Joomla Software solutions Template

Payday loan

Осигурителен фонд – целенасочено събиране на средства в парична и натурална форма (в условията на хиперинфлация) с предназначение за плащания по покрити осигурителни рискове.

1. Характерни черти на осигурителните фондове:

-                            Законоопределени - регламентирани със закон

-                            Специфична дейност

-                            Не се цели реализиране на печалба

1. Модели и системи на финансиране и управление:

2.1 От гл.т. на начина на управление на финансирането – са характерни следните модели на социални фондове:

2.1.1 Основаващи функционирането си на самофинансиране – те са със следните характеристики:

-    Участие във финансирането на всички субекти, които са икономически, възпроизводствено социални и обществено зависими от функционирането на определен социален фонд;

-    Пазарно влияние върху параметрите на финансиране, съчетано с въздействие на демографски, здравословни, екологични и други фактори;

-    Участие във финансирането на база необходима, договорена и регламентирана пропорционалност за отделните финансиращи субекти.

2.1.2 Функциониращи на база главно бюджетно-държавно и общинско финансиране – за тях е характерно:

-    Икономическа заинтересованост на държавата и общините за финансиране на определени видове социалноосигурителна дейност;

-    Икономическата заинтересованост е в зависимост от потребностите за съхраняване на трудовия потенциал на страната;

-    Законово-нормативна регламентираност на бюджетното им финансиране в национален и международен аспект.

2.1.3 Функциониращи на основата на смесено финансиране – то се отличава със следното:

-    Участие във финансирането на фонда от субекта и обекта;

-    Прилагане на принципа на ползващите финансовия потенциал на фонда съобразно техните икономически възможности;

-    Предоставяне на клиентите на фонда възможности за комуникация с обществото, чрез заделяне от личните им доходи на определени суми за лични разходи.

2.2 От гл.т. на статута на управление за социалните фондове - се разграничават следните модели:

2.2.1 Двустепенна система – тя се характеризира с управление от надзорен съвет и управителен съвет. Оперативното управление и представителство се извършва от управител. Двустепенната система е характерна за самофинансиращите се социални фондове;

2.2.2 Едностепенна – тя се характеризира с един орган на управление – управителен съвет, председателя на УС извършва и оперативното управление и представителството;

2.2.3 Административно зависима в определена степен система на управление социални фондове;

2.2.4 Висока степен на управление от административната система на изпълнителната власт;

2.2.5 Национални и международни системи и фондове за управление – те функционират като управляваща и управлявана система.

3.  Формиране и регулиране бюджета на осигурителните фондове – бюджетът на осигурителните фондове е икономически инструмент за управление на осигурителните приходи и разходи през финансовата година. Чрез него се извършва годишно планиране, формиране и използване на ресурсите, предназначени за социално осигуряване. Неговите измерения и балансираност са доказателство за стабилността и платежоспособността на фонда, за точността на актюерските разчети и проекции на приходите от осигурителните вноски и разходите за плащания към осигурените лица. Не на последно място, той е функция от растежа и развитието на реалната икономика, заетостта, демографските структури, доходите и ефективността на осигурителния контрол.

Чрез позициите на бюджета на социално осигурителните фондове се оказва въздействие върху икономическата активност на фирмите, наетите и само наетите лица, в контекста на формирането на приходите. Той влияе чрез разходната част върху потребителското поведение и жизнения стандарт на нетрудоспособните, безработните и бедните лица, върху потребителския пазар и паричната маса в обръщение. Явява се икономическата основа за реализирането на осигурителната защита и приоритетите на политиката по социално осигуряване.

В технологичен план бюджетното планиране се извършва диференцирано за отделните социалноосигурителни фондове. Основание за това са:

-    Спецификата на рисковете, които подлежат на оценка и финансово осигуряване като вид, честота тежест, закономерности на протичането и други;

-    Особености на осигурителните плащания като вид, начин на организация, субекти на получаване и покрит времеви хоризонт;

-    Различията в показателите и използваната изходна информация за проектиране на разходите;

-    Различни субекти, уреждащи законодателните основи на организацията, на плащанията и реализацията на бюджетните фондови разходи.

4.  Системи за управление на средствата в осигурителните фондове

Отчет за приходите и разходите (ОПР)

- разходи – разходи по икон.елементи, финансови разходи; извънредни разходи.

- приходи – нетни приходи, приходи от опер. дейност; финансови приходи; извънредни приходи

4.1 Разходно – покривна – при тази система вноската се определя така че с акумулираните средства във фонда да могат да се извършват всички текущи плащания по сбъднати осигурителни рискове. При тази система не се заделят резерви. У нас на принципа на тази система функционират осигурителните фондове към НОИ и НЗОК.

4.2 Премийно – покривна – тази при която вноската се изчислява в размер, достатъчен за покриване на всички разходи, т.е. не само на текущите, но и на тези които ще се извършват периодично през следващите и които един вид са форма за компенсиране на всички натрупани права на осигурените лица.

4.3 Пенсионно – покривна – също финансира възникнали задължения. Характеризира се с това че осигурителната вноска се определя така, че с нея да може да се покрият текущите годишни плащания и да се резервират средства за покритие на възникнали задължения под формата на нови пенсии.

По повод на трите системи проф.Кацаров заключава че разглежданите 3 системи се различават помежду си само по обхвата си по време. При разходно - покривна система се обхваща само от 1 година, при пенсионно – покривната се обхваща периода след отпускането на пенсии, а при премиино – покривната се обхваща целият период за активно осигуряване и за получаване на пенсия.

5.  Същност, принципи и методи на изчисляване и регулиране на издръжката на живота

5.1 Същност – най-обща основа за възпроизводството на населението е издръжката на живота. Задоволяването на човешките потребности е свързано с разходи, които в своята съвкупност сформират издръжката на живота. Тя е различни за всеки индивид

5.2 Методи за установяване на издръжката на живот

5.2.1 Нормативен метод – най-разпространен. Изразява се в избора на стоки и услуги на базата на научно аргументирани нормативи за потребление с отчитане на традиционно установилото се потребление. Негово предимство е научността и отчитането на традициите при формирането на набора от стоки, а недостатък е моралното остаряване на някои стоки във времето.

5.2.2 Установяване на издръжката на живот на база обективно сложило се фактическо потребление на стоки и услуги – негови предимства са отчитането на реално сложилите се параметри на потребителя, адаптирането на потребителите към тях и практическото им обвързване с икономиката на държавата. Недостатък е негативното влияние на неравновесието между търсенето и предлагането на стоковия и трудовия пазар.

5.2.3 Сравнителен метод – при него издръжката на живот се определя чрез сравняване на възприемането на определени параметри на потребление от страни близки по равнище на икономическо развитие. Предимство на метода е че лесно може да се определи издръжката, недостатък е невъзможността да се определят всички потребности.

5.2.4 Коефициентен метод – определянето на издръжката на живот за различни социални групи, категории трудещи се и други се извършва в % към средната или друга базисна издръжка на живота. Така например се минимизира работната заплата, кореспондираща на издръжката на живот на най-лек и нискоквалифициран труд се използва като база, от която в % се определят:

-    Социална пенсия – като най-ниска пенсия;

-    Обезщетение за безработица и др.

5.2.5 Експертен метод – основава се на висок професионализъм, натрупан опит на специалистите в различни области на науката и практиката по въпросите на доходите на населението, работната заплата, потреблението, финансите и други. Тяхната „мярка” за издръжка на живота се формира от системни наблюдавания за влиянието на цитираните и други фактори за издръжката на живот.

5.2.6 Метод на пренесените нормативни и законови разпоредби от международни спогодби, организации и други – например задължителни нормативи на МОТ. Един от тях е че долната граница на пенсията за изслужено време и старост не може да е по-ниска от 40% от средното брутно възнаграждение на лицето, както и възприетата практика, че при повече от 50% от доходите да с използват за храна е признак за бедност за съответната страна.

5.2.7 Метод на дискусията – той има разновидности. При едни от тях участниците в дискусията са представители на една обществена или политическа структура и търсят „консенсус” в полето на професионално – квалификационните си различия, подходи и други. При други съставът на участниците в дискусията е по-разнообразен и те се стремят да преодолеят освен посочените  и политически, религиозни, етнически и други различия.

5.2.8 Метод на договарянето – при него специфичното е възприемането на параметри на издръжката на живот, която може да не произтича пряко от фактори, нормативи или доказване в дискусия, но да удостоверява интереси, съображения и намерения на договарящите се страни.

5.3 Измерване на издръжката на живот – тук от  особено значение е отчитането на следното:

-  Да не се пропускат важни стоки и услуги, които са в основата на традиционното потребление;

-    Да се отразяват специфичните особености на традициите, регионалните, както и географско – климатичните особености от гл.т. на национален и на регионален характер;

-    Да се „пропорционират” правилно относителните тегла  на различните направления на потреблението;

-    Да се отчита при подбора на различни групи стоки и услуги да отговарят на изискването за достатъчна представителност като се спазват границите на допустимата грешка;

-    Да се прецени при необходимост установяването на непълна (намалена поради недостиг на стоки и услуги или доходи) издръжка на живота за сметка на кои стоки и услуги да се намали това количество.

Потребителската кошница има стойностен и материално – веществен характер. Субекти /участници/ при установяване на издръжката на живота са синдикатите, дружествата с нейните органи, работодателите и потребителите.