размера на вземанията; по решение на събранието на кредиторите; фактическа невъзможност да осъществява правомощията си; смърт.[7]

Синдикът записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността.

Ограничения - Синдикът не може да договаря от името на длъжника нито лично със себе си, нито със свързано с него лице. Също не може да придобива по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Той не трябва да разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия. Когато правомощията на един синдик се прекратят, може да се назначи временен синдик до избирането на нов.

ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ – провежда се на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Там се 1. изслушва доклада на временния синдик 2. избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му и възнаграждението му; 3. избира комитет на кредиторите.

Събрание на кредиторите се провежда след одобряването на списъка на приетите от синдика вземания. След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания. Съдът може да предостави право на глас и на кредитор, който води имуществено гражданско или търговско дело срещу длъжника.[8] Последващи събрания се провеждат при постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането. Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго..

Комитет на кредиторите - Събранието на кредиторите може да избере комитет на кредиторите в състав не по-малко от трима и не повече от девет членове. В комитета на кредиторите задължително се включват лица, които представляват обезпечените и необезпечените кредитори. Комитетът на кредиторите подпомага и контролира действията на синдика по управление на имуществото, проверява търговските книги и съдържанието на касата и уведомява съда в за нередности. Касата се проверява най-малко веднъж месечно, като за резултата се уведомява съдът по несъстоятелността. Членове на комитета получават възнаграждение и не могат да придобиват имущество от масата на несъстоятелността.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО - С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки. Право да предложат план имат длъжникът, синдикът, кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания; кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания; съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник; неограничено отговорен съдружник; двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника. План може да се предложи най-късно до един месец след датата на обнародване на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания. Може да се предложи повече от един план. Планът трябва да съдържа: 1. степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана; 2. условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения; 3. степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред; 4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана; 5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана; 6. влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника. С плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки. С определение, постановено в закрито заседание в 7-дневен срок от изтичането 1 месечния срок за обявяване на план съдът допуска такъв за разглеждане, ако той отговаря на изискванията. Съдът обнародва в "Държавен вестник" съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане план.

Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато право на глас. Кредиторите гласуват отделно в следните класове:

1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;

2. кредитори с вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност

3. кредитори с публично правни вземания

4. кредитори с необезпечени вземания;

5. кредитори с вземане от законна лихва, отпуснат от съдружник кредит или безвъзмездна сделка.

Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят. Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона. Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.

Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ -  Кредитор може да се снабди с изпълнителен лист за преобразуваното си вземане на основание утвърдения от съда план. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с него и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията или синдикът[9] могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ -. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:

1. обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;

2. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;

3. прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;

4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

5. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

От деня на обнародване на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица. Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на обнародваното в "Държавен вестник" обявление за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО - Недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника. Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по съответния ред за продажба на такива вещи и права по реда на Гражданския процесуален кодекс, като синдикът има правомощията на съдия-изпълнител. По предложение на синдика съдът по несъстоятелността разрешава на публична продан да се изложат вещите и имуществените права като цяло, обособени части или отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.

По предложение на синдика съдът по несъстоятелността може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник. Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО -Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи.

При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: 1. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението; 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот; 3. разноски по несъстоятелността; 4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица; 6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; 7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника; 8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 9. вземанията по лихви; 10. вземанията по отпуснат от съдружник кредит; 11. вземанията по безвъзмездни сделки.

NB: Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по т. 3 - 11, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.

Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от

Съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.

Кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване съобразно с вече платеното. В масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали. След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника.

Приключване на производството по несъстоятелност - Синдикът представя на съда отчет за своята дейност, както и окончателна сметка за разпределение и за останалите неплатени вземания в срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи. Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаване отчета на синдика. На събранието се приема окончателната сметка за разпределение и за останалите неплатени вземания и се взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността. Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато са изплатени задълженията или масата на несъстоятелността е изчерпана. С решението си съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика. Синдикът предава търговските книги и остатъка от имуществото на длъжника или на неговия управителен орган. С прекратяване на производството по несъстоятелността се прекратява действието на общата възбрана.

ИЗВЪНСЪДЕБНО СПОРАЗУМЕНИЕ - Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Със сключването на договора производството по несъстоятелност се прекратява. Договорът се сключва в писмена форма. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.

Възстановяват се правата на длъжник, който изплати напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях. Правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Не се възстановяват правата на длъжник, осъден за банкрут.

2)           Актуални проблеми при осъществяване процедурите по ликвидация [10]

Несъстоятелността в BG поставя един централен голям проблем: кредиторите не са защитени достатъчно добре. Като цел на несъстоятелността е изброено и оздравяването на предприятието. Това обаче не бива да е самоцел. Оздравяването е за сметка на чуждо финансиране. Длъжникът е обявен в несъстоятелност, именно защото не може да обслужва чуждото си финансиране. Ако правата на кредитора (liability contracting)  не са защитени добре, тогава цената на чуждо финансиране ще отразява това. Фирмите ще получават кредити срещу по-високи лихви. Защо 20 % от работниците да могат да предлагат план за оздравяване[11] – те не са страна в дълговите взаимоотношения? Защо планът задължително трябва да включва и план за заетостта на работниците? Фирмата ще се оздравява ли или ще поема част от фунциите на социално осигурителната система? Как такива “интервенции” да се включват в цената на кредита? Такава несъстоятелност икривява кредитните взаимоотношения.

За да се обяви един длъжник в несъстоятелност поради неплатежоспособност, трябва неизпълненото задължение да е задължително парично. Често в България фирми се опитват да обявят други техни длъжници в несъстоятелност, но в договорите им са уговорени стоки и не са в парично измерение. Съдът им отказва и те започвар друг вид дело. Ако в това време се започне процедура по несъстоятелност, делото им се спира. Те може би биват включени с гласове в събранието на кредиторите. Как такива парично-стокови или бартерни взаимоотношения да оценяват риска от вероятна несъстоятелност?

Лично смятам, че най-големи права трябва да има най-големия кредитор. Защита на по-малки кредитори намалява ефективността на несъстоятелността. Има размяна (trade-off) между ефективност и справедливост. Ако най-малките кредитори не си получат вземанията, не би било справедливо. Но ако те ex ante знаят, че при евентуална несъстоятелност се разпорежда безусловно най-големия кредитор и това е правило (а не както в процедурата по несъстоятелност да има хиляда врати и страните да си предлагат планове за оздравяване до безкрай, и “оздравяването” да е за сметка на кредиторите), те просто няма да отпускат средства. Може да изискват баланси или ливъридж коефициенти на бъдещия си длъжник и след това да отпускат. По добре да знаеш, че веднага/кога ще получиш парите си при евентуална несъстоятелнст. Ще знаеш кой по ред си в изплащането. Това последното е лично мнение – do not try this at home.