Joomla Software solutions Template

Payday loan

Произход и характеристика на финансите

1.     Същност на финансите

Финансите, като форма на взаимоотношенията между държавата и нейните граждани исторически възникват още с пояавата на държавата като институция. Като понятие, което е свързано с тези взаимоотношения, финансите се зараждат през средните векове. Терминът финанси /finis,finace,financia/ е изразявал приключване на парична сделка,или парично плащане в определен срок. По този начин произходът на думата финанси е свързана с парични сделки, парични операции, лихварство, хитрост, спекула, държавни приходи, държавни разходи и т.н.

При изясняването на същността на финансите трябва да се има предвид държавата като първопричина за тяхното възникване. Осигуряването на необходимите на държавата средства за осъществяване на функциите си е първоизточник за появата на специфични парични взаимоотношения между държавата и нейните граждани, които по-късно намират изражение в понятието финанси. Първоначално / през XVII век/с термина финанси се обозначават приходите, а по-късно и разходите на държавата. Разбирането за финансите се е заключвало в осигуряването на необходимите на държавата парични ресурси и тяхното използване.

На съвременния етап осигуряването на необходимите на държавата ресурси се осъществява основно от частното държавното стопанства. В частното стопанство ресурсите се формират чрез комбинирането на факторите на производството /земя, труд и капитали/, като целта е формирането на доход и печалба, което е и същността на икономическия принцип за водене на стопанството. В държавното стопанство необходимите ресурси се получават освен чрез спазването на икономическия принцип и чрез задължително-принудителни мерки на безвъзмездна основа.

Финансите са наука, която се занимава с това как хората да управляват постъпленията и да изразходват дефицитните /оскъдните/ парични ресурси за определен период от време. По икономическата си същност финансите изразяват специфичното движение на парите, възникващо от разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт и по-конкретно на националния доход. Този процес се осъществява с цел акумулирането на бюджетни и извън бюджетни средства на национално и местно равнище за покриване на разходите при изпълнението на определените им функции, чрез използването от финансовите органи на определени от държавата форми и методи. В този аспект финансовите отношения имат безусловно императивен характер.

Необходимостта от изучаването на финансите се обуславя преди всичко от съвременните изисквания на живота,които са свързани с:

- ефективното управление на личните парични средства.

- успешната работа в сферата на бизнеса.

- осигуряването на интересна и изгодна кариера.

- разкриването на възможности за приемането на граждански решения, които да оказват влияние върху икономическата политика на държавата.

- разширяването на кръгозора за финансовите закони и функционирането на реалните световни икономически процеси.

Финансовите отношения между субектите се характеризират с редица специфични особености, което дава основание те да се обособят в три отделни направления: държавни финанси; финанси на местните органи на управление и финанси на предприятията /корпоративни финанси/.

2.Финансова система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници / банки, застрахователни компании, пенсионни фондове и др./; фирми, които предлагат финансови услуги /финансово – консултантски компании/ и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи, които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите. Основно това са данъчните методи с техните форми като видовете данъци – преки, косвени и др., данъкоподобните методи с форми като:такси, глоби, патенти и др. Разходните форми чрез отделните видове разходи / за образование, за отбрана, за здравеопазване и др./,определят тяхното влияние върху доходите на икономическите субекти и върху икономиката като цяло.

Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. В икономически аспект финансовата система е съвкупност от относително обособени финансови отношения /парични потоци/. От институционална гледна точка тя е съвкупност от институции, които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения /паричните потоци/.

Изграждането на финансовата система е в тясна връзка със системообразуващите фактори. Първостепенни системообразуващи фактори на финансовата система са държавата, общините, предприятията и административното деление на страната. Централизираният паричен фонд на държавата и бюджетите на местните органи на управление се регулират от правителството /държавата/. Правителството регулира и паричните потоци в предпрятията, чрез финансовото право. Следователно спецификата на финансовата система зависи от особеностите на държавните и местните органи на управление. Административното деление на страната обуславя структурните звена на финансовата система.

Като системообразуващи фактори на финансовата система могат да се посочат и принципите за нейното изграждане като:

- принципът на единството.

- принципът на централизация на финансовата система.

- принципът на финансова автономия.

- принципът на специализация на нейните звена.

- принципът на ефективността /икономически принцип/.

- принципът на безпристрастността.

- принципът за справедливостта и др.

Принципът за единството. Неговата същност се изразява в създаването на единна нормативна база, чрез която се регламентират финансовите процеси. Този принцип изисква и обединяването на финансовите институции в единен управленски механизъм със съотвената взаимосвързаност при осъществяването на финансовата политика.

Принципът за централизация на финансовата система. Същността му се свежда до съсредоточаване на организацията и управлението на финансовата система във висшестоящите държавни институции. Министерството на финансите осъществява оперативното ръководство на финансовата система, а Народното събрание и Министерския съвет утвърждават нормативните актове за управление на финансовата система.

Принципът за финансова автономия. Същността му се изразява в правата и компетенциите на нисшестоящите финансови звена да вземат решения от финансов характер.

Принципът за специализация на звената на финансовата система. Той се проявява в създаването на специализирани финансови звена в отраслова и териториална насока. Тяхната цел е да реализират движението на финансовите потоци между държавата, предприятията, учрежденията и населението.

Принципът на ефективността /икономически принцип/. Изисква постоянно съпоставяне на вложените ресурси в държавното стопанство с реалните резултати /ефекти/, които се очакват или се получават и целта е с минимално вложени ресурси да се постигне максимално възможен ефект /резултат/.Този принцип се налага във връзка с оскъдноста /дефицитността/ на ресурсите в национален и глобален аспекти.

Принципът на безпристрастността. Той е свързан главно с пазара и означава:

- свободна и лоялна конкуренция

- индивидуален суверенитет на потребителя, което е гаранция за неговия свободен избор.

Във финансовата система гаранцията за безпристрастност е прилагането, доколкото е възможно на пазарните принципи, съобразени с особеностите на съответния икономически сектор.

Принципът на справедливостта. Свързан е с проблемите на разпределението и провежданата от държавата политика в това направление. Същността на този принцип е никой да не бъде оставен да страда от бедност, но извън това трябва да се прилагат пазарните критерии и принципи. С принципа на справедливостта трябва да се работи много внимателно, защото може да се ограничи действието на принципа за ефективността, от което цялото общество ще търпи загуби.

Изясняването на същността на финансовата система е в тясна връзка с образуването на нейните елементи. Те са самостоятелно обособени единици на основата на системообразуващите фактори. Едни от тях имат основно, а други второстепенно значение.

Основните елементи на финансовата система могат да се обособят в следното:

- финансовите отношения

- финансовата политика

- финансовият контрол

- органите, учрежденията, институциите и др. звена

Финансовите отношения включват:

- държавните /публичните/ финанси, които от своя страна обхващат тяхната приходна, разходна и бюджетна система.

- финансите на предприятията /корпоративните финанси/, които включват - финансово осигуряване; финансирането на възпроизводствения процес и разпределението на паричните постъпления и др.

- банковата система, която е специфична структура с многообразни взаимовръзки и отношения между банки и подобни на тях институции.

- социалното осигуряване, към което се отнасят: краткосрочното социално осигуряване; дългосрочното социално осигуряване и създаването на осигурителен фонд и др.

- застраховането, което включва личното застраховане; имущественото застраховане; задължителното и доброволното застраховане и др.

Финансовата политика е съставна част на икономическата политика. Тя е научно обоснована дейност на органите за управление, която е свързана с разработването и прилагането на принципи, форми и методи за организация на финансовите отношения.

Финансовият контрол като елемент на финансовата система има двуяка цел:

- да преценява степента на реализация на целите и задачите на определената от законодателната власт финансова политика.

- да установява законосъобразното използване на бюджетните разходи и дали има злоупотреби с бюджетните средства.

Финансовата система, като съвкупност от методи и форми за движение на паричните потоци между икономическите субекти /държавата, юридическите и физическите лица/, изпълнявата следните функции:

- Разпределителна функция. Тя е най-важната функция, тъй като чрез нея се осъществява разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт, на крайните доходи на всички стопански субекти и гражданите на страната.

- Управленско-регулативна функция. Чрез финансите държавата целенасочено регулира, направлява и управлява социално-икономическите процеси и социално-икономическото развитие, в държавното и частното стопанство.

- Социална функция. Тя е тясно свързана с предходните две функции и същноста и се изразява в създаването на социална сигурност на гражданите. На основата на акумулираните ресурси се извършва разпределение на средства за поспомагане на социално слабите групи от населението, за регулиране и подпомагане на решенията свързани с демографските проблеми, за помощи за безработните и др.

- Контролна функция. За да се гарантира интересът на фиска (държавна каса, държавно съкровище, хазна), обектите и източниците на финансови средства се подлагат на контрол от фискалните органи на държавата. Този контрол се реализира чрез паричната единица в процеса на формирането на крайните доходи на икономическите агенти. Контролът се осъществява чрез приходните и разходните форми, които участват във формирането на приходите и извършването на разходите на държавата. контролът е върху финансовите ресурси и тяхното целево изразходване.