Joomla Software solutions Template

Payday loan

Анализ и оценка на риска на инвестционните проекти при инвестициите в реални активи

1)                                    Етапи на изследване на риска

Преди това – нещо за видовете риск:

1. Технологичен – вероятността технически да не може да се изпълни проекта. Има 3 нива такъв риск: нисо, средно и високо
2. Отраслов – произтича от характеристиката на отрасъла: например голям размер на работен к-л, много нематериални активи в производството, висока обращаемост на вземанията и т.н.
3. Регионален – инфраструктура, климат, върешнополитически конфликти и т.н.
4. Политически – всяка промяна на макрорамката, в следствие от политически промени.
5. Законов риск – промяна на законовата рамка
6. Инфлация – инфлацията е приход за емитиращата парите институциа, а след като тя е държавна, следователно е данък. За фирмата това значи фалшифициране на договорите, които те са сключили преди инфлацията да започне да се покачва. Дефлацията също е риск, защото ако знаеш че утре един продукт ще е по-скъп, защо да го произвеждаш точно днес.
7. Валутен курс – риска за фирмата е при финансиране с чужд капитал, деноминран в чужда валута, при договори за пласмент в чужда валута и въобще реакцията на контрагентите на фирмата и на всички икономически субекти при рязка промяна на курса.
8. Финансов риск – произтича от различните видове източници на финансиране. Ако фирмата работи с висок ливъридж, фин. риск може да е евентуалното “финансово разстройство”, познато ни от учителя Йода.
9. Корпоративен риск – firm specific

Първи етап: разглеждат се променливите, които оказват влияние на реализуемостта на проекта и дейността на фирмата, както и степентта, в която фирмата реагира на промени, диапазона на промените. Работи се с показателите за финансов ефект.

Втори етап: оценяване на риска за осъществяването на проекта. Съпоставя с резултатите от подобни проекти. Най-често се използва дисперсия, стандартно отклонение, коеф. за стандартно отклонение.

Трети етап: тук се обединяват резултатите от предните два етапа: финансов ефект и отклонение. Оценява се дали фин. ефект е достатъчен т.е. дали ще покрие фин. ефект, който трябва да се получи при същия риск.

2)                                    Сравнителна оценка на различните методи за изследване на риска

Метод на анализа на чувствителността – 1) избира се показателя, чиято чувствителност ще се подложи на анализ, например някой динамичен метод за фин. ефктивност 2) определят се променливите, които ще оказват най-силно влияние на показателя 3) определят се възможните отклонения, като се въвеждат мин. и макс. с-т за показателя при действието на даден ефект. 4) изчисляват се стойностите на показателя. Влиянието на фактора се изследва, като се изчислява стойността на показателя при промяна само на  онази част от показателя, която фактора променя. Другите елементи от показателя, които се  променят от други фактори, се оставят нероменени. Ако се оценят няколко фактора, същото се прави и за тях. 5) анализират се факторните отклонения

Александрова: ако се прави анализ на чувствителността с динамични методи за фин. ефективност, се използва r_f . Ако се използва друга норма, самата тя вече ще отразява някакъв риск.

Първи вариант: За променливата се дават 3 вида резултати – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. След това се изчисляват резултатите на избрания показател.

Пример:

Показател – NPV; Фактор – 1.промени в продажбите 2.продажната цена 3. променливи р-ди

Следи се разликата между резултата на променливата, предизвикан от оптимистичната прогноза и резултата от песимистичната. В примера най-голяма волатилност предизвикват продажбите.

Втори вариант: Aнализира се чувствителността на показателя при определен процент на промяна на стойностите в благоприятна и неблагоприятна посока. Приема се, че възможните отклонения са симетрични спрямо очакваните, приети за базови, стойности. Метода не отчита посоката на евентуални промени – може да е положителна или отрицателна.

От пример няма нужда, защото се задава 10% промяна (например) в стойностите на променливите (продажби, цена, пром. р-ди) и за реалисична се приема пронозираната, като оптимистичната и песимистичната се отклоняват с 10%. Отклоненията в NPV обаче не са с 10% и се анализират като в предходния вариант

Трети вариант: Вместо оптимистична и песимистична прогноза се задават максимално позитивно и негативно отклонение. Изчисленият и изводите – по същия начин. Най-често се използва този метод.

Четвърти вариант: За прилагането се ползва информация за риска на самите променливи величини. Определят се вероятностите за различните стойности на променливите. Изчислява се дисперсия и стандартно отклонение. Тези показатели, които имат най-голяма дисперсия са най-рискови.

Пример: Изследва се NPV, променливите са същите от горния пример.

За всяка променлива се изчислява:

например за разходи:

Изчислява се средна на NPV – 2591.75 лв



Коеф. на стандартно отклонение = = 0.0188

Същото се прави и за останалите показатели. Данните се обобщават в таблица:

Най-висок инвестиционен риск носят продажбите.

(-) на метода на чувствителността като цяло: стойностите на променливите се определят от данни от миналото; анализират се действията на фактори поотделно, а може да има корелация в действието им; използва се r_f при анализ чувствителността на динамични методи.

Метод на критичната точка

Анализът е аналогичен, но се търси при каква стойност на променливата инвестицията става финансово изгодна.

Първи вариант: Той не отчита стойността на парите във времето. Използват се приходи и разходи от годината, в коята проекта е достигнал производствен максимум. Разглеждат се продажбите и общите разходи за производство. BEP (критичната точка) е стойността, при която печалбата е нула.

(-) приема се, че обема на производството е равен на обема на продажбите; няма изменения в складовите наличности; предприятието не продава продукция на кредит; продажната цена не се влияе от обема на поръчките; променливите разходи са в правопропорционална връзка с обема производство т.е. изключва се икономията от мащаба; пренебрегват се финансовите р-ди; постоянните р-ди се приемат за непроменими, а не относително постоянни; асортиментната сруктура е фиксирана; инфлацията оказва еднакво влияние на всички цени и р-ди; не се взима предвид цената на к-ла.

Зависимостта е:

P.Q = F + V . Q

P – цена на единица продукция

Q – количество произв. продукция

V – променливи р-ди

F  - фиксирани р-ди

Всяка една променлива може да се изледва, като се приеме, че е незивестна за удовлетворяване на равенството, а стойностите на другите се вземат от прогнозите. Фиксираните разходи и променливите могат да се разпадат на съставните си и така да се анализира ефекта, например на разходите за труд.

Втори вариант: При този вариант се отчита броя на годините в експлоатационния срок. Принципът е абсолютно същия като горния вариант, но се изпозлва NPV на променливите. Стравняват се NPV на положителните парични потоци и NPV разходите. За по-лесно най-често се дават неизменими р-ди и приходи през годините. Следователно се използва анюитетния фактор. Може също да се изчисли и влиянието на инфлцията, като се коригират паричните потоци и дисконтовата норма (вж. динамични методи).

Трети вариант: При каква стойност на променливата NPV на инвестицията е нула. Разликата с предишния вариант – включват се инвестиционните р-ди.

(-) – амортизациите като разход не са индексирани за инфлация – ако в модела се включи инфлация, амортизациите няма да отразяват нужните средства за възстановяване на актива.

Четвърти вариант: Към предния вариант се прибавя индексация на  амортизациите към инфлацията.

Метод на анализа на сценариите

Тук факторите не се оценяват поотделно – абсолютизира се връзката между различните променливи и се изследват няколко възможни комбинации на техни стойности. Например с 3 комбинации: всички променливи ще доведат до по-благоприятни резултати (оптимистичен), до най-вероятните резултати (реалистичен) и най-неблагоприятни (песимистичен). Целта е да се получи оценка за риска, а не дали проекта е фин. изгоден. При показател – динамичен метод се използва пак r_f.  Методът е аналогичен на 4^-ти от метода на чувствителността, но променливите не се разглеждат по отделно.

Алгоритъм: 1) избира се показател e.g. NPV 2) избират се комбинации – песим./реалист./оптимист. 3) определят се вероятностите за реализирането на всеки сценарии – изчисляват се по таблица на значенията на интеграла на вероятностите при нормално разпределение На вероятностите се дава граници и според нормалното разпределение се определят [1]4) изчислява се показатела за веки сценарии 5) изчислява се средна на показателя 6) изчисляват се отклоненията от средната, дисперсията и стандартното отклонение.

(+) отчита връзките между факторите, приема взаимовръзката им за black box; взема предвид вероятността на сбъдването

(-) преувеличава значението на взаимовразките; не прави връзка между риск и очаквана стойност на показателя; използва се нормално разпределение на резултатите, което не е винаги така; не се отчита, че някой от променливите не могат да бъдат фиксирани и имат случаен характер.

Симулационен метод

За разлика от предходния метод тук се приема, че някой променливи могат да бъдат прогнозирани със задоволително добра точност. За тези променливи се определят интервали, в които им се определят максимални и минимални граници. Тези променливи се наричат “променливи с вероятностен характер”. Интервалите са зони на вероятностно разпределение. Например:

Продажбите се движат в интервал 30000 – 49000 бр. с вероятност на случване (т.е. продажбите да попаднат в интервала) – 25%; 50 000 – 64000 – 60% Р, 65000 – 75000 –15% Р. След като преди това сме си определили показател – например NPV[2] - сме си определили променливите с вероятностен х-р. Освен продажбите могат да бъдат всички, останали, за които могат да се направят кредибилни прогнози. Определят се зоните на вероятностно разпределение т.е. интервалите за всички променливи. Съставя се имитационен модел. Извършва се пропорционално на вероятностите P от интервалите разпределение на числа М. На М компютър случайно дава стойности от 0 до 1 т.e. М [0;1]. Следователно за по-горния пример с продажбите имаме:

25 случ. стойности на М[3] х (49000 – 30000) + 30000

т.е.

М_{броя в зависимост от Р} . (max – min) + min

За втория и третия интервал в продажбите имаме:

60 пъти случайно М . (65000 – 50000) + 50000

15 пъти случайно М . (75000 – 65000) + 65000

Това се прави докато се стабилизира разпределението на променливата. Изчислява се средна от средните за всеки един интервал. Изчислява се дисперсия на променливата, коеф. на станд. отклонение и след това се прави оценка на показателя по вероятността той да попадне в определена зона (интервал).

(-) границите на интервалите могат да се оспорват, защото те са изведени от информация от миналото; не се приема граница за приемливост на риска; не се получава отговор на въпроса , дали да се приеме инв. проек или не.

Метод на дървото на решенията

Дървото на решенията представлява вид схема за поредност на необходимите решения за избор между различни алтернативи. Изборът на съответна алтернатива става на база на някакви променливи и резултатът на следения показател. Решенията се нареждат в хронологичен ред.

Метод на безрисковите еквиваленти

Анализира и дава оценка на риска на всеки положителен и отрицателен паричен поток. Създават се безрискови еквиваленти на паричните потоци (отриц. и полож.) по следната ф-ла:

kъдето

(+)NCF – положителен парични потоци

(-)NCF – отрицателен парични потоци

(+)NCF* - безрисков еквивалент на положотелен пар. поток

(-)NCF* - безрисков еквивалент на отрицателен пар. поток

λ – пазарната цена на риска. (вж. стр. 28 за доуточнение)

За пазарната цена на риска се взема информация от миналото.

След това се заместват във формулата за NPV, в която се използва за дисконтиране безрисковата норма. В разходите се включват инвестиционните разходи.

NPV* се сравнява с 0 и се оценява както нормално NPV.

(+) – методът позволява да се отчете различната степен на риск на отделните парични потоци; дава категоричен отговор, дали проектът е финансово изгоден; дава минимална NPV, която може да се използва за критерии

(-) – трудно или почти невърможно е да се изчисли ланда – нужна е голям обем информация, която трябва цялата да е съпоставима с условията на проекта; изследва само най-неблагоприятния вариант, а не се изследват отклоненията на финансовия резултат в позитивна и негативна посока.

Метод на включване на рискова премия в нормата на сконтиране

Методът приема, че всички дадени потоци за една година имат една и съща степен на риск т.е определя се степен на риск като цяло и тя е валидна за всички парични потоци. Приема се, че инвестиционният риск нараства във времето и за това се изпозлва една и съща норма на сконтиране. Това което се прави е: изчислава се настоящата стойност на паричните потоци за всяка година с r_f и с норма на дисконтиране, съдържаща реално измерен риск (вж. методи за определяне на r в динамичните методи на стр. 28).

Анализира се разликата. Методът не е подходящ за проекти, които са с дълъг срок на експлоатация и изискват виска рискова премия. Вероятността тогава рискът да се запазва един и същ не е валидна.

(+) – прилага се лесно; рисковата премия се взема като съставна на цената на капитала, ето защо се наблюдава нейното нарастване

(-) – риска в различните потоци не се приема; при оценка на проекти с дълъг срок може да се допусне неоснователно завишаване на риска – да се отхърли проекта като неефективен