Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дългосрочно финансиране на корпорацията

Вътрешни източници на финансиране – амортизации, неразпределена печалба. Емисия и пласмент на акции. Заемен капитал – облигационни и банкови заеми. Особени форми на финансиране – лизинг, варанти, конвертируеми облигации

І. Вътрешни източници на финансиране – амортизации, неразпределена печалба

Разпределянето на печалбата обхваща два етапа:

1. Първият етап е свързан с отчисляване на средства от печалбата за нуждите на държавата;
2. Вторият етап обхваща разпределянето на чистата печалба. Чистата печалба се използва за покриване на загуби за формиране на законови допълнителни резерви; за фондове за фирмата и изплащане на дивиденти на собствениците. Частта от чистата печалба, която се разпределя между собствениците, се определя като разпределена печалба. Факторите, влияещи върху втория етап, са: финансовото състояние на фирмата; наличието на потенциални инвестиционни проекти; конюнктурата; желанията на собствениците.

ІІ. Емисия и пласмент на акции

Емисията и пласментът на акции играят ролята за набиране на собствен капитал пряко от финансовия пазар от много ФЛ и ЮЛ.

Права, свързани с акциите:

1. имуществено право – то има две разновидности : дивидент (дава се на акциите) и право на ликвидационна квота (при несъстоятелност, при решение за ликвидация); правото от следваща емисия да се купува на преференциални цени (например ако акциите са на 220лв се дава право на старите акционери да купуват акции на 200лв – преференциална цена);
2. управителни права – свързани с правото за гласуване в Общото събрание; избират се управителни органи, вземат решения за разпределяна на печалбата;
3. контролни права – акционера има право да обжалва незаконосъобразни решения на дружеството.

Емисия на акции – основни стъпки:

• анализ на възможността за ефективно пласиране на емисията на финансовия пазар;
• определяне размера на емисията ;
• определяне номиналната стойност, емисионната стойност, вида и количеството на емитираните акции.

Номиналната стойност е тази, която е посочена върху лицевата страна на акцията, използва се за целите на отчетността – брой на акциите по номиналната стойност = основния капитал на фирмата (по-ниските номинали правят акциите по ликвидни). Акции без номинал са квотни акции ( у нас няма такива).

Емисионната цена – стойността, по която акцията се предлага на първичния финансов пазар на първия инвеститор, изискването е емисионната стойност да е по-голяма или равна на номиналната. Емисионната цена се определя по два принципа:

1. тръжна – инвеститорите се поканват да кажат какъв брой акции искат и каква цена са готови да платят над определен минимум;
2. като фиксирана цена  - отчитат се следните фактури:
   1. размер на капитала;
   2. финансово състояние на компанията;
   3. пазарна цена на акциите;
   4. очакваните дивиденти;
   5. цените на акциите от фирми със сроден бизнес.

Балансова цена – се получава като стойността на собствения капитал от баланса се раздели на броя издадени акции.

Пазарна цена – цената, по която акцията се продава на вторичния пазар.

Видове акции:

1. В зависимост от правата, които осигуряват:

а. Обикновени – притежават и трите права;

б. Привилегировани – лишени са от управителни права, изплащат дивиденти първо на техните притежатели. При фалит имат право на обезпечение от имуществото на компанията преди притежателите на отделни акции;

1. В зависимост от това дали са отпечатани на защитен хартиен носител:
2. Налични;
3. Безналични – откриват се специални сметки в Централния депозитар; на притежателите им се издават депозитарни разписки. Сделките с тези акции имат сила след регистрирането им в Централния депозитар и се извършват само на Фондовата борса или на организиран извънборсов пазар.
   1. В зависимост от начина на прехвърляне акциите биват:
      1. Акции на преносител – те трябва винаги да са налични – ползването на правата е свързано с представянето на акцията;
      2. Поименни акции – води се книга на акционерите, в която се вписват имената, адресите и ползването на правата е въз основа на вписаното име на акционера в тази книга. Разновидност на поименните акции е винкулираните акции – те не са свободно прехвърляеми, прехвърлянето им се ограничава в устава на АД и вписването в книгата на акционерите се извършва според определени условия.

Емисия на акции

1. Пряка емисия – фирмата сама пласира ЦК. Спестява си всички разходи за посредника, но поема риска да не пласира цялата емисия;
2. Косвена емисия – компанията ползва услугите на специализирани инвестиционни посредници – те се избират с конкурс. Посредникът оказва консултантска помощ при подготовката на емисията и осъществява продажбата им на първичния финансов пазар. Има три вида посредници:
   1. Негарантирано поемателство – посредникът пласира ЦК срещу уговорено комисионно възнаграждение;
   2. Гарантирано поемателство – посредниците изкупуват акциите с отстъпка от емисионната стойност и ги пласират за своя сметка и риск;
   3. Твърд ангажимент – посредникът поема риска и купува непродадената част от емисията според потенциалния кръг инвеститори;
   4. Според потенциалния кръг инвеститори емисията бива:
      1. Обикновена – ако капиталът се набира на Общото събрание и броят на акционерите е 50;
      2. Привилигирована подписка – когато на старите акционери се предложи да закупят акции на преференциална цена;
      3. Когато акциите се предлагат на повече от 50 лица – емисията и подписката е публична. Особеностите на публичната подписка са: задължително се изготвя проспект, проспектът съдържа информация за емитента – финансовото състояние; бъдеща дейност и риск; съдържа информация за възможни решения ако подписката се изпълни и не се превиши; вида на акциите.

Публичната емисия се регистрира в Централния депозитар и на организиран пазар на ЦК.

ІІІ. Заемен капитал – облигационни и банкови заеми

Облигационните заеми са свързани с емитиране на ЦК – облигации, които материализират прехвърляемите права на кредиторите (това са правото да получат на падежа номиналната стойност на ЦК), също така право на доход под формата на определена лихва и право на ликвидационен дял в случай на ликвидация на фирмата.

Предимства на облигационните заеми спрямо банковите заеми:

1. Облигациите дават възможност да се набира значителен капитал по възможно най-евтиния начин, тъй като се осъществява пряка връзка на емитента с инвеститорите т.е. елиминира се посредничеството на финансовите институции;
2. Не се проучва така задълбочено кредитния рейтинг, както това става при сключване на банкови заеми, но при публичните емисии се налага изготвянето на проспект и одобряването му от специализиран орган;
3. Ао фирмата е достатъчно надеждна, земът може да бъде и необезпечен;
4. Срокът на привличане на ресурса е по-дълъг в сравнение с банковия заем;
5. При конвертируемите облигации е възможно с определени клаузи включването в емисията, облигационерите да бъдат заставени да заменят облигациите с акции и така да се избегне погасяването на дълга.

Сравнение между облигационни заеми и емисията на акции.

Предимството на облигациите е:

1. че капиталът на дружеството не се размива с други нови собственици и дяловете на акционерите не се подменят;
2. облигациите са с по-ниски емисионни разходи в сравнение с акциите;

Видове облигации:

1. държавни
2. общински (муниципални)
3. корпоративни

Съгласно действащата нормативна уредба облигации могат да емитира АД, които съществуват най-малко от 2 г. и имат заверени два годишни финансови отчета. Изключение на нормативната уредба е, ако облигациите са гарантирани от държавата или от банка. Решението за емитиране на облигации се обосновава от финансовия мениджър на организацията, а се гласува от Общото събрание на акционерите. В решението се съдържат данни за размера на емисията, вида и правата свързани с облигациите, срока на подписката за емисията.

Видове облигации:

1. в зависимост от това как се ползват правата:
2. поименни;
3. на преносител;
   1. в зависимост от вида на носителя:

a.  налични;

b. безналични -  води се специална институция – Централен депозитар и на притежателите на облигациите се издава депозитна разписка;

1. в зависимост от обезпечението:

a.  обезпечени – ако като обезпечение стои недвижимо имущество облигациите са ипотечни, обезпечението може да бъде и с ЦК, може да бъде и гаранция от 3-ти лица;

b. необезпечени;

1. според възможността за изкупуване на облигациите преди падежа:

a.  облигации без клауза за изкупуване преди падежа;

b. облигации с клауза, разрешаваща на емитента обратното изкупуване преди падежа – тази клауза е в интерес на фирмата, тъй като й дава възможност при спадане на пазарния лихвения процент под гарантирания от облигациите да изтегли облигациите от обръщение и да ги замени с други осигуряващи по-ниска лихва. За да се защитят инвеститорите, се включва клауза, задължаваща емитента да изплати премия при изкупуването като компенсация на инвеститорите – кредиторите;

c.  облигации с клауза, задължаваща емитента да ги изкупи обратно преди падежа (договаря се срок, след който това право може да се упражни и минималната цена на изкупуването обикновено е в размер на 90-95% от номиналната);

1. Според начина на изплащане на лихвата облигациите биват:

a.  Купонни – основание за получаване на лихвата е представянето на купона за изминалия период;

b. Регистрирани – при които емитента или упълномощен орган поддържа списък с имената и адресите на облигационерите и на падежа им изплаща лихвата или заверява посочена от кредитора сметка;

c.  Облигации с нулев купон (сконтови) – емисионната цена е по-ниска от номиналната и на падежа на облигацията се изплаща номиналната стойност – това е т.нар. сконтова лихва.

Облигациите биват също: срочни и серийни(ежедневно се теглят серии и тези, които бъдат изтеглени, се погасяват); с фиксиран лихвен процент и с плаващ лихвен процент. При облигациите се допуска емисионната цена да бъде по-ниска от номиналната.

При публични емисии от облигации се изготвя проспект. В проспекта се включват: данни за фирмата; предмет на дейност; величина на основния капитал и внесена част от него; издадени обикновени и привилигировани акции; мениджмънт на компанията; данни за емисията на облигации; размер на облигационния заем; съотношение между размера на облигационния заем и внесения капитал; схема на погасяване на облигационния заем и др.

Банков заем

Основните документи, които банката проучва при разрешаване на заем са:

1. Искане за получаване на кредит – оформя се върху стандартизиран формуляр – той съдържа адреса на фирмата, данни за мениджмънта, основни данни за заема . цел, размер, срок, начин на усвояване и гаранции;
2. Икономическа обосновка на заема – включва данни за правния статут на фирмата, предмета на дейност. Техническата и технологична информация за произвежданата продукция, данни за внесения капитал, квалификация на лицата, притежаващи дружеството; данни за самия проект – мотивите за избора му, за който се иска кредит, маркетингова информация за пазара на стоките; договори с доставчиците; справка за инвестиционните разходи; финансов отчет за периода на издължаването на кредита, който се изготвя в песимистичен, реалистичен и оптимистичен вариант;
3. Погасителен план – при изготвянето на който се съобразяваме със скоростта за обръщаемост на капитала и представяме вижданията си за сроковете за издължаване на заеми.
4. Обезпечението по заема – прилага се списък за обезпечение по кредита и оригиналните документи за собственост. Основно изискване е обезпечението да е ликвидно. В зависимост от надеждността и ликвидността на обезпечението се определя осигурителен марж - процент от стойността на обезпечението, който се предоставя в заем. Гаранциите по кредита могат да бъдат лични чрез включване в кредитни отношения на трети лица, които отговорят за издължаването и в това число и лихвата. Друго форма на гаранция е залог върху движимо имущество. Последния вид обезпечение е ипотеката;
5. Годишният финансов отчет – най-малко за 2 години – той служи за установяване на финансовото състояние на фирмата;
6. Документи за съдебна и данъчна регистрация – БУЛСТАТ, копие от учредителния договор остава в банката;
7. Декларации – по банкови сметки; за задължение към банки; за икономическа свързаност.

На база на тази документация се оценява кредитната надеждност на фирмата. Банкови кредити се предоставят на фирми с добър кредитен рейтинг. Ако фирмата е кредитно надеждна, се сключва договор за кредит. Предоставянето на заема е свързано с договор за кредит, в който се уговарят всички реквизити на кредита – срок, начин за погасяване, цена на кредита – тук се включват и всички такси; комисионни; компенсационното салдо.

ІV. Особени форми на финансиране – лизинг, варанти, конвертируеми облигации

Лизингът е писмено съглашение, по силата на което една компания -лизингодател представя правото на друга компания - лизингополучател да ползва определен актив с договорен срок срещу възнаграждение.

Предимствата на лизинга са че:

1. Има възможност за обновяване на ДА в случаите, когато е ограничен достъпът на фирмата до финансовия пазар;
2. Осигурява се възможност с по-малко капитали да се диверсифицира дейността на предприятието;
3. Не се изискват големи капитали;
4. Периодичните плащания на лизинговите вноски съдействат за намаляване на инвестиционния риск;
5. В сравнение с банковия заем при лизинга се избягва момента с обезпечението.

Има два вида лизинг:

1. 1. Финансов лизинг- при него в договора се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността на актива върху лизингополучателя или срока на наемния договор покрива по-голяма част от полезния срок на използване на актива. Прилага се при приемане на скъпо оборудване, транспортни средства, сгради. Активът се записва в баланса на лизингополучателя. Той му начислява амортизации, а лизингодателя получава вноските и отчита дългосрочно вземане;
2. При оперативния лизинг - активите се наемат за период, по-кратък от техния икономически срок на годност. След прекратяване на лизинговите отношения активът се връща на лизингодателя, който го предоставя на друг наемател или го продава. Удобен е за наемане на оборудване, което не може да се натовари равномерно през годината и подлежи на морално остаряване. Активът остава включен в баланса на лизингодателя, който му начислява и амортизационни отчисления. Лизингополучателя отчита като разход лизинговите вноски, а наетите активи осчетоводява задбалансово.

При директния лизинг лизингодателя предоставя на лизинг собствен актив, докато при обратния лизинг, фирмата първо продава актива на лизингова компания след което си наема актива обратно.

Вариантът или гаранцията са ЦК, която материализира правото на нейния собственик да закупи предварително фиксиран срок, определено количество акции на фирмата по уговорена цена нар. цена на упражняване. Правата по варианта имат дългосрочно действие – обикновено от 3 до 10 г. Има и емисии, които не са с фиксиран срок на изпълнение, а също и такива емисии при които цената на упражняване  се променя. Вариантите в повечето случаи се емитира и пласира съвместно с привилигировани акции и облигации. В момента на емииране на варианта цената на упражняване е от 10 до 50% по-висока от текущата пазарна цена на компанията. За възползване от правата на вариантите се налага период на изчакване. Когато пазарната цена на акциите стане по-висока от цената на упражняване, се появява т.нар. присъща стойност на варианта. В този случай за притежателя на варианта е изгодно да се възползва от правата си и да закупи обикновени акции на фирмата. Предимството е, че собственикът има по-дълго време да прецени перспективите за развитие на фирмата и да реши дали да инвестира в нейните обикновени акции; втората възможност е да продаде варанта на вторичния пазар, ако не желае или няма възможност да инвестира повече средства във фирмата.

Конвертируеми облигации – това са ЦК, които синтезират 2 групи права:

1. Правото на кредитора да получи обратно предоставената на заем сума в уговорения срок и полагащото се възнаграждение – лихва;
2. Опция за конвертиране на облигацията в обикновена акция в рамките на определен период в бъдеще по фиксирана цена на обикновена акция.

Емисионната цена на облигациите не може да бъде по-малка от номиналната стойност на акциите, които се придобиват срещу една облигация. В условията за емисия на конвертируеми облигации освен традиционните параметри - размер на емисията, лихва срок обезпечение се включват и следните характеристики:

1. Цена на конвертиране – определя се цената на една акция при условие, че тя се придобива чрез конвертиране на облигация. При определянето й се вземат предвид текущата пазарна цена на акциите на фирмата, прогнозите за бъдещото развитие на компанията, очакванията за тенденциите на пазара на ЦК. Обикновено тя си е фиксирана стойност от 10 до 50% по-висока от текущата пазарна цена. Често се допуска цената на конвертиране да се променя в рамките на матуритета на облигационния заем;
2. Отворен и затворен период – в рамките на отворения период облигационера може да упражни правото на конвертиран и обратно -  в затворения период няма това право;
3. Право на обратно изкупуване при повикване – емитента има право по своя инициатива да изкупи цялата емисия облигации;
4. Клаузи, защитаващи притежателите им при вземане на решения за емисия на права, раздробяване на акции, изплащане на дивидент във вид на допълнителни акции.

Конвертируемите облигации се емитират от малки фирми, които нямат възможност да поемат надеждно обезпечение.