Joomla Software solutions Template

Payday loan

Трите стълба при пенсионното осигуряване са следните:

1.  Задължително пенсионно осигуряване – пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност;

2.  Допълнително задължително пенсионно осигуряване – тук съществуват два фонда, които са универсален и професионален пенсионен фонд (УПФ и ППФ). Тук средствата се наследяват ако определен социален риск се сбъдне на осигуреното лице.;

3.  Допълнително доброволно пенсионно осигуряване – лична справедливост.

Здравното осигуряване бива два вида:

1.  Доброволно здравно осигуряване – дружества за ДЗО;

2.  Задължително здравно осигуряване – НЗОК.

Осигурителния риск безработица отново може да бъде два вида а именно доброволно и задължително.

Основоопределящият принцип в СО е солидарността. При задължително и при доброволното осигуряване се използват два различни принципа:

1.  Разходно – покривен принцип – използва се при задължителното осигуряване. При него средствата, които се получават през текущия месец от работниците се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери.;

2.  Капиталов принцип – тук средствата се натрупват по индивидуални партиди на осигуреното лице.

1.  Същност на СО – система за обезпечаване на населението при настъпване на определен социален риск;

В практиката съществуват различни определения, на различни автори. Някои от тях са:

-    Проф.Кацаров – осигуряването е най висша форма за обезпечаване на населението, на професионални групи и на отделни лица срещу случайни, по единично взети непредвидени, но в своето масово настъпване, статистически оценени събития, които пораждат щети или парична нужда на засегнатия индивид.

-    Доц. Здр.Георгиев – СО е съвкупност от социални и икономически отношения, които се пораждат при образуване, управление и разпределение на специален фонд.

-    Нено Павлов – СО е механизъм за акумулиране и разпределение на парични средства в полза на бенефициента по повод на настъпили осигурителни рискове.

Разлика между СО и Застраховането – СО се различава от Застраховането по спецификата а рисковете, които могат да възникнат.

- фискални финанси – Държавен бюджет

- нефискални финанси – застраховане, социално осигуряване и банково дело

Характерно за задължителното държавно осигуряване е т.н. „Морален договор” между поколенията. Изходната му точка е тълкуването на приходно-разходния принцип като форма на издръжка чрез СО-те доходи на предходното поколение от осигурителните вноски на сегашното поколение. Същността на зависимостта от гл.т. на издръжката на живота е обратна, а именно че предходното поколение е издържало сегашното преди то да навлезе в полето на труда. Това означава че то е извършвало инвестиции, които би трябвало да му се възстановят.

1. Социалното осигуряване като дейност
2. 1. Определяне на потенциалните рискове, които са в основата на осигурителната съвкупност
3. 2. Определяне на обхвата на осигурителната съвкупност
4. 3. Формиране на фонд за покриване на рисковете
5. 4. Изплащане на средства при сбъдване на съответните осигурителни рискове.
6. 1. Определяне на потенциалните рискове, които са в основата на осигурителната съвкупност

1.1 Същност на осигурителния риск – нагласа, вероятност от настъпване на определено събитие, свързано с необходимост от получаване на допълнителни финансови средства.

1.2 Характерни черти на риска:

-    Случаен характер - защото рискът може да настъпи, но може и да не настъпи за определен индивид.

-    Обективен характер – т.к. не зависи от волята на човека.

-    По принцип е с неблагоприятна последица – има и изключения като например раждането на дете, отглеждането му и други.

-    Има единичен характер – конкретност

-    Осигурителния риск е опознавателно събитие

1.3 Сфери на проявление на социалните рискове

-    От гл.т. на сферата им на проявление са трудови и нетрудови рискове

-    Според мащаба на проявление осиг. рискове биват – единични като майчинство и общи с епидемичен характер (епидемични заболявания)

-    От гл.т. на финансовите отношения, които пораждат:

-    Чист – който се има предвид при формирането на финансови баланси, но което не се случва. Неговото влияние има позитивен характер върху състоянието на осигурителния фонд.

-    Спекулативен – да сме предизвикали нарочно, умишлено травма, инцидент с оглед облагодетелстване (инвалидност, трудова злополука...)

-    Според възможността да се покрива риска –

-    Неприемлив риск – епидемии в големи мащаби и масова безработица и други. Институциите не могат да ги поемат и ги избягват.

-    Приемлив риск

1. 2. Определяне на обхвата на осигурителната съвкупност

2.1.В зависимост от това дали е принудително или не делим на

-    Доброволно

-    Задължително

2.2.Въз основа на рисковете, които покрива

-    Болест

-    Инвалидност

-    Майчинство

-    Отглеждане на дете в семейството

-    ТЗПБ

-    Безработица

-    Старост

-    Смърт на наследодател или издържащ член на семейството

2.3.От гл.т. на участниците в осигурителния процес

-    Осигурители – ф.л., предприятия/работодатели и трети лица

-    Осигурени лица – получателите, бенефициентите които получават средства по сбъднати осигурителни рискове

-    Осигурителни институции – НОИ, НЗОК, служба по заетостта, пенсионни дружества

3. Формиране на фонд за покриване на рисковете – изравняване на осигурителните рискове. То се извършва по: осигурители/работодатели, осигурени лица, по време и по място. Т.к. всички плащат, правят вноски, но само за някои хора се сбъдва осигурителното събитие. Именно принципът на солидарност е основополагащ за образуването на фонда, защото плащанията не са към всички, въпреки че всички правят определена средна вноска, а към онези, за които са се сбъднали осигурителните рискове.

Изравняване по отделни работодатели/осигурители: различните фирми имат различни професионални рискови характеристики, което предполага и потребност от диференциране на плащанията към осигурителния фонд. На практика обаче или се прави много по-крупна диференциация или се заплаща еднакъв % към осигурителния доход, така че в недостатъчна степен се отчитат различията по отделни работодатели при формирането на средствата във фонда. Плащанията от фонда обаче се извършващо размера на натрупаните средства, но само към онези работодатели, чиито осигурителни рискове са се сбъднали.

4. Изплащане на средства при сбъдване на съответните осигурителни рискове

Осигурителните плащания са средствата, които лицето получава при покритие на осигурителните рискове от осигурителна институция.

4.1 Класификация на видовете плащания:

-    От гледна точка на времетраене – биват еднократни и постоянни

-    От гл.т. на тяхната форма – биват парични и натурални (лекарства)

-    Според осигурителния риск – биват:

-    Обезщетения при болест с временна нетрудоспособност;

-    Обезщетение при майчинство;

-    Обезщетения и пенсии;

-    ТЗПБ;

-    Пенсии за инвалидност;

-    Наследствена пенсия;

-    Плащания към семейства с деца (еднократни и периодични);

-    Плащания с превантивна цел;

-    Плащания за медицински грижи.

4.2 Предпоставки за отпускане на плащания:

-    Осъществен риск – наличие на осигурителен риск

-    Лицето трябва да е осигурено - лицето да принадлежи към осигурителен фонд, който ще отпусне плащането.

-    Да им определен трудов стаж определен със закон

Съвкупността от предпоставки и условията за отпускане и начините за изчисляване на осигурителните плащания се нарича „Режим на осигурителните плащания”.

-    От гл.т. на достъпността на плащанията - този режим може да бъде строг и либерален (малко са изискванията, които да са основание за плащане).

-    От гл.т. на размера на плащанията – незадоволителен, поносим, задоволителен и щедър.