Joomla Software solutions Template

Payday loan

Теоретични основи на фирмените финанси. Б-нс и фин. равновесие на фирмата.

Теоретическите основи на фин-те на фирмата имат различни измерения. Те се предопределят и развиват в съответствие с 3осн.групи определения: 1.Ф на ф-мата имат за предмет движението на парите и почти всяка финансова сделка засяга пряко или непряко парите. 2.Ф-вото управление се свежда до събирането и управлението на к-лите, използвани от ф-мата. 3.Ф-вото упр-е е съставна част на общата управленска по-ка.

Развитието на теорията за ф-вия мениджмънт по същество е развитие на традиционната концепция и утвръждаване на модерната концепция за фирмените финанси. Освен големите др-ва и индивидуалните др-ва ФФ имат за цел да опишат и представят ик-ката на пазара, чиято сложност бързо нараства. Този подход се използва още през 1920г. когато в университетските среди интересът към управлението на фирмите значително се повишава. Това става по два н-на: 1.Нарастването на акционерната д-ст след Iсв.война и следствие повиш. обществения интерес към др-вата, акциите и техниките за придобиване на к-ли. 2.Публикуваната през 1920г.на Даунинг “Финансовата политика на кооперациите”.

Главната цел на фирмата е макс-на п-ба. Това е цел, която много често се взема като фундаментална хипотеза на фирмената теория. В ик-ската теория се разграничават 2понятия - рандеман и п-ба. Разликата м/у тях е: 1.П-бата е концепция на собственика както и с неговото разпределение. 2.Рандеманът е конц-я на мениджъра, свързана с пр-вото или създаването на нови богатства. Съществува когато ресурсите може да се използват за провеждане на по-големи ик-ски ст-сти от направените р-ди.

обособяват се две групи основатели на финансовата теория: 1.основатели на традиционната ф-ва теория; 2.основатели на модерната ф-ва теория. И двете групи дават принос в развитието и усъвършенстването на ф-вата теория.

Разграничават се: I.Придшественици на ф-вата теория - най-съществен е приноса на Бернули, Фишер и Башалие.

II.Създателите на теорията за несигурните пазари и ролята на финансовите пазари - Ероу 1953 и Дебрийо 1959г. III Авторът на тезата за инф-ционната ефективност на ф-вите пазари - Самуелсън1965г. IV. Конструктурът на теорията за портфейла - марковиц 1952г. V.Моделът за равновесието на ф-вите активи на Шарп и Линтър 1965г. VI.Концепцията за цената на фирмата и оптималната фин-ва стр-ра, разработена от Модилиани и Милер през 1958г. VII.Теорията за опциите на Блейк и Шхолес 1973г.

Важен инстр-нт на стоковото обръщение са парите. Те опосредстват създаването и реализацията на пр-ктите на труда, правят стоките съпоставими и улесняват размяната. Парите позволяват да се измери ст-стта. Те изпълняват ф-цията на разчетна единица и в този смисъл може да се определят като стока, изразяваща цената на вс.др.стоки. Като измерител на ст-стта парите са източник на продуктивност, намираща израз в икономията на р-д и време.

Същественото при хар-ката на парите като инстр-нт за плащане е че: I.Улесняват размяната: 1.Парите са ср-во за неопределено, генерално и незабавно плащане - това позволява да се разграничат парите от обикн-те краткоср. ф-ви активи като полиците и квази-парите; 2.парите имат легален курс и неограничена способност за освобождаване от задължения.

II Стават продуктивни в качеството им на инстр-нт за плащане - парите са създател на полезност и богатство. Става дума за продуктивност, изразяваща се в икономии на ст-ст и време.

Важно предназначение на парите е да бъдат резерв на ст-стта. Благодарение на това те са ин-нт за временна защита на покупателната сила. Х-ката на парите като ликвиден актив изисква някой уточнения за: 1.Богатството и съставките му. Ик-ските агенти могат да държат своето богатство под формата на: реални, финансови активи, чиято доходност се изразява в приходи измерени с пари; ликвидни активи като пари, безсрочни влогове и квази-пари. 2.Особеностите на ликв-те активи - притежават 3х-стики: безсрочно или срочно доверие в даден финансов посредник; сигурна ст-ст, сигурен рандеман определени и фиксирани в пределите на парите; може да бъдат използвани както директно в разплащанията, така и ч/з конвертиране в ср-ва за плащане с определена сигурност за кратки срокове и без или със слаби р-ди.

Активите имат както паричен рандеман така и рандеман на употребата. Паричният рандеман се състои от: доходът и п-бата или загубата на к-л. Рандеманът на употребата произтича от услугите направени ч/з актива. р-нът на използването на ликвидните активи е двоен. В качеството си на резерв на ст-стта те позволяват избора във времето, даващ на ик-ките агенти въз.стта да разпределят д-дите си според вкуса на преференциите им. Ликвидният актив позволява да се осъществе диверсификация на богатството като се вземат предвид изискванията за ран-на и сигурността. Ликв-те активи може да имат не само слаб финансов или нулев ран-ман, но и негативен рандеман в реална ст-ст.

Общата х-ка на всички ликвидни активи, емитирани от фин-ви посредници показват, че тези активи са едновременно: резерв за налична покупателна сила за последващи размени; запас на активи в нерисковия портфейл.

Най-общо табличния баланс може да се определи като състояние на им-вото, определено в даден м-нт, т.е всичко което фирмата притежава и дължи. Той отразява основното счетоводно състояние и финансовата позиция на ф-мата на опр.дата. Разликата м/у това, което ф-мата притежава и дължи представлява нейното чисто богатство, наречено чисто състояние на фирмата т.е. величината на собствените к-ли.

Пасивът представя източника на фондовете използвани от ф-мата, т.е. нейния собствен к-л, натрупаните резерви, сумите които дължи но с които разполага времено, сумите дължими на д-чиците за стоките и м-лите получени на кредит.  активът отразява употребата на фондовете. Тук се включват движимите и недв.активи - закупени терени, закупени или построени сгради, машини, запаси, вземанията от клиенти, сумите в банката и касата.

Във всеки б-с статиите на актива трябва да се подреждат според нарастващата ликвидност. Загубите и п-бите не влизат в тази класация за степен на изискуемост. следователно активът започва с конструкциите и обурудването, продължава със запасите и завършва с паричните ср-ва. Статиите на пасива на б-са са подредени според тяхната нарастваща изискуемост както следва: акционерен к-л, резерви и неразпределени резуртати от предходните години - нулева, провизии за загуби и р-ди - условна; дългосрочни, срсрочни и крср.дългове - реална изискуемост.

Работния модил на б-са съдържа 3 колонки: 1.предназначена за записване на брутната сума на различните постове на актива; 2.амортизациите и провизиите за обезценка; 3.служи за означаване на чистата ст-ст и се определя като разлика м/у колона 1 и колона 2.

Амортизациите и провизиите са израз на намление на ст-стта в актива на б-са. Може да се добави, че това са своеобразни коректори на актива. Ам-те са израз на една постоянна величина, дължаща се на износването и на времето. Провизиите за обезценка са израз на случайно намаление на с-стта на актива, дължащо се на дад.неприятно събитие, което не е фатално за придобиването или създаването на опр.елемент на актива.

При х-ка на оборотните к-ли важно значение има: 1.Съблюдаването на т.нар. п-пи за минималното финансово равновесие на фирмата; 2.Определяне на чистите оборотни к-ли /ЧОК; 3.ЧОК са полето на сигурност, съставено от превишенито на оборотните активи над текущите пасиви.

ЧОК се изчисляват като: а/ръзлика м/у оборотните активи и текущите пасиви; б/разлика м/у постоянните к-ли и фиксираните активи. ЧОК може да се разделят на: 1.Собствени оборотни к-ли, изразяващи частта от собствените к-ли, с която се финансират оборотните активи; 2.Чужди оборотни к-ли, изразяващи частта от срср и дългоср-ни дългове с която се финансират оборотни активи. Собствените оборотни к-ли се изчисляват като разлика м/у циркулиращите активи и всички фирмени дългове. В р-тат на това ф-мата притежава само собствени оборотни к-ли ако нейните собствени к-ли са по-големи от съвк-та от всички дългове.

Предмет на отделно изследване може да бъде техниката за оценяване потребността от оборотни к-ли и тяхната зависимост от оборота при условие, че няма чувствителни сезонни изменения и че фирмата не осъществява спекулативни продажби и п-ки.

Във фирмите имащи значителна добавено ст-ст, съвк-стта от потребностите за финансиране, породена от цикъла на пр-вото е по висока от U-стта на съответните ресурси. Потребността от оборотни к-ли в случая е позитивна и ср-вата остават в разпореждане на ф-мата.

Сравнително рядко ф-мата има ниска добавена ст-ст. Тогава U-стта от потребностите за финансиране, породена от цикъла на пр-вото може да бъде по-ниска от съвкупността на съответните ресурси. Следователно потребността от оборотните к-ли е отрицателна. Това е повод за освобождаване на постоянни ресурси за финансиране, които фирмата може да използва извън цикъла на пр-вото.

ЧОК намират своето изражение в потребността от оборотнш к-ли - потребност, необходима за оценка на финансовата ст-ра на ф-мата. Трябва обаче да се има в предвид, че ЧОК трябва да са по-високи от потребностите от оборотни к-ли. Освен това ЧОК трябва да бъдат увеличавани ч/з постоянно прибягване към нови к-ли, ако рационалното водене на управлението не доведе до съкращаване на потребностите от оборотни к-ли.

Управлението на запасите включва наблюдението, контрола и поддръжката на техния обем и състав. Обемът на запасите зависи частично и от с-мата на тяхното управление. На тази основа в промишлените фирми важно значение имат 2фактора: - добрата ор-ция на труда и произв-та. Каквато и да е действащата йерархическа схема на организация винаги трябва да съществуват 3 ясно определени отдели във фирмата - технически, планов и отд.контрол в/у изпълнението на промишлената задача.

вниманието може да се насочи към изследване величината на потребността от финансиране в зависимост от състава на запасите и тяхната степен на ликвидност. Във връзка с това трябва да се има предвид, че: 1.В груната ст-сти  в пр-вото обикновено има ел-нти, които не служат веднага на пр-вото и продажбата; 2.Редовните запаси трябва да бъдят изследвани подробно, за да се види дали могат лесно и в какви срокове да доставят приходи за посрещане на крсрочните дългове; 3.Необходимите срокове за които запасите се трансформират в наличности зависят от една страна от тяхното време на обръщаемост т.е. от времето необходимо за трансформирането и в пари и от др.страна от сроковете за инкасиране на к-тите, отпуснати от клиенти. Във връзка с това: 1.В търговските фирми времето на обръщаемост и равно на: NM=(I/PP)*12, където NM - бр.на месеците необходими за трансформиране на U-стта от запасите в обороти; I-запасите в пр-вото; РР-покупна цена на стоките продадени през годината. 2.В промишлените фирми времето на обрщ-стта е равно на : NM=(I/CI)*12, където CI-ст-стта на годишните пр-би.

Следователно обръщаемостта е по-бавна в промишлените отколкото в търговските и ЧОК на първите трябва да бъдат по-големи отколкото във вторите.

Обикновено сроковете за плащане се определят от дост-ците. В теорията и пр-ката времето необходимо на ф-мата, за да се разплати с доставчиците се определя ч/з съпоставка на общата величина на сроковете за плащане и покупателната цена на продадените стоки. Броя на месеците, необходими на фирмата за уреждане на взаимоотношенията си с д-чиците се определя: М=(D/(I0+AP-I1))*12, където: М-среден срок за разплащане с д-чиците; D-величината на статиите “Доставчици” и Търговски ЦК за плащане”; I 0-запасите от стоки закупени в н-то на п-да; АР-су3ма на годишните покупки; I 1-запасите от стоки закупени в края на п-да. Несъвпадението на тези срокове със сроковете определени от д-чиците може да бъде основание за очакване на предстоящи трудности в управлението на паричните ср-ва.

На пр-ка се съпоставя величината на активити в пр-вото с определена част от годишния оборот – съпоставка, чийто оборот се умножава по 12 за да се получи обръщаемостта в месеци. Величината на дад. б-нсова група се определя като обр-стта й се умножи по частта, която заема от оборота вкл.оборотните данъци и полученото се раздели на 12.

Използването на тази формула за всеки ел-нт на групите Запаси, Бързореализируеми активи и Крср-ни дългове на б-са води до определяне каква трябва да бъде величината на потребността и ресурсите породени от цикъла на пр-вото, разликата м/у които дава потребността от оборотните к-ли.

Ликвидността на ф-мата е изражение на способността й да посреща крср-те си  дългове. Тя е едно от ключовете понятия на фирмените финанси – понятие, ч/з което се изразява ефективността на използването на отделните ел-нти на оборотния актив и е пряко свързана с т.нар. краткосрочно фин-во управление. Изсл-то и упр-то на ликвидността се определят от връзката и зависимостта й от ЧОК. Относителната величина на ЧОК може да се определи: Кл=ОА/КД, където: Кл – коеф.на ликв-ст; ОА – оборотни активи; КД-крср-ни дългове. В американската литература този коеф.се нарича текущ коф-нт и се изчислява ч/з съпоставка на текущите активи и тек-те пасиви.

Във финансовата теория и пр-ка отнош-то съпоставящо двете величини, определящи ЧОК се нарича коеф.на ликв-стта. Той дава представа за конкретната ситуация в която се намире ф-мата към датата на приключване или на съставяне на б-са. Значението на коеф-та на общата ликвидност следва да се търси във възможността за отчитане на конкретната ситуация в която се намира ф-мата към дата на съставянето на б-са както и за измененията в тази ситуация.

Възможни са 3случая: 1,при крср-ни д-гове по-големи от об-те активи; 2. При крср-ни дългове равно на об-те активи – коеф-тът на общата ликвидност е =1. 3. При крср-ни дългове по-малки от оборотните активи.

Тенденцията към спадане на коеф. На общата ликвидност показва, че бдителността на ф-мата по отношение обр-стта на ел-тите на об-те активи и крср-те дългове трябва да се засили. И обратно.

Понятието парични ср-ва има различни змерения на отделните автори. Обикновено паричните ср-ва на ф-мата са = на разликата м/у оборотните активи и запасите. При съпоставка на тази разлика с крср-те дългове се използва понятието коеф.на пар-те ср-ва, който измерва способността на ф-мата да посреща крср-те си задължения ч/з ликвидните си активи. Коф-та на паричните ср-ва т.нар. коеф. На съкратена ликвидност(Ксл.), който е познат и като коеф. На намалената или относителната ликвидност се изчислява: Ксл= (ОА - З)/КД=(БРА+АН)/КД, където: З-запасите; БРА-бързореализируеми активи;АН-активни наличности. Той е по-реален, когато не отчита влиянието на авансите и частните плащания както в числителя така и в знаменателя. Ф-лата добива вида: Ксл=(БРА+АН)/КД. При Ксл ф-мата не финансира своите запаси с крср-ни дългове освен евентуално ч/з аванси и частични плащания получени от кл-те. В реалния живот на ф-мата е нормално Ксл<1 и съвсем закономерно част от запасите да се финансират ч/з крср-ни дългове.

Освен коеф-та на съкратена ликв-ст ф-мата може да изчислява и коеф.на непоср-на ликв-ст (Кнл): Кнл=АН/КД. Коеф-тът на непоср-на ликв-ст наречен още коеф.на наличностите може да бъде полезен само при положение, че активите в наличност обхв-т освен наличностите в касата, банките, пощенските чекове и: полиците с настъпил срок; чековете и купоните за инкасиране и пазарните ЦК.

Разликата м/у ел-тите на коеф. На съкратена ликв-ст е изражение на т.нар.чисти парични ср-ва на ф-мата (ЧПС). ЧПС=(БРА+АН)-КД.

Понятията “недостиг на ликв-ст” и “неплатеж-ст” не трябва да се разглеждат като синоними. Недостигът на ликв-ст води до удължаване на договорените срокове за плащане. Ф-мата е неплатеж-на, когато сумата от ст-стите на реализираните активи<от U-стта от дълговете на фирмата.