Joomla Software solutions Template

Payday loan

Лизингът

Лизингът е отдаване под наем на реален, производителен к/л за определен срок. В нормативната уредба лизингът е регламентиран в НСС 17 и ЗЗД (лизингът е вид наемно отношение, к` се оформя м/у две страни – лизингодател и лизингополучател). Лизингът се използва и от банки и други институции. Намира широко приложение след ІІ СВ, в периоди на рецесии, тъй като е удобна форма за осигуряване на Аи. Разлики в сравнение с банковия кредит – лизингополучателят не получава парични ср/ва, а наема дълготрайни Аи срещу заплащане на периодични вноски в полза на лизингодателя. Има договорни отношения м/у лизингодателя и ллизингополучателя (подлежи на облагане по ЗДДС). Лизингодателят може да бъде: производител; специализирани лизингови компании; търговски банки; Лизингополучателят може да бъде: малки и средни предприятия – те обикновено нямат достъп до по-евтин ресурс; приватизирани предприятия – за обновяване и разширяване на кръга на продажбите; Видове лизинг: 1/ Оперативен лизинг /анулируем, прекъсваем/ - Аите се наемат за период по-кратък от техния икономически срок на годност. Не се амортизират напълно. Притежават остатъчна с/ст след изтичане срока на лизинговия договор. След прекратяване на договора, наетият А се връща на л-дателя, к` може отново да го даде под наем или да го продаде. Удобен е за фирмите, к` могат да натоварят пълноценно наетият А през срока на лизинга. Р/дите за ремонт и експлоатация се поемат от л-дателят. 2/ Фин лизинг – трябва да са изпълнени две от трите условия посочени в НСС 17: договорът за лизинг съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху наемателя – прехвърлянето се извършва към края на срока на лизинговия договор, за да се ограничат рисковете за л-дателя; срокът на наемния договор покрива по-голямата част от полезния срок на използване на Аа; лизингът, к` не отговаря на тези условия е оперативен. Използва се за сгради, скъпо оборудване, транспортни ср/ва. Размерът на лизинговата вноска трябва да покрие р/дите за купуване на Аа и определена доходност за покриване на риска от инвестицията. Други видове лизинг: директен лизинг – л-дателят предоставя собствен или закупен по избор на л-получателя А; сублизинг – л-получателят може да предостави Аа на трето лице; лийверидж – л-дателят финансира само част от с/стта на Аа, а останалите ср/ва за придобиването му се осигуряват чрез кредит; обратен лизинг – прилага се от фирми с влошено фино състояние, к` предоставят Аа си на лизингова компания и го наемат обратно в условията на лизинг /фактически Аът не се премества/; рентен и нетен лизинг – при рентния лизинг всички текущи р/ди се поемат от л-дателят, а при нетния лизинг тези р/ди се поемат от л-получателят.  Предимства за лизингодателят: ако е производител – разширява кръга на продажбите, клиентите, пазара; при фини институции /банки и лизингови компании/ - пласиране на к/ли при задоволителна възвръщаемост и степен на риск. При оперативният лизинг, фините институции ползват данъчните изгоди от амортизацията; Предимства на лизингополучателят: удобна форма за набавяне на дълготрайни Аи при ограничен достъп до финия пазар; не се изискват крупни к/ловложения; лизинговите плащания се покриват от реализираните текущи доходи от експлоатацията на наетия А; значително по-лесен начин за осигуряване на необходимите ср/ва, в сравнение с банковите кредити; липсват ограничителни и забранителни клаузи както в банковите договори; осигурява се 100% финансиране на необходимите Аи /при инвестиционните кредити се изисква и съфинансиране/; оперативният лизинг е удобна форма, когато не можем да натоварваме Аа през цялата година и се спестява риска свързан с моралното изхабяване; финият лизинг дава възможност за данъчни изгоди в резултат на р/дите за амортизация, ремонт, поддръжка. Недостатъци: при оперативния лизинг се губи изгодата от амортизационните отчисления, остатъчната с/ст; при финия лизинг се поема риска от морално остаряване на Аа; сложни изчисления при лизинга и покупката на Аа; трудно е да се съпостави цената на лизинга с цената на банковите кредити; Подходът за вземане на решения за лизинг или покупка се свежда до съпоставяне на настоящите с/сти при двата варианта, като се избира тази с по-ниска настояща с/ст. Лизингодателят изчислява нетните р/ди на основата на първоначалните р/ди, от к` се приспадат настоящата с/ст на амортизацията, на остатъчната с/ст и се прибави настоящата с/ст на амортизацията. Вноските са равномерни. Определя се лизингова вноска, к` ще намали р/дите, в съответните години, при определени данъчни ставки и се намира настоящата с/ст на лизинговата вноска. Изчислява се и настоящата с/ст по банковия заем, след к` настоящите с/сти се сравняват. Подход при определяне размера на лизинговите вноски – За да фиксира сумата на годиш лизингова вноска лизинговата компания трябва да определи какви са нетните р/ди свързани с придобиването на Аа. При изчисляването на нетните р/ди лизингодателите включват в калкулациите първоначалните си р/ди (покупна цена + всички допълнителни р/ди отчина се настоящата с/ст на данъчната изгода от амортизацията на Аа, отчитат се всички допълн р/ди по поддръжката и ремонта, накрая се отчита пазарната с/ст, след изтичане срока на лизинга. Сумата по год лизингова вноска се определя не само в зависимост от нетните р/ди на наемателя по придобиването на Аа но и от нормата на възвръщаемост на инвестициите. Лизинговите вноски са равногодишни анюитетни плащания, необходимо е да се намери анюитетния фактор при %, съответстващ на изискуемата норма на възвръщаемост на лизингодателя и за период равен на броя на годиш лизингови вноски. Най често използвания подход при избора м/у лизинг на Аите и покупка чрез кредит се свежда до съпоставяне на настоящи с/сти при р/дите при лизинг и покупка на кредит. Избира се този вариант к` има по ниска настояща с/ст на извършените р/ди.